понеделник, 26 февруари 2018 г.

Шоколадов браунис с червено цвекло, рози и горски плодове/ Beetroot chocolate rose raspberry brownies

.

Като любители на Браунис у дома, непрекъснато експериментирам по темата и новата версия, която открих е за: Брауни с червено цвекло и листа от ядливи рози. Преди време съм правила браунис с цвекло, но го разпределях на места, а идеята на това е в сместа за брауни да се добави сварено пасирано цвекло, а розовите листенца се поставят за декорация, разбира се която се яде. Използвам моя базова рецепта, като от http://www.mymoroccanfood.com, взаимствах идеята за добавяне на бадемово брашно, розови листенца и розова вода. Благодаря за вдъхновението!

Други интерпретации на тема Браунис в моят блог: Браунис с червено цвекло, Браунис с банани и мнооого шоколад, Браунис с банани, Браунис с бадеми, Браунис с череши, Браунис с червени боровинки, Браунис с малини, Браунис с мандарини, Браунис с круши и орео, Браунис с тиква, Браунис сърца, Браунис Гайо.
О, да, ние наистина обичаме Браунис!:)




Продукти:
90 гр черен шоколад
90 гр кокосово масло
2 яйца
120 гр кафява захар / използвах мусковадо/
1/2 ч.л. розова вода
50 гр брашно
30 гр бадемово брашно
10 гр натурално какао
щипка сол
4 с.л. пюре от червено цвекло / сварено и пасирано червено цвекло/

малини(горски плодове)
изсушени годни за консумация розови листенца

глазура:
100 гр черен шоколад
50 гр краве масло


Приготвяне:
Фурната се загрява на 180 градуса.
Квадратна или правоъгълна тава се намазва с олио или се застила с хартия за печене.
*Аз направих една кръгла форма с диаметър около 18 см + две малки. Големината на формата за печене дава отражение върху височината на сладкиша. Правила съм и ниски и високи и винаги са вкусни. Целта е да не се препичат а да останат с влажна структура.
Шоколада се нарязва заедно с маслото на парченца.
Поставят се в тенджерка на котлон на слаба степен да се разтопят. Може и в микровълнова. Отстраняват се от котлона.
Яйцата се разбиват в купа с кафявата захар, докато станат на гъст крем.


Шоколадовата смес и розовата вода се добавят към яйчната смес на тънка струйка, като се разбърква с дървена лъжица.
На няколко етапа се добавят пресятото със солта и какао брашно и бадемовото брашно, като се разбърква с дървена лъжица и се внимава обема да не спада.
Добавя се и пюрето от цвекло. Разбърква се много добре.


Сладкишът се пече в предварително загрятата на 180 градуса фурна.
След 10 минути започва да се проверява с дървена клечка дали се е изпекъл: забодете клечката в средата на сладкиша и я извадете, ако по нея няма трохи и следи, значи е готов. Не се препича, защото ще стане сух! моят сладкиш се изпече за около 20 минути, но всичко зависи от фурната и височината на сладкиша.


Сладкишът се изважда от фурната и се оставя да се охлади в тавата.
Шоколада за глазурата се натрошава на парчета и заедно с маслото се разтопяват в сух съд на слаб котлон. Разбърква се на няколко пъти. Глазурата се изсипва върху сладкиша и се разнася небрежно. Прибира се в хладилник да стегне. Декорира се с горски плодове и розови листенца.


Прочетете Цялата Статия...

събота, 24 февруари 2018 г.

Да прегрешиш в зелено...

