вторник, 28 февруари 2017 г.

Зима в розово


Розовото е сред любимите ми цветове. Всъщност всичките си ги обичам:). Но от известно време насам просто съм като пленена от пастелено розовият нюанс или по-точно известен като Pale Dogwood. Може да е някакво отражение на розовата вълна от февруари, или пък анонс към настъпващата скоро пролет, но от витрините на магазините виждам, че и модните тенденции клонят натам. Предпочитаното ми цветово съчетание е: розово, бяло и сиво, но добре се съчетава и с различни от тези. Със сигурност това няма да е последната ми розова публикация, но ако започна да се увличам прекалено, може тактично да ме върнете в реалността:).







Прочетете Цялата Статия...

понеделник, 27 февруари 2017 г.

Сирни Заговезни 2017 / Sirni Zagovezni


Сирни Заговезни се отбелязва винаги в неделята, 7 седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни.
Празникът е свързан с различни поверия и традиции, като основното от тях е Прошката - искане и даване.
На трапезата традиционно присъстват ястия със сирене, яйца и мляко: Баници, пити, варени яйца, халва, мляко и риба. На практика изборът от такива е неограничен: различни видове погачи и пити, баници, ястия с яйца, млечни или яйчни салати, млечни десерти, халва. За Хамкане се използва парче халва или цяло сварено яйце.
Ето и ястията, които избрах тази година:




Грис-хайвер (фалшив хайвер), по тази рецепта, декориран с кисели краставички и маслини.



Лалета от Фаршировани яйца. Сварени яйца с плънка от пасиран жълтък, сирене и майонеза. Оформянето като лалета видях в интернет.


Масленица, усуканица със сирене. По принцип този вит, усукан тутманик, известен и с тези имена се прави от тесто, което се разточва, поставя се плънка и се завива на охлюв. Тестото може да е всякакво, плънката също. Много си харесах рецептата на Марги и вместо да импровизирам, се доверих на нея и много ѝ благодаря! Винаги съм казвала, че ако една рецепта се получи добре, то заслуга за това има човекът, който я е обяснил добре. Така стана и с тази. Подробности, както и оригиналната рецепта, в блога на Маргарита Димитрова. В моят рецептурник я записвам съвсем набързо:


Продукти:
тесто: 600 гр брашно, 1 с.л. захар, 1 ч.л. сол, 1 пакетче суха мая Др. Йоткер, 300 мл приятно топла вода, 1 яйце, 3 с.л. Йогурт(кисело мляко), 3 с.л. олио
плънка: 200 гр овче сирене (или друго), 2 яйца
За намазване: краве масло, 1 с.л. олио, 1 яйце


Приготвяне: Брашното се пресява, към него се добавят солта, захарта и сухата мая и се разбъркват добре. Прави се кладенче, в което се изсипват останалите продукти за тестото. Замесва се тесто, прави се на топка и се поставя в купа. Покрива се със стреч фолио и кърпа и се оставя да втаса до удвояване на обема. Изважда се, разделя се на три топки, всяка се разточва на правоъгълна кора и се намазва с олио и разтопено масло, последната не се намазва. Налагат се една върху друга. Разточват се отново на правоъгълна кора, намазва се с олио и разтопено масло, поръсва се с плънката от разбитите яйца с натрошено сирене и се завива на руло. Усуква се, навива се като охлюв в тава, застлана с хартия за печене (диаметър 25-30 см). Намазва се с разбито с олио яйце, поставят се парчета масло и се оставя да втаса до удвояване на обема. Пече се в предварително загрята на 180 градуса фурна, на по-ниска скара до готовност. При мен по-големите пити се пекат за около 50 минути. Изважда се, намазва се леко с масло и се покрива с кърпа.

Мляко с ориз


Още за празника има тук.

Прочетете Цялата Статия...

събота, 25 февруари 2017 г.

