понеделник, 29 октомври 2018 г.

Кулинарни вдъхновения от Чехия: Бабиният ябълков десерт / Babiččin jablečný dezert


К
ухните на Прага, Австрия и Унгария са близки, и това е обяснимо, заради историята им. Това, което много харесвам е сезонното използване на плодове и зеленчуци. Тематично през есента на фокус са десертите с ябълки, тиква, круши, грозде. Спрях се на Ябълков сладкиш, с рецепта на повече от 100 години, защото го направих за Димитровден, а на този празник винаги приготвям нещо с ябълки. Сладкишът е много вкусен, с влажна текстура, а шоколадовото покритие му придава един завършен вид. Всъщност в рецептата е със заливка от какао, пудра захар и ром, вариант е да се направи и заливката от сладкиш Фъч, но тук реших да използвам шоколад. В оригиналната рецепта също сладкишът се разрязва напречно на две, като блат за торта и се слепва с мармалад.


Бабиният ябълков десерт / Babiččin jablečný dezert

Източник на рецептата: You Tube




Продукти:
Това е 1/2 доза от оригиналната рецепта, за правоъгълна тава с размер 26 х 16,5 см.

250 гр брашно
1 с.л. какао
1 пакет бакпулвер
3 яйца, разделени белтъци и жълтъци
90 гр захар
50 гр краве масло
300 гр ябълки
60 мл прясно мляко
щипка сол

100 гр черен шоколад на Линд
20 мл млечна сметана

Приготвяне:
Фурната се включва да загрява на 150 градуса.
Ябълките се белят и настъргват на средно ренде.
Брашното, какаото и бакпулвера се пресяват в купа.
Жълтъците, маслото и захарта се разбиват в друга купа с миксер на крем.
Към тях се добавят настърганите ябълки(заедно с отделеният сок) и сухата смес, разбива се с миксер.
Разрежда се с прясното мляко, разбива се с миксер до хомогенност.
Белтъците се разбиват с щипката сол в суха купа на сняг. Добавят се на етапи към другата смес, като се бърка с шпатула по метода загребване, обръщане, за да може да се запази обема.
Сместа се изсипва в тава, застлана с хартия за печене и се изравнява.
Пече се в предварително загрята фурна на 150 градуса до суха клечка, за около 30 минути. (В рецептата са указани 125 градуса и 20 минути, но при мен бе недостатъчно, усилих фурната и увеличих времето).
Изважда се върху решетка да се охлади. По желание може да се разреже напречно на две и да се слепи с мармалад по избор. Моят сладкиш само изравних в горната част, като изрязах неравностите с нож.
Шоколадът се начупва на малки парчета и се поставя в съд на котлон на слаба степен заедно със сметаната, бърка се непрекъснато, да се разтопи.
Излива се върху сладкиша и се разпределя равномерно. Прибира се в хладилник да стегне. Може да се поднесе със ябълково сладко или топка сладолед.



Прочетете Цялата Статия...

неделя, 28 октомври 2018 г.

Приказка за Прага / Prague


О
тдавна много отдавна живяла прекрасна принцеса, била надарена с мъдрост и красота, наричала се Libuše. Заедно със съпруга си принц Přemysl управлявали чешките земи от хълма на Vyšehrad. Легенда разказва, че веднъж принцесата имала видение, в което предрекла създаването и славата на днешна Прага.
Тя казала: "Виждам един огромен град, чиято слава ще докосне звездите! Виждам място в средата на гора, където скалата се издига над река Вълтава. Има един човек, който гради праг на къщата си. Там ще бъде построен замък на име Прага...Той ще бъде почитан, облагодетелстван, ще се ползва с голяма репутация по целият свят, а славата му ще стигне до звездите". Източник.



