сряда, 19 юни 2019 г.

Вкусове от Истрия: Чевапчичи в Лепиня / čevapčići u lepinja


Е

дна от типичните храни за района на Истрия, естествено и в Хърватия, а и в други Балкански страни са Кебапчетата. В Ровин обаче ни станаха любими, първо заради името им, което звучеше толкова готино на техен език (čevapčići u lepinja), а след това и заради вкусът им. Поръчвахме ги в хляб и в каймак. Като се прибрахме от Ровин децата често говореха за храната там, с нейните наименования и естествено идеята за вечерята ни си дойде сама:).




Тъй като исках да направя кебапчетата по възможно най-автентичен начин и доближаващи се до това, което ядохме на местна почва, разгледах доста сайтове и рецепти. Обобщено мога да кажа, че навсякъде кебапчета се правят от мляно месо по избор, смляно обаче няколко пъти, подправките са най-вече чесън и черен пипер, сол и вода, която се добавя по време на голямото месене. Количеството на водата варираше от 100 гр за 1 кг месо, до 200 гр за 1 кг месо. При мен е средно. Но може би зависи от каймата, колко вода може да поеме.
Питката Лепиня е всъщност популярната питка в няколко балкански страни, като се среща като Пита или Фладенброт. Тук, в Австрия правят дюнерите в такива питки. И моят следващ дюнер ще приготвя именно в нея, защото отдавна търсех сполучлива рецепта за това хлебче, което се характеризира с куха среда.
Гарнитурите, които подбрах за нашата вечеря, са както ни сервираха в Ровин: Каймак и Айвар. Каймакът ми е известният "Фалшив" такъв, защото оригиналният е продукт, който се прави по някакъв специален начин, а този е за моментите, когато няма от къде да си купим такъв. На вкус много се доближава, защото още когато Иван(синът ми) опита Каймак в Ровин, каза, че му прилича на смес от масло и сирене. Айварът ми е хърватски на Podravka(препоръчвам го), но може да се направи и домашен, което предстои пък да направя през лятото със свежи зеленчуци от градината на мама. Ех, този Ровин много работа(готвене) ми отвори:).


Лепиня /Lepinja




Продукти:
6 ч.ч. брашно, пресято
1 пакетче суха мая
2 с.л. захар
1/3 ч.ч. топло мляко
2 и 1/3 ч.ч. топла вода
2 и 1/2 ч.л. сол


Начин на приготвяне:
Маята се разбърква заедно със захарта и прясното мляко, изсипва се в голяма купа и се оставя за десетина минути да се активира. Към нея се добавят солта и водата. Разбърква се, започва да се добавя чаша по чаша брашното, като се бърка с приставките за тесто. Меси се около 6-8 минути, като в края на месенето то се отлепва от стените на купата, но все още е лепкаво. Изсипва се в чиста набрашнена купа и се покрива със стреч фолио и кърпа. Оставя се на топло да втаса за около 1 час, до удвояване на обема.


Премесва се отново за кратко, може с миксер, а може и с ръце, но в купата, като все едно се дърпа и похлупва и в никакъв случай не се натиска и не се добавя още брашно, единствено може ръцете да се набрашнят. Просто се взима тесто изтегля се нагоре и се похлупва върху другото тесто. Премесването е кратко.


Отново се покрива със стреч фолио и кърпа и се оставя да втаса за около 1/2 час, до удвояване на обема.



Втасалото тесто се изсипва внимателно върху обилно набрашнен плот. Наистина тестото не трябва да се мачка и натиска, за да не се развали това, което се е създало по време на втасването.


Премесва се много леко, с набрашнени ръце, отново с издърпване и похлупване, без да се натиска.


Тестото по рецепта се разделя 12 части, но ако искате по-големи питки, направете 8 бр. Оформят се топки, като отново не се натиска, а леко с лявата ръка се въртят(побутват), а с другата се подпъхват краищата отдолу.


Топките се подреждат върху леко набрашнена хартия за печене, на разстояние една от друга. Аз ги разделих върху две хартии. Топките се притискат леко с ръце, за да се образуват плоски питки. Леко се поръсват с пресято брашно и се оставят да се отпуснат без да се покриват за 15-20 минути.


Печенето е много важен момент!
Докато питките се отпускат, фурната се включва да загрява на висока степен 240 градуса Целзий. На най-долната скара се поставя тава с вода. На средно ниво се поставя тавата, в която ще се пекат питките. Когато фурната загрее, тавата се изважда, като се внимава да не се изгорите! и питките заедно с хартията се приплъзват много внимателно в нея. Веднага се поставят в загрятата фурна и се пекат за 6 минути, след това се превключва на печене само на горен реотан, за 2 минути. Готовите питки се плъзват заедно с хартията върху решетка, а втората партида се пекат по същият начин.



