Страници

Усещане за Коледа

 


Обикновено, в средата на ноември по улиците на града започват да проблясват първите лампички, а витрините на магазините и прозорците на домовете се аранжират тематично. Коледните играчки и декорации, появили се в края на август в някои търговски вериги, няма да коментирам, защото това е нещо, което няма общо с Коледния дух, а по-скоро с коледния бизнес.
В Грац, този предколеден период е известен като “Петият сезон”. До скоро, средата на ноември ми беше странно да се пренастроя на празнична вълна, тъй като по това време още се наслаждавам на есента, но тази година е различно. И макар коледните базари да не отвориха своите врати и уютните къщички да не приеха своите посетители, ранното ми усещането за Коледа бе толкова силно. Възможно е това да е заради ситуацията, поради която повече от всякога имаме нужда да вярваме, да се надяваме и да споделяме.


Коледа у дома е троен празник. Празнуваме рожденният ден на Иван, именният ден на Христо и разбира се Рождество Христово. Неописуемо е вълнението ми всяка година, а сърцето ми прелива от благодарност, щастие и обич.

Да описваш Коледа е невъзможно, тя е усещане, чувство, споделяне, тя е надежда, вяра, доброта.


Тази година изборът за почерпка на Иван бе Шоколадова торта с пудинг(имам дежавю:))) бел. с РД Христо).
Блатовете са шоколадови, между тях има пудинг (натурално нишесте с бурбонска ванилия), банани и глазурата е топла нуга макадамия на Цотер. Макар често да се съмнявам в крайният резултат на идеите на моите момчета, признавам, че тортата беше много вкусна, особено с тази течна глазура. Базова рецепта на тортата.
Христо бе категоричен за 10 бр. френски макарони с кафе. 7 за него и по един за нас:).



Това, което пожелавам на тях е всъщност това, което ме прави радостна, а именно да са здрави и щастливи. Всичко останало е в техните ръце.

Честито Рождество Христово!✨Весела Коледа!🌟Да ви е светло, сбъднато и споделено!





Бъдни вечер у дома

 


Бъдни вечер е празник с традиции. У дома почти всяка година протича сходно, но все пак не мога да пропусна да запазя и тези моменти тук.

Четвъртата неделя на Адвент и селекцията ми от коледни сладки за 2020

Отброявайки неделите до Рождество, ето че неусетно запалихме и четвъртата свещичка на венеца. Светлината изпълни дома ни, а оставащите дни до Коледа вече са толкова малко.
Покрай всичките тези празнични семейни недели, почти незабелязано се изниза месец.
Тази неделя опитахме коледните сладки, които приготвих през седмицата. На Коледа няма как да изядем огромни количества храна и сладкиши, тъй като тогава имаме лични празници, затова предшестващите специални дни се оказват идеални за целта.

Айзенбанер

 


Някои имена на рецепти ми е много трудно да запиша чрез превода им, затова предпочитам да ги оставя с немските им имена. Така беше и с Рерюкен.
Айзенбанер (Eisenbahner) са жп работниците – железничарите. Тези сладки са наречени така, защото наподобяват релси или пък вагончета:) и са задължителна част от традиционните коледни плата със сладки в Австрия.

Канелени звезди

 


Макар от няколко години да виждам тези звездички в магазините и пекарните тук, за пръв път тази година реших да направя у дома.
Директно следвах рецептата от едно списание, но за съжаление не ми се получиха. Още в началото, самото тесто ми се стори рядко, но тъй като не знаех подробности за това как трябва да изглежда тестото за канелените звезди, предположих, че може би си е такова. По време на печенето звездите развалиха формата си, на вкус ставаха, но не това беше целта ми. От опит знам, че сладки, при които има опасност при печене да се променят е добре да се охладят във фризер или хладилник. Пробвах този вариант и тук, но отново несполучливо:

Домашни кроасани


Рецептата ми за домашни кроасани си има една дълга предистория, точно както и всички толкова популярни рецепти, които се амбицирам да направя. Проблемът при известните храни е, че за тях има толкова много версии и предложения, че наистина е трудно да се направи избор.
Като повечето храни, които ми грабват вниманието и направата на кроасани се случи, след обстойно и многодневно изследване и сравняване на продукти и начин на работа.
Това, което установих е, че те се правят от тесто, тип бутер, при разточването на което, се извършва един интересен процес на вкарване на масло, играещо ролята за отделяне на слоевете, наричан “ламиниране”. Важна роля за получаване на слоевете играе и престоят на тестото в хладилник, което се извършва на няколко пъти.
Като цяло, направата на домашни кроасани изисква най-вече търпение. За усъвършенстване е нужно време и личен опит, но една добра сполучлива базова рецепта е повече от необходима. Тъй като аз със сигурност достигнах до своята, я записвам тук.

Портокалови бисквитки с кокосово масло


Новото попълнение и вдъхновение в домашната пекарна е тази красива точилка, с помощта на която се изработват бисквитките, известни като Springerle, немски бисквити с релефно изображение.
Характерното за тези бисквити е, че релефът им се получава или чрез притискане на тесто във форма, или чрез валцуване, с точилка. Преди да се пекат, се оставят да изсъхнат, за да се запази изображението. Имам разкошна рецепта за Спекулатис, която със сигурност е много подходяща за тази точилка, но сега исках да пробвам нещо различно и макар с риск, след печене да получа просто равни бисквити, избрах рецепта на базата на маслено тесто, като в случая използвам кокосово. Рецептата е вариант на Лимоновите снежинки на Бети и ако вие нямате такава точилка, може да изпълните нейната идея. Опция също са печатите за коледни сладки, които бяха хит преди години и се намират навсякъде.

Скандинавско козуначено руло с ябълки


В Дания сладкишите, произведени по тази технология на ламиниране(наслояване) на тестото се наричат Wienerbrød (Виенски хляб), в Австрия този сладкиш се нарича Apfelzopf, а обяснено на български става дума за сладкиш, сходен на козунак, но многопластов( сходно на бутер тесто), а този тук с вкус и аромат на ябълков щрудел.
Концепцията е донесена в Дания от австрийски пекари и оттогава се е превърнала в датски специалитет.
Тестото се прави с мая, брашно, захар, яйца и мляко. Разточва се, покрива се с тънки резенчета масло и след това тестото се сгъва и разточва няколко пъти, създавайки слоеве. Ако е необходимо, тестото се охлажда между сгъванията, за да се улесни обработката. Процесът на точене, намасляване, сгъване и охлаждане се повтаря многократно, за да се създаде многослойно тесто, което отвън става въздушно и хрупкаво, а отвътре богато, меко и маслено. Пълнежите и оформленията са различни, като някои от сладкишите имат собствени наименования.




Скандинавско козуначено руло с ябълки


Продукти:

тесто:
220 гр брашно
4 гр суха мая (1/2 пакетче)
100 мл прясно мляко
1 яйце
40 гр захар
1 ч.л. подправки за лебкухен( кардамон, канела, индийско орехче, кармафил и др.)

80 гр студено краве масло, за ламиниране

плънка:
2-3 ябълки
сокът на 1/2 лимон
70 гр захар Мусковадо
1 с.л. цейлонска канела
1-2 с.л. пълнозърнеста галета
по желание: орехи, пекан, стафиди

за глазиране:
1 яйце
2-3 с.л. прясно мляко

за поръсване:
пудра захар


Начин на приготвяне:

Тесто:
Брашното се пресява в купа, към него се добавят маята, млякото, яйцето, захарта, подправките. Замесва се меко тесто. Оформя се на топка, поставя се в купа, покрива се със стреч фолио кърпа и се оставя да втасва до удвояване. (за около 1 час).


Плънка:
Ябълките се белят, почистват от семенниците, разрязват се на две и след това всяка половинка се нарязва на тънки филийки. Поръсват се с лимоновият сок, добавят се захарта, канелата и галетата и се разбъркват.