Преди много време започнах една рубрика в блога, която нарекох "Канапе". В нея ми гостуват вдъхновяващи лица, които откривам благодарение на блога. Има още много хора, които бих искала да поканя, защото блоговете са нашите виртуални местенца, почти като домове:).
Вени е една прекрасна дама, с която ни срещна общото ни хоби. Това, което ми направи впечатление е, начинът по който представя рецептите си, има забавление, има прегрешение:), но преди всичко рецептите ѝ са добре поднесени, точни и ясни и винаги сполучливи и го казвам от личен опит. Със сигурност няма човек в кулинарните среди, който да е останал безразличен към козуначените ѝ творения. За съжаление, Вени заключи своят блог, но не спря да ни омайва с вкусотиите си във Фейсбук. И така години след гостуването ѝ при мен не се въздържах да я поканя отново, тъй като смятам, че вкусните рецепти трябва да бъдат споделяни с повече хора. Когато прочетох материала, който ми изпрати, аз наистина много бързо си припомних всичките онези забавни нейни рецепти и настроение, което ми носеше всеки път, когато се отбивах в блога ѝ.
Мила Вени, благодаря ти, че прие поканата ми, както и за неустоимият козунак, който буквално ме залепи за монитора! Но най-вече ти благодаря за чудесното приятелство!
Вени може да откриете във Фейсбук, а сега може да си налеете една голяма чаша чай или кафе и да се настаните на Канапето с нас:)






Да прегрешиш в зелено

Зелено канапе покрито със страстни грехове,
как да се сдържим
и ние да не прегрешим.
Дяволът край мен се завъртя,
погледна ме лукаво
и ми каза направо:
"Искаш ли на това канапе да прегрешим
и другите до нас да настаним?
Първо нека се насладят
после на кантара да се ужасят.
Ще е забавно и лукаво,
но си струва това право
да ги подведем
и в кухнята заведем,
работа да им създадем
и на канапето после съберем.“
А моят ангел слаб и неудържим
бяло знаме развя
и в кухнята се завъртя.
Първо в Интернет търси,
но козунак в зелено не откри.
Намери гозби вкусни и добри,
хляб зелен, крекери и пай
какво ли не от всеки кът на земният ни рай.
Сладка беше само торта със спанак,
а сега ще има и моят сладък спаначен козунак.




Колко бързо лети времето. Изминаха 5 години, откакто прегреших на Катеното канапе.
Разгледах отново канапенцата от преди 5 години, поизтупах прахът им, спомних си как се забавлявахме и реших този път да оставя само зеленото. Нещо като в оранжевата песничка, но при мен в зелено. :)

Зелено канапето, зелена идеята, зелени мислите, зелена престилката, в зелената кухня, зелено се пече.



Когато през 2011 Lichtstrasse пусна във форума на bg-mamma рецепта за торта със спанак си казах, че трябва непременно да я опитам, но или все някой от продуктите липсваше, или бях изморена, или някой все искаше нещо друго, а времето минаваше и тортата остана някак в забрава. Пазарувайки наскоро купих пресен спанак. На път за вкъщи се сетих за тази торта, а имах и чудесни ягоди, и като се прибрах я започнах веднага. Получи се доста вкусна, така че всички искаха да я направя пак. Когато отново купих спанак, изведнъж ми хрумна идеята за козунак със спанак. Бях виждала какво ли не с него, вкусни гозби, хляб, крекери, баници, пай и т.н., ноооо козунак не видях, затова реших, че е време и той да се появи. Вечерта очаквахме близки роднини на гости и се започна едно месене, готвене, салати и започнах да съжалявам, защо не оставих козунака за друг по-спокоен ден. Когато гостите дойдоха, той беше почти втасал. Така че ние седнахме да вечеряме, разговаряхме, атмосферата беше спокойна и много приятна. По едно време усетих безпокойство сред гостите и също как до нас достигна едно познато ни на всички приятно ухание, което, макар и току що да сме се нахранили, изпълва устата ни със слюнка, а в коремът ни се появят остри болки от неистов глад. Разбира се аз се отправих веднага към кухнята. Козунакът беше готов и го извадих върху решетка. В този момент чух глас зад гърба си: "Ах колко много работа си си създала, може ли да ти помогна, просто ми е съвестно!?" Обърнах се и видях, че желаещите Косета Босета са няколко. Не ми оставаше друго, освен да обявя самообслужване. Целият козунак остана за по-малко от 5 минути в миналото, но успях поне да снимам три парченца.