Чевапчичи/čevapčići 


*В случай, че не съм написала правилно произношението, моля да ме коригирате, но ние го чувахме така.


Продукти, за 20 бр. малки кебапчета:
500 гр смляно месо смес(по избор, тази е телешко и свинско)
1 скилидка чесън
черен пипер
сол
щипка кимион( по желание)
70 мл студена вода


Начин на приготвяне:
Каймата трябва да се смели два пъти, например с кухненски чопър. Добавя се пресованата скилидка чесън, солта, пипера и по желание кимиона. Смила се още веднъж. Премества се в купа и започва да се меси с приставки за тесто, като на няколко пъти се налива водата. След всяко добавяне на вода, се меси, докато се усвои добре от каймата. Купата се покрива със стреч фолио и се прибира в хладилник за 1 до няколко часа. От каймата се оформят малки кебапчета(но имайте предвид, че при печене те намаляват обема си). Кебапчетата се подреждат върху тава със стреч фолио, завиват се също със стреч фолио и се прибират във фризер за 30 минути. Пекат се на загрята скара, грил тиган или плоча от всички страни.


Фалшив каймак

За него са необходими равни количества: масло, натурална Филаделфия и сирене Фета. Всичко се разбърква до гладкост.


Сервиране на Кебапчета в Лепиня:
Краят на питката се отрязва и тя се разтваря. Може и да се цепне само в началото с ножа, а отвътре тя е куха. Питката се разтваря, може отново с помощта на нож и в нея се поставят кебапчета. Поставят се в чиния и се гарнират с малко айвар, каймак, пържени картофи и по желание нарязан лук.

Рецепти от Хърватска кухня събирам тук.



Прочетете Цялата Статия...

вторник, 18 юни 2019 г.

Вкусове от Истрия: Плюканци / Pljukanci


П

люканци / Pljukanci е традиционна паста от полуостров Истрия, Хърватия. Тестото се прави от съвсем простички съставки: брашно, вода, сол, яйце. Интересен е начинът на оформяне, като всичко се прави ръчно, без използването на специални уреди. Излишно е да казвам колко много ценя това. Домашно приготвена храна, с вложени желание и любов, са повод само за комплименти към човека, който я е приготвил. На вкус Плюканци наподобяват Австрийското Шпецле. Сервират се с различни сосове и гарнитури. Истрия се слави с дивите си аспержи, трюфели, сирена, говедата Boškarin и морски дарове и по тази причина най-разпространени в района са Плюканци със: Сметанов сос с диви аспержи и тяхното Прошуто; Сметанов сос, тяхното твърдо сирене, наподобяващо Пармезан и трюфели; Сос, наподобяващ Гулаш. Опитахме тази паста в Ровин и наистина беше много вкусна. Това бе и една от първите рецепти, които приготвих вкъщи, вдъхновена от пътуването ни до Хърватия и с помощта на моите момчета. 



Плюканци / Pljukanci


Базова рецепта за тесто




Продукти:
пастата е достатъчна за 4 човека
2 ч.ч. брашно фино
1 ч.ч. гореща вода( t - да може да се докосва с пръсти)
1 яйце
1 ч.л сол


Приготвяне:
Водата се налива в голяма купа, добавя се яйцето и веднага се разбърква и стиска с пръстите на ръцете, за да не се сготви. Добавя се пресятото брашно наведнъж и се размесва. Замесва се тесто за около десетина минути, докато се получи меко и гладко, като при нужда може да се добави още малко брашно. Оформя се на топка, покрива се с набрашнена кърпа или стреч фолио и се оставя да се отпусне на стайна температура за 1/2 час.
От тестото се взима една част и от него се оформя фитилче, с дебелина 1 см например. Нарязва се на парчета с големина на фъстъци:). Дланите на ръцете се поръсват с брашно. Взима се топче тесто и между дланите се оформя на фитилче със заострени краища и по-дебела средна част, наподобяващи бобени шушулки. Готовите Плюканци се подреждат върху набрашнена кърпа или плот и се оставят така да засъхнат леко, около 1/2 -1 час.
През това време в голяма тенджера се налива вода, добавя се сол и малко зехтин.
По принцип 1 л вода е за 100 гр паста. (Аз добавям на всеки 1 л вода, 1 с.л. зехтин, 2 ч.л. морска сол( 10 гр).).
Когато водата заври, Плюканци се пускат внимателно в нея и се варят между 5 и 10 минути, зависи от дебелината, докато най-дебелата им част се свари. Ако е нужно може да се разбъркат, за да не залепнат по дъното. Отцеждат се от водата, но не се изплакват със студена!
Поднасят се със сос по избор.