Втасалото тесто се разточва върху набрашнен плот на правоъгълник или квадрат. В едната половина се разпределя 1/3 от маслото, нарязано на тънки филийки, покрива се с другата половина тесто.
Сгънатото тесто се разточва отново и горната процедура се прави общо 3 пъти.
На финал се разточва на правоъгълник. В средата, по дължина се разпределя плънката, като по желание може да се добавят орехи и стафиди. От двете страни на плънката, тестото се нарязва на ленти през около 7 мм – 1 см, които започват да се сгъват върху плънката, като се застъпват с редуване. Сплетеното руло се намазва с разбитото с млякото яйце. Оставя се да втасва 30 минути, без да се покрива.


Фурната се загрява на 180 градуса и рулото се пече за около 40 мин.( до готовност).
Изважда се и се поръсва с пудра захар.


От това тесто могат да се направят кифли с различни плънки.


Първата неделя на Адвент

Всяка година, първата неделя след 26 ноември, започва да грее първата от четирите ярки свещи на Адвент венеца, символът на Адвент.
Празничната атмосфера вече се усеща, а вълненията от престоящите вълшебни дни витае във въздуха. Вижда се сред декорираните прозорци на домовете и украсените улици, уханията на домашно приготвени сладки и нетърпението на малките деца да започнат да отворят прозорчетата на Адвент календара.
Неделите на Адвент са малки и уютни семейни празници. На малките деца се четат приказки, големите разказват истории, а домовете ухаят на вкусна домашно приготвена храна и печива.
Обикновено коледното настроение ме обзема в началото на декември, но тази година може би заради ситуацията, вече съм на празнична вълна.

Торта буква, за имен ден


Тортите букви и цифри се появиха може през 2018 и се превърнаха в хит. Впечатляват с визията си, която представлява най-често буква или цифра, изработени от медено бисквитено тесто, с крем, щедро гарнирани с френски макарони, цветя, целувки, бисквити плодове и др.

Замък от приказките: Хохостервиц

От няколко години насам, любима есенна дестинация са ни замъците. Окъпани в палитрата на сезона, тези средновековни шедьоври се обгръщат в мистерия, което подсилва усещането за отминало време и други епохи. Някои от тях изглеждат призрачно, но много красиво сред руините си, други пък ни пренасят в приказка.
Може би ако бях обула стъклени пантовки и бях облякла балната си рокля, щях напълно да изживея усещането на някоя принцеса. Попаднах на различни статии в интернет, които твърдят, че Хохостервиц е бил вдъхновението на Уолт Дисни, който го е използвал като модел за замъците в своите филми „Пепеляшка“ и “Снежанка”. Макар в Европа да има няколко замъка, за които се носят подобни слухове и в случай, че не е вярно, това не променя факта, че замъка е като изваден от книжка с детски приказки.

Къри леща със сладък картоф


Рецептата е вариант за разнообразяване на класическата леща яхния, приготвена като къри, с червена или жълта леща и с добавени сладък картоф, кокосово мляко и индийски подправки.


Продукти:
1 купа червена или жълта леща
1 сладък картоф
1 глава лук
2 скилидки чесън
1 резен джинджифил
100 гр домат
1 с.л. доматена паста
1/2 ч.л. кимион
1/2 ч.л. куркума
100 мл кокосово мляко
1 ч.л. индийска подправка(къри или за масала)

Начин на приготвяне на Къри леща:
Лукът и чесънът се нарязват на ситно, сладкият картоф на кубчета. Задушават се в малко захтин.
Когато омекнат, се добавя ситно нарязания джинджифил, разбърква се, след 1 мин. се добавя ситно нарязания домат, доматената паста и кимиона.
След няколко минути, когато сместа стане по-гъста, се добавя измитата и отцедена леща и куркумата, разбърква се.
Наливат се 4 купи с вода. Лещата се вари под капак до готовност.
Капакът се отстранява и се добавя кокосовото мляко с индийската подправка. Леща къри се връща на котлона и се вари до желаната гъстота.
Леща къри се поднася с гарнитура от басмати ориз.