Такава е Легендата за Прага, историята за нейното създаване е друга, но аз видях Прага точно такава - приказно красива и мистична. Дали защото есента я бе облякла в златна премяна, или защото средновековната атмосфера се криеше зад всеки ъгъл на малките окъпани в есенно слънце улички, нямам представа каква всъщност е нейната тайна, но Прага ме грабна и неусетно се влюбих в нея, забравяйки за цялата туристическа суматоха около Карлов мост и известните забележителности.


Когато наближихме Прага, мащабите, в които ни се представи ме изумиха. Започнаха да се редуват сгради с различна смесица от архитектурни стилове, старинни и модерни, някои от които доста смели решения. С наближаването на централната част обаче това се промени и изведнъж попаднахме в една друга атмосфера, с подредени къщички и сгради, които хармонично се допълваха и описваха старинният облик на града. Не бих искала да оприличавам града на друг, смятам, че всеки има своето очарование, но голяма част от архитектурата ми напомня тази на Залцбург, Грац и Виена, донякъде Любляна, Марибор и Будапеща, за момент дори и Венеция... и нищо чудно, това е архитектурният стил на онова време, който хората са съумели да запазят и до днес.


Суматохата от хора и автомобили бе толкова голяма, че на моменти се чудех дали изобщо ще успея да видя нещо или просто ще се придвижвам в тълпата и ще правя тук там снимки за отчет. Наистина е малко стресиращо когато попаднеш във вихъра от туристи, за които бях чувала че са много, но това надмина представите ми. Всъщност туристи бяхме и ние.



На моменти се чувствах все едно съм попаднала в Ню Уорк(не съм била там), но такива асоциации се събудиха в мен. А всъщност си представях Прага романтична и спокойна. Не че не ми харесаха всичките ѝ лица, но имаше нещо в мен, което ме караше да търся друго, различно усещане...


И го открих... в малките улички, скрити от погледа на забързаните туристи, в реката, събуждаща се под слънчевите лъчи, в лебедите, които плуваха спокойно и гордо вдигнали главите си, в близост до Карлов мост и достатъчно далеч от суматохата, в изкусно изваяните елементи на фасадите... във всичко различно от това, което видях на пръв поглед. Сякаш Прага постепенно се разкри в цялата си прелест, а аз започнах да пиша моята съвременна приказка за Прага...




















Знам че е невъзможно да усетиш един град за един уикенд, понякога са нужни месеци, години. Но за себе си мога да кажа, че я почуствах достатъчно близко, за да пожелая да се върна отново.
С благодарност към Ива, която въпреки натоварената си програма, успя да намери време и да ми помогне с насоки и упътвания относно различни въпроси, които ме интересуваха, както и да ми помогне да избера най-подходящото време за нашата екскурзия до Прага!

Прочетете Цялата Статия...

четвъртък, 25 октомври 2018 г.

Вкусната храна обича Kikkoman: Две вкусни предложения със зелен боб



E

дно от най-важните качества на соевият сос на "Киккоман" се крие в Умами - петият вкус. Той притежава уникалното свойство да разгърне вкуса на всяко едно ястие, независимо дали става дума за месо, зеленчуци, супи, готвени ястия или сладкиш. Това свойство предизвиква слюнотделяне, стимулиране на езика, небцето, устната кухина, допринася за приятният послевкус или накратко: усилва вкусовите усещания и прави храната по-вкусна и по-желана.


Умами и зеленият боб


Много хора споделят, че зеленият боб не е много желан вкъщи. Точно това е нещото, което ме предизвика да вложа соев сос в тези две рецепти, които на пръв поглед за повечето хора може да се сторят и странни: соев сос в манджа и супа със зелен боб?! О, да! Това наистина трябва да бъде опитано, защото съм сигурна, че колкото и да не обичате зелен боб, то приготвен по този начин ще промени мнението ви и следващият път в къщи няма да казват: "О, пак ли зелен боб...", а ще питат: Няма ли да приготвиш отново зелен боб?:)

Е, поувлякох се с увода, но признавам, че и супата и яхнията станаха много вкусни, а след като вкъщи всичко се изяде и близките ми потвърждават на 100 % това което пиша, то споделям рецептите и с вас.


