четвъртък, 19 юли 2018 г.

Зрелищен спектакъл от природата: Bärenschützklamm


П
реди много години тази природна красота е била достъпна само за алпинисти. През 1901 г. от алпийскията клуб в Грац построяват дървените съоръжения, благодарение на които достъпът става възможен и за всички природолюбители. Заради уникалните си природни съкровища, през 1978 г. е обявенa за природна забележителност и е сред най-красивите водни клисури в Австрия.
С благодарност към всички, които са построили, поддържат, работят и правят нашето присъствие в Bärenschützklamm възможно!







Bärenschützklamm


Винаги съм казвала, че природата не може да бъде описана. Нейната красота трябва да се види с очите, да се усети, да се почуства с всяка частица на тялото и да остане завинаги в сърцето. Снимките са само скъп спомен от преживяното и доказателство, че сме били там, но те никога няма да могат да предадат усещането, което ни обзема, когато стоим в подножието на спускащ се с гръмотевичен грохот водопад, или сме се изкачили високо в планината, почти в облаците.


Била съм на доста екопътеки, всяка е била впечатляваща по неин си начин. Имало е трудни и лесни маршрути. Но този ни изпоти:). Обаче си заслужаваше всяка крачка и бих изминала отново всяка една стъпка, защото красотата е изключително притегателна, която сякаш те приканва отново и отново. Разходката между невероятните водопади и високите скали е изключително преживяване за всеки турист.





"В целият свят няма нищо по-меко и по-слабо от водата, но подчинявайки твърдото и неподатливото, тя няма равна на себе си. Всеки знае, че слабото побеждава силното, че непреклонният отстъпва пред добродушието – всеки го знае, но никой не действа така." Тези думи са казани още преди хиляди години от великият китайски философ Лао Дзъ. Силата на водата, която чрез постоянството си извайва камъка е очевидна тук. Проправяща си път между камъните, река Mixnitzbach е изрисувала великолепни картини. Тук красотата, силата и съвършенството не се съревновават, а в пълен синхрон създават истински спектакъл.







Bärenschützklamm е изключително живописна екопътека. Невероятните композиции, които природата е създала тук, наситено зелените цветове, съчетанието между камък, вода, дърво и растителност пораждат страхотни емоции. От тук човек си тръгва презареден, пълен с енергия и вдъхновение, а чистият въздух изпълва дробовете му. Коктейл от страхопочитание и възхита, удивление и любопитство са само част от чувствата, които ни обземат.












Информация:


Работно време: От 1 май до 31 октомври; от 7,30 до 16, 00 ч.
Цена: към м.юли, 2018 г. цените са: възрастни - 3,50 Евро, деца(6-16 г.) - 2,60 Евро. Правят се отстъпки за членове с карта на алпийският клуб, както и за групи.
Начална точка: Паркинг Mixnitz - Bärenschützklamm
Дължина: около 11 км
Преход: отиване и връщане - около 4 ч. При нормално ходене до касата се стига за 1 час, а след нея разстоянието догоре е още около 1 1/2 час. Времето за връщане е около 1 1/2 час. При забавен ход, с деца и няколко почивки, повече снимки, времето се увеличава, може да отнеме и 6 часа.
Трудност: Пътеката е проходима и достъпна. Видяхме много деца, но е нужно изключително внимание и опит. Има хлъзгави участъци, които се образуват от пръските на водата, или от дъжд. Задължително е вниманието! Трудността идва от голямата денивелация. Стръмно изкачване и спускане. Нужни са опитност и издръжливост.
Маршрут: От паркинга се поема право нагоре по пътя към касата, където се заплаща таксата. Този участък е около 1 час, минава през гори, на моменти се вижда и реката. На места пътят е полегат, но постепенно става все по-стръмен и по-стръмен.
Касата всъщност е една малка и много красива дървена къщичка, а таксата, която се заплаща се използва за поддръжка на екопътеката. След около 20-30 минути се достига до навес за отдих, построен в подножието на стръмните скали, мостове и стълби, по които предстои изкачване. От тук нататък вече започва приключенската част, отново казвам, необходимо е изключително внимание, особено с деца! Всичко е укрепено и направено много добре, но отговорността си е наша! Дървените пътеки се вият между скалите и се изкачват нагоре, а любопитството от гледката след следващият завой е толкова голямо, че в тази част от маршрута умората почти не се усеща. Невероятна природна красота, изключителна показност за силата на водата и камъкът. След последният мост, следва изкачване по стръмни дървени стълби през гората и след него след 15-20 мин. минути се достига до заведение"Guter Hirte" . От там може да се избере да се продължи към Schüsserlbrunn, Hochlantsch, Teichalm или връщане обратно към паркинга. За връщането има указателни табели към паркинг Mixnitz. Участъка е стръмен и каменист, минава през гора и времето за връщане отнема около 1 1/2 час.
Геология: конгломерати, варовици, доломити, появили се преди 400 милиона години. Водите на реката са издълбали скалите така, че на места достигат до 300 м височина. Флората и фауната са под защита, срещат се редки видове. Някои растения са оцелели и съхранили тук от последната ледникова епоха. Относно името не е ясно откъде точно произлиза и не се свързва с превод, въпреки че на някои места са правени асоциации с "Защита от мечки", "Мечото ждрело", то в официалните източници на информация липсват такива пояснения.
Съвет, който всъщност важи за всички разходки сред природата: Пазете природата чиста!!! Събирайте боклуците си и ги изхвърляйте на подходящите места. Обличайте се и обувайте подходящо.
За фотографи: мястото е изключително живописно, но ако искате да направите добри снимки, то трябва да го посетите рано сутрин и през седмицата. Всички хора са много внимателни и изчакват когато се снима, но все пак дървените конструкции са свързани и често се разклащат, което би попречило на качествена снимка. Би било трудно да се разпъне статив, но ако няма хора, може би е възможно.


