понеделник, 30 септември 2013 г.

Желе и сладко от дюли


Миналата година правихме сладко и желе от дюли, снимах и така и не публикувах рецептите. И преди сме правили, но не съм снимала:). Не,че ще изненадам някой с тях, това са класически рецепти, но искам да ги запазя в блога си. За това сега веднага бързам да публикувам рецептата:)


Желе и сладко от дюли
по рецепта от мама


Продукти:
2 кг дюли
1 кг захар
вода да покрие дюлите
лимонтузу

Измийте дюлите от мъха.
Разрежете дюлите, така, че в средата семенниците да останат цели.
Нарежете чистите парченца плодове на кубчета.
Сложете ги в тенджера, заедно с целите семенници и налейте вода, да покрие плодовете.
Оставете да се варят на котлона до омекване.
Прецедете течността внимателно, за да не я размътите.
Аз получих 2 л течност.
Разделих я на половина: 1 л отделих за желе, а другият 1 л оставих за сладкото.


Желе:
На 1 л течност добавете между 400 - 500 гр захар.
Оставете на котлон на средна степен да се вари до сгъстяване / желиране/. За около 1 час.
Към края на варенето добавете на върха на к.л. лимонена киселина / около 3-5 гр./.
Насипете в сухи, топли буркани, затворете ги и ги обърнете с капачките надолу, докато се охладят.

*Мама добавя захарта на няколко пъти, но аз я добавих наведнъж.




Сладко:
Отстранете семенниците, оставете само чистият плод и го претеглете.
Добавете на 1 кг плод - 400 - 500 гр захар.
Налейте вода/или от плодовият сок/ 2 см над нивото на плода и варете до сгъстяване.
Към края на варенето добавете на върха на к.л. лимонена киселина / около 3-5 гр./.

Насипете в сухи, топли буркани, затворете ги и ги обърнете с капачките надолу, докато се охладят.



Добавям и миналогодишните снимки:):



Лято в буркани


В тази публикация ще събера няколко рецепти за зимнина. Нарекох я така, заради формичките на зеленчуците в туршията - някак лятно и слънчево ми е като ги гледам:). Пък и то наистина зимнината си е лято в буркани - всичките тези плодове, зеленчуци...


Туршия Др. Йоткер
Рецептата е от опаковката на фикса


Продукти:
фикс на Др. Йоткер - Пикант фикс за туршии - сладко кисела
0,300 мл оцет
150 гр. захар
1,750 л вода

зеленчуци по избор - тиквички, зелени домати, лук, моркови, зеле, червени чушки, целина

Измийте и подсушете зеленчуците.
По-едрите нарежете, останалите може да оставите цели.
Подредете ги в сухи буркани.
Изсипете съдържанието на пакетчето на фикса в тенджера и добавете водата, оцета и захарта. Оставете сместа на котлон да заври, като бъркате непрекъснато. След момента на завиране оставете 3 минути на котлона, като отново разбърквате.
Изсипете сместа върху зеленчуците в бурканите. Затворете ги и ги оставете с капачките надолу докато се охладят.
Туршията не се стерилизира.
От тази смес може да направите между 6- 8 буркана, зависи от големината.
Аз оставих един за проба, бях любопитна за вкуса, а празният вече буркан гарантира, че вкусът е страхотен.

Туршия от тиквички, от баба
Рецептата за тези тиквички е от баба - открила я в един вестник, но е запазила само изрезка и не мога да посоча източника.



Продукти:
1 кг тиквички
1 връзка копър
0,125 мл олио
0,125 мл оцет
60 гр сол
60 гр. захар
3 скилидки чесън


Приготвяне:
Нарежете тиквичките на тънки филийки, след което на четвъртинки.
Поръсете ги със солта и захарта.
Разбъркайте ги добре и ги оставете да престоят 2 часа, да се отцедят.
След два часа добавете олиото и оцета.
Добавете нарязаните на дребно скилидки чесън и ситно нарязаният копър.
Затворете бурканите и ги стерилизирайте за 10 минути, от момента на завиране.
Извадете ги и ги оставете с капачките надолу, докато се охладят.

Консервирани домати, от мама

От всички видове домати в консерва тези са ми любимите - белени, нарязани. Подходящи за готвене, за пица, дори ги хапваме и така като добавим само с лук и олио. рецептата еу класическа и едва ли някой не я знае, но все пак я записвам.


Продукти:
Домати
сол на вкус

Приготвяне:
Обелете доматите. Ако са добре узрели се белят много лесно, но ако имате проблем с беленето, може да ги попарите за кратко във вряла вода, след което да ги залеете със студена вода. Цепнете от долната страна кръстче, и обелете доматите.