Както винаги съм казвала вдъхновенията в кухнята се случват поради различни причини. Интересни продукти, пътуване, сезон, празник, повод, уикенд, предизвикателство. Ето тези рецепти се родиха благодарение на предизвикателството на Киккоман и Блоговодител, за което писах подробно в предишната публикация. Сега няма да се повтарям, но ако решите да се включите, то може да направите това в сайта на Блоговодител. Условията може да прочетете тук, а в случай, че съм била вашето вдъхновение или причина да го направите, ще се радвам да отразите това, като във формата за участие, изберете мен и блогът ми.
Дори и да не се включвате в играта, пригответе тези рецепти, вече обясних защо:).

Крем супа със зелен боб и соев сос



Продукти:
300 гр зелен боб
1 глава лук
връзка корени за супа(пащърнак, морков, резен целина, бяла част на праз лук)
5-6 картофа
50 мл зехтин
1 с.л. соев сос
черен пипер
сол, на вкус
крутони и млечна сметана за сервиране


Приготвяне:
Зеленчуците се белят, остъргват и почистват. Лукът се нарязва на дребно, а останалите зеленчуци на кубчета. В тенджера се загрява зехтина и в нея се добавя лука. Задушава се за 2-3 минути на средна степен на котлона. Добавят се останалите зеленчуци и соевият сос, разбъркват се и се задушават още 2-3 минути. Налива се 1 л вода, тенджерата се похлупва и супата се вари за около 30 минути на умерен огън. Посолява се на вкус, от нея се отделят малка част зеленчуци за сервиране и супата се пюрира с пасатор или кухненски робот. При поднасяне се поръсва с черен пипер, добавя се сметана, крутони и от отделените зеленчуци.


Свински ролца със зелен боб и соев сос



Продукти:
4 бр свински шницела
черен пипер
1 с.л. соев сос
4-5 картофа
200 гр зелен боб
2 моркова
1 глава лук
1 с.л. доматено пюре
2 скилидки чесън
50 мл зехтин
1 с.л. брашно
1 с.л. копър ( сух или свеж)
сол, на вкус


Приготвяне:
Шницелите се разстилат, поръсват със соев сос и черен пипер и във всеки се поставят по няколко шушулки (почистен от конците) зелен боб. Навиват се на ролца и се завързват с конец за готвене.
Лукът, морковът и картофите се белят, останалите шушулки зелен боб се почиства от "конците"(ако има такива). Лукът и чесънът се нарязват на ситно, морковът на филийки, а зеленият боб на едро.
В дълбок тиган или тенджера се загрява зехтина и в него се запечатва месото от всички страни, добавят се и се задушват морковите и лука до омекване. Добавят се чесъна, картофите и зеленият боб, разбъркват се, задушават се 2-3 минути. Добавя се брашното, разбърква се. Прибавя се доматеното пюре, разбърква се отново много добре и към сместа се налива вода, да покрие всички продукти, копъра и солта на вкус. Ястието се вари под капак до готовност(30-40 минути).

Прочетете Цялата Статия...

сряда, 24 октомври 2018 г.

Щирийска тиквена крем супа / Steirische Kürbiscremesuppe


Т

олкова много рецепти имам за споделяне, че се надявам да успея с това преди да им е изтекъл сезона:). Но есента е толкова вдъхновяваща, всичките тези плодове и зеленчуци на пазара, цветните картини в природата и уханието на уют в домовете, че просто няма как желанието да не те обземе и да започнеш да твориш, по начинът по който можеш. Обичам да приготвям нови и нови рецепти, да разнообразявам. Ето например крем супите и специално тиквената. Правила съм няколко и всичките са различни. Днешната е специалитет от Щирия, а защо е такава ще ви обясня накратко.