Плюканци със сметанов сос, скариди, трюфели и твърдо сирене


Продукти:
за 2 порции
сварени плюканци 1/2 доза от горната
1 купа бланширани скариди
3-4 чери домата
2 скилидки чесън
1/2 ч.ч. бяло вино
1/2 ч.ч. млечна сметана
твърдо сирене( Пармезан, Истрийско, Грана Падано)
2-3 с.л. зехтин
1/2 ч.ч. топла вода или бульон
сол
черен пипер
трюфели



Приготвяне:
В дълбок тиган се загрява зехтин, добавят се нарязаният чесън и скаридите и се запичат от двете страни до златисто. Добавят се нарязаните чери домати и сол на вкус. След 1-2 минути се налива бялото вино и когато почти се изпари се налива водата или бульона. Оставя се да се редуцира наполовина и се налива сметаната. Разбърква се добре, добавя се пастата, малко настъргано сирене и всичко се готви, докато сосът се сгъсти. Поръсва се с черен пипер и се поднася с нарязан на тънки филийки трюфел и сирене.
! Тези трюфели не се готвят, не търпят термична обработка, за това се добавят при сервиране, а някои видове в края на готвенето и при изключен котлон.



Плюканци със сметанов сос, аспержи, прошуто, трюфели и твърдо сирене




Продукти:
за 2 порции
сварени плюканци (1/2 доза от базовата рецепта)
2-3 скилидки чесън
1 глава лук
сол
300 гр много фини аспержи
100 гр прошуто
1/2 ч.ч. бяло вино
1/2 ч.ч. млечна сметана
2 с.л. зехтин
черен пипер
твърдо сирене
трюфел


Начин на приготвяне:
Зехтина се загрява в тиган, добавят се лука и чесъна, нарязани на ситно. Когато омекнат се добавят измитите, отцедени и начупени на 3-4 части аспержи и нарязаното на ивички прошуто. В случай, че използвате по-дебели аспержи ги обелете предварително. Когато аспержите се запекат се налива виното и когато се изпари се налива сметаната и се добавя нарязано/настъргано сирене. Разбърква се, посолява се на вкус, поръсва се с черен пипер, добавя се пастата, разбърква се и се вари до сгъстяване на соса, като се разбърква, за да не залепне. Сервира се с нарязан трюфел.



Рецепти от Хърватска кухня събирам тук.

Прочетете Цялата Статия...

понеделник, 17 юни 2019 г.

Летни вибрации: Ровин, Хърватия/ Rovinj, Croatia


К

огато преди години за пръв път попаднах на снимка от Ровин, направих асоциация с Афитос - първото гръцко местенце, което запали искрите ми по южната ни съседка. Каменни улички и къщички, разположени на брега на морето и старинна част, амфитеатрално построена, скалисто крайбрежие, просто всичко в него ми напомняше за онова място. Бях сигурна, че ако един ден го посетя ще ми хареса. И ето нашата първа лятна ваканция за този сезон започна именно с Ровин. От всичко, което видях, почуствах, опитах и преживях тук, мога само да кажа, че то е градчето, което подпали искриците на любопитството ми към Хърватия и много се радвам, че започнахме именно от него. Тепърва ще я преоткриваме със сигурност.




Ровин -Стария град


Целият град е смесица от италиански и гръцки стил, атмосфера, растителност, архитектура, онова усещане на блаженство, сякаш времето е спряло и нищо друго няма значение. Ровин е очарователен по свой си начин, романтичен и много красив. Забележителен е всеки ъгъл, интересни са хората, вкусна е храната, а Джелато е пристрастяващо. От прозорците на цветните къщички висят пранета, които създават колоритни картини, мързелуващи котараци се разхождат грациозно по улиците, а слънцето се промъква между тесните улички и озарява тук-там някой детайл, сякаш за да насочи вниманието към него.
Има места по света, които човек просто трябва да ги види, да ги преживее, да ги усети, Ровин е такова място. Определян за един от най-романтичните градове на Хърватия, категорично спечели и моето сърце. Усещането за Долче Вита тук е осезаемо.


