Предай нататък: Питка за здраве с мед

Мисля, че за пръв път видях идеята за питката при Или, от Щъркелово гнездо и много ми допадна. Илиянка пък е споделила, че инициативата е на Ирония и носи посланието:
"Направи питка за здраве и ти и предай нататък".

Пролетно вдъхновение

Пролетта официално е тук! Астрономическата настъпи на 20 Март в 13:01, а времето навън я посрещна със слънчеви лъчи и красиви цветя. Птиците се завърнаха от юг, а мартеничките вече са по клончетата на дърветата.
Честита Първа Пролет и нека в душите ни всеки ден да е пролетно, цветно и красиво!

Спанак с ориз

Това е може би едно от най-популярните пролетни ястия. Обаче и тук, както при останалите отново всеки си има своя рецепта. Аз го приготвям както яхния с ориз, но с добавяне на спанак. Може да се добави лапад, или други зеленийки.

Продукти:
1 ч.ч. ориз
6 ч.ч. вода
спанак/ аз сложих 2 връзки, около 10 листа/
1 морков
1 домат
сол
черен пипер
зехтин / олио
1 глава стар лук
2 стръка пресен

Приготвяне:
Нарежете лука/главата/ и морковите на ситно и ги сложете в загрята мазнина на средна степен на котлон да се задушат.
Когато омекнат добавете ориза, нарязаният спанак и нарязаният на кръгчета зелен лук. Оставете на котлона, докато ориза стане стъкловиден.
Налейте горещата вода и оставете ястието да се вари. След десетина минути добавете нарязаният на ситно, обелен домат, сол, черен пипер. Оставете ястието да се вари до готовност.
* Количеството на водата може да се увеличи, в зависимост колко сос искате да има ястието.

Сирни Заговезни е!

Сирни Заговезни е - ден за прошка.
Да си простим, да започнем на чисто, с олекнали сърца!
Простете ми, ако с нещо съм ви наранила, волно или неволно... ако с някоя дума съм ви обидила, ако съм прегрешила...
Аз прощавам, и простено да ми е!
Нека бъдем по-добри, в думите, делата и отношенията с хората!

Празникът Сирни Заговезни е винаги в неделя, 7 седмици преди Великден и с него се поставя началото на Великият пост.
На този ден млади искат от родители и кръстници прошка, като им целуват ръка.
След вечеря се извършва обичаят Хамкане: на червен вълнен конец се връзва халва или варено яйце и се залюлява над всички събрали се, които са с отворена уста. Който успее да захапе халвата или яйцето, без да си помага с ръце ще бъде най-здрав през годината. След това конеца се развързва и се пали и по неговото горене се гадае каква ще е годината, като се нарича за здраве на всеки от присъстващите, за добитъка, за реколтата.

Вечер пък се кладат огньове, които се прескачат за здраве.
На празничната трапеза задължително присъстват: баница със сирене, варени яйца и бяла халва. Може да се поднесат и риба, мляко и сирене.

Преображенски манастир и вкусна пролетна каша с коприва

В близост до Търново, в изключително красива местност в подножието на величествените скали е разположен един от големите български манастири - Преображенският.
Основан е през Втората българска държава. През средновековието е бил разположен на около 500 м от днешното си място.
По време на Османското владичество е играел важна роля в развитието на българската духовност.
Преображенският манастир е разрушаван и опожаряван няколко пъти. През 1825 г., манастирът е изграден отново от отец Зотик с помощта на родолюбиви българи. През 1832- 1834 г. е строена църквата към манастира. Строежът е завършен от Колю Фичето.
През 1882 г. манастирът е възстановен изцяло.
Стенописите и иконите са дело на Захарий Зограф. Повече за неговата история и развитие може да прочетете в Православието. Интересна е историята за скалата: Преображение на скалата. В която се разказва как преди години се откъртили огромни скални късове и паднали в двора на манастира и като по чудо храмът е непокътнат и хора не са пострадали.
Днес манастирът е действащ, мъжки и национален паметник на културата.