Споменавала съм, че Щирия е земеделски район, изключително популярен с различни продукти, но най- много се слави с тиквените си реколти, от които се произвежда Олиото от тиквени семки, наричано Зеленото злато на Щирия. Целият процес от засяването, през отглеждането и подбирането на подходящ период за събиране на семките е много сложен и понякога ако това не се извърши навреме е възможно реколтата да изгние, ако пък е твърде рано, съответно семките не са узрели. Олиото от тиквени семки е защитен регионален деликатес. На много места в региона има работилници за добиване на олиото, като се организират и обиколки + тестване на продукт и закупуване. В търговските вериги и на фермерските пазари също може да се открие качествено такова.
Та за да бъде една тиквена супа Щирийска, то тя задължително трябва да се поднесе с тиквено олио и по желание тиквени семки и др. Освен това тази супа се различава от класическите крем супи по това, че не се разрежда със сметана и мляко, а това се прави при поднасянето. Вкусът е плътен, ароматът интензивен и честно казано си е истинско удоволствие. Със сигурност ако я приготвите по този начин ще усетите разликата. От както открих този метод, започнах да приготвям повечето от крем супите си без да ги разреждам предварително.


Щирийска тиквена крем супа / Steirische Kürbiscremesuppe




Продукти:
1 бр тиква Хокайдо(или друга)
2 моркова
1 корен пащърнак
резен глава целина
бялата част от стрък праз лук
1 глава лук
2 скилидки чесън
резен джинджифил(по желание)
1 ч.л. сух джоджен
щипка мускатово орехче на прах (индийско орехче)
черен пипер
сол, на вкус
тиквено олио
сметана(по възможност млечна)
крутони
тиквени семки
50 мл олио и 50 гр краве масло



Приготвяне:
Тиквата се разрязва, бели, почиства от семките и нарязва на малки кубчета.
Морковите, пащърнака и целината се остъргват и заедно с лука, празът и чесъна се нарязват на малки кубчета.
В тенджера се загряват олиото и маслото и всички нарязани зеленчуци се изсипват вътре.
Задушават се за около 5 минути на средна степен на котлона като се разбъркват от време на време. Добавят се подправките и солта.
Налива се вода, да ги покрие и супата се вари под капак до готовност. Ако е нужно по време на варенето може да се добави още малко вода.
Готовата супа се отстранява от котлона, от нея се отделят 2-3 с.л. зеленчуци, за поднасянето, а останалите се пасират заедно с бульона. В случай, че бульонът ви се струва много като количество, по-добре е да отделите малко от него и при необходимост да регулирате гъстотата. Супата се разпределя в купи и се поднася с отделените зеленчуци, тиквено олио, тиквени семки, крутони и сметана.



Прочетете Цялата Статия...

вторник, 23 октомври 2018 г.

"Вкусната храна обича Kikkoman"


Л
юбовта ми към соевият сос на Kikkoman всъщност започна преди години, когато за пръв път присъствах на "Метро академия - семинар Японска кухня". Дотогава бях използвала различни видове соев сос и не знаех разликата нито в метода на произвеждане, нито в съдържанието, нито във вкуса. Не бе ми хрумвало да сравнявам различни такива продукти, а просто щом се изискваше соев сос в рецепта добавях какъвто имаше в близкият магазин. Когато ни помолиха да опитаме различни видове купички със соев сос, аз веднага долових разликата и познах кой е този на Kikkoman. Просто нямаше място за сравнение- аромат, вкус и последствие оставящ едно интересно усещане за удоволствие върху небцето.
По-късно на "Кулинарно творческото ателие на Kikkoman" се запознах още по-подробно със соевият сос на Kikkoman и се убедих, че той е изключително здравословен продукт: съдържа само четири натурални съставки: соя, пшеница, вода и сол и не съдържа никакви оцветители или вкусови подобрители. Ферментацията му продължава няколко месеца и тъй като е резултат от естествена ферментация съдържа малки количества алкохол, позволяващи на аромата да се разгърне напълно. От тогава насам у дома ми винаги присъства този продукт, с малки изключения, когато ми е трябвало да го купя, а не съм го открила в магазина. Но това наистина се е случвало рядко. Някои от рецептите, които съм приготвяла със соев сос на Kikkoman събирам тук .
Когато споделих с вас за Семинара, публикувах и рецепта за една Японска супа, която поради факта, че не успях да открия някои продукти, представих в български вариант.




