Разкажи ми приказка: Сплит


П

реди много години( в 244г), в Далмация, в близост до Салона(днешният Солин), в обикновено илирийско семейство се ражда момче на име Диокъл. Израствайки то променило хода на историята си и от обикновено момче се превърнало в император.
По време на военната си кариера в армията Диокъл изкачил няколко нива, като се издигнал до командир на личната гвардия на император Карус. След смъртта на Карус, синът му Нумериан заема позициите му, но в поход към Мала Азия се разболява от очна болест и е намерен мъртъв, затворен в каляска с придружителя си - Апер. Диокъл обвинил Апер за смъртта на Нумериан и собственоръчно го убил.
В края на 284 г. Диокъл е признат за император на източните легиони, а по-късно при сблъсък при р. Морава с брата на Нумериан - Карин, той побеждава и придобива владетелство на западните легиони като става господар на цялата империя, известен с името Диоклециан.
Управлението му било успешно, Диоклециан бил неуморен воин и практичен политик. Известен е и с въвеждането на системата тетрархия („четиривластие“), при която двама старши императори (августи) и двама подимператори (цезари) управляват сътветно по една част на империята, но законите задължително се издават от името на целия колегиум. Заедно с Максимиан били на чело на империята 20 години, като оттегляйки се отстъпили властта на Галерий и Констанций. Именно оттеглянето на Диоклециан от властта положило основите на днешният град Сплит.



Заради "пенсионирането" си императорът построил разкошен дворец. Основите му били поставени през 298 г., след успешна битка на Диоклециан с египтяните. Морското местоположение на бъдещата резиденция било избрано заради близостта му до Салона (сега Солин), ( тогавашната столица на провинция Римска Далмация, където е роден Диоклециан) - и заради лековитата сярна вода. За строителството му бил използван бял варовиков камък от остров Брач.
Когато Диоклециан се пенсионирал (абдикирал) през 305 г., той - заедно със семейството си, военните и слугите си - се преместили в двореца. Живял там до смъртта си през 311 г. След като умира, Дворецът на Диоклециан остава част от Римския двор, но по-късно е бил изоставен.
Някъде през 7 -и век сградата била окупирана от бежанци, търсещи закрила. Те превърнали руините в град.
През вековете в Двореца на Диоклециан настъпвали големи промени, водещи до пълна трансформация. До средновековието вътре в стените били изградени малки църкви, фамилни дворци и резиденции - а днес магазини, ресторанти и туристически помещения запълват пространството. И все пак, оригиналното квадратно разположение на двореца на римския император все още съществува.
По-голямата част от структурите в двореца били пренасочени: мавзолеят на Диоклециан се превърнат в катедрала, а мазетата(подрумът), в които някога се съхранявали боеприпаси и храна, били използвани като сметище. Запазени останали външните стени и порти, както и три от египетските сфинкса, които римският император Диоклециан е използвал за украса на двореца.
През 1979 г. Дворецът на Диоклециан е определен за наследство на ЮНЕСКО.


Историята на Сфинкса

Според разказите на древните египтяни, тези мистични същества спирали минувачите и им задавали гатанки и ги наказвали със смърт за грешни отговори. Старите жители на Сплит, които ги наричали Горгони, знаели за това, и избягвали контакт с очите им.
Сфинкс насред Сплит е мистична загадка, която всеки би бил любопитен да разгадае. Как е възможно в самия център на Сплит, на перистила, да стои символът на Египет от векове? Тъй като имп. Диоклециан се причислявал към божествените управници(провъзгласил се за син на Юпитер), за да затвърди това донесъл Сфинксове чак от Египет.


Диоклециан настоявал да се приеме египетският обичай, при който сфинксовете като пазители на светите места пазят входовете на храмове и гробници. Според заповедта му, след като Диоклециан потушил бунт в Египет били донесени 12 сфинкса, които украсявали фасадите на двореца. Императорът починал в резиденцията си и бил погребан, където поискал. Саркофагът му, който по-късно бил разрушен бил в центъра на мавзолея. Точно като голяма част от самия дворец, сфинксовете били обезглавени и унищожени с идването на християнството.
За съжаление само три са запазени, но от тях само един оцелява напълно, а защо това е така все още остава загадка. Изработен от черен гранит, датиращ от периода на фараона Тутмоза III, живял от 1479 г. до 1425 г. пр.н.е. днес стои гордо пред Перистила и наблюдава как поколения минават. Този сфинкс принадлежи към групата на андро-сфинксове, същества, които са били комбинация от лъвско тяло и човешка глава, интересно е, че крайниците му имат човешки ръце, а не ноктите на царя на животните, а в ръцете си държи жертвен съд, кралски символ на завета с боговете и рядък детайл в подобни паметници. Тези, които вярват в митовете, трябва да внимават около сфинкса!