Манастирската църква

"Колелото на живота"

Църквата с кулата в ляво се вижда скален къс

Кулата с камбаната и часовника

Камбаните в Преображенски манастир

Дворът и отново огромна скала

А сега отново се връщаме в кухнята, за да си сготвим една вкусна пролетна каша от коприва.
Това е една от любимите ми пролетни рецепти на мама. Както и да я приготвям не е като нея :), но пак е вкусно, даже много вкусно...
Много е сложно да запиша количество на продуктите, защото не измервам нищо, всичко е "на око", но все пак ще оформя рецепта.

Продукти:
2 шепи връхчета на млада коприва
500 мл вода
сол
2 с.л. брашно
червен пипер
2 яйца
бучка сирене, колкото кибритена кутия
1 скилидка чесън

Приготвяне:
Измийте копривата и я пуснете във 500 мл вряща подсолена вода. Оставете я да се вари на среден огън, докато омекне.
Изцедете я с цедка и я поставете в купа. Бульона запазете.
Добавете обелената скилидка чесън и брашното и ги счукайте.

Сложете ги в дълбок тиган с малко олио на котлон да се запържат и добавете червеният пипер. Разбъркайте и веднага добавете бульона от копривата, за да не загори пипера.
Разбъркайте добре и оставете да се вари докато започне да се сгъстява.
Разбийте с вилица в купа яйцата и сиренето.
Добавете ги към копривата и разбъркайте. Оставете на котлона за няколко минути, докато яйцето се стегне.

Още за Търново може да прочетете тук:
Арбанаси
Разходка до Търново
Назад към Средновековието
Царският хълм Царевец

Царският хълм Царевец и една вкусна българска рецепта

Днес ще се изкачим на високо и ще надникнем назад във времето, този път зад дебелите каменни зидове на крепостта Царевец.
Едва ли има турист, който да е бил в Търново и да не е посетил този обект. Невъзможно е да го подминеш, нито пък да не го забележиш, още по-невъзможно е любопитството за тайните които крие да ни остави далеч.
Няколко пъти сме го посещавали и всеки път откривам различни неща, това е едно от местата, които не биха ми омръзнали.
Реших да му отделя специално внимание в тази публикация и това е следващата ни спирка от дестинация Търново.

Най-ранните данни за обитаваното на хълма датират от каменно-медната епоха. В последствие се развива и през бронзовата и желязната епохи.
Постепенно се създава старобългарско селище, което се разраства с жилищни и други постройки. От 12 в. селището е укрепено с крепостни стени, кули, порти. Изграждат се Дворцов и Патриаршески комплекс, а Търновград става столица на България.
Главният вход се състои от 3 поредни порти, оформени са улици около крепостните стени.

Вижте само дебелината на стените!

Разходката из вътрешността на крепостта е просто невероятна, толкова сгради, толкова много история на едно място!

Разходката ни беше придружена и от звъна на камбаните.

На най- високото място на хълма се издига Патриаршеската катедрала "Св. Възнесение Господне".

Отсреща се вижда Трапезица:

А панорамните гледки към днешно Търново са неповторими.

И понеже обещах една вкусна българска рецепта - ето я и нея:

Телешко стомна кебап

Рецептата я имам от няколко години от моя близка, тя пък я има от нейна близка и така не знам на колко години е рецептата, но е много вкусна. Разглеждала съм доста рецепти за телешко стомна кебап и всичките се различават с нещо.

Продукти:
Телешко месо /с кокал, около 600 гр/, може и повече / използвам телешки гърди/
2 глави лук
3 червени чушки
1 буркан с домати 400 гр / или пресни нарязани домати
1 с.л. брашно
чубрица
джоджен - сух или пресен
сол
черен пипер
1/2 ч.ч. зехтин

Сварете месото. Обезкостете го.
Изсипете мазнината в глинен гювеч.
Отгоре нарежете лука на полумесеци.
Нарежете и чушките на кръгчета или лентички.
Добавете свареното, обезкостено месо и отгоре изсипете доматите, добавете подправките, солта и брашното, размито с малко студена вода.
Разбъркайте всичко внимателно. Поставете капака и запечатайте отворите и покрая с тесто, приготвено брашно и вода, да стане на гъста каша.

Сложете гювеча във фурна, включете на 150 градуса, докато загрее, след това увеличете на 180 градуса и печете около 1 1/2 час.

Още за Търново може да прочетете тук:

Музей на восъчните фигури
Разходка до Търново
Арбанаси