Страници

Рецептите на мама: Патица с ориз


Класическа рецепта за пълнена птица с ориз, всъщност и за пиле, заек, пуйка и т.н. Мама я приготвя по този начин и е много вкусна.



Продукти:
  • патица тази е с големина 2600 гр
  • 250 гр ориз 
  • 3-4 глави лук
  • чубрица
  • черен пипер
  • мащерка
  • джоджен


*В случай, че някой проявява интерес, в България купуваме само на "Волекс", от години се доверяваме на техните продукти.


Приготвяне:

В тиган се запържва ситно нарязаният лук с олио и подправки(пресни или сухи), добавя се ориза и 1 ч.ч. вода, вари се до поемане на водата като се разбърква.
Патицата се почиства, измива и се намазва с олио, сол и черен пипер. Пълни се с ориза и ако има остатък от плънката се слага в тавата. Налива се вода да запълни 3/4 от тавата( малко над половината). Завива се с алуминиево фолио и се пече на 200- 250 градуса 3 часа. По време на печенето може да се провери един два пъти, като при необходимост може да се добави още вода. В края на печенето фолиото се отстранява и патицата се запича.


Маджарица / Mađarica / Madarica


В кулинарните среди "Маджарица" се класира като Кралицата на Хърватските торти.
Винаги съм била любопитна към произхода и историята на световноизвестните ястия и десерти. За съжаление обаче не успях да открия нищо повече от превода на името.
"Mađarica" означава "Унгарско момиче". Нямам представа защо носи точно това име, тъй като тортата е хърватска и точно по тази причина ми се искаше да науча малко повече.
Като всяка популярна класика и тази се среща в различни варианти и рецепти, предавани от поколение на поколение, или пък просто импровизирани от интернет. Като цяло тортата се състои от бисквитени блатове, шоколадов крем, тип домашен пудинг и шоколадова глазура.
Интересното при нея е правоъгълната форма и начинът на нарязване. Получават се едни много симпатични пастички, които са подходящи както за празнични поводи, така и за кетъринг.
Това, което е нужно и което ние не изчакахме е да престои поне 12 часа в хладилник, за да стегне добре, иначе рязането е много трудно, а и вкусът е съвсем различен.
Съществуват опростени варианти с бисквити и шоколадов пудинг. Разбира се вкусът няма как да е еднакъв, но все пак за хората, които нямат възможност, смятам, че ще е добър заместител, задължително обаче е маслото в пудинга.
Отбелязвам, че при мен от крема остана половината, но пък във всички рецепти, които разгледах навсякъде е с 1 л прясно мляко.
Говорейки за тази торта няма как да не дам линк към блога на Инчето, която я представи още през 2015г. "Маджарица" в нейно изпълнение и с неустоими снимки може да видите тук.



Mađarica





Продукти:
Блатове:

  • 600 гр брашно
  • 1/2 ч.л. бакпулвер
  • 100 гр пудра захар
  • 1 прахче ванилия
  • 250 гр меко краве масло
  • 2 жълтъка
  • 6 с.л. гъсто кисело мляко

Крем:
  • 1 л прясно мляко
  • 300 гр захар
  • 1 пакетче ванилена захар
  • 100 гр натурален шоколад
  • 100 гр млечен шоколад
  • 120 гр нишесте ванилия
  • 250 гр краве масло

Глазура:
  • 100 гр натурален шоколад
  • 50 гр краве масло


Приготвяне:
Блатове: Брашното, пудрата захар, ванилията и бакпулвера се пресяват в купа. Прави се кладенче в което се изсипват млякото, нарязаното на кубчета масло и жълтъците. Замесва се тесто, което е значително твърдо и наподобява това за тарти и меденки.
Тестото се оформя на топка, увива се в стреч фолио и се прибира в хладилник, докато се подготви крема.

За крема: В 200 мл мляко се разтваря нишестето.
Останалите 800 мл от прясното мляко, захарта, ванилената захар и натрошените шоколади се изсипват в касерола и се оставят на котлон да заврат, като се разбъркват.
Оттеглят се от котлона и към тях на тънка струйка и при непрекъснат разбъркване с телена бъркалка се добавя нишестето. Кремът се връща на слаб котлон и се бърка докато се сгъсти. Отстранява се от котлона, покрива се със стреч фолио и се оставя настрани да се охлади.
През това време се пекат блатовете.