Съкровището на една империя: Дворецът на Диоклециан

Ако попиташ някой "Къде е дворецът на Диоклециан", то е много вероятно да ти отвърне: "Ти си в него". Дворецът е един от най-добре запазените паметници на римската архитектура в света. Построен като комбинация от луксозна вила - лятна къща и римски военен лагер (castrum), бил разделен на четири части с две главни улици.
В тази схема, южната част на двореца е била предназначена за апартамента на императора и подходящи правителствени и религиозни церемонии, северната част била за императорската охрана - военни, слуги, склад и др.
Дворецът е представлявал правоъгълна сграда (приблизително 215 х 180 метра) с четири големи кули в ъглите, врати от всяка от четирите страни и четири малки кули по стените. Долната част на стените нямали отвори, докато горният етаж бил отворен с веранда от юг и зали с големи аркови прозорци от другите три страни. През вековете жителите на Двореца, а по-късно и гражданите на Сплит адаптирали части от двореца според собствените си изисквания, като по този начин вътрешните сгради, както и външните стени с кулите значително променяли първоначалния вид, но очертанията на императорския дворец все още са много видими.


Различаващ се по монументалните колони и арки, Перистилът (също изписан Peristle Split) е центърът на двореца. Сплитската катедрала и камбанарията стоят от източната страна. От южната страна, над стълбите към мазето и зад балкона (Prothyrum) е вестибюлът на помещенията на императора.


Вестибюлът е бил използван за влизане в жилищната част на двореца, а днес заради изключителната си акустика се използва от певци и музиканти.




Катедралата (мавзолеят на Диоклециан) и кулата


Камбанарията на Катедралата (57 м) не е част от "дизайна" на Диоклециан, но тя е най-оригиналната далматинска средновековна архитектура, започната през 13 век, която е била цялостно реконструирана и донякъде променена в началото на 20-ти век. От кулата се разкрива зрелищна гледка към целия Сплит. Ние пропуснахме тази част, тъй като на снимки стълбището ми се видя доста страшничко и макар да бяхме изкачвали едно подобно в Ровин, адреналинът ми сега нямаше нужда от подхранване.
Точно до камбанарията е малката катедрала „Свети Домниус“. Интересното е, че тази сграда е била мавзолеят на Диоклециан, но когато регионът преминава в Християнство, новите обитатели на двореца оскверняват мощите на Диоклециан и превръщат мавзолея в християнска църква, с името на епископ (свети Домниус), измъчван в диоклецианското преследване. Свети Домниус е покровител на гр. Сплит. Иронично е как всичко, което Диоклециан е изградил тук, се превръща в място за поклонение на тези, които е гонил и преследвал.



Храмът на Юпитер

Първоначално били изградени три храма - на Кибела, Венера и Юпитер.
Диоклециан подчертавал принадлежността си към традиционната религия като прилагал култ към императора. Той дал на себе си и на Максимиан имената Йовий и Херкулий( синове на Юпитер и Херакъл.)


Непосредствено до храмът на Юпитер се намира най-тясната улица в Сплит - Pusti me proc.


Портите

В първоначалната си конструкция Римският дворец в Сплит е имал правоъгълна форма с четири порти, по една от всяка страна. Главната улица изток-запад свързвала портите изток и запад, докато улицата север-юг свързвала портите север и юг. Двете главни улици се пресичали в центъра на двореца от северната страна на площада Перистил - който разделял двореца на 4 квадранта.
Двата южни квадранта, обърнати към морето, били жилищните помещения на императора и неговото семейство. Северните квадранти били отредени за военни, служители и работещи фабрики.

Златната порта - северната порта
Porta septemtrionalis било нейното римско име. Император Диоклециан минал през нея, когато влязъл в двореца на 1 юни 305 г. Портата била построена във формата на правоъгълник, с двойни врати, като част от отбранителната военна тактика (пропугнакулум).


