Страници

Пилешко филе с гарнитура от чипс от моркови, хайвер от леща Белуга и задушен бейби спанак


Поразителната прилика на зрънцата на този вид леща с черният хайвер е очевидна. Подходяща е за гарнитури, за самостоятелно консумиране и превръща всяко ястие в специално и то без много усилия. Опитах леща Белуга и съм очарована. Вкусна е приготвена само със сол!
Мисля си, че успешно би могла да бъде включвана както в гарнитури, така и като добавка към салати, хапки, сандвичи, зеленчукови бургери.
Тази рецепта е по-скоро нещо като предложение за комбинация на продуктите: пилешко филе, моркови, спанак и леща Белуга. Няма точни продукти, нито пък е задължително точно тяхното използване.



Пилешките филета се мариноват в зехтин, малко сол, черен пипер и по желание сух риган и се пекат на грил тиган или тиган с не залепващо покритие.
Морковите се нарязват на тънки филийки по диагонал, мариноват се в зехтин и се пекат в същият тиган.
Листенцата бейби спанак се измиват добре, отцеждат се от водата и от тях се отстраняват дръжките. Малките листа се оставят цели, а по-големите се нарязват на две-три части.
В тиган се загрява масло ( 2-3 с.л. за около 1/2 кг спанак), добавя се спанака и се задушава до омекване, като се разбърква от време на време. Бейби спанака е с крехки листа и времето за приготвяне е кратко - 5 до 10 минути. За друг вид спанак ако е необходимо може да се добави и малко вода или листата предварително да се бланшират за 1-2 мин. във вряща вода. Задушеният спанак се посолява.
Лещата Белуга се измива, отцежда се от водата и се изсипва в тенджера. На 100 гр леща се добавя 1/2 л вода. Вари се до готовност. Отцежда се от водата, посолява се и по желание се разбърква с малко зехтин.
Пилешкото филе се сервира с чипс от моркови, леща Белуга, йогурт, задушен спанак и кедрови ядки.


Кулинарни вдъхновения: Цветни мини тиквички


Сезонно, цветно и зеленчуково. Вдъхновяващи продукти, вкусни рецепти и типично летни предложения. Приготвих ги съвсем неусетно и с голямо удоволствие, просто обожавам интересните продукти. Рецептите съвсем не са нови или непознати, но с тези колоритни тиквенца са някак различни.

Venice My Love ♥


Ежегодно Венеция привлича милиони туристи от всички краища на света. Поводите за посещения са различни: карнавали, фестивали, туризъм, любопитство, архитектура, кулинария, романтика… Очакванията на голяма част от посетителите са за романтика и любов. Но Венеция е толкова различна, толкова многолика, че трудно и много бавно сваля маската си и не го прави пред всеки… Някои от туристите си тръгват някак учудени и леко разочаровани от този факт. А Любовта всъщност е била скрита зад ъгъла, който са подминали, или цветята, които са пропуснали да помиришат, малките тесни канали, с изненадващо появяваща се гондола, детайлите… Ако все още не сте били във Венеция, не търсете причина да я посетите, не очаквайте стереотип, открийте я там, Любовта е многолика, Любовта е усещане, Любовта е миг, който би могъл да трае цяла вечност…
Стъпвайки на площад Сан Марко аз изпитах всичко друго, но не и романтика, тълпите от туристи, шумът и мащабът на сградите нямаше как да допринесат за подобно усещане, възхищавах се на архитектурата, наслаждавах се на изгледа към лагуната, наблюдавах с интерес различните хора… но след туристическата ни обиколка, изгубени покрай каналите и тесни малки улички, някак неусетно Венеция свали маската си и откри романтичното си лице в цялата си прелест и аз се влюбих в нея… толкова притегателно и толкова силно, че бих могла да се завръщам там непрекъснато…

Лятно Италианско меню


Естественото продължение на едно пътешествие, традиционно е и кулинарното такова:). Връщайки се от едно място почти винаги удължавам усещането за него и чрез интерпретации на рецепти от типичната за дестинацията кухня. Така приготвих и това италианско меню. Рецептите са много популярни в интернет, не са непознати, но пък са много вкусни:).







Пържен артишок


рецепта: Carciofi alla giudia 





Аспержи с прошуто





Продукти:
Свежи зелени аспержи
Прошуто Крудо
Пармиджано реджано
зехтин



Приготвяне:
Дръжките на аспержите се белят, а съцветието се оставя. Бланшират се във вряща, леко посолена вода за 1-2 минути. Изваждат се, изцеждат се и се обвиват с парчета прошуто, поръсват се с настърган пармезан, посоляват се и се поливат с малко зехтин. Подреждат се върху хартия за печене и се пекат в предварително загрята фурна до зачервяване.


Особуко


Ossobuco е телешко задушено, което се приготвя със специални парчета месо с кокал, който има отвор в средата. Аз го приготвих с телешка опашка. В класическата версия ястието е съвсем семпло като състав, но много вкусно. Модерните версии го обогатяват с различни зеленчуци и подправки, по-смелите интерпретации дори заменят телешкото със свинско и др. Най-често се поднася с ризото и гремолата.


