Природата създава чудеса... любими дестинации са ми именно природните забележителности, както и местенцата, разказващи история...
Прекрасно беше, че успяхме по време на пролетната екскурзия да съчетаем и тази дестинация с другите маршрути.
Има още много за разглеждане, но дъждовното време не позволи. Но аз съм доволна и от това, което видяхме, до което се докоснахме и което напълни душата ми, отново.
Бях чела за тях, бях разгледала снимки... но нищо от това, което бях видяла, не ме подготви за това, което видях. Не, че снимките не са били красиви, напротив, страхотни фотографи са ги заснели, но да ги видиш на живо... Величествено!
Може би трябваше да озаглавя тази публикация "Алиса в страната на чудесата", в случая аз:).
Снимките ми са без претенции за качество, но за мен са скъп спомен от поредното приключение.
Някъде в Родопите... или по-точно навсякъде в Родопите е пълно с чудеса. Чудеса, създадени не от човек, а от природата, което ги прави още по-уникални.
В близост до с. Бели пласт, на площ около 3 хектара, са изникнали огромни скални гъби. Местността е обявена за природна забележителност още през 1974 г. Четох, че са изваяни в риолитови вулкански туфи. Розовият им цвят се дължи на клоиноптилолит, а сините и черните петна са от манганови конкреции, зеленият цвят е от селадонит. Гъбите са с размери около 2,5 - 3 м.
В интернет прочетох интересна легенда:
"Живеел въглищарят Радуил в крепостта Перперикон заедно с четирите си красиви дъщери. Една слънчева утрин тръгнали за вода извън крепостните стени. Видели обаче голяма орда от нашественици на хълма. Прибрали се бързо в крепостта. Започнала люта битка. Много мъже били избити, а голяма част от жените - пленени. Сред пленените били и дъщерите на Радуил.
Нашествениците ги повели към водача си, край близката река - да ги огледа. Най-красивите щял да задели за себе си, а останалите да продаде за робини. Щом го наближили девойките вкупом грабнали дървета и камъни и започнали да замерят конника. Изплашил се конят, изправил се на задните си крака и ездача паднал на земята. Втурнали се четирите девойки към него и го разкъсали. След това избягали в близката гора.
Най-близкият приятел на водача хукнал след тях. По залез ги застигнал, замахнал с ятагана и отсякъл главата на първата от тях. Щом докоснала земята, тя се превърнала мигом в каменна гъба. Същото се случило и с другите две сестри. Преди да отсече главата на последната девойка, тя сама се превърнала в камък. Изплашен и ужасен,тръгнал да бяга с коня си, но при първата крачка се превърнал в черна скала. Хората нарекли самотната канара в близост до гъбите - Каратепе."
Едно след друго чудесата се разкриват пред нас и следващото природно творение е уникалната вкаменена сватба.
Легенда разказва, за млад момък от с. Зимзелен, който се влюбил в девойка от съседно село. По време на сватбата по пътя към село Зимзелен ненадейно духнал силен вятър и отвял булото на младоженката. Пред неописуемата й хубост всички сватбари занемели, а свекърът завидял на сина си и пожелал булката. Природните сили вкаменили всички заради нечистите помисли на свекъра.
Според науката обаче Каменната сватба е започнала сформирането си преди 40 милиона години вследствие на вулканична дейност. Тогава Източните Родопи са били дъно на море. По-късно, след изчезването на водата, скалите под въздействието на природните стихии придобили днешните си форми.
Какво точно се е случило, легендата истина ли е, или не - не знам. Но изправена пред това уникално творение, се прекланям пред величието на природата!