Предизвикателството "Вкусната храна обича Kikkoman", организирано от "Kikkoman" и "Блоговодител" е точно обратното на моето тогавашно изпълнение. Насочено е не само към блогъри, а към всички онези, които обичат да импровизират в кухнята и да изненадват близките си с разнообразни ястия.
Идеята е в български или класически рецепти (без тези от азиатската кухня) да използваме продукт на Kikkoman. 20 кулинарни блогъра се включват в него, за да вдъхновят и покажат приложенията на соевият сос в разнообразни рецепти в кухнята. И понеже предизвикателството цели да предизвика креативността ни, с удоволствие се включвам в проекта на Kikkoman, като се надявам да успея да ви вдъхновя и да се развихрите във вашите кухни, като с идеите и рецептите си изненадате близките си, а освен това може да донесе награди както за мен така и за вас.
За да се включите в предизвикателството може просто да следвате някоя от моите рецепти със соев сос Kikkoman,(които от тук нататък ще споделям в блога и в страницата си във Фейсбук)да я възпроизведете едно към едно, да импровизирате или пък просто вдъхновени от моите идеи да създадете ваши, съвсем различни от тези. Да направите снимка. След това трябва да я качите в сайта на "Блоговодител", като това става на този адрес, да изберете " + "под профила на My candy kitchen и в изкачащият прозорец с формуляр за рецепта, да въведете нужната информация, да потвърдите изпратената рецепта с данните, които ще получите в имейла за регистрация.
Може да се включите и с друга рецепта, вдъхновена от моят блог и тази публикация, като условията са:
-Оригиналната рецепта, на която ястието се базира, да не е от азиатската кухня и да не съдържа соев сос - например, но не само: паста, мусака, винен кебап, крем супа, салата, гриловани зеленчуци, брауни и т.н.
-Допълнената рецепта на ястието следва да съдържа и соев сос Kikkoman, освен останалите продукти.
-Продуктите, участващи в приготвянето на ястието следва да са най-малко 5 на брой (един от които соев сос Kikkoman), като всички подправки се отчитат като един продукт.
-При приготвянето на ястието следва да се използва поне една готварска техника, например: всички видове топлинна обработка (варене, печене, пържене, паниране, поширане, сотиране, пърлене, бланширане и тн.), мариноване, охлаждане, пасиране, приготвяне на винегрет и/или дресинг, застройване, пълнене с плънка, оформяне на канапе, опушване, шпиковане, конкасе, филетиране и др.
-Приготвеното ястието трябва да попада в една от следните категории: предястие (в т.ч. салата, супа, хапки), гарнитура, основно ястие, десерт, сосове, дипове, разядки, консерви и зимнина, печива и напитки.

В случай, че решите да се включите и да ме подкрепите, както споменах и по-горе, това може да ви донесе награди:
-Автоматично получавате книжка „Традиционни рецепти естествено + К”, от където можете да почерпите още вдъхновение.
-Един от вас, приели предизвикателството, на случаен принцип ще получи Комплект за приготвяне на вкусни ястия Kikkoman.
-Най-активният участник с най-голям брой публикувани рецепти, отговарящи на Общите условия, ще получи покана за Kikkoman мастър клас – демонстрация на техники за използване на соев сос със специалното участие на шеф Петър Михалчев.

Повече за условията и наградите може да прочетете тук.

Публикацията ми стана прекалено дълга(но се надявам да е изчерпателна), за това преминавам към моето първо предложение за проекта на Kikkoman и Блоговодител. Рецептите, които подбрах за него са съвсем семпли, лесни и често приготвяни в ежедневието ни.

Моето българско меню с Kikkoman




Овчарска салата с Kikkoman дресинг

Интерпретация на класическа Овчарска салата


Продукти:
4 домата
1 краставица
2 с.л. нарязани гъби от консерва
50 гр кашкавал
1 глава лук
100 гр шунка
2 сварени яйца
100 гр краве сирене
дресинг:
1 с.л. соев сос Kikkoman
5 с.л. майонеза
1 ч.л. светъл оцет(Балсамико, оризов или ябълков)
1 ч.л. кафява захар

Приготвяне:
Зеленчуците се измиват и по желание белят. Доматът и краставицата се нарязват на средни по големина кубчета, лукът на ситно, кашкавалът и шунката също на кубчета. Всички продукти без сиренето и яйцето се разбъркват в купа. Разпределят се в чинии и върху всяка се настъргва сирене и се добавят резени яйце.
Продуктите за дресинга се разбъркват много добре. Салата се поднася с дресинг.



Свинско месо с карамелизиран лук, моркови, бира и соев сос Kikkoman


Импровизация на класическа рецепта за месо с бира и лук на фурна.


Продукти:
8 бр котлетни пържоли без кост
3 глави лук
3 моркова
черен пипер
4 с.л. соев сос
2 с.л. мед
100 мл бира
2 с.л. олио
2 с.л. краве масло

Приготвяне:
Фурната се загрява на 180 градуса.
Тава се застила с хартия за печене, като краищата на хартията трябва да стърчат.
Месото се поръсва с черен пипер и 2 с.л. от соевият сос. В тиган се загрява олиото и пържолите се запечатват от двете страни. Прехвърлят се в тавата с хартията, като пържолите се подреждат една до друга, може и с леко застъпване.
В същият тиган се добавя маслото, нарязаният на полумесеци лук, морковите на пръчици и леко се посоляват. Задушават се докато останат на мазнина. Добавят се меда и останалите 2 ч.л. соев сос и готвенето продължава за около 2-3 минути. Налива се бирата, вари се още 2-3 минути и всичко се прехвърля в тавата, върху пържолите. Покрива се с втори лист хартия, краищата на двете се завиват и ястието се пече във фурната за около 40 минути.



Кекс със соев сос Kikkoman, круши и орехи

интерпретация на Кексът на Червената шапчица.



Продукти:
*за продълговата кексова форма

3 яйца
непълна чаша захар
1/2 ч.ч. олио
1/2 ч.ч. кисело мляко
1 с.л. соев сос
1 ч.ч. брашно
1 ч.л. бакпулвер
щипка сол
1/2 ч.ч. едро нарязани орехови ядки
2 бр средни круши, обелени и нарязани на малки кубчета
брашно, за овалване на крушите
за поднасяне:
ванилов сладолед
соев сос



Приготвяне:
Фурната се включва да загрява на 180 с вентилатор(190 градуса без вентилатор).
Яйцата се разбиват със захарта на крем. Добавят се олиото, соевият сос и киселото мляко, разбърква се, добавят се брашното, пресято с бакпулвера и солта. Всичко се разбърква много добре на бавна степен с миксера, или с дървена лъжица. Добавят се орехите и крушите, оваляни в брашно. Сместа се разбърква със шпатула.
Правоъгълна форма за кекс се застила с хартия за печене или се намаслява и поръсва леко с брашно. Сместа за сладкиша се изсипва във формата и се изравнява. Пече се в предварително загрятата фурна, за около 30-40 минути, до суха клечка. Изважда се, оставя се да се охлади във формата за десетина минути, след което се изважда върху решетка до пълното му охлаждане. Поръсва се с пудра захар. Гарнира се с 1 топка сладолед със 1 с.л. соев сос.


Подробна информация за играта може да намерите сайта на Блоговодител. Ако имате въпроси, екипът им с радост ще ви съдейства. Може да им пишете във Фейсбук или на имейл.


Прочетете Цялата Статия...

петък, 19 октомври 2018 г.

Кифлички със сирене и масло(Кифличките на Руми) / Bread rolls with cheese and butter


И

ма много видове теста, от които могат да се направят кифлички. Аз най-често използвам козуначено, но за сладък вариант. Днешните кифлички, открих в блога на Руми и толкова примамливо ги бе презентирала, че изобщо не им се чудих:), а коментарите под публикацията бяха гарант за добрата рецепта. Руми, благодаря!



Кифлички със сирене и масло(Кифличките на Руми) 





Продукти:

1 кг бяло брашно
500 мл топло прясно мляко
200 мл олио
2 яйца + 1 белтък
1 с.л. захар
1 с.л. сол
1 с.л. суха мая (20 гр прясна)
около 200 гр краве масло
около 200 гр сирене

за намазване: 1 жълтък + 1 с.л. олио + 2 с.л прясно мляко


Приготвяне:
Брашното се пресява в купа и в него се оформя кладенче.
Маята се разтваря в топлото мляко, добавя се захарта, разбърква се и се оставя за около 10 минути да шупне. Към шупналата мая се добавят олиото, двете яйца и белтъка и солта. Разбърква се добре и се изсипва в брашното. Замесва се тесто. При нужда може да се добави още брашно(това зависи от вида на брашното), но не се прекалява, защото тестото трябва да бъде меко. Оформя се на топка и се поставя в чиста, набрашнена купа. Купата се покрива със стреч фолио и леко одеало и се оставя на топло да втаса до двойно увеличение на обема.
Маслото и сиренето се разбъркват в купа и от сместа се оформят 30 топчета( или др. брой, в зависимост от този на кифличките и големината им.


След като втаса се изважда върху повърхност, намазана с олио. От това тесто Руми е направила 32 кифлички. В зависимост от големината им те могат да са повече. Аз направих повече от 30 кифлички и ми остана тесто, от което оформих питка. Най-лесно тестото се разделя на равни части, като се оформи като "салам" и се нареже на 32 еднакви парчета. Всяко се притиска с длан и след това се разточва на елипса. В близката част на елипсата се поставя част от плънката, а в далечният отсрещен край се правят 2-5 процепа с нож. Навиват се на стегнати рулца, като докато се бутат напред при навиването, се избутват и леко с дланите настрани (към краищата на кифличката), за да се издължат и да се разпредели плънката равномерно по дължината им. Рулцата могат да се извият като полумесец(рогчета). От време на време се намазва с по малко олио повърхността на която се разточва, за да не се лепи тестото по нея. Готовите кифлички се подреждат в тава, застлана с хартия за печене, на разстояние една от друга. Аз оставих повече разстояние, за да не залепват, но следващият път ще ги наредя малко по-близко, за да получат меки страни. Кифличките се покриват със стреч фолио и лека кърпа и се оставят да втасат за още около 10-20 минути, зависи от топлината в помещението. Намазват се разбитият с млякото и олиото жълтък и се пекат в предварително загрята фурна на 180 градуса до златисто. (За около 20 минути.)
Тъй като моите кифлички бяха по-малки, а и ги подреждах на разстояние една от друга ги изпекох на три пъти.
Изваждат се и се оставят върху решетка да се охладят. Консумират се топли, но когато се охладят напълно могат да се приберат в кутии и да се съхраняват 1-2 дни, като са вкусни и на следващият ден.


За питата:
Втасалото тесто се разточва на кора, намазва се с разтопено масло и се навива на руло. Нарязва се на филийки( охлювчета). Подреждат се в тава на малко разстояние едно от друго, като се обръщат със спиралата нагоре. Покрива се със стрече фолио и кърпа и се оставя да втаса до двойно увеличаване на обема. Намазва се с разбит с прясно мляко и олио жълтък и се пече на 180 градуса в предварително загрята фурна( за около 30-40 минути), до готовност.



Прочетете Цялата Статия...