Торта Неделя за рожден ден

Ч

етвъртък, 17 септември. Моят рожден ден. Родена съм през 🍁есента, в неделя и естествено най-подходящата торта за моят празник е Неделя:), с есенна декорация. Всъщност изборът ми на торта е по идея на Иван, останалото са просто съвпадения, но понеже аз винаги се опитвам да открия във всяко нещо, повече от това, което е, ето че и тази торта си има вече история:). 

Мусбеернокен - австрийски кнедли с диви боровинки

П

о време на ваканцията ни в Тирол и разходките в планините видяхме малки храстчета с дребни плодове, които приличаха на боровинки, но бяха с много наситен тъмен, почти черен цвят. Оказа се, че това са диви боровинки, познати като черна боровинка или мусбеер. Характерно за тях е, че оцветяват пръстите, езика и зъбите:) в тъмно синьо. С мусбеерен се приготвят Тиролските мусбеернокен. Основната им рецепта се състои в приготвяне на гъсто палачинково тесто, в което се добавят плодчетата и чрез тях то придобива тъмен виолетово-черен цвят. Естествено както всяка рецепта и тази има варианти. В една от версиите в края на печенето се поливат с меден сироп, затварят се с капак и се задушават за кратко. В друга версия се приготвят без мляко. Някъде се добавя и малко бакпулвер. Ето и моите:

Лято в планината: Тирол

З

а пръв път снимах толкова малко и сега, когато започнах да преглеждам снимките, за да ги споделя, осъзнах, че много малко от това, което видяхме, съм успяла да запечатам. Попивах с очите си, дишах с пълни гърди и се наслаждавах на заобикалящия ме свят, защото над облаците, свободата е безгранична...
Наистина е невъзможно, когато си пленен от красотата наоколо, да заснемеш всяка природна картина, всяка разтърсваща гледка. Имаше период, в който където и да идех, се стараех да запечатам всеки детайл - листенце, цветче, прозорец, декорация, изобщо снимах наред. Не, че не съм успяла да се насладя на това, което съм видяла, винаги първо разглеждах и след това снимах, но по онова време явно ентусиазмът на начинаещия фотограф е доминирал:). Напоследък все повече се улавям, че почти не снимам. Може би съм осъзнала, че красотата не би могла да бъде пресъздадена и тя зависи от очите на този, който я е видял и ако за мен едно листо е донесло удивление, някой друг би могъл просто да го подмине. Макар да събираме всички приятни мигове, места и моменти в сърцата си, все пак снимките са тези които ни връщат по-детайлно към спомените ни, а аз винаги и с удоволствие поглеждам към тях, за да изживея отново вълненията си.