Ровиньо е описан в романа на Жул Верн "Mathias Sandorf:"Той представляваше сбор от къщи, разположени една над друга по грамаден скалист масив над морето и над някакво пристанище, вдълбано в брега. А над всичко една висока камбанария, източена като огромна игла, получила от тъмнината невероятни размери." В романа се проследява пътя на Матиаш Стандорф, който започва от Триест и достига Лимският канал и Ровин.


Не притежавам писателски умения, а и не съм сигурна дали думите биха били в състояние да опишат толкова много красота, но Ровин наистина е едно малко бижу, което се радвам, че ще съхраня в кутията на спомените си, а снимките, са тези, които ще ни напомнят подробности от моментите, емоциите и местата, които сме видели.





























Плажовете на Ровин


Крайбрежието на Ровин е скалисто и плажовете му са изключително живописни. Пясъчните плажове не са традиционни тук, но пък за сметка на това красотата на каменистите брегове, в съчетание с кристално чистите води на морето са неописуеми. Любими ни станаха плажовете по ивицата на Punta Corrente (Golden Cape). По цялото крайбрежие се редуват малки заливчета, с плитки води. За семейства с малки деца препоръчвам Cuvi beach, който е в посока къмпинг Polari и до него е удобно да се отиде или с велосипед, или с автомобил.











Храната в Ровин


Има няколко хранителни магазина, в различните части на града. От големите търговски вериги: Lidl и Konzum.
Стрийд фууд павилиончета, които видях бяха за китайско и кебап.
Пекарни има доста, предлагащи топъл хляб, закуски и регионални сладкиши(Kroštule, Štrudla, Krafna, Kolači и др. ). Говорейки за храна, не бих могла да пропусна вкусните бюреци или нашата всекидневна закуска В Ровин:). Любими са ни тези на Пекарна Mlinar (ул. Pietta Ive, на ъгъла с ул. Carera).
Храната в ресторантите е много вкусна, предлагат се морски специалитети и местна кухня. Този район на Хърватия се слави най-вече с местната си паста, дивите аспержи, трюфели и морски вкусотии. Успяхме да опитаме някои от тях, като абсолютно всичко беше много вкусно. В ресторантите, които посетихме ни посрещаха с техни разядки. Отношението навсякъде бе топло и приятелско. Обясняваха ни за някое ястие, което не познавахме, препоръчваха ни храна. По цялото пристанище за лодки има ресторанти и таверни. Разположени са също и по уличките на Стария град, като покрай крайбрежната улица Sv. Križa, водеща към църквата е осеяно с места, чиито маси са разположени на скали край морето. Култови и Инстаграм места барове и ресторанти(La Puntolina, Secret escape, Mediteraneo) са именно по тази улица, за хората, които ги вълнува това.
Не бих се ангажирала да определям кое е най-доброто място в Ровин, тъй като не съм сядала във всички ресторанти, но и да бях, всичко би било относително, тъй като това зависи от момента, персонала, продуктите и винаги може да се промени. Но гарантирам за местата, в които ние се хранихме и поводът да не експериментираме с други, беше именно добрата им кухня и отношение. Това са: Aqua 2 и Gostilnica Sidro и двете са на пристанището ул. (Obala) Alda Rismonda. Пред повечето заведения има изнесени папки с меню и цени, така, че спокойно може да се направи избор. Убедена съм, обаче, че което и място да избере човек, все ще остане доволен.
Характерни Истрийски ястия са: Паста- Плюканци и Фузи, сервират се с различни сосове и продукти, но популярни са трюфели, аспержи, скариди, прошуто, тяхното сирене, наподобяващо пармезан, гулаш; Риби и морски дарове; Кебапчета, поднасяни с хляб или върху каймак; Шишове.



Джелато

Не съм от големите фенове на сладолед, но Джелато в Ровин ме разтопи. По препоръки от TripAdvisor купувахме Джелато от две места: Gelateria Italia и B052. И двете се намират на ул. Carera. Категорично затвърждавам положителните отзиви и за двете места и ги препоръчвам, но везните леко накланят в полза на B052. Опитвахме различни вкусове и всичките бяха феноменални.




Пазарът на Ровин



Мястото, на което могат да се купят местни продукти е именно пазарът. Намира се до пристанището. На много места ни канеха да дегустираме продукти. Опитахме различни видове мед, трюфелови продукти, плодове. Естествено взехме и за вкъщи:). Тук е и рибният пазар.