Нарежете ги на кубчета. Посолете ги на вкус и ги изсипете в измити и сухи буркани. Затворете ги и ги стерилизирайте за 7 - 10 минути от момента на завиране на водата. Извадете ги и горещи ги обърнете с капачките надолу, докато се охладят.

царска Туршия, от баба


Във всеки буркан от 800 мл поставете
Оцет, до резката на дъното
2 аспирина, стрити на прах
1 с.л. сол
2 с.л. захар
черен пипер на зърна
магданоз

зеленчуци: чушки, моркови, карфиол

Почистете и измийте зеленчуците. Нарежете ги и напълнете приготвените с маринатата буркани. Долейте вода и ги затворете. Една седмица ги дръжте: през деня - с капачките надолу, а през нощта с капачките нагоре.


Апетит с люти чушлета, от мама




0,500 кг чушлета
5 кг червени домати
1 к.ч. сол
4 к.ч. олио
1 1/2 к.ч. винен оцет
1 к.ч. захар
скилидки чесън
магданоз

Обелете доматите. Смeлете ги с машинка, или ги настържете с ренде. Сложете ги да се варят, на средна степен, докато започнат да се сгъстяват. Прибавете измитите и нарязани на парчета чушлета, може и цели, нарязаните на две скилидки чесън, ситно нарязаният магданоз, солта, захарта, олиото и оцета. Оставете на котлон за 1-2 минути. Оставете леко да се охлади. Насипете сместа в буркани и ги затворете. Стерилизирайте 10 минути.


Лютеница , от мама


7 кг чушки
3 кг домати
1 кг моркови
700 мл олио
1 чаша сол
няколко люти чушлета - по желание

Смелете чушките и доматите, морковите настържете. Сложете ги да се сварят. Към края на варенето добавете лютивите чушлета, солта и олиото, разбъркайте добре и оставете няколко минути на котлона.
Насипете в буркани и ги затворете. Стерилизирайте 5-10 минути. Извадете ги и ги оставете с капачките на долу, докато се охладят.


Печени чушки в буркани, от мама



Продукти:
зелени ли червени чушки
сол

Приготвяне:
Почистете чушките от семената и ги изпечете в чушкопек, на котлон или във фурна. Обелете ги. Посолете ги. Подредете ги в буркани плътно, притиснете. Отгоре поставете едно кръгче от червен домат и затворете бурканите. Стерилизирайте ги 8 минути от завирането на водата. Извадете ги и ги оставете с капачките на долу, докато се охладят.



Парени чушлета в буркани





Пъстра салата, от мама


1,5 кг зеле
1 кг червени чушки
целина
1 кг моркови

марината:
150 мл олио
150 гр захар
500 мл оцет
25 гр сол

25 гр сол за зелето

Сложете в тенджера продуктите за маринатата да заврат, отстранете от котлона и пуснете в нея почистените и нарязани на дребно чушки. Оставете ги да изстинат в маринатата.
Нарежете зелето на ситно и го посолете и намачкайте.
Нарежете морковите на кръгчета.
Смесете чушките, зелето и морковите. Добавете нарязаната целина.
Объркайте сместа добре и я насипете в буркани.
Стерилизирайте 3 минути, извадете ги и горещи ги обърнете с капачките надолу, докато се охладят.


Чушки със син домат, от мама


Почистете чушките от семената и ги изпечете. Изпечете синият домат и го обелете, нарежете на дребни парчета.
Във всеки буркан подредете ред чушка, сол - ред патладжан, сол - ред чушка, сол - ред патладжан, сол...Притискайте добре. Ако в буркана има малко празно място, долейте сок от чушките. Най-отгоре поставете резен червен домат и затворете. Стерилизирайте 10 минути от момента на завиране на водата.

Пукани чушлета в буркани, от Вилито

За всеки буркан, от тези големите за компот.
На дъното на всеки буркан поставете:
6 с.л. оцет
4 с.л. олио
2 с.л. захар
1 с.л. сол

Изпечете чушлетата. Напълнете ги в буркани, като притискате добре и между тях поставяйте скилидки чесън и нарязан магданоз.
Затворете ги още топли и ги обърнете с капачките надолу, докато се охладят.



петък, 27 септември 2013 г.

Картофени кнедли със сливи и марципан / kartoffelknödel zwetschgen


Досега съм пробвала само солен вариант на кнедли. В книгата ми с картофени рецепти има доста изкушения, като едно от тях са точно сладък вариант на кнедли. Честно казано бях малко скептично настроена към вкусът, обаче снимката беше толкова изкусителна, че не устоях и първата рецепта, която приготвих от книгата беше именно тази.
А всички, които ги опитаха, казаха, че изобщо не могат да предположат, че вътре има картофи:)
*Тъй като в сряда Тилия публикува рецепта за кнедли със сливи, ще дам линк и към нейната публикация, рецептата е малко по-различна, и изглеждат неустоимо вкусно!


