Да прегрешиш в зелено...

Преди много време започнах една рубрика в блога, която нарекох "Канапе". В нея ми гостуват вдъхновяващи лица, които откривам благодарение на блога. Има още много хора, които бих искала да поканя, защото блоговете са нашите виртуални местенца, почти като домове:).
Вени е една прекрасна дама, с която ни срещна общото ни хоби. Това, което ми направи впечатление е, начинът по който представя рецептите си, има забавление, има прегрешение:), но преди всичко рецептите ѝ са добре поднесени, точни и ясни и винаги сполучливи и го казвам от личен опит. Със сигурност няма човек в кулинарните среди, който да е останал безразличен към козуначените ѝ творения. За съжаление, Вени заключи своят блог, но не спря да ни омайва с вкусотиите си във Фейсбук. И така години след гостуването ѝ при мен не се въздържах да я поканя отново, тъй като смятам, че вкусните рецепти трябва да бъдат споделяни с повече хора. Когато прочетох материала, който ми изпрати, аз наистина много бързо си припомних всичките онези забавни нейни рецепти и настроение, което ми носеше всеки път, когато се отбивах в блога ѝ.
Мила Вени, благодаря ти, че прие поканата ми, както и за неустоимият козунак, който буквално ме залепи за монитора! Но най-вече ти благодаря за чудесното приятелство!
Вени може да откриете във Фейсбук, а сега може да си налеете една голяма чаша чай или кафе и да се настаните на Канапето с нас:)

Да прегрешиш в зелено

Зелено канапе покрито със страстни грехове,
как да се сдържим
и ние да не прегрешим.
Дяволът край мен се завъртя,
погледна ме лукаво
и ми каза направо:
"Искаш ли на това канапе да прегрешим
и другите до нас да настаним?
Първо нека се насладят
после на кантара да се ужасят.
Ще е забавно и лукаво,
но си струва това право
да ги подведем
и в кухнята заведем,
работа да им създадем
и на канапето после съберем.“
А моят ангел слаб и неудържим
бяло знаме развя
и в кухнята се завъртя.
Първо в Интернет търси,
но козунак в зелено не откри.
Намери гозби вкусни и добри,
хляб зелен, крекери и пай
какво ли не от всеки кът на земният ни рай.
Сладка беше само торта със спанак,
а сега ще има и моят сладък спаначен козунак.

Колко бързо лети времето. Изминаха 5 години, откакто прегреших на Катеното канапе.
Разгледах отново канапенцата от преди 5 години, поизтупах прахът им, спомних си как се забавлявахме и реших този път да оставя само зеленото. Нещо като в оранжевата песничка, но при мен в зелено. :)

Зелено канапето, зелена идеята, зелени мислите, зелена престилката, в зелената кухня, зелено се пече.

Когато през 2011 Lichtstrasse пусна във форума на bg-mamma рецепта за торта със спанак си казах, че трябва непременно да я опитам, но или все някой от продуктите липсваше, или бях изморена, или някой все искаше нещо друго, а времето минаваше и тортата остана някак в забрава. Пазарувайки наскоро купих пресен спанак. На път за вкъщи се сетих за тази торта, а имах и чудесни ягоди, и като се прибрах я започнах веднага. Получи се доста вкусна, така че всички искаха да я направя пак. Когато отново купих спанак, изведнъж ми хрумна идеята за козунак със спанак. Бях виждала какво ли не с него, вкусни гозби, хляб, крекери, баници, пай и т.н., ноооо козунак не видях, затова реших, че е време и той да се появи. Вечерта очаквахме близки роднини на гости и се започна едно месене, готвене, салати и започнах да съжалявам, защо не оставих козунака за друг по-спокоен ден. Когато гостите дойдоха, той беше почти втасал. Така че ние седнахме да вечеряме, разговаряхме, атмосферата беше спокойна и много приятна. По едно време усетих безпокойство сред гостите и също как до нас достигна едно познато ни на всички приятно ухание, което, макар и току що да сме се нахранили, изпълва устата ни със слюнка, а в коремът ни се появят остри болки от неистов глад. Разбира се аз се отправих веднага към кухнята. Козунакът беше готов и го извадих върху решетка. В този момент чух глас зад гърба си: "Ах колко много работа си си създала, може ли да ти помогна, просто ми е съвестно!?" Обърнах се и видях, че желаещите Косета Босета са няколко. Не ми оставаше друго, освен да обявя самообслужване. Целият козунак остана за по-малко от 5 минути в миналото, но успях поне да снимам три парченца.

