Честита Баба Марта!

Мартеницата е символ на Пролетта, раждането и живота! Символ е на здраве, дълъг живот и изобилие. С нея ви пожелавам всичко това!



По стар български обичай днес посрещаме баба Марта. На 1 март тя навестява хората, облечена в червен сукман, червена забрадка и червени чорапи.
Всички се закичват с мартеници за здраве и късмет.
Носят се докато не се види първа пролетна птичка - лястовичка или щъркел, или цъфнало овощно дръвче. Тогава мартеничката се сваля и се закичва на клонче на плодородно дърво.
Мартеничката се изработва от усукани вълнени конци. Цветовете, които се използват са основно бял и червен. Но се добавят и други, с различна символика.
Белият цвят е символ на чистотата, непорочността.
Червения цвят е знак на зачеването, раждането, здравето.
Синия цвят е символ на небето и водата, на вечността.
Зеления - плодородност, празничност.

Съществуват няколко легенди, свързани с този празник. Източник на легендите - интернет.

Легенда 1

В края на живота си хан Кубрат извикал синовете си и им поръчал да не се разделят никога. Винаги да бъдат заедно – задружни, за да не могат враговете им да ги нападнат и погубят.
Когато ханът починал хазарите нападнали прабългарите и пленили дъщерята му – Хуба.
За да освободи девойката Хан Ашина - Водачът на хуните предложил на синовете да го признаят за техен владетел. Ханските синове били поставени пред трудно изпитание .
Най-големият син - Баян решил да признае хазарското владичество и останал при своята пленена сестра.
Останалите не спазили заръката на Кубрат и тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Преди да се разделят тайно се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина – поне докато намерят някаква свободна земя. След това Аспарух щял да им изпрати знак да избягат чрез птица, вързана със златна нишка на крачето.
Единият от братята тръгнал на север, а Аспарух, Кубер и Алцек потеглили на юг.
Когато при Хуба долетял гълъб, със златен конец на крачетотя и Баян избягали и достигнали водите на Дунав. Само гълъба можел да им покаже пътя, а те не знаели как да преминат на другия бряг. Баян взел един бял конец, а Хуба го завързала на крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хунското племе, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал още в ръката си, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с войниците си. Хуните избягали.
Аспарух помогнал на Хуба и Баян да преминат реката. Взел конеца от ръката на Баян и завързал белия му край с червения. Закичил всеки един от войните си с част от него.
Аспарух признал, че заедно с братята си не са изпълнили съвета на баща си и така са заплатили с кръвта си своето разделение! Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите-сега и завинаги!
Оттогава на първи март всички българи се закичват с червено-бели мартеници!

Легенда 2

Разказва за далечни години, когато прабългарският хан Аспарух тръгнал от дома си в далечните Тибетски планини, за да търси плодородна земя за народа си.
Преминал през много реки и планини, докато стигнал земите на славяните, които го посрещнали като скъп гост. Славянки, с бели дрехи му носели бокали с напитки, а трапезите били отрупани с ястия - всичко, което се ражда по тази благословена земя.
Но на хана не му било весело, защото тъгувал за дома си - за майка си и за сестра си Калина. Седнал на брага на голяма река и сълзи покапали по загорялото му лице, а взорът му се отправил молитвено към бреговете и към слънцето за чудо. И чудото станало! На рамото му кацнала лястовичка - на нея Аспарух разказал за тъгата си. Лястовичката отлетяла към земите на прабългарите, и разказала с човешки глас на Калина, че брат й е намерил нови земи за царството си, но много тъгува за нея и й изпраща много здраве. Калина се зарадвала и решила да изпрати вест на своя брат. Направила зелена китка, усукала я с вълнен конец, направила възелчета за поздрав и изпратила лястовичката да отнесе китката на брат й.
Когато кацнало на рамото на Аспарух той радостен взел китката, разчел по възелчетата поздрава на сестра си и я закичил на гърдите си. Ханът повелил на народа си - всеки да си върже малка китка от пресукан бял и червен конец, и на този ден да се кичи винаги - за здраве и небесна благословия. Денят бил първи Март.

Легенда 3

След като победил византийците и обявил създаването на новата държава, Аспарух решил да извърши жертвоприношение на бог Тангра. Обичаят повелявал жертвената клада да се запали със стръкче изсъхнал копър. По тези земи никъде нямало.
Докато ханът се чудел какво да направи, на рамото му кацнал сокол. На крачето му било завързано снопче копър с бял вълнен конец, половината обагрен в червено. Хуба, сестрата на Аспарух сънувала сън и разбрала за трудностите на брат си. Изпратила му копър по любимия си сокол. Кръвта по конеца била от одрасканите и ръце.
Хан Аспарух запалил огъня с копъра, а червено-белия конец завързал на китката си за спомен. Всички се закичили с червено-бели конци.
Нарекли връзката мартеница, по името на месеца.

И като кулинарен блогър:), направих и червено-бяло захарно букетче за баба Марта. Въпреки, че ми е за пръв път съм доволна от резултата.:).

А ето и приказката за Баба Марта:

Живяла Марта със своите братя далеч в планината. Единият се казвал Малък Сечко, а другият - Голям Сечко.
От високата планина те виждали и чували всичко, каквото става по земята. Щом Марта се усмихнела, погалвала и животни, и тревички. Стопляла всичко с благата си усмивка.
Веднъж една млада невеста подкарала овчиците си в планината, когато топлото слънчице огряло.
Но свекърът й я спрял:
- Не извеждай, булка, ваклушите на паша, рано е! Скоро Сечко си отиде. Кърпикожусите цъфтят сега. Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй!
- Е, тейко, какво ще ми стори Марта? Тя е жена и зло на жена не може да направи - казала снахата и подбрала стадото нагоре към планината.
Дочула Марта тези думи и се натъжила. Какво като е жена, и тя можела да покори слънцето като братята си, и тя имала сила бури и хали да посее, и тя знаела кога слънчев благодат да прати.

Не минало много. Тъмни облаци надвиснали над планината. Ветрове безмилостно забрулили напъпилата гора, леден сняг зашибал, захванала люта зима. Сковала се земята, замлъкнали птиците, секнал ромонът на ручея.
Младата овчарка така и не се върнала вече. Тя останала вкаменена заедно с овчиците горе в планината.
Така се родил обичай - да се правят мартеници от червена и бяла вълна, за да е радостна Баба Марта и да носи само добрини на хората.

Ето и тортата "Мартеничка" -  рецепта

и бонбони "Мартенички" -  рецепта

Днес е слънчево при нас, надявам се и при вас да е така, да е усмихната баба Марта!