вторник, 19 февруари 2013 г.

По стъпките на Апостола


Обесването на Васил Левски

О, Майко моя, Родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

Христо Ботев

Много ще ми трябва още, за да запълня тази публикация. Местата, на които сме били, са малка част от тези, които Дякона е посетил. Революционната му дейност е извършвана във всеки град, а пътищата, по които е преминавал пресичат цяла България. От години всяко лято в България се провежда поход "По стъпките на Левски", не съм се включвала в него, но знам, че един ден ще го направя.

На 18 февруари се навършват 140 години от гибелта на Левски, която в по-голямата част от страната се отбелязва на 19 февруари. На този ден изразяваме своята почит към делата на този велик Българин!
Днешната ми публикация е в знак на признателност към делата на този Велик Българин - Василъ Лѣвскій - Васил Иванов Кунчев - Левски - Дякона - Апостола на Свободата!


Роден е на 18 юли 1837 г. в гр. Карлово. Като деца сме посещавали родният му дом. Учил е в Карлово и Стара Загора.
Бил е послушник при вуйчо си, по-късно приема монашество в Сопотски манастир, а през следващата година митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон в църквата "Света Богородица" гр. Карлово. Владее няколко езика.
През 1862 г. участва в Първата българска легия на Раковски в Белград, по-късно постъпва и във Втората. Неуспехът на походите събуждат първите му убеждения, за промяна на тактиката, а именно предварително организиране и подготовка на целият български народ.
В писмо до П. Хитов, Левски споделя идеите си и тогава пише известните негови думи: "Ако спечеля-печеля за цял народ, ако загубя- губя само себе си!".
През 1868 г. Левски заминава за Букурещ, където се запознава с Иван Касабов, Христо Ботев и други дейци.
На 11 декември Левски заминава с параход за Цариград и оттам предприема първата си обиколка из земите на България с осведомителна цел.
Обиколката започва през януари 1869 г. преминава през Пловдив, Карлово, Сопот, Казанлък, Сливен, Велико Търново, Ловеч, Плевен и Никопол и приключва през февруари, когато Левски се завръща в Румъния.
През май започва втората му обиколка, от Никопол. Тогава е поставено и началото на Вътрешна революционна организация.
Първият комитет е основан в Плевен, следват Ловеч, Троян, Карлово, Калофер, Казанлък, Пловдив, Сопот, Чирпан и др.


Регионален исторически музей Плевен - Възстановка



Едно от убежищата на Апостола е Троянският манастир, а манастирски комитет е наброявал 80 монаси. Скривалището на Левски е на третият етаж на манастира, и е скрито в стената, като долап- гардероб с дървени вратички, от там Левски е бягал към тавана на манастира.



След основаването на комитетите Левски се завръща в Румъния, а в края на 1869 г. заедно с Любен Каравелов създават Български революционен централен комитет.
През май 1870 г. се завръща в България и продължава с изграждането на комитетската мрежа.
За център на комитети е обявен гр. Ловеч.


Ловеч, музей "Васил Левски"


Сабята и камата на Левски


Копие на личното тефтерче на Левски


Восъчна фигура на Левски


Скривалището на Левски в Гложенски манастир:



През септември, 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против. Участниците са заловени, а Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва. Решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния.
На 27 декември 1872 г. е заловен от турската полиция в Къкринското ханче.





По-късно е отведен в София и изправен пред съда.
На 18 февруари е обесен в София. Датата на обесването му в по-голямата част от страната се отбелязва на 19 февруари, с което се изразява почитта към делата на Левски.

Паметникът на Левски, в гр. София е в близост до предполагаемото лобно място на Апостола.



Мечтата на Левски е за чиста и свята Република, в която всички да имат равни права, независимо от етническата си и религиозна принадлежност.


6 коментара:

  1. Кате, чудесна публикация, поздравявам те!
    В тази връзка вчера прочетох следното в интервю с историк, изследвал живота на Левски: "Изумително е как човек като него - без образование, без университети, е бил с подобно мислене, с подобни виждания!"
    Хубав ден, Кате!

    ОтговорИзтриване
  2. kak hubavo e napisal Hriso Botev i kak hubavo e kazal levsi: ako zagunya ,gubya samo sebe si .Loşoto e ,çe dori sveta ne e takıv,kakıvto sa meçtaeli te .

    ОтговорИзтриване
  3. Кате,като народ сме много небрежни и безотговорни към общото ни и към героите си......Жалко:( !Ежедневието ни ни прави дебелокожи и тесногръди-гледаме само в паничката си и нищо друго ,свързано с обществото и родината не би могло да ни трогне така като са се вълнували: Апостола,Ботев,Раковски.......и тогава са били малцина,но сега хич ги няма...
    Прекрасни редове си написала ..........Прегръдки!

    ОтговорИзтриване
  4. Страхотен пост, Кате! Поздравявам те за което! Изпитвам огромно възхищение, уважение и почит към Васил Левски - истински българин!!!

    ОтговорИзтриване
  5. Чудесна публикация във връзка с честването на 140-та годишнина! Велик българин!
    Благодаря ти и за интересните снимки!

    ОтговорИзтриване
  6. .....а вчера, хората, дори не можаха да оставят цветя на паметника му в София... Мисля, обаче, че той се радва....

    ОтговорИзтриване