5 Рецепти с кейл / 5 kale recipes

К

ейлът е вид зеле, с къдрави листа, но за разлика от познатите ни сортове, то не образува глави. Широко разпространено е в европейската кухня. Често листата му се използват за декорация и в букети, има и цветни сортове, които се отглеждат специално за това.

Като нов и непознат за мен продукт реших да го тествам в няколко рецепти, за да мога да преценя дали ни допада. Като цяло във всяка една от рецептите кейлът е вкусен, но не знам до каква степен би се приел от традиционалисти. Вкусът му няма много общо с класическото зеле, след термична обработка листата омекват значително. Въпреки, че има много полезни качества, не мисля, че кейлът ще се настани като трайно ястие у дома. Но със сигурност бих го добавяла понякога като гарнитура към месо, защото по този начин и на чипс най-ми допадна, естествено ще продължавам да пробвам и различни рецепти. Но знае ли човек, с някои продукти трудно свикваме, пък после се пристрастяваме:).

Пиле по китайски с гъби и бамбук / Stir fried chicken with bamboo shoots & mushrooms

Това е поредната рецепта от серията “Азиатска кухня”, до която достигнах най-сетне сред достатъчен брой изпълнения в кухнята. За нашето семейство това е перфектната рецепта и ако вие сте любители на ястията от тази кухня, предполагам, че ще ви допадне. Изключително трудно е да постигнеш онзи вкус, от китайските ресторанти, тъй като всички знаем, че в китайската кухня масово се използва мононатриев глутамат като усилител на вкуса. Е, успях, но със соев сос Кикоман, в комбинация с джинджифил, сусамово олио и бял пипер.

Едамаме със сол Малдон /Edamame

Едамаме са зелени шушулки с млади, все още крехки соеви зърна. Въпреки, че се поднася със шушулките, те не се консумират. Ядливи са само зрънцата. Най-лесно и най-често се приготвя чрез варене във вода или на пара и се поднася със сол и подправки. Това е нещо като основна рецепта за Едамаме.

Песто от спанак

 

Приготвя се като всяко друго песто от зелении, в случая спанак. Сходна рецепта в блога: Песто от Левурда.

Пържена пъстърва

Харесвам вкусът на пъстървата, но досега съм приготвяла: Пържена цяла, Запечени филета на тиган (филетата се посоляват леко и намазват обилно със зехтин. Пекат се на загрят не залепващ тиган от двете страни), Пъстърва на фурна с ароматно масло, Пълнена на фурна.
Не ми бе хрумвало да я нарежа на кръгчета и да я изпържа. 
Рецептата е  по идея на Илиянка от "Щъркелово гнездо".
Рибата се почиства, измива и нарязва на шайби. Поръсва се с малко лимонов сок и престоява за 20-30 минути. Посолява се и се овалва в смес от равни количества царевично и бяло брашно. Пържи се до златисто в тиган със загрято олио или зехтин.
Наистина е много вкусна, Или, благодаря!

Ретро: Бисквитено руло с маслен крем "Муселин", от Хриси/ Biscuit Roll with butter cream

Д

ълго време търсех една ретро рецепта, за Руло от бисквити с маслен крем. Помня само формата, като триъгълник (покривче), това че съдържаше бисквити, масло и в центъра ягодово сладко. В детските ми години ме почерпиха с него и ми е останал спомен за вкуса. В началото когато създадох този блог и покрай контактите ми с прекрасни кулинари все се надявах, че ще попадна на тази рецепта. Дори се опитах да го направя по спомен, в ето тази Снежна къщичка.
Бях забравила за сладкиша и изненадващо Хриси - "Животът може да е вкусен" ме накара да "ококоря" очи, споделяйки именно това сладко бижу. Хриси, благодаря за рецептата! Спазих рецептата едно към едно, само че използвах пълнозърнести бисквити и кафява захар, а в центъра запълних с конфитюр. Не съм декорирала с карамел, защото по мои спомени рулото, с което ме почерпиха не беше. За мое удобство споделям и снимки от процеса на сглобяване.

Бисквитено руло с крем Муселин

Източник

Продукти:
45 бр. (400 гр) бисквити от типа на "Petit Beurre" ( използвам пълнозърнести)
500 мл прясно мляко
130 гр захар (използвам кафява)
40 гр бяло брашно
40 гр царевично( натурално) нишесте
4 жълтъка
1/2 шушулка ванилия
250 гр меко краве масло (на стайна температура)

допълнително:
100 мл прясно мляко + 1 ч.л. ром, за потапяне на бисквитите
сладко от ягоди или горски плодове

Приготвяне:
От прясното мляко се отделят 100 мл. Останалото мляко с 1/2 от захарта и ванилената шушулка се загряват до завиране.
В суха купа се изсипват останалата захар и жълтъците и се разбиват с миксер на крем.
Брашното и нишестето се пресяват и се добавят към жълтъчният крем. Разбива се до хомогенност и се разрежда със 100 -те мл прясно мляко, разбива се добре. Към сместа се налива на тънка струйка и при непрекъснато бъркане горещото мляко( шушулката ванилия се изважда). Съдът с полученият крем се поставя на слаб котлон и се вари за няколко минути, при непрекъснато бъркане с телена бъркалка до получаване на гъст крем.
Изсипва се върху плосък съд (тава, дъска - покрити със стреч фолио), заглажда се на тънък пласт и се покрива плътно със стреч фолио. Оставя се да се охлади на стайна температура.
Охладеният крем се поставя в купа и се разбива с миксер до гладкост. Постепенно към него се добавя мекото краве масло( на кубчета). Разбива се до получаване на пухкав крем.