Жълтата и червената леща са различни от класическата зелена и френска леща. При варене те добиват креместа структура, което ги прави много подходящи за добавки в яхнии, крем супи и пюрета.

Гулаш по чешки


Опитахме този гулаш в Krčma, Прага. В менюто беше изписан с предизвикващо любопитството ни дълго наименование:
“Hovězí guláš s křenem, cibulkou, domácími bramboráčky a houskovým knedlíkem”, Говежди гулаш с хрян, лук, домашни картофени палачинки и кнедли. Всъщност името го описваше подробно, но пък напълно отговори на очакванията ни. Порцията беше не само апетитна, вкусът беше запомнящ се.
Смята се, че родината на гулаша е Унгария, но в Австрия, Германия и Чехия, това ястие също е част от националната кухня. Може би без всичките тези гарнитури, не бихме доловили съществена разлика с класическите рецепти на другите държави, но е факт, че гулашът от Прага остана в съзнанието ни и ето как го приготвих у дома, след обстойна консултация в различни сайтове и изгледани видеа.

Салата Цезар


В далечната 1924 г, на 4 юли, в кухнята на Cesare Cardini в Тихуана, запасите от продукти са на изчерпване и той създава салата, която дори и не е предполагал, че ще се превърне в световноизвестна класика. Дъщерята на Кардини казва, че оригиналната рецепта включва цели листа от маруля, яйца и италиански зехтин. Макар оригиналната рецепта да не съдържа аншоа, в днешно време тя е сред популярните съставки на салатата. Джулия Чайлд разказва, че е опитвала салата Цезар, в ресторанта на Гардини, когато е била дете.
Автентичната салата Цезар се прави с маруля, яйца, сварени само за 2 минути, които се разбиват с чесън, добавя се уорчестър, лимон и зехтин, поднася се с крутони и пармезан. В днешно време този дресинг е заменен с домашно приготвена майонеза, а една от най-честите добавки е пилешко месо. Относно произхода на салата Цезар, тя е създадена в Мексико, но е известна като италианска.

Старомодно пиле фрикасе


Помня тази рецепта от дете. Всъщност не точно тази, а фрикасето, което познаваме много хора в България. До преди време дори мислех, че Фрикасе е българско ястие, тъй като преди години в книгите с рецепти и в домакинските тефтери, не се записваха подробности, относно произхода на рецептата, а тя се срещаше почти във всеки дом.
В днешно време човек може да открие богата информация за всичко, което го интересува, а в опит да достигна до оригиналната френска рецепта научих, че версиите са толкова много, че трудно би било да се достигне до първоизточник или да се определи как точно е автентично да бъде приготвено френското фрикасе.
В книгата си Джулия Чайлд – „Mastering the Art of French Cooking”, описва Фрикасето като нещо по средата между соте и яхния. Може да се приготви с телешко, заешко или пилешко месо. Характерно за рецептата е, че месото се сотира отделно, след което се сервира със соса. В един от епизодите на “The French Chef with Julia Child”, Джулия демонстрира Coq Au Vin и Chicken Fricassee, а клипчето, което се върти с Джулия и пилетата е много забавно.
Но да се върнем към Фрикасето. Това Фрикасе няма нищо общо с познатото ми и макар вкъщи и аз и децата да обичаме това ястие, във всичките му разновидности, то определено рецептата за Старомодно пиле фрикасе (Fricassée de Poulet à l’Ancienne) държи челните позиции.

Ябълков щройсел сладкиш за Димитровден

Щройсел е сладкиш, познат в австрийската и немската кухни, храктеризиращ се с хрупкавата си поръска. Има различни варианти на неговото изпълнение, отличаващи се с промяна на основата, пълнежа и използваните плодове. Тематично за сезона се приготвя с ябълки, а този направих за Димитровден у дома.

Хелоуин в моята кухня

В живота има далеч по-страшни неща от това, да изпечеш бисквитки и пай за Хелоуин, или дори да се маскираш като вещица например. Тиквеният фенер, който правехме като деца, сходен на емблематичния за този чужд празник също не е ужасен. Бегло съм чела за традиците на Хелоуин, не го считам за наш празник, по тази причина не го и празнуваме. Но да се маскираме, когато децата ми бяха малки и аз по-късно:), да си приготвим интересна храна и вкусен пай, това ни стана като традиция на този ден. Не, че не мога да изпека тиквен пай по всяко друго време, но усещането и атмосферата тогава са различни.