За блатовете: Тестото се изважда от хладилник и се разделя на равни части, между 6 и 8 бр.
Всяка се разточва на тънка кора върху набрашнена повърхност и се прехвърля върху тава, застлана с хартия за печене. Зависимост от големината и броят на платките техният размер може да е различен. Моите са с размер 22,5 см х 15,5 см.
Пекат се в предварително загрята фурна на 170 градуса с вентилатор за 8 до 10 минути, като се наблюдават и щом краищата започнат да се оцветяват леко в златисто, се изваждат. Оставят се върху хартията да се охлаждат, и така се процедира и с останалите платки. При мен се събираха по две платки в тавата на фурната.

Сглобяване: След като кремът се охлади, но не напълно, към него се добавя кравето масло, нарязано на малки кубчета. Разбърква се добре и тортата се подрежда желателно в тортена форма с падащ борд, но аз не разполагам с такава и я подредих директно в тортена чиния. Реденето е ясно: блат-крем-блат - крем и се завършва с блат. Прибира се в хладилник да стяга.

За покритието: След около 1 час се приготвя шоколадовото покритие. В малка тенджерка се загрява на средна степен на котлона маслото с натрошеният шоколад и се бърка докато се разтопи. Оттегля се от котлона и ако не е много горещо се нанася върху тортата, заглажда се и се прибира в хладилник до пълното стягане, което е поне 12 часа. Тортата се нарязва с мокър нож, като е добре първо да се нареже шоколадовото покритие и след това докрай. В случай, че тортата не е стегнала добре разрязването ще е трудно, тъй като блатовете са по-твърди- тип бисквита, а кремът все още ще е течен.

След 12 часа престой в хладилник, нещата изглеждат доста по-различно както визуално, така и вкусово:



София през погледа на Lumix DC-GX800K


Когато свикнеш с един град, неговите улици, хора, архитектура се превръщат в част от ежедневието ти и някак спираш да ги забелязваш. Винаги ми е било интересно да разгледам същият този град през очите на туристи и пътешественици. Учудвала съм се на ентусиазма и възхищението им. Но е така и ние сме същите, когато посещаваме непознати градове.
Когато от Panasonic ми предложиха да тествам Lumix DC-GX800K , приех с доза предизвикателство и ясната представа, че това е момента в който заедно със семейството ми ще се превърнем в нещо като туристи в собственият си град. Апарата е създаден точно за пътешественици и смятам, че се справи на едно много добро ниво.

Ретро: Захарни петлета


Като бяхме деца правенето на тези захарни петлета ни доставяше голямо удоволствие. Продаваха се само на панаири и сборове, ярко оцветени незнайно с какво:). Рецептата ми съм сигурна я има в голяма част от вашите тефтери, но ако някой все пак не знае как да си ги направи, може да използва моята.
Наред с хрупкавите захарни ябълки, чиято рецепта може да видите тук, подреждам и захарните петлета, които не са точно петлета:), но идеята е същата. Рецептите се различават главно в количеството на водата.
Клечките могат да се закупят от магазини със сладкарски пособия или пък да се използват клечки за зъби, като едно време.




Продукти:

  • 10 с.л захар
  • 7 с.л. вода
  • 1 с.л оцет
  • олио, за намазване на формичките
  • клечки 
*по желание 1-2 капки червена сладкарска гел боя



Приготвяне:
Формичките се намазват с олио много добре.
Водата, оцета и захарта се изсипват в съд и се слагат на котлона да се варят. Бърка се непрекъснато до карамелен цвят.
Когато капка от карамела се капне в съд с вода и се втвърди значи е готов. * Тук е времето да се добави сладкарската боичка.
Карамела се разпределя във формичките и се оставя да се втвърди.
Ако не разполагате с такива формички, мисля, че биха могли да се направят и във формички за лед, стига да са подходящи и за високата температура на карамела.



