Има нещо, което присъства в почти всички детски приказки, анимации и филми и това е храната. Тя винаги е символ на уют и винаги за нея се разказва толкова вкусно, че няма как да не ни се прияде от гъбената супа на Златокоска, Кашата на Маша, или сладкишът на Червената шапчица.
Сладкишът, който носи Червената шапчица на баба си, не е описан в книжката, но аз от дете съм си го представяла семпъл, без декорации, типичен мамино-бабин сладкиш, но много вкусен. В него може би има и някакво сладко, по скоро от череши, асоциация може би заради червеният цвят, завит е в кърпа и пъхнат в кошничката. Въображението на всеки е различно и всеки би могъл да възпроизведе този сладкиш по свой си начин, с любимата рецепта от мама или баба.
Може би се чудите защо пък точно сега съм се върнала в детството и как пък точно за този сладкиш съм се сетила. Е, със сигурност снимките от една моя фотосесия в гората ще ви подскажат отговора. Благодаря на Иван, за красивите фотографии, както и на цялото ми семейство, че изпълняват понякога доста странните ми идеи, като в случая дълго обикаляне в търсене на перфектната за снимките гора:)!
Отблагодарих им се като направих този вкусен сладкиш за тях.