Полезна информация за Ровин:


Валута: Куни. В началото на юни, 2019 в Ровин курсът беше най-често 7,20 куни за 1 Евро. На няколко места видяхме обменни бюра, навсякъде сменяхме без комисионна.
Паркинг и транспорт: В централната част на Ровин се паркира на платени зони, както и частни паркинги. Паркингите на плажовете, които ние посетихме бяха безплатни. В старият град уличките са тесни и той е зона без автомобили. Предлагат се велосипеди и автомобили под наем, а с лодки може да се достигне до някои от близките острови. Предлагат се и различни морски екскурзии.
Магазини: Както споменах и по-горе в Ровин има няколко супермаркета, хранителни продукти могат да се закупят и от местният пазар. В самият град магазинчетата са по-скоро бутикови и занаятчийски, от които могат да се закупят сувенири, бижута, произведения на изкуството.
Основни туристически забележителности и атракции в Ровин Като всяко място, което посещавам, винаги се запознавам с някакви подробности или поне туристически забележителности предварително. Не е задължително да ги видя, но е добре да ги знам. Все пак да отида някъде и да не съм видяла нещо важно, само защото не съм била информирана предварително би ми било неприятно.
Основната забележителност на Ровин е самият Ровин, с малките си тесни улички и красиви цветни къщички. Разходките по тях обаче препоръчвам сутрин рано. Тогава почти няма туристи и усещането и атмосферата са съвсем различни, от тази на оживените вечерни часове.


Църквата Св. Еуфемия и кулата с панорамна гледка към Ровин, морето и архипелага от 22 острова.
Върху камбанарията, стъпила върху корабен рул, се издига скулптурата на Св. Еуфемия, защитница на града, моряците и рибарите.
Легендата за нея разказва, че е родена около 290 г. в Calzedona. По време на имп. Диоклециан християните били преследвани и убивани. Едва петнадесетгодишна, момичето е арестувано от войниците на императора и измъчвана по особено жестоки начини, но тя останала предана на Христос и накрая била хвърлена на лъвовете, които я убили, но не я изяли. Девойката умира на 16.09.304 г. Тялото ѝ било пазено от християните в Calzedona до 620 г., когато градът бил завладян от персите. Тогава мощите били прехвърлени в Константинопол и положени във великолепна църква. През 800 г. мощите се връщат обратно при християните и какво се е случило с тях след това е трудно да се каже, докато на 13.07.800г. те доплават до бреговете на Ровин, където местните ги приели и обявили светицата за техен покровител. (Източник на Легендата)


Арката на Балби (Balbijev luk)


Залезът и делфините Има много горещи точки в Ровин, от които може да се наблюдава залязващото слънце. Пристанището с лодките, кеят, заведенията на брега, терасата на църквата. Докато наблюдавахме залеза, видяхме няколко делфина в далечината. Не притежавам такъв обектив, за да ги снимам, но ги виждахме доста дълго време, как плаваха покрай лодките и се насочиха посока фара на Ровин. Районът е известен с тези прекрасни създания и има много морски екскурзии, които точно по залез се отправят на турове за гледане на делфини в естествената им среда.
Разходките по крайбрежните улици са просто задължителни когато сме на море. Откриващите се гледки, шумът на вълните, очароващи особено в ранните утринни часове или по залез.
Къща Батана - Екомузей, съхраняващ нематериалното и материално културно наследство, показващ навиците и животът на хората в хармония с морето и неговите ресурси. Акцентира се върху лодката Батана и от там е името на музея.
Още: Музей на града, Часовниковата кула, Лимски фиорд, Гмуркане при потъналият кораб "Baron Gautsch" са забележителностите и атракциите, които наистина е добре да се знаят.


Празниците и фестивалите в Ровин:
St. Euphemija Day/ Денят на Св. Еуфемия 16.09. - Празникът на Светицата-покровител на Ровин е свързан с множество религиозни и светски празненства, които се провеждат около църквата и централната част. Традиционно на този ден се готви Овнешко с кисело зеле и много ресторанти сервират този специалитет.
Летният фестивал на салсата - края на юни.
Weekend Media Festival през септември.
Dolce Vita - празник/фестивал на културното наследство.
Джаз фестивал (юни - юли).
Фестивал на фотография
Нощта на St. Lawrence - в началото на август. На този ден всички улични лампи в града се изключват. Вместо това се палят факли и свещи.


Ако сте били в Ровин, ще се радвам да споделите в коментар за нещата/местата/подробностите, които съм пропуснала в публикацията. Всяка информация би била полезна на хората, на които предстои пътуване/ваканция по тези места.
Очаквайте кулинарните ми вдъхновения от района:)




Прочетете Цялата Статия...