Фасадата била украсена с ниши, съдържащи фигурни скулптури на четирите тетрархи (Диоклециан, Максимиан, Галерий и Констанций Хлорус). Тези врати, започвайки от Перистил, а след това през улица Кардо, водели директно към Салона като столица на римската провинция Далмация и можели да се използват само от императора и членовете на неговото семейство. Под влиянието на Венеция, през 16 век, портите променят името си на Порта Ауреа или Златни порти и това име остава при тях и до днес.
Днес те, заедно с близкият паметник на епископа Григор Нински (Grgur Ninski)( дело на велик хърватски скулптор Иван Местрович) са едно от любимите туристически места в Сплит.


Сребърната порта - източна порта
Porta orientalis е тяхното римско име. Тези порти са били използвани за влизане в двореца от изток на запад, през главната улица, декуманус, чак до Желязната порта и до Pjaca, централния градски площад.
Сребърната порта е била по-скромна откъм декорации в сравнение със Златната порта. Около нея се виждат останки на осмоъгълни кули. Влизайки през тези порти, дори и днес, можем да се разходим по оригинална древна настилка върху декуманус, същата, по която преди толкова години, са се разхождали поданиците на Диоклециан.
Сребърната порта наскоро обогатява историята си с голямо събитие, когато през 2000 г. папа Йоан Павел II преминава през нея, възхищавайки се на красотата на катедралата „Свети Домниус“.


Желязната порта - Западната порта
С римско име PORTA OCCIDENTALIS, тази порта е една от четирите, през които протича живота през всичките 17 века от историята на Сплит. Още от първия ден, в който била отворена, Желязната порта е свидетел на всички промени, през които градът преминал от римски времена, през средни векове до днес.
През единадесети век над вратата е построена малка църква на Дева Мария от камбанарията, първоначално посветена на Свети Теодор. През Средновековието местността вътре била използвана като съдебна палата, докато преди петдесет години множество магазини намират своето място там.
Цялата динамика на историята присъства и до днес, като жилищното строителство е в самите стени на портата, камбанарията, част от пътеката на римските стражи с прекрасна гледка към Народния площад. Градският часовник представлява особен интерес, тъй като има 24 цифри вместо обичайните 12.



Бронзова порта - южната порта
Първоначално тази порта се наричала Porta meridionalis, но е преименувана на Porta aenue (Бронзова порта) от венецианците. Разположена е на южната стена на двореца, в непосредствена близост до морето и популярната алея на пристанището на Рива. Преди да бъде изградена алеята Рива, портата е отвеждала директно в морето. Портата също била наричана „предпазна порта”, тъй като позволявала на императора и останалите да избягат по море в случай на опасност.
Бронзовата порта е много по-малка и опростена в сравнение с другите порти на двореца и като цяло е почти невъзможно да се направи снимка на самата порта, заради непрекъснато преминаващият поток от хора.

Венецианската кула и площада

Сплит е бил управляван от Венеция от 1420 г. до 1797 г. През 1435 г. венецианците изграждат замък близо до брега извън югозападната стена на Двореца на Диоклециан. Замъкът е интегриран с по-голяма отбранителна система с градски стени и пет кули, които са построени през 1441 г. за защита от турски набези, пирати и местни вълнения. Стените и другите кули са демонтирани векове по-късно и Осмоъгълната кула е всичко, което остава.


Из лабиринтите на Сплит



След разглеждането на основните забележителности и запознаването с историята на града, изгубването в малките улички на старият град на Сплит е поредното доставящо удоволствие нещо, което си заслужава да си причиним сутрин и вечер. Подобна архитектура и атмосфера е като приказно продължение на сериозната хилядолетна история. Ароматът на свежо пране, висящо на разпънати през улицата простори, котките, препичащи се на слънце, местните жители, които сякаш никога не бързат, водопадите от цветя, изливащи се през малките прозорци на старите къщи, тесните улички, криволичещи и изгубващи се между сградите, ни пренасят в едно безвремие и 24 цифреният часовник на Сплит сякаш е спрял.









Games of trones в Сплит


Едно от местата, където са заснети някои епизоди на известния Games of trones е Сплит и района. За феновете, могат да научат повече тук, а тази улица е една от локациите.

