Зрелищен спектакъл от природата: Bärenschützklamm

П

реди много години тази природна красота е била достъпна само за алпинисти. През 1901 г. от алпийскията клуб в Грац построяват дървените съоръжения, благодарение на които достъпът става възможен и за всички природолюбители. Заради уникалните си природни съкровища, през 1978 г. е обявенa за природна забележителност и е сред най-красивите водни клисури в Австрия.
С благодарност към всички, които са построили, поддържат, работят и правят нашето присъствие в Bärenschützklamm възможно!

Bärenschützklamm

Винаги съм казвала, че природата не може да бъде описана. Нейната красота трябва да се види с очите, да се усети, да се почуства с всяка частица на тялото и да остане завинаги в сърцето. Снимките са само скъп спомен от преживяното и доказателство, че сме били там, но те никога няма да могат да предадат усещането, което ни обзема, когато стоим в подножието на спускащ се с гръмотевичен грохот водопад, или сме се изкачили високо в планината, почти в облаците.

Била съм на доста екопътеки, всяка е била впечатляваща по неин си начин. Имало е трудни и лесни маршрути. Но този ни изпоти:). Обаче си заслужаваше всяка крачка и бих изминала отново всяка една стъпка, защото красотата е изключително притегателна, която сякаш те приканва отново и отново. Разходката между невероятните водопади и високите скали е изключително преживяване за всеки турист.

"В целият свят няма нищо по-меко и по-слабо от водата, но подчинявайки твърдото и неподатливото, тя няма равна на себе си. Всеки знае, че слабото побеждава силното, че непреклонният отстъпва пред добродушието – всеки го знае, но никой не действа така." Тези думи са казани още преди хиляди години от великият китайски философ Лао Дзъ. Силата на водата, която чрез постоянството си извайва камъка е очевидна тук. Проправяща си път между камъните, река Mixnitzbach е изрисувала великолепни картини. Тук красотата, силата и съвършенството не се съревновават, а в пълен синхрон създават истински спектакъл.

Bärenschützklamm е изключително живописна екопътека. Невероятните композиции, които природата е създала тук, наситено зелените цветове, съчетанието между камък, вода, дърво и растителност пораждат страхотни емоции. От тук човек си тръгва презареден, пълен с енергия и вдъхновение, а чистият въздух изпълва дробовете му. Коктейл от страхопочитание и възхита, удивление и любопитство са само част от чувствата, които ни обземат.

Информация:

Работно време: От 1 май до 31 октомври; от 7,30 до 16, 00 ч.
Цена: към м.юли, 2018 г. цените са: възрастни - 3,50 Евро, деца(6-16 г.) - 2,60 Евро. Правят се отстъпки за членове с карта на алпийският клуб, както и за групи.
Начална точка: Паркинг Mixnitz - Bärenschützklamm
Дължина: около 11 км
Преход: отиване и връщане - около 4 ч. При нормално ходене до касата се стига за 1 час, а след нея разстоянието догоре е още около 1 1/2 час. Времето за връщане е около 1 1/2 час. При забавен ход, с деца и няколко почивки, повече снимки, времето се увеличава, може да отнеме и 6 часа.
Трудност: Пътеката е проходима и достъпна. Видяхме много деца, но е нужно изключително внимание и опит. Има хлъзгави участъци, които се образуват от пръските на водата, или от дъжд. Задължително е вниманието! Трудността идва от голямата денивелация. Стръмно изкачване и спускане. Нужни са опитност и издръжливост.
Маршрут: От паркинга се поема право нагоре по пътя към касата, където се заплаща таксата. Този участък е около 1 час, минава през гори, на моменти се вижда и реката. На места пътят е полегат, но постепенно става все по-стръмен и по-стръмен.
Касата всъщност е една малка и много красива дървена къщичка, а таксата, която се заплаща се използва за поддръжка на екопътеката. След около 20-30 минути се достига до навес за отдих, построен в подножието на стръмните скали, мостове и стълби, по които предстои изкачване. От тук нататък вече започва приключенската част, отново казвам, необходимо е изключително внимание, особено с деца! Всичко е укрепено и направено много добре, но отговорността си е наша! Дървените пътеки се вият между скалите и се изкачват нагоре, а любопитството от гледката след следващият завой е толкова голямо, че в тази част от маршрута умората почти не се усеща. Невероятна природна красота, изключителна показност за силата на водата и камъкът. След последният мост, следва изкачване по стръмни дървени стълби през гората и след него след 15-20 мин. минути се достига до заведение"Guter Hirte" . От там може да се избере да се продължи към Schüsserlbrunn, Hochlantsch, Teichalm или връщане обратно към паркинга. За връщането има указателни табели към паркинг Mixnitz. Участъка е стръмен и каменист, минава през гора и времето за връщане отнема около 1 1/2 час.
Геология: конгломерати, варовици, доломити, появили се преди 400 милиона години. Водите на реката са издълбали скалите така, че на места достигат до 300 м височина. Флората и фауната са под защита, срещат се редки видове. Някои растения са оцелели и съхранили тук от последната ледникова епоха. Относно името не е ясно откъде точно произлиза и не се свързва с превод, въпреки че на някои места са правени асоциации с "Защита от мечки", "Мечото ждрело", то в официалните източници на информация липсват такива пояснения.
Съвет, който всъщност важи за всички разходки сред природата: Пазете природата чиста!!! Събирайте боклуците си и ги изхвърляйте на подходящите места. Обличайте се и обувайте подходящо.
За фотографи: мястото е изключително живописно, но ако искате да направите добри снимки, то трябва да го посетите рано сутрин и през седмицата. Всички хора са много внимателни и изчакват когато се снима, но все пак дървените конструкции са свързани и често се разклащат, което би попречило на качествена снимка. Би било трудно да се разпъне статив, но ако няма хора, може би е възможно.

Доста атрактивно се оказа нашето приключение, станахме свидетели на величествената сила на водата, проправяща си път през скали, оформяща причудливи форми. Ще си позволя да цитирам думите, написани в брошурата на Bärenschützklamm:
Това, което е "сухо" за четене в книгите, тук може да се изживее! "Panta rei" (всичко тече) са казали древните гърци. Но те не са знаели, че в сърцето на Щирия съществува място, където първичните сили на природата са толкова близо. Диво и свободно...

Повече информация може да се открие в официалният сайт на Bärenschützklamm.

Прочетете Цялата Статия...

Бисквитена торта с Baileys

Т

ози сладкиш е от типа на онези, които заради неустоимият си вкус изглеждат, че си приготвял с часове, а всъщност са толкова лесни. По тази причина са много подходящи да се споделят с повод и без повод, на празник, на вечеря, на кафе с приятелки. Още по-хубавото е, че търпят всякакви импровизации. Възможност да се направи с блат, палачинки, бисквити или бишкоти. Няма претенции за перфектна форма, просто защото изкушението му се крие в несъвършенството. Очарованието на този вид десерти е именно в небрежността.

Преди да продължа с рецептата, държа да отбележа, че продуктите са ориентировъчни, зависи в какъв размер форма се работи, каква е формата ѝ, какъв вид бисквити, бишкоти или блат се избира. В оригиналната рецепта се използва Маскарпоне, но в единият сладкиш го замених с крема сирене и се получи чудесно. Едната торта направих с бишкоти, от типа Савоярди, но може да се използват и от меките, а другата направих с бисквити с шоколадов чипс, както са по видеото. Между пластовете могат да се подредят парченца шоколад, плодове и т.н.
Сладкишът с бишкоти е в правоъгълна форма, а с бисквити - в кръгла, но както казах, това няма никакво значениe - въпрос на налични форми и предпочитания.

Бисквитена торта с Baileys

*Рецептата съдържа алкохол и не е подходяща за бременни жени и малки деца.