Тайната на пържените дробчета с брашно


Много, много отдавна не бях пускала толкова скоростна рецепта. Дробчетата още парят, а кухнята ми не е в окаяно състояние:).
Пърженето на дробчета с брашно не е шега работа и въпреки, че са много вкусни и много хора ги харесват точно по този начин, рядко ги приготвят.
Освен, че пръскат и цапат страшно много, са опасни, защото могат да ни изгорят. Та те направо гърмят в олиото. Пържила съм ги с очила, с маска, с капак, но положението е още по-зле, защото се получава конденз, а водата в олиото усложнява нещата, мрежата за предпазване от пръскане също не помага, по-добре е от капак, донякъде не кондензира толкова, но пак пръска. Изобщо винаги съм ги приготвяла със страх. Докато точно преди малко във Фейсбук, благодарение на: Нина Тодорова, Vera Ekimowa, Албена Василева, Zornitsa Nikiforova, Пепа Стоева, Milena Marinova, Elena Stoyanova, Iliana Nikolova, Pavlina Petkova, успях да намеря най-добрият вариант за мен. Ще съм благодарна и на всички, които решат да се включат с коментар и да споделят своята тайна за приготвянето на тази рецепта.
Въпреки всичко ви съветвам да пържите дробчета с повишено внимание, защото винаги могат да ни изненадат неприятно.


Продукти:
1 кг пилешки дробчета
1 купа брашно


Приготвяне:
Дробчетата се измиват и подсушават в кухненска хартия. Потапят се добре в брашно, като излишното се "изтупва". В тенджера се загрява олио, нивото е около 1 см. Поставя се парче хляб, използвам от стара франзела, парче около 4-5 см. Задължително котлона трябва да е на средна степен. Пуска се едно дробче и се внимава, добре е да се предпазвате, за да не пръска. Ако всичко е ок, се добавят и останалите дробчета. Ако "тест дробчето" пръска, тенджерата се отстранява от котлона, похлупва се(покрива се) с лист кухненска хартия и се изчаква 1-2 минути, след което се добавят дробчетата и се връща на котлона. По време на пърженето тенджерата се покрива с лист кухненска хартия( тази, която е като салфетка). При обръщането на дробчетата, хартията се вдига леко към вас, целта е ако случайно пръска да се предпазите по някакъв начин.
Дробчетата се пържат на порции, не трябва да се натрупват прекалено. Обръщат се и от двете страни, след което се изваждат и може да се отцедят върху домакинска хартия.
При мен "гръмна" само първото тест дробче, понеже не бях преценила, колко горещо е олиото. След това нямах проблеми.

През цялото време дробчета се наблюдават отстрани, внимава се и хартията да не падне върху горещият котлон и т.н. Хлябът се подменя ако започне да прегаря, хартията също, ако се намазни.
И най-важното - Предпазвайте се, не са малко случаите, на хора, които са се изгорили сериозно.

Прочетете Цялата Статия...

петък, 24 февруари 2017 г.

Пълнени гнезда от артишок с телешко, ориз и домати


Един от вариантите за приготвяне на артишок е да се напълни. Може цял, разрязан на две, или само сърцевината. Плънката е различна: от сирена, до зеленчукова и месна. Тази е нещо като кайма с ориз, но месото не е смляно, а ситно нарязано. Количествата са съвсем относителни. Това е по-скоро идея. Подправките може да пропуснете или да замените.




Продукти:
10 бр. артишок
1 глава лук
200 гр телешко месо
1 ч.ч. ориз
4 домата
2 скилидки чесън
щипка захар
щипка кимион
сол
щипка канела
щипка махлеб
лимон
зехтин

Приготвяне:
Сърцевината на артишока се изважда, вижте начинът тук. Докато се приготви плънката артишокът се поставя в купа с вода с малко лимонов сок, за да не потъмнява.
*Ако главите са много малки, може да отстраните само твърдите листа и да ги напълните по този начин.

Лукът се нарязва на много ситно. Месото на много малки кубчета. Поставят се в тиган със загрят зехтин и се готвят до леко златисто. Добавя се ориза, разбърква се и след 1-2 минути се добавят нарязаните на дребно домати и пресованият чесън. Оставят се да се готвят на котлона, а когато течността се изпари се наливат 3 ч.ч. вода, добавят се подправките и солта, разбърква се добре и се вари на котлона до полуготовност на ориза.
В намаслена тава се подреждат гнездата артишок и във всяко се поставя по 1-2 с.л. плънка. Останалата плънка се изсипва в тавата. Ако е нужно се добавя още вода. Ястието се пече в предварително загрята на 190 градуса фурна за около 30 минути, до готовност.




Още идеи с артишок може да видите тук.

Прочетете Цялата Статия...