Домашни сухи пасти

След всички сладкиши, торти и десерти, които приготвям вкъщи, дойде ред и на сухите пасти. Трудно би било да се направи десерт по описание от кутията им, тъй като то съдържа съставки, които аз няма къде да открия, а и за домашен сладкиш, комуто не е нужен дълъг срок на годност, това не е необходимо. По тази причина и съхранението на моите домашни сухи пастички става във хладилник.
За да се доближа максимално до вкуса им, се наложи да предизвикам спомените си:), тъй като в момента такива пасти няма откъде да си купя. Предположението ми бе, че блатът на пастите е пандишпан, а за крем избрах един любим ретро крем с орехи и масло. Полях ги с натурален шоколад, но точно тук много повече би си подхождал млечен. Тогава със сигурност вкусът щеше да бъде почти същия.
Макар от доста време да се стремя да използвам единствено захар мусковадо в сладкишите си, както и пълнозърнесто брашно, то просто в този случай нямаше как, заради търсеният ефект на бял блат.
Относно визията, има какво още да се желае, но това е първият ми опит, в който целях по-скоро да открия подходяща рецепта, а в последствие ще усъвършенствам елегантността им:).

Дракон суши рол

руло суши, оформено като дракон

Онази вечер планирахме да ядем суши и всъщност вечеряхме суши, но така ми бе омръзнало да навивам едни и същи ролца с филаделфия, сьомга и авокадо( просто са ни любим вкус), затова си поставих едно предизвикателство и на масата ни се появи дракон. Нещо като послание носи моят дракон, а то е, като ви омръзне да готвите, просто разчупете ястието и тогава задължението ще се превърне в забава и удоволствие.
Като човек, който готви ежедневно у дома си и стремящ се да поднася разнообразна храна, както вкусово, така и пълноценно, мога да кажа, че обичам да си поставям кулинарни предизвикателства. Колко добре се получават на визия, не бих могла да оценя, тъй като оценката на собствените ни произведения е просто невъзможна, но пък за вкус, гарантирано знам и потвърдено от хората, които са опитали тази храна, че винаги е била апетитна.

Rehrücken - Рерюкен

австрийски сладкиш еленски гръб, рерюкен сладкиш, немски сладкиш форма за печене на Rehrücken

Rehrücken е сладкиш, чието име е малко сложно да бъде преведено. Наречен е така, заради приликата му с част от месото на елен, познато като седлото на елен, което се намира на гърба на тези благородни животни. Самото месо се счита за деликатес, а един от начините на приготвяне на филето е като се шпикова с бекон и точно тази визия наподобява известният немско-австрийски сладкиш. Ако напишете в Гугъл “Rehrücken”, ще добиете представа.
Колебаех се как да го запиша на български. Първоначално свързвах превода с “еленски гръб”(rücken), но се питах каква е приликата с него, тъй като нито без бодличките, нито с тях го наподобяваше, но когато написах в интернет наименованието, първата картинка беше именно на шпикованото месо и ми се изясни:). И така, моят сладкиш оставям с името му, без да го превеждам, а на български език то би се произнесло като: Рерюкен.

Рерюкен се пече в специална заоблена форма, която имитира коментираната вече част от месото на елен. Макар да се използват различни рецепти за тесто, най-популярната е с бадемово брашно, малко количество брашно, захар, масло и шоколад. В някои рецепти е наличен бакпулвер, в други – не, като в тях яйцата се разбиват поотделно. Изпеченият и охладен сладкиш се полива с разтопен шоколад и се декорира с бланширани, обелени, нарязани бадеми, като крайният резултат наподобява шпиковано месо. В моята рецепта използвам захар Мусковадо и пълнозърнесто лимецово брашно, както и смлени орехи, вместо бадемово брашно, но вие може да ги замените с предпочитани.

