Страници

Хайдари


Хайдари е вид разядка, от турската кухня. Вкъщи имаме една подобна любима разядка, която Бонбонът прави от сирене, цедено кисело мляко и чесън.
Разгледах доста рецепти и стигнах до извода, че основните продукти за направата на Хайдари са: цедено кисело мляко, копър, джоджен, чесън, зехтин, черен, бял, червен или лют пипер. На вкус се добавят: чушки, сирене, маслини и др.
Та Хайдари бях сигурна, че ще ни допадне. Любопитството ми беше в съчетаването на подправките – копър и джоджен.
Ето какъв вариант направих аз, като съвсем не претендирам за автентичност, но бих искала да да разбера в оригинал как е рецептата, ако някой знае, да сподели.

Лахмаджун / lahmajun



Ястие представлява тънки питки, гарнирани с кайма, лук, домати и подправки, изпечено на фурна или в пещ, след което се поднася поръсено с лимонов сок, увито на руло със зеленчуци като краставички, домати, чушки, зелена салата.

За рецептата на Лахмаджуна се ръководех от бг мама, благодаря на Berina за рецептата!
Голяма вкусотия е този Лахмаджун, а ето ги при мен:



Продукти:

Тесто:
4 ч.ч. брашно
1 пакетче суха мая (7 гр)
щипка сол
около 250 мл приятно топла вода ( не гореща!)

плънка:
250 гр хубава кайма смес (хубаво е да е от агнешко и/ или телешко)
1 с.л. доматено пюре (кетчуп или лютеница)
1 голяма глава лук, настъргана на ситно ренде
2 домата, настъргани на ренде, или смлени домати от консерва
сол
1 ч.л. червен пипер
черен пипер
кимион
1/2 ч.л. сух джоджен
пресен магданоз
1 с.л. зехтин




За тестото:
Пресейте брашното, добавете сухата мая и солта. Разбъркайте. Добавете водата и замесете тесто. Ако е необходимо добавете още брашно.
Направете тестото на топка, покрийте го с прозрачно домакинско фолио и кърпа и го оставете да втаса, за около 1 час, докато удвои обема си.


За плънката:
Омесете каймата с останалите продукти. Сместа трябва да е леко течна. При необходимост добавете още домати.

Разделете тестото на малки топчета, от които разточете тънки питки с големината на десертна чиния.

Застелете голямата тава на фурната с хартия за печене и подредете питките в нея.
Намажете ги равномерно със сместта. Не мажете много дебело.
Изпечете на 180 градуса, до зачервяване - за около 20 минути.
Като се изпекат ги извадете от фурната и подредете една върху друга, за да омекнат.
От това тесто изпекох 7 бр питки.


Поднесете Лахмаджуна с нарязан на полумесеци лук, магданоз,лимони, краставици и домати. Може да го навиете на руло, като в него да поставите от зеленчуците.
Много е вкусно!




Патладжан кебап

турско ястие с патладжан и кайма на шиш

Патладжан кебап (patlıcanlı kebap) е ястие от турската кухня, което се приготвя от патладжан и фино нарязано или смляно месо. Според различните райони съществуват и различни версии.
Може да се приготви в тава или като шиш, но характерното е, че се редуват последователно месо с патладжан. Интересна разновидност на Патладжан кебап е patlıcanlı İslim kebabı. При него патладжаните първо се нарязват и се запържват в олио. Месото се сотира отделно. След това парчетата месо се увиват в пържените филийки патладжан и се съединяват заедно с клечка за зъби. Украсява се с резенчета домат и /или зелен пипер. След това ястието се поставя във фурна и се пече, докато месото омекне. Сокът се обогатява чрез добавяне на малко разредена доматена салса. В блога си Мария е представила рецепта за патладжан кебап. При Дианка варианта е различен, но също така неустоим. И ето моето предложение за:

Златоград


Сгушен в Родопа планина, в най-южната част на България, Златоград съхранява и до днес истории от други времена. Да се пренесеш назад в годините, да се доближиш до българският бит и култура от отминали години и епохи... възможно е и днес по каменните улички на Етнографският комплекс в Златоград.