четвъртък, 23 февруари 2017 г.

За Дахщайн с ♥


Когато погледнеш надолу, изпитваш едно странно, различно усещане за Свобода и всеки, който е бил тук дори само веднъж, съм сигурна, че е изпитал точно това. Гледка, която не може да бъде забравена и усещане, което не може да се опише... Поемаш въздух, затваряш очи и се опитваш да запечаташ всичко това дълбоко в сърцето си и завинаги.
На върха на планината усещаш как вятърът отнема всичките ти тревоги и те обзема едно неописиуемо чувство на мир и спокойствие, протягаш ръце и усещаш нов прилив на енергия и тогава преоткриваш себе си...
Когато си там, над заснежените планински върхове... в облаците... разбираш колко незначителен е човек, колко смешни и безсмислени са всички материални демонстрации. И тогава се влюбваш в планината, очите са пленени от величието и красотата, а душата започва да лети, защото там... там Свободата е безгранична.



Склоновете на планинският масив Дахщайн са рай за любителите на зимни спортове. Неограничени са възможностите - сноуборд, спускане и ски бягане, алпинизъм, туризъм, катерене, парапланеризъм.. Топлите месеци пък привличат практикуващите планинско колоездене и преходи. Наричат Дахщайн "Перлата на австрийските курорти".






Но любителите на спортовете не са единствените посетители. Природната красота, мащабите на планината и спиращите дъха гледки са повод за визита на туристи от цял свят. Районът е част от световното културно наследство и е под закрилата на ЮНЕСКО. Със своите 2 995 м височина ледника Дахщайн е най-високата планина в Щирия, Австрия.






Гледките и спортните възможности обаче са само част от удоволствията на Дахщайн. Магията започва още от

Панорамният път

сякаш въвеждащ в мистериозният свят на дивата природа и постепенно откриващ пред погледите все повече и повече, а след всеки завой възхищението и уважението към могъществото и величието на най-изкусният творец се увеличават.


Panorama gondel 

е кабинков лифт, направен от стъкло и носещ призът "Най-добър австрийски летен лифт". Всяка кабинка отговоря на списък от критерии за качество и контрол, които се поддържат на изключително високо ниво. За няколко минути лифтът отвежда в един съвсем различен свят, светът на върховете.





А тук горе птиците приветстват туристите и сякаш танцуват с вятъра.




Разходка в небесата


по висящият мост (Dachstein Hängebrücke).
Изкушение е да надзърнеш в дълбините, преминаването по него изисква доза смелост, но главозамайващата гледка си заслужава.




Мостът отвежда към изумителните

Стълби за никъде (Treppe ins Nichts)

Завършващи с платформа със стъклен под, над 400 м пропаст между стръмни скали, висяща буквално в нищото.






Не е възможно да се нагледаш на безкрайният хоризонт, но да надзърнеш във вътрешността на глетчера е следващото предизвикателство.

Планината отвътре

В утробата на глетчера се разкрива една приказна страна от лед...
Леденият дворец (Eispalst) е едно пътуване през част от забележителностите на Щирия. Мистериозното усещане се подсилва и от различното осветление: синьо, бяло, червено, трансформират всичко до неузнаваемост.


По стените на ледените тунели са изсечени различни фигури, а вътре са оформени няколко зали.

Ледената книга, Хопси, талисманът на Планаи, Часовниковата кула на Грац, Драконът от Гриммингбоден, Ред Бул ринг в Спилбърг, Тронна зала, Зала с кристали само част от това, което може да се види. Работата вътре продължава и леденият интериор се обогатява непрекъснато.


И ако адреналинът от преминаването по висящият мост и стълбите в нищото не е достатъчен, то

Sky walk

една от най-зрелищните платформи за наблюдение в Алпите, ще го покачи над високите планински върхове.
Тук едновременно политаш над облаците и потъваш в недрата.




Освен атракциите, друг любопитен факт е, че границата между Щирия и Горна Австрия минава точно през ресторанта, намиращ се на лифтената станция.
Когато времето позволява посрещането на изгрева и залеза са следващият подарък от природата, който си заслужава.
Пожелавам си още безброй срещи с магическият свят на Дахщайн, пожелавам ги и на вас!

Всичко за Дахщайн може да откриете тук: http://www.derdachstein.at/de


Прочетете Цялата Статия...