Пълнозърнест ябълков щрудел

парче ябълков щрудел с пълнозърнесто лимецово брашно

От доста време насам в голяма част от рецепти ми заменям бялото брашно с пълнозърнесто и бялата захар с Мусковадо. Най-вече по желание на големият ми син. Учудващо за мен, не само, че се получава, ами е и по-вкусно. Когато Иван пожела да направя пълнозърнест щрудел обаче се замислих, тъй като всички знаем, че еластичността за такъв тип брашно не е присъща. Разбира се, изпълних желанието му и ето, пълнозърнестият ми щрудел е факт.
На вид се получи почти като класически щрудел, единствено на вкус пълнозърнестото тесто прави кората малко по-суха, но тук ваниловият сос компенсира това.
Използвам базовата си рецепта за щрудел.

Шоколадова торта с пудинг за рожден ден

вкусна шоколадова торта, торта с четири блата, шоколадова торта с пудинг

Като повечето майки и аз, вълнуваща се от престоящия празник се опитвах да организирам семейното ни тържество. Всъщност “тържество” е силна дума, тъй като празниците у дома са семпли и не толкова крещящи и показни. Докато синовете ми бяха малки, детските партита бяха наситени с цвят, забавления и игри. Сега е различно. Попитах Христо каква торта иска за рождения си ден, каква вечеря, навън ли да излезем или да приготвя някакво меню, а той простичко ми отговори: “Шоколадова торта с пудинг и пълнено пиле с ориз“.
За кулинарен блогър, който чака повод да се развихри в кухнята:), подобен отговор е леко стресиращ, но пък желанията на рожденика са важни, а менюто може да се степенува по всяко време и без причина.
Смисълът на празнуването на рожден ден не е основно нито в храната, нито в подаръците, а в това, да покажем на рожденика колко специален и важен е за нас. Независимо дали празникът е пищен или семпъл, важно е да е споделен с любими хора, хора, които са винаги до нас.

Лято в планината: Mödlinger Hütte

Малко преди официалното настъпване на есента, направихме поредният си туристически поход в планината. Идеята беше да прекараме ден сред природата, да хапнем вкусно в някоя планинска хижа с красива гледка и така открихме още едно приказно красиво място в австрийските планини.

Блехкухен със сливи и сметана

Blechkuchen е сладкиш от австрийската кухня, характерно за който е, че се пече в правоъгълната тава на фурната. Блатът за него може да се направи с мая или бакпулвер. Върху блата се редят плодове, а често между блата и плодовете има слой с извара, крем, сметана. Нарязва се на правоъгълни или квадратни парчета. Добре е тавата да е по-дълбока, за да има достатъчно място за надигане на тестото и топингите. Моят Блехкухен приготвих с пълнозърнесто лимецово брашно, захар Мусковадо и сливи. Използвах рецепта, която съм показвала преди години за първият ми Блехкухен, който всъщност заради кръглата тава, в която го бях изпекла, не би могъл да се нарича така:).

Пълнени чушки с кайма и доматен сос

пълнени чушки с кайма и доматен сос

За пръв път опитах този вариант на пълнените чушки в Австрия. За пълнене се използва сорта чушки на снимката. В търговските мрежи има едни огромни цветни чушки, които също са вариант, но най-вкусно става с градинските.
Плънката е от смляно месо, най-често смес, хляб и подправки(риган, майорана, розмарин, магданоз), сосът към тях е доматен. В някои рецепти вместо хляб се добавя ориз, но сякаш тази рецепта е с полъх от балканската кухня.