  



Часът е 23:00h гостите си бяха тръгнали, всичко беше разтребено, съдовете бяха в миялната. А аз седя, гледам и се чудя, имаше ли козунак или нямаше. Имах бегъл спомен за нещо вкусно, ароматно, с много нежна структура, с нежни, фини конци, но дали не бях заспала за момент и сънувала, не бях съвсем сигурна. Желанието ми да направя спаначен козунак не беше отшумяло, макар снимките да доказваха, че наистина е имало такъв.

След няколко дни.

Копнежът е нещо непреодолимо. Всели ли се в мислите ни, не ни оставя на мира. След като успях да си осигуря спокойствие вкъщи, запретнах ръкави и...
Спаначен козунак
Не съм суеверна, но винаги съм била на мнение, че човек трябва много да внимава, кога, какво си мисли и да не дърпа дявола за опашката по този начин.
Омесих тестото отново, втаса чудесно, оформих го, намазах го отгоре с неустоимо вкусната заливка на Bienenstich и го сложих да се пече.


 

 

По едно време гледам един разкошен русо-зелен козунак ми намига от фурната. Прекрасно русо-зелено, такъв цвят не бях виждала, няма и да видя никога със сигурност. Уханието което се носеше беше повече от омайващо, станах и извадих козунака от фурната, сложих го на решетката. Нямаше как да не му се полюбувам, повъздишах и го разчупих.... Ооо Боже... вътре беше суров, абсолютно суров, тестото чак потече надолу по решетката, по плота, по пода и стигна го краката ми, опари ме... и... и се събудих... Заспала съм, наистина бях заспала... Никога през живота си не бях се разбуждала толкова бързо след събуждане. За секунда бях в кухнята, отворих фурната, а от там ми намигаше един мулат! Извадих го, разчупих го и... невероятен, нежен и много вкусен козунак. Но виждали ли сте Овен да се предава. Реших, че така не може, не искам мулат, искам русо-зелен козунак!!! С риск да ви омръзне да чакате, се стегнах и направих трети козунак. Майка и Ели решиха, че това е най-вкусният от всички козунаци, които съм правила до сега. Изключително нежна вътрешност и хрупкава коричка. До сега не бях опитвала тестено произведение с такава структура. Много интересна, много по-различна и много, много вкусна.


 

 

А сега е време за рецептата. :) Сигурна съм, че това е, което всъщност ви интересува. 😉




Козунак със спанак
Продукти:
500 гр брашно
80 мл прясно мляко
150 гр пресен спанак почистен от дръжките
100 гр захар
2 бр. яйца
40 гр масло
2 с.л. неутрално олио
1 пак. суха мая за 500 гр брашно
1 пак. ванилина захар
настъргана кора от един био лимон и един био портокал
0,5 ч. л. сол
За заливката:
50 мл течна сметана (аз предпочитам прясно мляко)
30 гр масло
2 с.л. захар
2 с.л. мед
100 гр филирани бадеми

Приготвяне:
Спанакът се почиства от дръжките, измива се и се потопява за 30 секунди във вряща вода, веднага след това се изплаква със студена. Оставя се да се отцеди или направо се притиска с ръце да изтече водата. Този път реших да направя нещо, което не бях чела никъде до сега. Сложих отцеденият спанак в тигана, прибавих маслото и леко го задуших. Уханието, което изпълваше цялата къща бе вълшебно. След това прибавих част от млякото и двете супени лъжици олио и пасирах спанака. Оставих го да се охлади, прибавих солта, ароматите, яйцата и захарта, и най-отгоре прибавих брашното, направих лека вдлъбнатина, сложих маята, останалото мляко и 1 ч. л. захар, разбърках леко и оставих маята да се активира. След това омесих тестото с миксера с помощта на бъркалките за тесто. Тестото се меси докато започне да се отделя от стените на съда. Съдът се покрива с фолио за свежо съхранение или с негов капак ако има такъв, завива се в топло одеяло и се оставя да втаса докато удвои обемът си. След като тестото е втасало, се поставя върху набрашнена повърхност. Препоръчвам я пред намазнената. За пълнеж на единият козунак сложих локум + смлени бадеми, а на другият, бял шоколад + фъстъци. Козунаците се оформят както желаете, формата е без значение. Поставят се върху хартия за печене и се оставят за още около 40 минути да втасат. Това тесто втасва малко по-бавно от всички други, които съм месила.