  

Часът е 23:00h гостите си бяха тръгнали, всичко беше разтребено, съдовете бяха в миялната. А аз седя, гледам и се чудя, имаше ли козунак или нямаше. Имах бегъл спомен за нещо вкусно, ароматно, с много нежна структура, с нежни, фини конци, но дали не бях заспала за момент и сънувала, не бях съвсем сигурна. Желанието ми да направя спаначен козунак не беше отшумяло, макар снимките да доказваха, че наистина е имало такъв.

След няколко дни.

Копнежът е нещо непреодолимо. Всели ли се в мислите ни, не ни оставя на мира. След като успях да си осигуря спокойствие вкъщи, запретнах ръкави и...
Спаначен козунак
Не съм суеверна, но винаги съм била на мнение, че човек трябва много да внимава, кога, какво си мисли и да не дърпа дявола за опашката по този начин.
Омесих тестото отново, втаса чудесно, оформих го, намазах го отгоре с неустоимо вкусната заливка на Bienenstich и го сложих да се пече.

 

 

По едно време гледам един разкошен русо-зелен козунак ми намига от фурната. Прекрасно русо-зелено, такъв цвят не бях виждала, няма и да видя никога със сигурност. Уханието което се носеше беше повече от омайващо, станах и извадих козунака от фурната, сложих го на решетката. Нямаше как да не му се полюбувам, повъздишах и го разчупих.... Ооо Боже... вътре беше суров, абсолютно суров, тестото чак потече надолу по решетката, по плота, по пода и стигна го краката ми, опари ме... и... и се събудих... Заспала съм, наистина бях заспала... Никога през живота си не бях се разбуждала толкова бързо след събуждане. За секунда бях в кухнята, отворих фурната, а от там ми намигаше един мулат! Извадих го, разчупих го и... невероятен, нежен и много вкусен козунак. Но виждали ли сте Овен да се предава. Реших, че така не може, не искам мулат, искам русо-зелен козунак!!! С риск да ви омръзне да чакате, се стегнах и направих трети козунак. Майка и Ели решиха, че това е най-вкусният от всички козунаци, които съм правила до сега. Изключително нежна вътрешност и хрупкава коричка. До сега не бях опитвала тестено произведение с такава структура. Много интересна, много по-различна и много, много вкусна.

 

 

А сега е време за рецептата. :) Сигурна съм, че това е, което всъщност ви интересува. 😉

Козунак със спанак

Продукти:
500 гр брашно
80 мл прясно мляко
150 гр пресен спанак почистен от дръжките
100 гр захар
2 бр. яйца
40 гр масло
2 с.л. неутрално олио
1 пак. суха мая за 500 гр брашно
1 пак. ванилина захар
настъргана кора от един био лимон и един био портокал
0,5 ч. л. сол
За заливката:
50 мл течна сметана (аз предпочитам прясно мляко)
30 гр масло
2 с.л. захар
2 с.л. мед
100 гр филирани бадеми

Приготвяне:
Спанакът се почиства от дръжките, измива се и се потопява за 30 секунди във вряща вода, веднага след това се изплаква със студена. Оставя се да се отцеди или направо се притиска с ръце да изтече водата. Този път реших да направя нещо, което не бях чела никъде до сега. Сложих отцеденият спанак в тигана, прибавих маслото и леко го задуших. Уханието, което изпълваше цялата къща бе вълшебно. След това прибавих част от млякото и двете супени лъжици олио и пасирах спанака. Оставих го да се охлади, прибавих солта, ароматите, яйцата и захарта, и най-отгоре прибавих брашното, направих лека вдлъбнатина, сложих маята, останалото мляко и 1 ч. л. захар, разбърках леко и оставих маята да се активира. След това омесих тестото с миксера с помощта на бъркалките за тесто. Тестото се меси докато започне да се отделя от стените на съда. Съдът се покрива с фолио за свежо съхранение или с негов капак ако има такъв, завива се в топло одеяло и се оставя да втаса докато удвои обемът си. След като тестото е втасало, се поставя върху набрашнена повърхност. Препоръчвам я пред намазнената. За пълнеж на единият козунак сложих локум + смлени бадеми, а на другият, бял шоколад + фъстъци. Козунаците се оформят както желаете, формата е без значение. Поставят се върху хартия за печене и се оставят за още около 40 минути да втасат. Това тесто втасва малко по-бавно от всички други, които съм месила.


Приготвяне на заливката:
Млякото, маслото и медът се слагат да врат заедно. След като сместа се сгъсти леко, се прибавят филираните бадеми и се оставят да поврат около минута, след което сместа се отмества от котлона и се оставя да се охлади.
След като готовите оформени козунаци са втасвали почти 40 минути или докато почти са се удвоили, се намазват със заливката и се поставят в студена фурна върху хартия за печене и чак тогава фурната се включва на 170°. Пекат се около 40-45 минути. Ако отгоре се зачервят бързо, се покриват с алуминиево фолио. След като се изпекат се изваждат, поставят се на решетка да изстинат и след това можете да им се насладите.

  

  

Още веднъж бих искала да подчертая, че това тесто иска много търпение, втасва по-бавно от всички други, които аз съм месила. Стаята, в която месите и оформяте козунака трябва да е топла, иначе втасването се удължава още повече. Структурата на козунака е много по-различна от другите познати ми козунаци. Много, много нежна, като коприна, вкусът също е много по-различен. Вкусът на спанака изобщо не се усеща. Който няма пресен спанак, може да го замени със замразен, но тук не мога да кажа, колко грама точно трябва да се вземат. Предполагам, че след като се размрази около 80-100 гр ще са напълно достатъчни.
Невероятен козунак! Ако имате търпение, опитайте го, бъдете сигурни, че няма да съжалявате.
На първият и вторият козунак пълнежът беше от крем пастичера + вишни от сладко. Също при тях не съм задушавала леко спанака, а след като го бланширах му прибавих олиото и пасирах и останалото е както по рецептата.

Ах за малко да забравя и още нещо. 😉

Козунакът може да се направи само с олио, тогава става по-сочен, а може и смес от масло и олио, тогава е малко по-сух, но въпреки това не му липсва сочност в известен смисъл.

Козунакът може да се направи вместо с прясно мляко, със заквасена сметана, маскарпоне, пасирана извара, рикота, с вода, с кисело мляко, с айран, с плодов сок, лимонада, изобщо каквато течност ви хрумне, може да се използва. Разбира се всеки път ще се получава козунак с различен вкус. Може да се направи комбинация между козунак със спанак и картофи. За повече оставям на вашето въображение.

Както вече споменах има много рецепти за хляб със спанак, но аз не съм виждала и съм сигурна, че ще се получи чудесна содена питка със спанак за бъдни вечер, също питки със сирене и спанак, имам предвид добруджанки и в тестото да се прибави спанак, може и гевреци със спанак да се направят. 😉 Има още много вкусотии, които не са правени със спанак и могат да се появят на бял свят скоро. Хайде разгърнете фантазията си, скъпи дами и господа!

Мила Кате, на теб бих искала да благодаря, че никога не ме забрави, никога не се отказа от приятелството ни и винаги си вземаше време и за мен.
За мен е чест да гостувам в блога ти и много се радвам, че тази рецепта ще се чете точно в твоят блог!