Сглобяване на Бисквитеното руло:
Сладкишът се състои от 3 пласта с бисквити и 3 пласта с крем. Всеки бисквитен пласт съдържа 3 х 5 бисквити ( общо 15 бр.). Кремът се разделя на 4 части и всеки пласт с крем съдържа 1/4 от него, като последната част се оставя за измазване.

Прясното мляко се разбърква с рома и всяка от бисквитите се потапят съвсем за кратко в него. Подреждат се ред бисквити - ред крем. Завършва се с крем, по средата на дългата част се нанася ягодово сладко. Към момента сладкиша трябва да изглежда така:

Двете дълги страни се надигат към средата и върховете им се събират. Помага се с фолиото. Трябва да се получи това:

 

Рулото се завива във фолиото и се прибира в хладилник за няколко часа. Останалият крем се затваря в буркан и се прибира също в хладилник. Когато рулото стегне се изважда и се измазва с крем. Декорира се пожелание, аз използвах същият крем, който нанесох с шприц. Съхранява се в хладилник и се поднася като се реже на парчета.

♥

Пържен черен дроб "Тава Джигери" / Tava Ciğeri

Не бях чувала за този дроб докато Пеп не сподели, ей така между другото:) едни неустоими снимки как си го хапва в Турция. Изглеждаше толкова апетитно, а коментарите, че е много вкусен бяха достатъчно стимулиращи да ме накарат да отида до магазина за продукти.
Дробът си стоеше в хладилника, а аз се заех с тежката задача да търся рецептата и покрай това упражнение научих интересни факти, които ще споделя и с вас. Някои хора може и да се дразнят от тези писаници в блоговете, но точно това са нещата, които отличават един блог от сайт например. А и този блог е личен, не е готварска книга, списание или комерсиален продукт, към който някой би могъл да изявява претенции. Лично на мен ми е много интересно да научавам повече за ястията и продуктите, които ям, както и самата виртуална комуникация с хората, които ги приготвят.

Бисквитена торта с тахан халва

Бисквитените торти са често правени вкъщи, почти винаги са различни, много са лесни и бързи за приготвяне и точно в това е тяхното очарование. Тази торта е сред тях. Кремът е от халва, сметана и орехи и за да се получи добре е нужно продуктите да бъдат качествени. Първият път правих тортата с халва с ром, просто не бях обърнала внимание, че халвата, която купих съдържа есенция ром. Честно, “прецаках” цялата торта, бяха прекалили с есенцията и това доминираше. Друго важно нещо е, да се използва качествена сметана. От доста време използвам само млечна(животинска), но ако не откривате, може да се замени с прясно мляко. Бисквитите са въпрос на избор, аз използвам пълнозърнести. Количествата на продуктите са ориентировъчни, зависи от големината на бисквитите, от формата, която се използва, но това е като при всички бисквитени торти. Просто тук е важна идеята за разнообразяване на класиката. Кремът с халва е доста сладък и ако не сте фенове на прекалено сладките десерти, като нас, това може да се компенсира като се използват бисквити с ниско съдържание на захар и да не се добавят допълнително сладки декорации, а например един натурален шоколад би балансирал вкуса.
Идеята за тази торта е от блоговете на Тилия и Теди Титова. Ако в някой друг блог я има, може да споделите с линк в коментар. Повече идеи, по-добре:).

Баварски ябълков щрудел / Bayerischer Apfelstrudel

Б

аварският ябълков щрудел както всеки щрудел може да се направи с различно тесто - ръчно омесено и теглено, бутер тесто или фини кори за щрудел. Класическата рецепта за това тесто е от брашно, олио, сол и топла вода. В много рецепти обаче присъства и оцет, като помощник за по-добрата еластичност на тестото при дърпане. По принцип може да се използва сполучливата техника от Виенският щрудел за престой на тестото, в купа, пълна с олио).
Плънката съдържа ябълки, канела и стафиди, понякога и ядки (не са задължителни). В зависимост от сочността на ябълките може да се използват галета, за да абсорбират сока. Това, което отличава този щрудел от Виенският е наличието на заквасена сметана в плънката, както и печенето със сметана или мляко. Поднася се със соса от печенето.

