петък, 31 август 2012 г.

Магията на Родопите


Родопска тишина... и само шепот на поточе, а в далечината се долавят родопски гайди и звън на чанове. Пред погледа красиви гледки: зелени ливади, застлани с килими от цветя и билки;  гъсти гори, величествени, но изпълнени със спокойствие... Родопите - свещената земя на България!
Колко митове и легенди са разказани, колко песни са изпети. Живеейки в хармония с природата, родопчани са съумели да запазят сякаш недокоснати хиляди години красивите места с огромното разнообразие от растителност и животни.
С подобни думи започва малка книжка, която ни дадоха в Агушевите конаци. Малко думи, а описващи толкова много...
Успяхме да се докоснем до тези свещени земи, дори и само за няколко дни, да подишаме чист въздух и да поживеем спокойно, далеч от забързаното ежедневие и грижи.




В далечни времена по тез земи живели девойката Родопе и момъка Хемус. Обичали се толкова силно, че всички им се възхищавали. Щастие озарявало двамата влюбени, тайнствена красота ги обграждала. Но докато хората им се радвали, Боговете им завидели. Зевс пожелал Родопе, обещавал й богатсво, неземно щастие, дори безсмъртие! Нищо не било в състояние да впечатли девойката, както любимият й Хемус. Отхвърлила предложението на Зевс. Това така разярило Зевс, че в отмъщението ги вкаменил и двамата - превърнал в планини. Но дори и вкаменени те продължават да се обичат! И до ден днешен мистика обгръща Родопите и пленява и привлича...

Нашето вълнуващо пътешествие из света на Родопа планина


Ден 1 - ви:
Тръгнахме посока Асеновград.


Посетихме Асеновата крепост, която беше в ремонт, но все пак успяхме да я разгледаме отвън.
Крепостта е построена върху скала, на 130 м над нивото на града. Склоновете са надвесени, което я прави недостъпна.
Външната крепостна стена е с дебелина 2,9 м.
Най-ранните проучвания за крепостта са от V - IV в пр.Хр.
Името й Петрич - произлиза от гръцкото - петрос - камък, скала.
Не случайно наричат Асеновата крепост " Порта към Родопите"...


На няколко км след Асеновград посока Пампорово е Бачковския манастир "Св. Богородица".
Беше пълно с туристи.
Разгледахме набързо манастира, тъй като наистина имаше много хора. Има забрана за снимане. Красива сграда, много красива. Голям манастир - втори по големина след Рилския. Основан е през 1083г. от грузинеца Григорий Бакуриани.


Пред манастира започва началото на туристическа пътека към Бачковски водопад и х. Марциганица.
Тръгва се от манастира - точно срещу входа му. До него се стига за около 20 мин.
Най-красив е след дъждове - пролет, есен. Но сега също беше много красив. Слънцето беше точно зад водопада, та малко трудно се снимаше, но все пак за отчет:–)


След разходката се отправихме към Пампорово.
Избрахме го за изходна точка на нашите туристически маршрути.
Природата в Пампорово е сякаш непокътната. Има достатъчно хотели, но някак си не са струпани на едно място а разпръснати и заобиколени от гори. Скъпоценно място за природолюбителите. Спокойно и толкова уютно.

Името на курорта е дадено от родопчанина Райчо хаджи Белев.
Той винаги тръгвал с 15 мулета, натоварени с тежки товари към Станимака, Филибето или пък надолу, из Беломорието.
Винаги яхвал най-красивото и здраво муле, запалвал едрия си чибук, из който политали кълба дим и поемал с кервана на далечен път.
Родопчани оприличавали тази гледка на "пампор" - по онова време така наричали железницата.
И така Райчо добил прякора Пампора. В последствие замогналият се кираджия закупил поляните под Снежанка и Мургавец, а хората ги именували Пампоровите поляни. Така този китен кът от Родопа планина станал известен като Пампорово.



Отседнахме в хотел "Финландия".
Разположен в близост до централната част / на около двайсетина минути пеша/ и същевременно обгърнат от борови гори. Красив изглед от терасата, уютни и добре обзаведени стаи, хотел, притежаващ всичко необходимо за 4 звезди. Програмата ни включваше закуски и вечери, тъй като планирахме през деня да обикаляме из Родопите. Храната беше винаги прясна и вкусна. Персонала беше любезен.


Отпочинахме си след пътуването и решихме да се разходим из Широка лъка, само на 13 км от Пампорово.

Стойките


Широка лъка е обявено за архитектурен, фолклорен и етнографски музей.




Фолклорното училище и Детската градина




В този дом е живял капитан Петко войвода през 1878 - 1879 г.


Етнографски музей


Църквата "Успение Богородично", построена 1834 г. само за 40 дни.


Ден 2 - ри:

Маршрут: Пампорово - Пещера Дяволско гърло - Ягодинска пещера - Доспат - Лещен - Пампорово.

Триградското ждрело
Величествен каньон прорязан от р. Триградска. Скали високи до 250 м., дължината на ждрелото е 7 км.



Ето тук водата отново излиза на повърхността.


Входа и изхода на тунела


Скалите над нас


Пещера Дяволското гърло
Докато чакахме да влезем в пещерата слушахме гайда и родопски песни. Ето това изкуство докосва душата!


Това е изкуствения вход на пещерата.


Влиза се през него, минава се през дълъг тунел и се достига до бучащата зала - на водопада. Пещерата се е получила от река, падаща под земята от 42 м височина Дължината и е 110 метра, ширината – 40 метра, а височината и достига до 35 метра - може да побере в себе си катедралата “Св. Ал. Невски”.


На близо 400 м от входа на “Дяволското гърло” водите на подземнотечащата река се губят в сифон-галерия. Дължината на сифона е повече от 150 м, а след него по 60-метрова галерия подземната река напуска пещерата и излиза отново на повърхността. Температурата в пещерата е 8 °С.



Вътре е извора на Орфей и водопада, който може да се види при изкачване на около 300 стъпала, които отвеждат до естествения вход-изход на пещерата.

Ние не ги изкачихме, но видяхме водопада от първата площадка. Там е и сянката на Дявола в профил:


Нашият гид - Христо, ни разказа легенда, с вързана с пещерата и Орфей:
Орфей обичал Евридика повече дори от живота. Но змия ухапала любимата му съпруга и духът й се преселил в мрачното царство на Хадес. Орфей не можел да живее без Евридика и се запътил към подземното царство, за да си я върне обратно. Легендите сочат пещерата Дяволското гърло като мястото, през което митичният певец преминал към другия свят.
За да омилостиви владетеля на подземното царство, Орфей изпял най-вълшебните си песни. Хадес не устоял на горещите му молби, преклонил се пред божествения му талант и пуснал Евридика да се върне с него в живия свят. Но поставил едно условие на Орфей – докато води съпругата си нагоре, да не обръща поглед назад. Тъкмо преди да изведе Евридика на горния свят, той погледнал назад, защото не чувал стъпките й и отново изгубил жена си. Този път завинаги.
Повторната загуба го направила неутешим. Група вакханки, поклоннички на Дионис, го срещнали един ден, докато свирел под едно дърво най-тъжните си мелодии. Започнали да го замерят с камъни и дървета. Магическата Орфеева музика обаче имала силата да вдъхва живот на предметите, и всичко, което било запратено по него, не го удряло. Това озлобило вакханките и тогава те го нападнали с голи ръце и го разкъсали на парчета. Главата на Орфей се понесла по течението на реката. Макар и отделена от тялото, тя не спирала да пее. Уморила се едва, когато стигнала до остров Лесбос и там замлъкнала завинаги.
Когато вакханките разкъсвали тялото на Орфей, от всяка негова капка кръв пониквало по едно цвете. Нарекли го Орфеевото цвете .

Буйновско ждрело




Входа на Ягодинска пещера. Имаше толкова много туристи, че едва успях да снимам горната част на входа, без да хвана някой в кадър. Вътре в пещерата снимки не са разрешени.


Площадката Орлово око.
Целият проект е струвал 21 000 лева. Средствата са събрани от входната такса на Ягодинската пещера. Единственото условие за туристите е да не се качват до върха в лошо време, защото падат много гръмотевици. Затова върхът носи името на повелителя на гръмотевиците свети Илия.


Издържа до 3 тона, не повече от 5 човека, за безопасност. Казват, че от площадката се открива спиращ дъха изглед. Оттук се виждат две-трети от Буйновското ждрело, Борино, Чала, Ягодина, в далечината планините от Гърция, в дъното Пирин и малък връх от Рила. До там може да се отиде с високопроходими джипове, които тръгват от Дяволското гърло.

"Крила, крила да имах! - та щях да бягам ази
от туй борбище шумно на страсти и умрази,
де моя дух под скърби прегъва се, кат'роб;
та щях към вас да хвръкна, Родопи горделиви,
с гърди разширочени и с погледи стремливи -
опряни в ваший лоб
...................
Аз щял бих тихо, плавно в лазура да се вея
и някъде да срещна душата на Орфея,
блудяща, като мене, из сините зари,
или да чуя, смаян, в стона на зефира
звук някой си останал от дивната му лира
в дълбоките гори ..."
Иван Вазов – "В недрата на Родопите"


Някъде из Родопите, по точно навсякъде из Родопите:


Язовир Доспат




Тютюн, грижливо нанизан и закачен да съхне


Отново тютюн


Лещен



Обяд в местната кръчма


Таратор, салата, лещенско кюфте, наденица с кълцано месо, сърми с ориз.


Изглед към Пирин от терасата на кръчмата:


И след обяда се разходихме по калдаръмените улички на Лещен:





Глинената къща


Един човек ни покани в дома си и ни почерпи с тези изкусителни малинки:


На връщане хванахме задръстването:–). Интересно, но тук това никак не ни подразни...


Скално образувание Слона



Ден 3-ти

Маршрут: Пампорово - Кръстова гора - Чудните мостове - Пампорово

Чешмичка на път за Кръстова гора:


Кръстова гора
Християнска светиня и място за поклонение. За местността казват, че има особено енергийно излъчване.
Мария Манолова е единственият човек, направила сериозно проучване за Кръстова гора.
Ето тук може да прочетете повече.
Направих няколко снимки, тук няма забрана. Постарах се да не хващам хора в близък план, все пак това е манастир.

Новата църква - Храм „Покров на Пресвета Богородица”, която е построена през деветдесетте години. Зад храма има красива пътека, до която от двете страни са подредени параклисите на 12-те апостола. На самия връх на тази пътечка е и кръста






Старата църква:


Аязмо "Гълъбичката"
Това е мястото, където е кацнал единият от гълъбите.
Казват, че ако си вярващ ще намериш тук камъче с кръстче на него. Ние открихме нашите! Навеждаш се, взимаш камъче и на него има кръстче - невероятно е!



Някак си след посещението на това място изпитах странно спокойствие!

Обядвахме в "Родопски специалитети" в Нареченски минерални бани.


Смилянски фасул с пастърма, шкембе чорба, пататник, катма, агнешки чревца на жар, баклава:



Отправихме се към:

Чудните мостове
Уникален природен феномен!







Ден 4 - ти 

Маршрут: Пампорово - Смолян - Смилян - Пещера Ухловица - Могилица

В Смолян посетихме музея. Много интересен музей. Всичко вътре пренася назад във времето! Много ми допадна третия етаж със залата с погачите и кукерите. Колко майсторски направени погачи, какви украси!
В музея видях и макет на Агушеви конаци и потеглихме натам...

По пътя се минава през Смилян, откъде си купихме армаганче - Смилянски фасул - оригинал!

Преди Могилица е пещера Ухловица, но тъй като пътеката до там е стръмна и около 800м, не я посетихме- засега.

с. Могилица


Агушеви конаци

"Задало се е задало,
малой големо да гльода
на Салих Агуш конака.

Секой са чуди и мае,
каков го е майстор уградил,
та толкоз го е хубав изградил..."

Лидия Голева


Уникална сграда! Направена от камък и дърво, красиви прозорци, врати, соби, дворове, всеки детайл е пипнат майсторски!

Настръхнах от историята! Граден 20 години, а след това отнет от собствениците. В момента има спорно наследство.
Разположени върху огромна площ, с три еднотипни двора, за тримата синове по един. Във всеки двор има кладенец, помещение за прислугите, жилищна сграда.
Слушах историята, разказвана от домакинята и настръхвах, пренасях се назад във времето!


Двете стаи в ляво и дясно на входа:


Двата двора - третият е заключен:


В ляво - ратаите от тук са давали храната, вдясно - огнище в собата:


Отгоре - прозорците с пространството, където са съхранявали вълната през зимата, служело и като изолатор от студа. Отдолу - долапите - багрени с естествени материали.


В ляво - банята и любезната домакиня, в дясно вратата с предверието:


В ляво - запазена чешма на прозореца, в дясно - долап, зад който има скрита стая:


Красиво багрени долапи, шкафове и запазените автентични дръжки:


Двете стаи за майките с децата и чардака на който са пиели кафенце:


Чевермето:



На връщане минахме през Широка лъка и хапнахме там - късен обяд:–)в механа "Семеен хотел Калина": смилянски фасул, пържена пъстърва, качамак.


Ден 5- ти
Закуска в хотела и кафе в кула Снежанка:



"Няма човек, който да обгърне Родопа с един поглед. Няма връх, на който да се изкачиш, та да я познаеш с един поглед. Трябва да я извървиш и да я изстрадаш, та после да я събереш в сърцето си и да я погледнеш - ала трябва да имаш сърце на орел. Не можеш да видиш Родопа с очите си, трябва да я видиш със сърцето си. Със затворени очи, в себе си. " Антон Дончев, "Време разделно"



Завърнахме се вкъщи с армаганчета:–)Смилянски фасул и мурсаленски/ мурсалски чай.


Много места посетихме, много красоти видяхме, има още много за разглеждане...
Който е бил в Родопите, знае!...

Ами хайде със здраве, както казват в Родопите!
И живейте в мир и хармония, наслаждавайте се на всеки миг, защото:
Вчерашния ден е история, утрешния е мистерия, а днешния- подарък от Всевишния!
Прочетете Цялата Статия...