Преди да споделя рецептата обаче, ще се впусна в една интересна тема, която всъщност представлява вечната дилема между това кое е правилно и кое не: Чушка или пипер?
С думата “чушка” се именуват плодовете на различни растения. Напр. фасул(боб), грах, пипер. Някои от тези чушки се наричат още и шушулки. Шушулка или чушка е въпрос, на който ще търся отговори друг път:).
Големият спор обаче остава за плодовете на растението пипер. Предполагам, че в основата на това стоят различните райони на България и техния диалект.
В моят край плодът на пипера се нарича чушка. Използваме го в рецептите също. Например: пълнени чушки, сладко-кисели чушки, пържени чушки, люти чушки, печени чушки, чорбаджийски чушки, сушени чушки. В тази връзка се сещам за уреда за печене – чушкопек. Думата “пипер” използваме за смлени чушки- червен пипер, както за черен пипер.
Прочетох интересни истории за произхода на думата “пипер”, във връзка с нашата дилема(източник). Преди много години черният пипер бил една от най-ценните подправки, но тъй като идвал от далечна Азия, за европейците бил доста скъпа подправка. Колумб тръгнал на пътешествие, в търсене на по-евтин вариант, чрез по-пряк път по море. В Индия му поднесли тяхна подправка, а той опитвайки я, възкликнал: “Ето го пипера, който търсим”. Така с думата “пипер” били наречени непознатите дотогава чушки.
Думата “чушка” пък е със старобългарски произход.
И така, отговор на този спор няма, макар, че според правилата е редно да се нарича пипер. Но в България ще продължава да се нарича и по двата начина, както досега.
На мен никога не ми е пречело кой как нарича чушките или пипера. И в двата случая знам за какво става на въпрос. А вие как ги наричате и имате ли мнение по темата?

Торта Неделя за рожден ден

Торта с есенна декорация за рожден ден, торта Неделя

Четвъртък, 17 септември. Моят рожден ден. Родена съм през 🍁есента, в неделя и естествено най-подходящата торта за моят празник е Неделя:), с есенна декорация. Всъщност изборът ми на торта е по идея на Иван, останалото са просто съвпадения, но понеже аз винаги се опитвам да открия във всяко нещо, повече от това, което е, ето че и тази торта си има вече история:).

Мусбеернокен - австрийски кнедли с диви боровинки

австрийски кнедли, палачинки с черни боровинки
По време на ваканцията ни в Тирол и разходките в планините видяхме малки храстчета с дребни плодове, които приличаха на боровинки, но бяха с много наситен тъмен, почти черен цвят. Оказа се, че това са диви боровинки, познати като черна боровинка или мусбеер. Характерно за тях е, че оцветяват пръстите, езика и зъбите:) в тъмно синьо. С мусбеерен се приготвят Тиролските мусбеернокен. Основната им рецепта се състои в приготвяне на гъсто палачинково тесто, в което се добавят плодчетата и чрез тях то придобива тъмен виолетово-черен цвят. Естествено както всяка рецепта и тази има варианти. В една от версиите в края на печенето се поливат с меден сироп, затварят се с капак и се задушават за кратко. В друга версия се приготвят без мляко. Някъде се добавя и малко бакпулвер. Ето и моите:

Лято в планината: Тирол


За пръв път снимах толкова малко и сега, когато започнах да преглеждам снимките, за да ги споделя, осъзнах, че много малко от това, което видяхме, съм успяла да запечатам. Попивах с очите си, дишах с пълни гърди и се наслаждавах на заобикалящия ме свят, защото над облаците, свободата е безгранична…

Австрийски пържени филийки: Пофесен с Повидл


Опитахме Пофесен в Filzmoos Unterhofalm Almsee, бяха много вкусни и по тази причина ги приготвих вкъщи. За същите като тях обаче бе нужно и нещо много важно – Повидл. По принцип пържените филийки могат да се приготвят и с друг мармалад или шоколад, но държах на тези:).

Алм грьостл



Gröstl е австрийско ястие, готвено в тиган. В района на Тирол Tiroler Gröstl се приготвя с телешко или свинско печено месо, най-често останало от предишен ден, заедно с картофи и други добавки, като се сервира с яйце. В планинските пасища и хижи обаче най-често за Грьостл се използва шунка или бекон и се добавя планинско сирене, като ястието се нарича Алмгрьостл ( Алм – дума за алпийските пасища и хижи). Макар да се готви лесно и бързо, ястието е много вкусно.