Пролетната ни екскурзия съвпадна с шествията в Златоград, организирани по случай Сирни Заговезни и Стара Марта.
По уличките на градчето се разхождаха маскирани хора, създаващи празнична атмосфера и настроение.
Заедно с празничната атмосфера се долавяше и една друга, от минали времена, която сякаш беше изградена в къщите, в дворовете, в градинките, дори в калдаръмените улички...
Експозициите в музеите, занаятчийските работилници, старинните къщи сформират един ансамбъл, който пренася в далечни отминали години. Години, наситени с дух, традиции и история.
Ето и моят фото разказ от Златоград:



























Чудни легенди от Източни Родопи


Природата създава чудеса... любими дестинации са ми именно природните забележителности, както и местенцата, разказващи история...
Прекрасно беше, че успяхме по време на пролетната екскурзия да съчетаем и тази дестинация с другите маршрути.
Има още много за разглеждане, но дъждовното време не позволи. Но аз съм доволна и от това, което видяхме, до което се докоснахме и което напълни душата ми, отново.
Бях чела за тях, бях разгледала снимки... но нищо от това, което бях видяла, не ме подготви за това, което видях. Не, че снимките не са били красиви, напротив, страхотни фотографи са ги заснели, но да ги видиш на живо... Величествено!

Може би трябваше да озаглавя тази публикация "Алиса в страната на чудесата", в случая аз:).
Снимките ми са без претенции за качество, но за мен са скъп спомен от поредното приключение.






Някъде в Родопите... или по-точно навсякъде в Родопите е пълно с чудеса. Чудеса, създадени не от човек, а от природата, което ги прави още по-уникални.
В близост до с. Бели пласт, на площ около 3 хектара, са изникнали огромни скални гъби. Местността е обявена за природна забележителност още през 1974 г. Четох, че са изваяни в риолитови вулкански туфи. Розовият им цвят се дължи на клоиноптилолит, а сините и черните петна са от манганови конкреции, зеленият цвят е от селадонит. Гъбите са с размери около 2,5 - 3 м.





В интернет прочетох интересна легенда:

"Живеел въглищарят Радуил в крепостта Перперикон заедно с четирите си красиви дъщери. Една слънчева утрин тръгнали за вода извън крепостните стени. Видели обаче голяма орда от нашественици на хълма. Прибрали се бързо в крепостта. Започнала люта битка. Много мъже били избити, а голяма част от жените - пленени. Сред пленените били и дъщерите на Радуил.
Нашествениците ги повели към водача си, край близката река - да ги огледа. Най-красивите щял да задели за себе си, а останалите да продаде за робини. Щом го наближили девойките вкупом грабнали дървета и камъни и започнали да замерят конника. Изплашил се конят, изправил се на задните си крака и ездача паднал на земята. Втурнали се четирите девойки към него и го разкъсали. След това избягали в близката гора.

Най-близкият приятел на водача хукнал след тях. По залез ги застигнал, замахнал с ятагана и отсякъл главата на първата от тях. Щом докоснала земята, тя се превърнала мигом в каменна гъба. Същото се случило и с другите две сестри. Преди да отсече главата на последната девойка, тя сама се превърнала в камък. Изплашен и ужасен,тръгнал да бяга с коня си, но при първата крачка се превърнал в черна скала. Хората нарекли самотната канара в близост до гъбите - Каратепе."












Едно след друго чудесата се разкриват пред нас и следващото природно творение е уникалната вкаменена сватба.


Легенда разказва, за млад момък от с. Зимзелен, който се влюбил в девойка от съседно село. По време на сватбата по пътя към село Зимзелен ненадейно духнал силен вятър и отвял булото на младоженката. Пред неописуемата й хубост всички сватбари занемели, а свекърът завидял на сина си и пожелал булката. Природните сили вкаменили всички заради нечистите помисли на свекъра.


Според науката обаче Каменната сватба е започнала сформирането си преди 40 милиона години вследствие на вулканична дейност. Тогава Източните Родопи са били дъно на море. По-късно, след изчезването на водата, скалите под въздействието на природните стихии придобили днешните си форми.



Какво точно се е случило, легендата истина ли е, или не - не знам. Но изправена пред това уникално творение, се прекланям пред величието на природата!