Приготвяне на заливката:
Млякото, маслото и медът се слагат да врат заедно. След като сместа се сгъсти леко, се прибавят филираните бадеми и се оставят да поврат около минута, след което сместа се отмества от котлона и се оставя да се охлади.
След като готовите оформени козунаци са втасвали почти 40 минути или докато почти са се удвоили, се намазват със заливката и се поставят в студена фурна върху хартия за печене и чак тогава фурната се включва на 170°. Пекат се около 40-45 минути. Ако отгоре се зачервят бързо, се покриват с алуминиево фолио. След като се изпекат се изваждат, поставят се на решетка да изстинат и след това можете да им се насладите.

  

  


Още веднъж бих искала да подчертая, че това тесто иска много търпение, втасва по-бавно от всички други, които аз съм месила. Стаята, в която месите и оформяте козунака трябва да е топла, иначе втасването се удължава още повече. Структурата на козунака е много по-различна от другите познати ми козунаци. Много, много нежна, като коприна, вкусът също е много по-различен. Вкусът на спанака изобщо не се усеща. Който няма пресен спанак, може да го замени със замразен, но тук не мога да кажа, колко грама точно трябва да се вземат. Предполагам, че след като се размрази около 80-100 гр ще са напълно достатъчни.
Невероятен козунак! Ако имате търпение, опитайте го, бъдете сигурни, че няма да съжалявате.
На първият и вторият козунак пълнежът беше от крем пастичера + вишни от сладко. Също при тях не съм задушавала леко спанака, а след като го бланширах му прибавих олиото и пасирах и останалото е както по рецептата.

Ах за малко да забравя и още нещо. 😉

Козунакът може да се направи само с олио, тогава става по-сочен, а може и смес от масло и олио, тогава е малко по-сух, но въпреки това не му липсва сочност в известен смисъл.

Козунакът може да се направи вместо с прясно мляко, със заквасена сметана, маскарпоне, пасирана извара, рикота, с вода, с кисело мляко, с айран, с плодов сок, лимонада, изобщо каквато течност ви хрумне, може да се използва. Разбира се всеки път ще се получава козунак с различен вкус. Може да се направи комбинация между козунак със спанак и картофи. За повече оставям на вашето въображение.

Както вече споменах има много рецепти за хляб със спанак, но аз не съм виждала и съм сигурна, че ще се получи чудесна содена питка със спанак за бъдни вечер, също питки със сирене и спанак, имам предвид добруджанки и в тестото да се прибави спанак, може и гевреци със спанак да се направят. 😉 Има още много вкусотии, които не са правени със спанак и могат да се появят на бял свят скоро. Хайде разгърнете фантазията си, скъпи дами и господа!

Мила Кате, на теб бих искала да благодаря, че никога не ме забрави, никога не се отказа от приятелството ни и винаги си вземаше време и за мен.
За мен е чест да гостувам в блога ти и много се радвам, че тази рецепта ще се чете точно в твоят блог!




Прочетете Цялата Статия...

четвъртък, 22 февруари 2018 г.

Сладкишът на Червената шапчица / Little Red Riding Hood cake


Има нещо, което присъства в почти всички детски приказки, анимации и филми и това е храната. Тя винаги е символ на уют и винаги за нея се разказва толкова вкусно, че няма как да не ни се прияде от гъбената супа на Златокоска, Кашата на Маша, или сладкишът на Червената шапчица.
Сладкишът, който носи Червената шапчица на баба си, не е описан в книжката, но аз от дете съм си го представяла семпъл, без декорации, типичен мамино-бабин сладкиш, но много вкусен. В него може би има и някакво сладко, по скоро от череши, асоциация може би заради червеният цвят, завит е в кърпа и пъхнат в кошничката. Въображението на всеки е различно и всеки би могъл да възпроизведе този сладкиш по свой си начин, с любимата рецепта от мама или баба.
Може би се чудите защо пък точно сега съм се върнала в детството и как пък точно за този сладкиш съм се сетила. Е, със сигурност снимките от една моя фотосесия в гората ще ви подскажат отговора. Благодаря на Иван, за красивите фотографии, както и на цялото ми семейство, че изпълняват понякога доста странните ми идеи, като в случая дълго обикаляне в търсене на перфектната за снимките гора:)!
Отблагодарих им се като направих този вкусен сладкиш за тях.