Papalićeva ulica

Финалът на тази приказка и във връзка с основната тема на блога е:

Храната в Сплит


Като крайбрежна дестинация, кухнята на Сплит е типично морска, наподобяваща италианска. Рибни и морски дарове са основните специалитети по конобите и ресторантите. Предлагат се още паста и някои типични за района на Далмация ястия. Една от препоръките бе да опитаме черно ризото, което тук се оцветява с мастило от сепия, но макар смятано за специалитет, на нас не ни допадна острата и силна миризма. Относно рибата и морските специалитети категорично мога да кажа, че навсякъде бяха пресни и много вкусно приготвени. И тук си хапнахме кебапчета, каймак, опитахме яхния от шкембе, богата гъста зеленчукова супа, скампи, специфичният крем карамел, характерен с аромата на ром.



Не пропуснахме и баничките:), а най-вкусните такива отново бяха на пекарна Млинар, намираща се на площад Народни на ъгъла с Domaldova ulica.


За пръв път пробвахме Сопарник - печиво, вид пай от тънки кори с плънка от спанак. Този купихме от пекарна Бобис, ъгълът на ул. Marmontova, в близост до Рибният пазар.


В същият район е и най-вкусното джелато за Сплит на Емилиана(на ъгъла на Трогирска с Домалдова), макар, че в Ровин ни остава любимо. Пробвахме на няколко места и дори от препоръчани такива в интернет, опитахме чист сладолед на няколко пъти, докато не открихме това местенце. Любими вкусове: смокиня и рикота; праскова и роза; пистачио(шам фъстък); чийз кейк.


Пазарът на Сплит


В Сплит има няколко пазара, като най-популярният и голям от тях е Зеленият пазар, в близост до Сребърната порта. На него се предлагат подправки, зеленчуци и плодове, месо, сирене и млечни продукти. На самата Сребърна порта пък има щандове за лавандула и продукти с нея, като оттам си взех торбичка с аромат за гардероба.



Рибният пазар е истинско изкушение и изобилства от пресни риби и морски продукти, на доста добри цени. Радвам се, че решихме да наемем къща с двор и барбекю, както и условия за готвене, за да можем да се насладим на местна почва. Макар да съм привърженик на почивка да избягам от ежедневието, готвенето и други домакински дейности, един от дните си направихме трапеза. Изпекохме риба Орада, кебапчета, плескавици, калмари, каймак, салата и хлебчета Лепиня, приготвих салата Блитва, по рецепта на бабата, от която я купих. Виното ни беше подарък от хазяите, а лимонадата приготвихме със свежи лимончета.



На барбекюто имаше типичният за готвене на Пека съд. Ястието наподобява нашите картофи с месо на фурна, но съществуват и други варианти. Характерно е, че се готви в тава на огън, като капака се покрива с въглища. В някои коноби се предлага, но се поръчва за поне 4 човека.


Сувенири от Сплит


Преди години, когато пътувахме до някоя дестинация се завръщахме с различни сувенири, като част от тях раздавахме на близки и приятели, които със сигурност са се чудили какво да ги правят:). След време започнах да купувам продукти, или сувенири, които биха влезли в употреба, като албуми, съдове, хранителни продукти и др. В Сплит се впечатлих от изделията от маслиново дърво, които открих в едно магазинче на ул. Dioklecianova 2.



Краят на всяка приказка поставя началото на следващата...




6 коментара:

  1. Благодаря за красивата и изкусителна приказка, Кате :)
    Прегръдка!

    ОтговорИзтриване
  2. Кате,
    чудесна публикация, страхотно е наистина магазинчето със сувенири.А архитектурата, която си заснела е уникална.Насладих се чрез твоите прекрасни снимки и текст към тях на този невероятен град.
    Поздрави и весело лято !

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Градът наистина е много красив в старинната си част. Когато стъпваш по хилядолетна история усещането е вълнуващо, сякаш пътуваш през времето. Вълшебно лято и на теб, Ели!

      Изтриване
  3. Катеее, мислено се пренесох с вас на тези места, прекрасно, уникално, вълшебно... благодаря :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Опитвам се да запазя усещането чрез снимките и за себе си, след време, радвам се, че чрез тях съм го придала и на теб. Прегръдка!

      Изтриване