Продукти:
за телешкото задушено:
4 шайби телешка опашка( опашката се реже през 3 см)
черен пипер
сол
брашно, за овалване
2 с.л. краве масло
2 с.л. зехтин
1 морков, остърган и настърган на ренде
1 глава лук, ситно нарязана
100 мл вино Бианко
2 с.л. доматена паста
500 мл бульон
1 скилидка чесън
1 дафинов лист
щипка канела

за Гремолата:
1 връзка магданоз
1 скилидка чесън
1 ч.л. прясно настъргана кора от лимон

за Ризото:
1 ч.ч. ориз за Ризото
3 ч.ч. топъл зеленчуков бульон 
50 мл вино Бианко
1 глава лук
70 гр Пармиджано Реджано + допълнително за сервиране
50 мл зехтин
50 гр краве масло
Черен пипер
сол


Приготвяне:
Телешко задушено:
Месото се измива, за да се отстранят евентуално малки кости от рязането и се подсушава. Парчетата се овкусяват със сол и черен пипер, овалват се в брашно и по желание се завързват с готварски конец (предотвратява се "разпадането" по време на готвене). 
В тиган се загряват маслото със зехтина и шайбите месо се запечатват от всички страни, изваждат се. В същият тиган се добавят лука и моркова и се задушават до омекване. Налива се виното, с него се деглазира тигана и когато течността се изпари се добавя доматената паста, разбърква се добре, а след 1 минута всичко се прехвърля в подходящ за фурна дълбок съд с капак(може да се ползва и алуминиево фолио). Добавя се месото, налива се бульона, добавят се канелата, дафиновият лист и сол на вкус. Затваря се с капака или се покрива с алуминиево фолио и се пече на 160 градуса за около 2-3 часа. По време на печенето може да се проверява течността и да се долива още бульон при необходимост. 

Гремолата:
Лимонът трябва да е много добре измит!
Листата от магданоза се пресоват, желателно в хаванче, но може да се нарежат с нож или пък в кухненски робот( целта е да са като нарязани,а не на пюре). 
Всички продукти се разбъркват много добре.

Ризото:
Оризът се измива и отцежда.
Лукът се нарязва на ситно, изсипва се в тиган със загрят зехтин. Задушава се до омекване. Налива се виното и когато се изпари в тигана се добавя оризът, сол и черен пипер, разбърква се много добре и след 2-3 минути се налива част от бульона( колкото да покрие ориза). Разбърква се и се оставя да се вари на среден огън, докато ориза поеме бульона. Останалият бульон се налива на няколко пъти, като всяка част се добавя с разбъркване и след като предишната се е усвоила напълно. 
Когато оризът е готов ( след около 20 до 25 минути), се добавят настърганото на ренде Пармиджано и маслото. Ризотото се разбърква много добре, похлупва се за 2-3 минути.

Задушеното телешко се сервира с гремолата и топлото ризото. 



Каноли



Cannoli са италиански пържени сладки, оформени като тръбички и пълнени с крем. 



Продукти:
тесто:
2 ч.ч. брашно
1 с.л. захар
щипка сол
3 с.л. меко краве масло
1 жълтък + 1 белтък
1/2 ч.ч. вино Бианко
1/2 л олио за пържене(от рапица)
формички за каноли

крем:
1 ч.ч. Маскарпоне(или Рикота)
1 ч.ч. сладкарска сметана за разбиване
1 с.л. пудра захар
парченца шоколад



Приготвяне:
Брашното се разбърква със захарта и солта. Добавя се маслото, нарязано на малки парченца. С бързи движения на пръстите се правят маслени трохи. 
Добавят се жълтъка и виното и тестото се омесва добре. Оформя се на топка, увива се в стреч фолио и се оставя на плота да престои за около 1 час. Ако е много топло може и за 30 минути.
Тестото се разточва върху набрашнена повърхност. Изрязват се кръгове, с ринг или чаша. Всяко кръгче се увива около тръбичката, залепва се с белтък, а краищата се извиват на вън( за да може изваждането да е по-лесно).
Олиото се загрява, аз използвам касерола, така нивото е по-високо. 
В горещото олио се пускат по 2-3 каноли, с формичките, след като се зачервят се изваждат, внимателно, (за да не се изгорите) се изваждат тръбичките и канолите отново се пускат в горещото олио за кратко. Изваждат се върху хартия да се отцедят. 
За крема: сметаната се разбива и всички продукти се разбъркват много добре. Охладените каноли се пълнят с крем и поръсват с пудра захар. Краищата може да се потопят в различни сладка или пък в шоколадови парченца. Съхраняват се в хладилник. 
Поръсват се с пудра захар. 

Загадъчната Венеция / Venice


Обещанията ни от 14 февруари, свързани с едно червено катинарче се сбъднаха толкова скоро, че дори сега, когато пиша тези редове, все още усещам всичко като на сън. Всъщност обещанията просто ни доведоха до тук, защото се оказа, че катинарчета във Венеция не могат да бъдат заключвани. А може би това бе просто ключът…