Лято в планината: Тирол

За пръв път снимах толкова малко и сега, когато започнах да преглеждам снимките, за да ги споделя, осъзнах, че много малко от това, което видяхме, съм успяла да запечатам. Попивах с очите си, дишах с пълни гърди и се наслаждавах на заобикалящия ме свят, защото над облаците, свободата е безгранична…

Наистина е невъзможно, когато си пленен от красотата наоколо, да заснемеш всяка природна картина, всяка разтърсваща гледка. Имаше период, в който където и да идех, се стараех да запечатам всеки детайл – листенце, цветче, прозорец, декорация, изобщо снимах наред. Не, че не съм успяла да се насладя на това, което съм видяла, винаги първо разглеждах и след това снимах, но по онова време явно ентусиазмът на начинаещия фотограф е доминирал:). Напоследък все повече се улавям, че почти не снимам. Може би съм осъзнала, че красотата не би могла да бъде пресъздадена и тя зависи от очите на този, който я е видял и ако за мен едно листо е донесло удивление, някой друг би могъл просто да го подмине. Макар да събираме всички приятни мигове, места и моменти в сърцата си, все пак снимките са тези които ни връщат по-детайлно към спомените ни, а аз винаги и с удоволствие поглеждам към тях, за да изживея отново вълненията си.

Тирол – алпийското сърце на Австрия

С повече от 500 върха над 3000 метра, повече от 600 ледника по главния алпийски хребет, буйни зелени ливади и очарователни хижи, този район може да се похвали с наистина уникален пейзаж.
Макар регионът да се слави с много слънчеви дни, в планината е съвсем различно. Времето е непредсказуемо и човек трябва да бъде добре подготвен за всякакви прогнози. По време на нашата ваканция имаше дъждовни дни, а планинските гръмотевични бури съкратиха донякъде разходката ни до някои от върховете, но пък видяхме толкова много красота, събрахме идеи за следващи приключения и презаредихме “батериите”.

Лиенц

Лѝенц е красив град в провинция Тирол, който е много добра изходна точка за безброй туристически маршрути, водещи до незабравими природни преживявания в района на Доломитите и национален парк Hohe Tauern.
Градът притежава интересна атмосфера, смесица от италианска и австрийска, което се забелязва и в климата и природата. Подобно на тях, южното докосване влияе също и върху регионалната гастрономия и съставя разнообразната и колоритна кухня на Лиенц от питателна тиролска храна и прекрасна средиземноморска кухня. Историческите сгради, малките алеи с цветни фасади и площадите оформят Лиенц като уютен и гостоприемен град, чийто център е изпълнен с живот.

Neualplseen

На около 2450 м надморска височина, между върховете Schleinitz (2 904 м н.м.р.) и Goiselemandl, две големи и редица по-малки езера сформират езерното плато Neualpl. Колко точно е техният брой, не бих могла да кажа, но 7 със сигурност са:). Районът Neualplsee е в защитената зона на Националния парк Hohe Tauern.

Не се наемам да описвам красотата, защото речникът ми не познава подходящи думи, затова просто ще се поклоня пред величието на природата.

Началната точка е паркинг на станцията на въжената линия на кабинковият лифт Zettersfeld в Gaimbling. Изкачването е до Zettersfeld на 1812 м надморска височина, следва изкачване с 4-местния седалков лифт до Steinermandel на 2213 м.

От горната станция на Steinermandel (фигурата на червеното човече на картата) се тръгва по маркирана пешеходна пътека. Понеже маршрута е кръгов, има възможности да се тръгне по лявата или дясната пътека(по картата долу).
Ние поехме по дясната. Пътят върви над алпийските пасища и се стига до Neualplseen. След обиколка около езерата може да се продължи, следвайки табела за обиколния маршрут( минавайки в подножието на Goiselemandl) или се връща обратно по същият път, като и двата водят до планинската станция на 4-местната въжена линия Steinermandel. Указателните табели показват и други дестинации и възможности за туризъм.
! С деца се препоръчва връщане по същия път, а в променливо и лошо време категорично препоръчвам връщане по по-леката пътека. Първоначално избрахме връщане следвайки кръговият маршрут(в подножието на Goiselemandl), но този път минава по стръмния склон, а и за съжаление се спусна много гъста мъгла, появиха се гръмотевици, а в този участък се върви “на ръба”, затова се върнахме по пътят, по който дойдохме.
Туристическата пътека е с дължина 7,5 км, с указано време общо около 3 часа, но с почивки, паузи за снимане и разглеждане може да отнеме повече. Трябва да се съобрази с работното време на двата лифта. През целият път пейзажът се променя и става по-високоалпийски, по-скалист и по-суров.
Маршрут и подробна информация тук.

От Steinermandel освен към Neualplseen има и още една туристическа пътека, много подходяща за семейства с деца, по която има голяма вероятност да се срещнат мармоти. Всъщност мармоти има в целият район, а “подсвиркванията” им се чуват отдалеч.(в центъра на снимката).

В този планински район има една популярна сред децата фигура на Щайнер Мандл – планински дух, защитник на природата. Неуморно се скита из планините, разговаря с животни и растения и ги пита за тяхното благосъстояние. Рядко се показва пред хората, но ако сте бдителни, ще почувствате присъствието му навсякъде. На тези, които се грижат за природата и внимателно се разхождат из планините, Щайнер Мандл показва най-голямото съкровище на земята – разнообразието и красотата на природата на Zettersfeld.
Ние не го срещнахме, но пък съм сигурна, че през цялото време бе някъде около нас и ни го показа в няколко ситуации, за което сме му благодарни!

Olpererhütte

Една снимка на един мост с невероятен изглед към алпийско езеро бе причината да се озовем в района. И макар заради внезапното влошаване на времето, спускането на плътна мъгла и проливен дъжд, да не успяхме да видим това, за което дойдохме, то си тръгнахме с много повече. За любопитните, просто напишете хаштаг Olpererhütte в Инстаграм и със сигурност ще попаднете на кадъра.

Последният платен участък преди Olpererhütte е Schlegeis Alpenstraße. Таксата за автомобил е 14 евро за отиване и връщане. Платеният път започва след Mayrhofen, от Ginzling до резервоара Шлегайс и отвежда в страхотна и красива зона за туризъм. Има достатъчно места за паркиране, за които не се заплаща. Самият път е красиво преживяване, а преминаването през естествените каменни тунели създава приключенско усещане.
Нямаше как да пропуснем и разходката по стената на Schlegeis . Винаги изпитвам някаква смесица от чувства на такива места. Едновременно страх, доза адреналин, възхищение, удивление, необяснимо е. Водохранилището Schlegeis е изкуствено езеро в Цилерталските Алпи. Това е може би най-известният резервоар в целия Цилертал. Язовирната стена е с дължина 725 метра и височина 131 метра и е впечатляваща.

Olpererhütte се намира в Цилерталските Алпи на 2389 м надморска височина. До нея може да се стигне по 4 маршрута, като 2 от тях са червена категория, другите два черна. Достъп с автомобил е невъзможен, няма път. Доставките до хижата се извършват с хеликоптер.
Ние избрахме директната туристическа пътека(502), на картата е със син цвят. Тръгва се от обозначената табела от паркинга, изкачва се стръмно нагоре през гората по протежение на потока. Пътеката е маркирана, с прекрасна гледка към гигантите Großer Möseler, Schwarzenstein, Hochfeiler and Hochferner и Schlegeisspeicher.
Категорията на пътеката е червена. Изкачването е непрекъснато от Schlegeisspeicher (1,795 m) до Olpererhütte (2,389 m) и е с денивелация 600 m. Времето, указано в едната посока е час и половина, но с деца, почивки и паузи за гледки, както и за снимки, може да отнеме повече. Ние се качихме за 2 часа и половина.

Още съвсем малко до хижата, а времето наистина беше с нас, защото точно когато доближихме се изсипа такъв порой, мъглите се спуснаха и закриха всичко наоколо, а ние вече бяхме вътре, наслаждавайки се на най- вкусно приготвената храна и това не го казвам само защото бяхме гладни:).

Да си призная, не ми се искаше да свършвам този пътепис. Оформяйки публикацията, съпреживях отново емоциите ни. Планината е притегателна и всеки любител на този вид туризъм би го казал. Скоро бяхме там, а вече ми се иска да сме отново. Но животът ни е устроен така, че да има баланс между задълженията, ангажиментите и удоволствията. Иначе всичко би загубило смисъла си. По този начин с нетърпение и вълнение ще очакваме следващото ни приключение и бихме го оценили.