И така ето и моите:

Картофени кнедли със сини сливи и марципан
Адаптирано от книгата: "Raffinierte Kartoffelgerichte"



Продукти, за 6-7 бр.:
500 гр. картофи
сол
150 гр. брашно
115 гр. краве масло
1 яйце
1 с.л. грис
500 гр. сливи
200 гр. Марципан
65 гр. галета
пудра захар за поръсване


Приготвяне:
Измийте картофите и ги сварете в леко подсолена вода.
Извадете ги и ги оставете да се отцедят.
Обелете ги още докато са топли и ги пасирайте.
Добавете към тях брашното, 40 гр. от кравето масло, яйцето, грисът и щипка сол и пасирайте до хомогенност. Ако е необходимо добавете още брашно. Трябва да получите смес, която да може да се оформя с ръце.
Измийте сливите, разрежете ги на две, отстранете костилките и ги подсушете.
Във всяка слива поставете марципан.


Вземете в ръка от тестото и поставете пълнената слива и увийте в тесто.
Притиснете добре и оформете топка. По този начин направете и останалите.
Поставете вода със сол на котлона да заври и пуснете внимателно кнедлите в нея. Варете около 10 минути, или докато изплуват на повърхността. Варете на средна степен.
През това време загрейте останалото масло в тиган и запържете галетата до златисто.
Изцедете кнедлите и ги потопете в галетата от всички страни.
Поръсете ги с пудра захар и сервирайте.


вторник, 24 септември 2013 г.

Приключения с бананова тарта 2


Ако продължавам така с банановата тарта може и сериал да излезе.. или някой бестселър:). Обаче след неуспешният първи сезон:) сега категорично се справих, въпреки, че ми изправи косите това чудо по време на печенето. Нооо... ще има продължение с тартата, тъй като по този начин нещо ми се струва, че липсва, може би някакъв кремест пълнеж, не знам.

Тази публикация ще е доста колоритна, но пък вследствие на една рецепта се появяваше друга и реших да ги събера на едно място.


Като начало започвам естествено с тартата, първи опит с нея показах вече тук.
Тарта с бутер тесто и банани


Продукти:
1 малко бутер тесто
2-3 банана
10 с.л. захар
1 пакет ванилова захар



Приготвяне:
Разстелете бутер тестото и го поставете в намазана с масло тава или форма. Може кръгла или правоъгълна. Надупчете го на няколко места с вилица.
Разтопете захарта на слаб котлон, до светъл карамел.
Нарежете бананите - първо напречно на две и след това на три по дължина. Може да ги нарежете и на кръгчета.
Подредете бананите върху бутер тестото, поръсете ги с ванилена захар и отгоре полейте с карамел.
Изпечете в предварително загрята фурна на 200 градуса за около 25 минути.


По време на печенето тестото доста се изду в средата и отново карамела се разтече във фурната:), обаче този път се разминах само с леки замърсявания на фурната.


Въпреки, че бях надупчила тестото на няколко места. Мисля, че е възможно да се запече предварително само тестото за десетина минути и след това да се подредят бананите. Тествах този вариант с една пица, която ще покажа и се получи добре.


И понеже опитът е успешен ще почерпя с една
Домашна оранжада или портокалада
Рецептата е същата като домашната лимонада, само, че използвам портокали и газирана вода.


Продукти:
2 портокала
1 л газирана вода



Приготвяне:

Отрежете няколко резенчета портокал.
От останалите изцедете сока.
Изсипете го в кана и добавете содата. Декорирайте с резените портокали. Добавете лед.


От корите на портокалите реших да приготвя сладко, бях планувала да приготвя от лимонови корички, но забравих:). За базова рецепта използвах рецептата за захаросаните корички, но сладкото ми се захароса:). Не, че е проблем, ще ги използвам за сладкиши, или пък ще ги полея с шоколад ммм... но ако някой е правил такова сладко, моля да сподели рецептата. Иначе, съм пробвала сладко само от лимонови корички, преди години една жена в Гърция беше правила навити лимонови корички и така ми се услади това сладко. Рецепта не знам, но използвах метода на портокаловите корички, отново ги бланширах в няколко води, като преди това обаче ги навих и нанизах на клечки ето така:


Рецепта няма да записвам, тъй като явно моето количество на захар и вода не е подходящо и затова се "захароса".