Преди да направя сладкишът потърсих в интернет дали някому е хрумнало да направи подобен. Срещнах на няколко места версии, но те се отдаличаваха от моята представа. Малко по-сложни за изпълнение и с червена глазура, което пък не ми се връзва, заради факта, че докато пристигне до бабата този сладкиш ще изцапа цялата кошничка. Най-вече сладкишите по темата са красиви торти, декорирани като приказка, но те са подходящи за парти и рожден ден.
Та като стана дума за това, идеята за парти е чудесна и всякакви елементи от гората, преразказани чрез храната са чудесна и подходяща идея. Ако решите да правите такова парти, то може да погледнете мои рецепти в блога на: Гъбки от бейби моцарелки с чери домати, Мини сандвичи цветя, Гъбки от картофи, Цветя от Чедър и зеленчуци, Гъбки, шишарки и орехчета в преса, Сладки гъбки и изобщо всякакви сандвичи, хапки, сладки и сладкиши, декорирани или направени под формата на гъбки, цветя, пеперуди и др, които биха били подходящи по темата. Тортата също съвсем не е задължително да е шедьовър, може да се направи съвсем обикновена торта, която да се декорира с цветя, пеперуди и др. Ето две доста лесни за изпълнение торти, като основата им може да бъде заменена с бисквитена торта или друга по желание: Пролетна торта с рула, шоколад и цветя и Торта "Пролет". Декорацията на партито естествено се свързва с темата гора. а за гостите биха могли да се измислят малки комплименти като някакви картонени кошнички, пълни с различни бонбони и лакомства. В интернет има много идеи, аз просто подсказвам.


Но нека се върнем към

Сладкишът на Червената шапчица




Базовата рецепта на този кекс е Класически кекс с кисело мляко.

Продукти:
*за продълговата кексова форма

3 яйца
непълна чаша захар
1/2 ч.ч. олио
1/2 ч.ч. кисело мляко
1 ч.ч. брашно
1 ч.л. бакпулвер
щипка сол
бурканче сладко с цели череши



Приготвяне:
Черешите се изваждат от сладкото и се оставят в цедка или сито да се отцедят, докато се приготви сместа за сладкиша.
Фурната се включва да загрява на 180 с вентилатор(190 градуса без вентилатор).
Яйцата се разбиват със захарта на крем. Добавят се олиото и киселото мляко, разбърква се, добавят се брашното, пресято с бакпулвера и солта. Всичко се разбърква много добре на бавна степен с миксера, или с дървена лъжица. Правоъгълна форма за кекс се застила с хартия за печене или се намаслява и поръсва леко с брашно. Сместа за сладкиша се изсипва във формата и отгоре се подреждат равномерно черешите, като леко се натискат да потънат, но без да се прекалява. Сладкишът се пече в предварително загрятата фурна, за около 30-40 минути, до суха клечка. Изважда се, оставя се да се охлади във формата за десетина минути, след което се изважда върху решетка до пълното му охлаждане. Поръсва се с пудра захар, а при поднасяне може да се гарнира с домашно сладко от череши.



Лъжичката, която виждате на снимките е със сцена от същата приказка, открих я преди време в антикварен магазин и това е другият повод, поради който се сетих за сладкиша, наистина исках да я покажа в подходящата рецепта, а сладкото е от мама, по тази рецепта.



Други рецепти по темата от приказки, филми и анимации в блога са: Наруто рамен, Рататуи.

Прочетете Цялата Статия...

вторник, 20 февруари 2018 г.

Козунак с лилави картофи


Картофеното тесто за хлябове и пити е известно отдавна, аз обаче за пръв път чух за козуначено от Вени. Гостувала ми е в блога с Козунак с тиква и с Картофена саралия. Съвсем скоро ще ми гостува и с нещо отново много атрактивно, което сигурна съм ще се превърне в хита на пролетният сезон - "Козунак със спанак".
Преди това обаче споделям този толкова сполучлив козунак и благодаря на Вени за винаги точните и ясно обяснени рецепти!
В публикацията ще споделя и една идея как да си направим вкъщи козуначено коминче.





Козунак с лилави картофи


*Рецептата е базова и може да се разнообрази като картофите се заменят с варени моркови, варен сладък картоф или варена тиква

Продукти:

700 гр брашно
200 гр картофи(използвам лилави)
180 гр захар
250 мл прясно мляко
25 гр масло
3 с.л. олио
2 бр. яйца
1 пак.(за 500 гр брашно )+ 1 ч. л. суха мая
2 пак. ванилена захар

за намазване:
1 жълтък
1 с.л. прясно мляко
захар



Приготвяне:
Картoфите се сваряват, охлаждат, белят и пасират заедно с 150 мл от прясното мляко. Добавят се маслото, олиото, захарта, ванилената захар и яйцата и сместа се разбърква добре.
Мaята се активира като се поставя в останалите 100 мл прясно мляко, прибавят се 1 ч. л. захар и 2-3 с. л. брашно. Разбърква се добре, покрива се със стреч фолио и се оставя на топло място.
След като маята се е активирала, се прибавя към останалите продукти. Замесва се тесто, с помощта на миксер, с бъркалките за тесто. Меси се докато тестото започне да се отделя от стените на купата(за около 20 минути). Изважда се от купата, меси се за кратко на набрашнен плот, поставя се в набрашнена купа и се покрива със стреч фолио и леко одеяло. Оставя се да втаса на топло, до двойно увеличаване на обема.


Тестото се изважда, оформя се по желание. Тук са три кори, поръсени с какао Нескуик и шоколад на парченца(капки). Навити са на три фитила, краищата са отрязани, а фитилите се сплитат на плитка, след което се завиват на охлюв.



Оформеният козунак се поставя в тава, застлана с хартия за печене, покрива се със стреч фолио и кърпа и се оставя да втаса отново до двойно увеличаване на обема.


Втасалият козунак се намазва с разбитият с вилица с прясното мляко жълтък и се поръсва със захарта. По желание може да се поръси и с филирани бадеми.
Козунакът се пече в предварително загрята на 190 градуса фурна за около 40 минути, или до суха клечка. Ако започне да загаря отгоре може да се покрие леко с алуминиево фолио. След като козунакът е изпечен се изважда и оставя няколко минути в тавата, след което се изважда внимателно от нея и се оставя на решетка да се охлади.


Козунакът, приготвен с това тесто е много пухкав, мек, ароматен и вкусен.


Как да си направим козуначени коминчета у дома


От изрезките на това тесто направих проба за козуначени коминчета. Снимките са просто за ориентир, оформлението е първата ми проба:), но планирам да направя тесто само за тези коминчета, защото се оказаха наистина много вкусни и тогава може би ще направя отделна публикация. Но дотогава, ако правите тесто, непременно отделете и пробвайте и вие.
Всеки може да използва любимото си козуначено тесто. Хрумна ми да използвам алуминиевите кутии от консерви, преди време съм правила мини панетоне в тях. Тези кутии обезателно трябва да са чисти, без следи от лепила от етикети по тях. Обвиват се с хартия за печене, като същата се подпъхва вътре в кутията. Около опакованата кутия се навива лента с тесто, като е добре в двата края на кутията (отдолу и горе) да се остави малко свободно пространство по 5 мл. Краищата на лентичките тесто се притискат добре да прилепнат. Коминчетата се намазват с разбит с вилица с малко прясно мляко жълтък и се овалват в захар. Кутиите се поставят прави в предварително загрята фурна на 190 градуса, желателно с вентилатор. Коминчетата се пекат до зачервяване. Изваждат се от фурната, кутиите се отстраняват много внимателно защото са горещи!!!. Козуначените коминчета още топли се овалват в допълнително захар с канела и смлени ядки.





Прочетете Цялата Статия...