Лято в планината: Филцмос


Чисто щастие. Вдишане… издишане… свеж въздух прониква в гърдите ни. Забележителни места, живописни пътища, адреналин. Дори и без спорт и без разходки, планинските дестинации са подходящи за всеки вкус. Достатъчно е само да се отпуснем до някое езеро или на верандата на планинска хижа. Всеки ден е ново приключение, а за любителите на такива изборите са безгранични.
Нощувка в 4 звезден хотел, в хижа, във ферма, къща за гости, къмпинг или един непринуден пикник носят удоволствие и наслада, което прави планината подходяща за всякакъв бюджет.
Уединение, релакс, активност или себеоткриване, всеки би могъл да открие своята подходяща атмосфера. Заобиколени от природа.
Чисто. Естествено. Вечно.

Проя с тиквички и сирене


Проя с тиквички приготвих, след връщането ни от Хърватия, през юли. Сезонът на изобилието от цветове предполагам вече е преминал, но пък тиквички има все още, а и престоят и други лета, в които можем да си приготвим проята по този начин. Рецептата е класическа(линк за Проя), позната в районите на Хърватия и Сърбия, но с добавяне на тиквички. И понеже е вдъхновение от лятната ни ваканция и пресните тиквички и цветове, както и сирене, които си купихме от пазара в Сплит, записвам в категория "Хърватска кухня". Отново ще поясня, че за съотношението на течност/брашно, има значение кой тип брашно се използва. Фино смляното царевично брашно поема много течност, а едросмляното, тип грис - обратното. Може да се използва смес от царевичен и пшеничен грис, или смес за качамак, като трябва да се следи при добавяне на течността, да се достигне консистенция, наподобяваща гъсто кексово тесто. Просто си подгответе допълнително йогурт, вода и брашно и направете подходящата консистенция тесто.

Слънчеви целувки от Далмация


Първото ми влюбване в Хърватия, бе когато посетихме Ровин. Макар да бяхме преминавали през друга част от страната, при нашите пътувания до България, крайбрежието ни беше непознато. Не предполагахме колко красота се крие на разстояние, близко до Австрия, колкото е нашето Черноморие от София например.
Ровин бе първото ни морско приключение, очарова ни и стана повод да се върнем през есента, като посетихме райони от Истрия. А ето, че това лято стигнахме и до Далмация.

Разкажи ми приказка: Сплит


Преди много години( в 244г), в Далмация, в близост до Салона(днешният Солин), в обикновено илирийско семейство се ражда момче на име Диокъл. Израствайки то променило хода на историята си и от обикновено момче се превърнало в император.
По време на военната си кариера в армията Диокъл изкачил няколко нива, като се издигнал до командир на личната гвардия на император Карус. След смъртта на Карус, синът му Нумериан заема позициите му, но в поход към Мала Азия се разболява от очна болест и е намерен мъртъв, затворен в каляска с придружителя си – Апер. Диокъл обвинил Апер за смъртта на Нумериан и собственоръчно го убил.
В края на 284 г. Диокъл е признат за император на източните легиони, а по-късно при сблъсък при р. Морава с брата на Нумериан – Карин, той побеждава и придобива владетелство на западните легиони като става господар на цялата империя, известен с името Диоклециан.
Управлението му било успешно, Диоклециан бил неуморен воин и практичен политик. Известен е и с въвеждането на системата тетрархия („четиривластие“), при която двама старши императори (августи) и двама подимператори (цезари) управляват сътветно по една част на империята, но законите задължително се издават от името на целия колегиум. Заедно с Максимиан били на чело на империята 20 години, като оттегляйки се отстъпили властта на Галерий и Констанций. Именно оттеглянето на Диоклециан от властта положило основите на днешният град Сплит.

Трапеза, вдъхновена от билките и цветята: Еньовден е!


Е

ньовден е. Празник на слънцето, билките и цветята. Ден, изпълнен с мистика, традиции и обичаи, някои от които се свързват още с древните траки. В ранни зори се берат билки за здраве, за обич, нозете се къпят в утринна роса, с песни се вият венци. Красив празник е.