Баварски ябълков щрудел / Bayerischer Apfelstrudel 

Продукти:
тесто:
250 гр фино брашно
1 ч.л. сол
2 с.л. олио
около 100 мл топла вода
1 ч.л. оцет

плънка:
200 гр заквасена сметана
1 кг ябълки
2 с.л. стафиди
ром, за накисване на стафидите
100 гр кафява захар
1 ч.л. канела
1/2 лимон
250 мл млечна сметана(животинска)

Приготвяне:
Стафидите се накисват в рома.
Брашното се пресява в купа, добавя се солта и се разбърква. В центъра му се прави кладенче, в което се изсипват олиото, оцета и водата. Замесва се тесто и се меси докато стане меко и гладко. Оформя се на топка, намазва се обилно с олио и се поставя в купа, покрива се със стреч фолио и кърпа. Оставя се за 30 минути да се отпусне.
През това време се подготвя плънката. Ябълките се белят и нарязват на тънки полумесеци. Поръсват се със сок от лимон, за да не потъмняват. Може да се разбъркат с канелата, захарта и отцедените стафиди, а може и да се обединят после при навиването на щрудела.
Фурната се загрява на 180 градуса.
Тестото се изважда върху набрашнена кърпа или плот, поръсен с брашно. Първоначално се разточва, а след това започва да се тегли с ръце, докато се получи тънка кора. От това тесто могат да се направят две топки, за по-лесна работа, а може и една, която пък по желание след това може да се разреже или пък да се остави като голям щрудел.
Аз тегля една кора, която разрязвам на две. Всяка кора се намазва с разбита с вилица заквасена сметана, като в двата дълги края се оставя не намазан борд 2 см, а от единият къс край 4 см. Това се прави с цел залепване на тестото при оформяне на щрудела. Плънката се поставя в намазаният край. Двете страни се загъват с 2 см на вътре и кората се навива на руло, като се помага с кърпата, а с едната ръка първоначално може да се затиска плънката.
Избира се тава според размера на щруделите, така че да има малко място и за сметаната. Тавата се намаслява и в нея се поставят щруделите, като краят им ( загъната страна) трябва да е отдолу. Намазват се обилно с разтопено масло. Поливат се с част от млечната сметана и се поставят в предварително загрятата фурна да се пекат. След 20 минути се поливат с останалата млечна сметана. Пекат се до готовност( зачервяване) за още 20 минути. (Общото време за печене е около 40 минути). Изваждат се, намазват се с разтопено масло или олио и се поръсват с пудра захар. Сервират се нарязани на парчета със соса от печенето.

Картофени пуфери ( картофени палачинки) / Potato pancake, Kartoffelpuffer

Картофените палачинки(Potato pancake, Kartoffelpuffer) са популярни в районите на Австрия и Германия и представляват смес от настъргани картофи с яйце, брашно и подправки. Варианти са възможни, но този е най-популярният. Интересно е, че се сервират и със сладки и със солени гарнитури и сосове. Самите те също служат като гарнитура на месо, могат да се поднасят и като закуска и като гарнитура и като стартери. Пекат се на тиган с не залепващо дъно, с малко мазнина.

Кулинарно вдъхновение от Халщат, Австрия: Кнедлите на дървосекачите

З

апочнах да мечтая за това място, още когато го видях за пръв път на снимка. Изглеждаше толкова приказно и различно от заобикалящият ни свят. Живописно малко градче, амфитеатрално разположено на брега на огромно езеро, заобиколено от високи планини... точно като декор от някоя детска книжка. Едва ли има някой, който да не е видял картичка на Халщат и да не е поискал да го посети.

Карфиолът на Генерал Цо / General Tso's cauliflower

Карфиолът е харесван в къщи. Преди години го приготвях само паниран, но това отдавна се промени и непрекъснато преоткривам нови вкусове с него.Някои от често приготвяните от мен рецепти са: Паниран карфиол, Карфиол на тиган, Паприкован карфиол, Пица с блат от карфиол, Шницел от карфиол със сос Тартар, но като цяло карфиолът може да се приготви по същият начин както Броколи и Романеско.
Търсейки нови вдъхновения случайно попаднах на General Tso's cauliflower, снимките във всички блогове и сайтове бяха толкова изкушаващи, че бях сигурна че ястието ще е вкусно. Харесваме азиатска кухня, карфиол също, така, че ето и рецептата при мен.

Истории с Пипи дългото чорапче / Pippi Longstocking cake

Тази история започна още през януари, когато за пореден път прочетох книгата “Пипи Дългото чорапче”. Но, не, тази история е започнала в далечната 1941 когато Астрид Линдгрен разказва интересни истории на дъщеря си, които съчинява сама, плод на невероятното и безграничното ѝ въображение. Истории, които след време стават страници от едноименната книга, а от година на година тя се превръща във все по-любимо четиво на малки и големи. Аз съм израснала с нея… Героинята е толкова непринудена, истинска, чудата и е всъщност вдъхновението за тази публикация.

В една част от книгата Пипи е поканена на кафе парти от майката на нейните приятели. Цялата история е доста забавна, но някъде по средата Пипи забива нос в сметанова торта, декорирана с прекрасна марципанова червена роза по средата. Така си представих тортата аз: