Хрупкав патладжан по азиатски в пикантен сос

Криспи патладжан по азиатски е поредния инста тренд в кулинарните среди.
Характерното за този начин е изпържването на патладжани до хрупкавост, след което се поднасят с различни азиатски сосове, като с лютия е най-добрия вариант за мен. 

Може да се нареже на филийки, на жулиени или на дебели медальони, които се разрязват, но не до края,  сходно на лучено цвете. 

Ако патладжаните са големи е добре средната част да се отстрани. Това може да стане или както е цял, да се издълбае с нож за отстраняване на семенници, след което да се нареже на филийки, наподобяващи рингове или като се разреже на четири по дължина и да се изреже средната част. 

Според мен най-подходящи за тази рецепта са белите патладжани, заради по-фината кора.    

Солен кейк с левурда и сирена

Солен кейк с левурда и сирена

Продукти:

за правоъгълна форма с размер 20х8 см.

150 гр смес от бяло, царевично и пълнозърнесто брашно
1 и 1/2 ч.л. бакпулвер
щипка сол
черен пипер
2 яйца
100 гр смес от нарязани на дребно краве сирене, пармезан, гауда, сушени домати, левурда
70 мл йогурт
2 с.л. зехтин

Паста с рикота и зелении

В сезона на изобилието от зеленолистни на пазара, в градината и в гората, споделям още една миналогодишна рецепта. За разлика от предходното ми предложение, в което зеленолистните се използват в тестото на пастата, тук идеята е да представляват плънката.

Паста с левурда и зелении

 

Тези снимки чакат своето време от 21.04.2021г.:). Тогава пропуснах сезона и след това вече съвсем ги изоставих. Все пак в Инстаграм, като по-лесно и бързо място за споделяне, бяха уважени:). 
Всъщност, акцентът не е върху снимките, а върху рецептата, или по-скоро идеята за приложение на левурда в паста, а тя се състои в това, към любимо тесто за паста да се добави пюре от зелении. В какви форми ще се прави и как ще се сервира е въпрос на вкус.

Бао бънс

Бао бънс са хлебчета, приготвени на пара, които по форма наподобяват такос. Популярна стрийд фууд храна, чудесни за пикник, семеен обяд или вечеря, предоставящи широк избор от различни пълнежи. 

Рамстек с гъби, ябълки и тиква

Това е една разкошна рецепта за приготвяне на телешки/говежди рамстек, с богата гарнитура от два вида вкусни и ароматни гъби, тиква, ябълка и подправки. Рецептата е адаптирана от списание “Frisch Gekocht”. Продуктите са достатъчни за приготвяне на 4 порции и отнема около 1 час.

Нашата капама

 

Капама е традиционно българско ястие, което се приготвя от зеле и месо, но по различни начини, в различните краища на България. Моята свекърва например приготвя капама за Коледа, като завива сармички с телешко, свинско, пилешко, наденичка, суджук.
Капамата, която представям в тази рецепта, направих с малки хапки месо, без да завивам в сарми. Не бих могла да кажа кой от вариантите ми допада повече, но при всички случаи харесвам Капама с малки хапки, тъй като бих искала да опитам от всички видове месо в нея, а когато е на големи късове е малко по-сложно, макар че след изпичане пържоли и порции пиле биха могли да се нарежат.

Къри леща със сладък картоф

Рецептата е вариант за разнообразяване на класическата леща яхния, приготвена като къри, с червена или жълта леща и с добавени сладък картоф, кокосово мляко и индийски подправки.


Продукти:
1 купа червена или жълта леща
1 сладък картоф
1 глава лук
2 скилидки чесън
1 резен джинджифил
100 гр домат
1 с.л. доматена паста
1/2 ч.л. кимион
1/2 ч.л. куркума
100 мл кокосово мляко
1 ч.л. индийска подправка(къри или за масала)

Начин на приготвяне на Къри леща:
Лукът и чесънът се нарязват на ситно, сладкият картоф на кубчета. Задушават се в малко захтин.
Когато омекнат, се добавя ситно нарязания джинджифил, разбърква се, след 1 мин. се добавя ситно нарязания домат, доматената паста и кимиона.
След няколко минути, когато сместа стане по-гъста, се добавя измитата и отцедена леща и куркумата, разбърква се.
Наливат се 4 купи с вода. Лещата се вари под капак до готовност.
Капакът се отстранява и се добавя кокосовото мляко с индийската подправка. Леща къри се връща на котлона и се вари до желаната гъстота.
Леща къри се поднася с гарнитура от басмати ориз.

Жълтата и червената леща са различни от класическата зелена и френска леща. При варене те добиват креместа структура, което ги прави много подходящи за добавки в яхнии, крем супи и пюрета.

Гулаш по чешки

Опитахме този гулаш в Krčma, Прага. В менюто беше изписан с предизвикващо любопитството ни дълго наименование:
“Hovězí guláš s křenem, cibulkou, domácími bramboráčky a houskovým knedlíkem”, Говежди гулаш с хрян, лук, домашни картофени палачинки и кнедли. Всъщност името го описваше подробно, но пък напълно отговори на очакванията ни. Порцията беше не само апетитна, вкусът беше запомнящ се.
Смята се, че родината на гулаша е Унгария, но в Австрия, Германия и Чехия, това ястие също е част от националната кухня. Може би без всичките тези гарнитури, не бихме доловили съществена разлика с класическите рецепти на другите държави, но е факт, че гулашът от Прага остана в съзнанието ни и ето как го приготвих у дома, след обстойна консултация в различни сайтове и изгледани видеа.

Пълнени чушки с кайма и доматен сос

За пръв път опитах този вариант на пълнените чушки в Австрия. За пълнене се използва сорта чушки на снимката. В търговските мрежи има едни огромни цветни чушки, които също са вариант, но най-вкусно става с градинските.
Плънката е от смляно месо, най-често смес, хляб и подправки(риган, майорана, розмарин, магданоз), сосът към тях е доматен. В някои рецепти вместо хляб се добавя ориз, но сякаш тази рецепта е с полъх от балканската кухня.

Преди да споделя рецептата обаче, ще се впусна в една интересна тема, която всъщност представлява вечната дилема между това кое е правилно и кое не: Чушка или пипер?
С думата “чушка” се именуват плодовете на различни растения. Напр. фасул(боб), грах, пипер. Някои от тези чушки се наричат още и шушулки. Шушулка или чушка е въпрос, на който ще търся отговори друг път:).
Големият спор обаче остава за плодовете на растението пипер. Предполагам, че в основата на това стоят различните райони на България и техния диалект.
В моят край плодът на пипера се нарича чушка. Използваме го в рецептите също. Например: пълнени чушки, сладко-кисели чушки, пържени чушки, люти чушки, печени чушки, чорбаджийски чушки, сушени чушки. В тази връзка се сещам за уреда за печене – чушкопек. Думата “пипер” използваме за смлени чушки- червен пипер, както за черен пипер.
Прочетох интересни истории за произхода на думата “пипер”, във връзка с нашата дилема(източник). Преди много години черният пипер бил една от най-ценните подправки, но тъй като идвал от далечна Азия, за европейците бил доста скъпа подправка. Колумб тръгнал на пътешествие, в търсене на по-евтин вариант, чрез по-пряк път по море. В Индия му поднесли тяхна подправка, а той опитвайки я, възкликнал: “Ето го пипера, който търсим”. Така с думата “пипер” били наречени непознатите дотогава чушки.
Думата “чушка” пък е със старобългарски произход.
И така, отговор на този спор няма, макар, че според правилата е редно да се нарича пипер. Но в България ще продължава да се нарича и по двата начина, както досега.
На мен никога не ми е пречело кой как нарича чушките или пипера. И в двата случая знам за какво става на въпрос. А вие как ги наричате и имате ли мнение по темата?

Алм грьостл

Gröstl е австрийско ястие, готвено в тиган. В района на Тирол Tiroler Gröstl се приготвя с телешко или свинско печено месо, най-често останало от предишен ден, заедно с картофи и други добавки, като се сервира с яйце. В планинските пасища и хижи обаче най-често за Грьостл се използва шунка или бекон и се добавя планинско сирене, като ястието се нарича Алмгрьостл ( Алм – дума за алпийските пасища и хижи). Макар да се готви лесно и бързо, ястието е много вкусно.

Проя с тиквички и сирене

Проя с тиквички приготвих, след връщането ни от Хърватия, през юли. Сезонът на изобилието от цветове предполагам вече е преминал, но пък тиквички има все още, а и престоят и други лета, в които можем да си приготвим проята по този начин. Рецептата е класическа, позната в районите на Хърватия и Сърбия, но с добавяне на тиквички. И понеже е вдъхновение от лятната ни ваканция и пресните тиквички и цветове, както и сирене, които си купихме от пазара в Сплит, записвам в категория "Хърватска кухня". Отново ще поясня, че за съотношението на течност/брашно, има значение кой тип брашно се използва. Фино смляното царевично брашно поема много течност, а едро смляното, тип грис - обратното. Може да се използва смес от царевичен и пшеничен грис, или смес за качамак, като трябва да се следи при добавяне на течността, да се достигне консистенция, наподобяваща гъсто кексово тесто. Просто си подгответе допълнително йогурт, вода и брашно и направете подходящата консистенция тесто.

Яхния от леща, гъби и спанак

Лещата е от храните, които често се пренебрегват, но не разбирам защо. Децата ми я харесват най-вече като класическа яхния( рецепта), но я приготвям и по различни начини. Сварена може да бъде чудесна гарнитура към всички ястия, а за да се превърне в основно пък е нужно да се обогати.
Днешната рецепта е за яхния от леща със спанак и гъби, чиято комбинация се оказа наистина много вкусна. Рецептата е популярна, в нея се използва сварена леща, често от консерва, като гъбите и спанака се задушават, след което разбъркват с лещата, добавят се бульон и кокосово мляко( може сметана) и се редуцира до превръщането в яхния. Аз сварявам лещата по любимият ни начин, но както казах, за бърз вариант може да се използва готова сварена. Лесно е, вкусно е, здравословно е:).

Чипс от калетес

К

алетес са малки къдрави зелчици, които всъщност представляват хибрид между кейл + брюкселско зеле. Създадени по този начин те съдържат най-доброто от двата зеленчука и са мощна супер храна за есенно-зимните месеци. Съдържат витамин С, витамини от група В, калий, цинк и фибри. В моята кошница се озоваха след като бях привлечена от външността им, което е познато на повечето фууд блогъри:).

Тартифлет с Реблошон

Тартифлет е френско ястие, наподобяващо запеканки и огретени. Основно се приготвя с картофи, лук и задължително сиренето Реблошон, но често се обогатява с бекон, сметана, вино и др. Името на ястието произлиза от наименованието на савойските картофи на френско-провансалски – Tartiflâ. Макар да се смята за традициооно старо френско ястие, то всъщност е създадено през 1980 за насърчаване на продажбите на сирене Reblochon и е вдъхновено от péla (вид гратен с картофи и лук, без сирене). Източник
Макар да се срещат версии с Бри или Камембер, варианти на заменяне на сиренето в ястието с това име няма, т.е. разбира се, че Реблошон може да се замени с друг вид сирене, но просто тогава ястието няма да се нарича Тартифлет, а някакъв вид гратен или запеканка. Сходни са: Tartichèvre( с козе сирене), Croziflette ( картофите се заменят с Crozets, вид малка квадратна паста и Vosgiflette със сирене Munster.

Свинско месо със зеле и картофи по австрийски

На касата в един магазин видях една австрийка да си купува зеле и свинско месо. Естествено ми стана любопитно каква е тяхната версия на нашата класика и дали изобщо имат такава. Е, ето я нея:

Брюкселско зеле с гъбено- сметанов сос

Тези малки зелчици са толкова впечатляващи с формата си, че често, когато ги видя на пазара, си взимам. Този път ги открих в лилав цвят и нямаше как да не ги добавя в кошницата. Понякога ги приготвям по класическият начин за свинско със зеле, друг път ги запичам на тиган или фурна, панирам, добавям ги в запеканки, гювеч.

Пикантни пилешки късчета с тиквички

Tова ястие за пръв път опитахме в едно заведение в Грац. На големият ми син му допадна и реших да го приготвя вкъщи. Опитах се да разгадая какво точно съдържа, месото и тиквичката се виждаха, но сосът ме озадачи. Усетих че съдържа сметана, нещо пикантно, като лют червен пипер, но как точно трябваше да се приготви не знаех. Потърсих рецепта в интернет, точно тази същата нямаше, но имаше много рецепти, които ме насочиха как трябваше да действам и според всички вкъщи – успешно:).

Трапеза, цветна като есента

Е

сента е вдъхновяваща с изобилието си от плодове и зеленчуци. Фермерските пазари преливат от цветове. Желанието за готвене ме обзема само като видя прекрасните дарове на сезона. Включвам ги в познати и непознати рецепти, а чиниите ни по това време стават все по-цветни и по-пъстри. Ето и някои от ястията на моята трапеза, цветна като есента:

Лятна мусака с тиквички и ориз

Лятото е времето, когато свежестта и лекотата в кухнята са на преден план, а тиквичките са чудесен избор за приготвяне на разнообразни и вкусни ястия през този сезон. 
В тази публикация споделям рецепта за лятна мусака с тиквички и ориз, едно вкусно и свежо ястие, което е добър избор за обяд или вечеря.