Огретен с картофи / Ogreten / Potatoes gratiné



Това ястие е популярно под много имена. Произлиза от френската кухня, а класиката съдържа картофи и сирене. В някои рецепти картофите не се варят, а се нарязват на тънки филийки, в други пък се сваряват предварително. Сирената, които се използват са различни. Като цяло сирене Грюер е може би най-подходящо за целта, но замяната му е възможна с други, както и да се направи комбинация от различни видове. Любимата ми комбинация, която е класика от едно време е със сирене между пластовете картофи и коричка от кашкавал(Грюер, Гауда, Ементал и т.н.). Предполагам, че тази рецепта присъства в голяма част от домашните тефтери. Като цяло Огретенът е ястие, което би харесало на всеки любител на запеканките. Би могло да се импровизира със съставките, като се обогатява с други зеленчуци, а в по-смели варианти и с месо.

Пюре от моркови и картофи


Една идея за разнообразяване на класическото пюре.

Сандвич "Джоб"


Тези сандвичи са много подходящи за пътуване, за училище, или за работа. Питките могат да се приготвят на вечерта, а сутринта само да се гарнират с избраните продукти. Увиват се в стреч фолио. Аз използвам тесто за пица, допада ми това, че не се надига много и според мен е най-подходящо за целта. Но всеки може да използва тесто по избор.




Продукти за тестото:


  • 500 гр брашно
  • 2 с.л. зехтин
  • 2 ч.л. суха мая
  • 1 ч.л. сол
  • 240 мл приятно топла вода
  • За гарниране: колбаси, зеленчуци, сирена, кашкавал


Приготвяне:
Брашното се пресява и разбърква с маята и солта. В него се прави кладенче, в което се добавя зехтина. Тестото се омесва, като постепенно се прибавя водата. Трябва да е меко и пухкаво. Оставя се в леко набрашнена купа, покрива се с влажна кърпа(или стреч фолио и чиста кърпа) и втасва на топло, до удвояване на обема.
Изважда се, разделя се на равни топки и всяка се разточва на кръгла платка с дебелина около 5 мм и диаметър около 20 см. Всяка платка се намазва с четка с олио или зехтин и се сгъва на две. Отново се намазва с олио или зехтин и се сгъва на още две. Получените питки се оставят да втасат, покрити със стреч фолио. Ако температурата в стаята е висока, това втасване може и да се избегне, тъй като докато се оформя тестото се отпуска.
Втасалите питки се намазват с разбит в малко прясно мляко жълтък и се подреждат в тава, застлана с хартия за печене. Пекат се в предварително загрята фурна на 180 градуса до готовност. (За около 20-30 минути.). Изваждат се и се покриват с кърпа за десетина минути.
В процепите се поставят нарязани кашкавал, колбаси, зеленчуци.



От градината на мама: Пържени бейби тиквички с цветове


Подобни рецепти са характерни за италианската кухня: бейби тиквички, цветове от тиквички, панирани, пълнени, печени, вариации много.
В блога вече показвах рецептите за Панирани цветове от тиквички с моцарела и аншоа, Панирани цветове от тиквички с аншоа и пармезан, Цветове от тиквички със сирене. Наред са тези бейби красавици, които открих в градината на мама.





Продукти:

  • бейби тиквички с цвят


  • белтък от 1-2 яйца


  • щипка сол


  • брашно



  • плънка:

  • сирене


  • жълтъкът от яйцата




  • Приготвяне:
    Тиквичките и цветовете се измиват много внимателно. Желателно е това да става в съд с вода, защото струйката на чешмата може да ги разкъса. Тичинките се изваждат. Навитите цветове не се разварят, а се цепват с остър нож.
    Сиренето се натрошава и смесва с жълтъците и цветовете се пълнят. Отворените цветове се завиват внимателно.
    Белтъкът(белтъците) се разбива с щипка сол на твърд сняг.
    Тиквичките с цветовете се потапят в брашното и след в белтък. *Ако брашното не иска да полепне, може първо да се потопят бързо в съд с вода. Пържат се в горещ зехтин, като се обръщат от всички страни. Може да се пържат и на маслена баня. Изваждат се върху хартия, за да се отцеди мазнината.