Източник на рецептата

Продукти:
28 бр. бисквити
200 мл Baileys Original
крем:
200 гр Маскарпоне (Крема сирене)
1 с.л. захар(може да се пропусне)
1 ч.л. екстракт от ванилия ( 1 пакетче ванилена захар)
100 мл Baileys Original
500 мл неподсладена течна сладкарска сметана за разбиване
200 гр натурално какао на прах
50 гр шоколад(какао), за декорация

Приготвяне:
Маскарпонето, захарта, ванилията, сметаната и 100 мл Baileys Original се изсипват в купа и се разбиват с миксер до хомогенност. Разделят се на две равни части и към едната се добавя пресятото какао. Разбърква се добре.
Бисквитите или бишкотите се потапят за кратко в Baileys Original и част от тях се подреждат на един ред в избраната форма. Върху тях се разпределя част от единият крем. Подреждат се нов ред бисквити(бишкоти) и върху тях се разпределя част от другият крем. Продуктите се редуват докато свършат. Отгоре се настъргва шоколад(или се поръсва какао) и сладкишът се прибира в хладилник, за 1-2 часа, за да се охлади и вкусовете да се обединят.
*В зависимост от големината на формата може да направите сладкиша на два реда, както е във видеото. За целта се редят: бисквити - кафяв крем - бисквити - бял крем - настърган шоколад или какао.

Прочетете Цялата Статия...

Какаови талиолини с телешко месо и песто Дженовезе / Tagliolini con cacao amaro

П

реди години, когато посещавах различни места, основното, което купувах бяха сувенири, за мен и близките ми. От доста време насам, това се промени и вече се заглеждам по хранителни продукти и напитки характерни за региона. Не че съм се отказала от сувенирите, но нещо трябва много да ме грабне, за да го купя, а и снимките са достатъчно скъп спомен. Чрез храната и напитките се връщаме отново на това място и удължаваме усещането от престоя там, а много често го споделяме и с близки.

Стори ми се подходящо да се прибера от Венеция с Паста, вино, кафе, ветрило и няколко стъклени бонбона:). Във Венеция и островите около нея, се предлага изключително разнообразие от паста - цветове, вкусове, форми. Наистина е трудно да се избере само един пакет, но аз се спрях на Паста с какао.  Всъщност от много години търсех тази прочута какаова паста, но така и не я открих. Преди време с Ицко си правихме домашна, която поднесохме в сладък вариант. Тази исках да е в солен вариант, но не и претрупана от сосове и продукти, за това комбинацията с телешко месо и Песто Дженовезе ми се стори удачна. На финал добавих и Каперси.

Всеки, който е опитвал ръчно направена паста в Италия ще потвърди, че вкусът ѝ е толкова различен спрямо всичките тези пакетирани пасти, които се продават в търговските мрежи. Интересното е, че тези Талиолини след като се свариха имаха вкус на прясно приготвени, а всъщност бяха изсушени и стояха в пакета няколко месеца. Времето за варене е 3 минути и се сваряват в достатъчно количество вода.

Какаови талиолини с телешко месо и песто Дженовезе

Продукти:
1 пакет Какаови талиолини( 250 гр)
2 тънки шницела от телешко месо
песто Дженовезе
каперси
зехтин

Приготвяне:
В дълбока тенджера се налива вода, посолява се и когато заври пастата се пуска в нея. Вари се според указанията на опаковката, изважда се, отцежда се (не се мие със студена вода!) и се разбърква със зехтин.
Тиган с незалепващо дъно се намазва с малко зехтин и телешките шницели се запичат на вкус. Посоляват се и се поръсват с черен пипер. Оставят се 2-3 минути да си починат и се нарязват на ивички.
Талиолините се сервират с ивиците телешко месо, песто Дженовезе и каперси.

Всичките ми предложения с паста съм събрала тук, а рецепти от италианската кухня тук.








Прочетете Цялата Статия...