Продължавам към следващата рецепта, а тя пък се появи, понеже от бутер тестото ми остана едното, нали в пакетчета са по две, имах още няколко продукта в хладилника и реших да направя една пица, пък и да тествам сушените домати, за които ще споделя още една рецепта:).


Бутер пица

Продуктите могат да бъдат заменяни, според наличности и вкусови предпочитания.


Продукти:
1 малко бутер тесто
200-300 гр пушен бекон
200 гр Ементал
100 гр пушено топено сирене
няколко с.л. доматен сос от консерва
Няколко сушени мариновани домати
подправки: чубрица

Приготвяне:
Разстелете бутер тестото в тава, застлана с хартия за печене. По желание може да го оформите като елипса. Надупчете го с вилица на няколко места.
Поставете го за 10 минути в предварително загрята фурна на 200 градуса.
Извадете го и го намажете с доматеният сос, покрийте с парчета пушен бекон, отгоре поставете тънки резени ементал и филийки пушено топено сирене. Поставете и няколко сушени домата. Поръсете с чубрица и изпечете до зачервяване в загрятата на 200 градуса фурна, за около 20-30 минути.



За пръв път тази година реших да си направя домашни сушени домати и останах очарована от вкусът. Уникални са!
Технологията на сушене е ясна - доматите се нарязват, отстранява се семето и се сушат, обаче ето тук: www.edna.bg видях едно малко по-различно предложение, по-точно за белени сушени домати.


Сушени белени домати




Изберете здрави домати. Измийте ги и направете разрези на дъното, като кръст.
Поставете ги във вряла вода за 30 секунди, извадете ги и ги залейте със студена вода.
Обелете ги внимателно.
Разрежете ги на няколко резена и отстранете семето.
Така получените "филета" от домати подредете в тава върху готварска хартия за печене. Посолете ги и поръсете с риган, мащерка и черен пипер. Полейте ги със зехтин.


Поставете ги в предварително загрята фурна на 100 градуса с вентилатор да се изсушат за около 2 часа.
Оставете ги да се охладят и ги поставете в буркан, полейте със зехтин, затворете и съхранявайте в хладилник.



Ами това са моите приключения в кухнята или кулинарни вдъхновения от кулинарни провали:). Сега като гледам публикацията и се чудя какви съм ги свършила заради една бананова тарта:), но пък важното е, че е вкусно и забавно... Може би ще продължа с банановата тарта, когато реша какъв точно крем да добавя:), но със сладкото от цитрусовите корички ще продължа със сигурност, само някой от вас да сподели как се прави с точност. Имам рецепти в книгите, но честно казано предпочитам изпитана рецепта.


понеделник, 23 септември 2013 г.

Метеора - някъде между земята и небето


Може би това е най-популярното заглавие на разказ и пътепис за Метеора, но по-подходящо не мога да измисля.
Все още ми се струва, че всичко това е било сън, но снимките показват, че е било истина. Сбъдване на още една мечта!
Посетихме Метеора през лятната ни ваканция. От години се захласвах по прелестните снимки на това място, изглеждаха ми някак нереални, някак "извънземни".
И сега, когато се докоснах до всичко това се убедих, че съществуват точно такива - невероятни манастири, сякаш недокоснати от човек, невероятни скали, изваяни от природата, невероятен магнетизъм, сякаш зареждаш душите ни с истинска чистота.
За Метеора може да се пише с часове, историята е толкова популярна в интернет, че аз едва ли бих разказала нещо непознато. Затова ще споделя моите впечатления, емоции и усещания чрез снимки.


Познах ги, още в далечината скалите се открояваха, толкова различни, уникални, докосващи облаците. Все още манастирите не се виждаха, когато наближихме ги видях. Не можех да повярвам на очите си, сградите изглеждаха толкова мънички върху тези огромни скали.


По време на пътуването към манастирите са направени отбивки с панорамни гледки на местността. Картини, които пълнят очите, спокойствие, което пълни душите, небе, което те кара да полетиш...









Посетихме най-големият от манастирите - известен като "Големият Метеор". Няколко часа, разхождайки се в двора, разглеждайки музеите, наслаждавайки се на природата...




По пътечката, отвеждаща към входа на Манастира открих тези три сърца, невероятно!





На такива места човек губи представа за времето - сякаш е спряло, а пък същевременно лети. Не знам колко дни са нужни да се посетят всичките манастири, всъщност 6 от 7 от тях са отворени за посещения.











Скали, изваяни от природата, манастири, накацали по тях и изградени от хората, удивително е как всичко е в такъв синхрон.






Прекланям се пред величието на природата, най-умелият творец, пред смелостта на отшелниците, намерили убежище в скалите преди много години и пред тези уникални феномени.