Доста атрактивно се оказа нашето приключение, станахме свидетели на величествената сила на водата, проправяща си път през скали, оформяща причудливи форми. Ще си позволя да цитирам думите, написани в брошурата на Bärenschützklamm:
Това, което е "сухо" за четене в книгите, тук може да се изживее! "Panta rei" (всичко тече) са казали древните гърци. Но те не са знаели, че в сърцето на Щирия съществува място, където първичните сили на природата са толкова близо. Диво и свободно...

Повече информация може да се открие в официалният сайт на Bärenschützklamm.

Прочетете Цялата Статия...

вторник, 17 юли 2018 г.

Бисквитена торта с Baileys


Т
ози сладкиш е от типа на онези, които заради неустоимият си вкус изглеждат, че си приготвял с часове, а всъщност са толкова лесни. По тази причина са много подходящи да се споделят с повод и без повод, на празник, на вечеря, на кафе с приятелки. Още по-хубавото е, че търпят всякакви импровизации. Възможност да се направи с блат, палачинки, бисквити или бишкоти. Няма претенции за перфектна форма, просто защото изкушението му се крие в несъвършенството. Очарованието на този вид десерти е именно в небрежността.




Преди да продължа с рецептата, държа да отбележа, че продуктите са ориентировъчни, зависи в какъв размер форма се работи, каква е формата ѝ, какъв вид бисквити, бишкоти или блат се избира. В оригиналната рецепта се използва Маскарпоне, но в единият сладкиш го замених с крема сирене и се получи чудесно. Едната торта направих с бишкоти, от типа Савоярди, но може да се използват и от меките, а другата направих с бисквити с шоколадов чипс, както са по видеото. Между пластовете могат да се подредят парченца шоколад, плодове и т.н.
Сладкишът с бишкоти е в правоъгълна форма, а с бисквити - в кръгла, но както казах, това няма никакво значениe - въпрос на налични форми и предпочитания.



Бисквитена торта с Baileys


*Рецептата съдържа алкохол и не е подходяща за бременни жени и малки деца.


Продукти:
28 бр. бисквити
200 мл Baileys Original
крем:
200 гр Маскарпоне (Крема сирене)
1 с.л. захар(може да се пропусне)
1 ч.л. екстракт от ванилия ( 1 пакетче ванилена захар)
100 мл Baileys Original
500 мл неподсладена течна сладкарска сметана за разбиване
200 гр натурално какао на прах
50 гр шоколад(какао), за декорация


Приготвяне:
Маскарпонето, захарта, ванилията, сметаната и 100 мл Baileys Original се изсипват в купа и се разбиват с миксер до хомогенност. Разделят се на две равни части и към едната се добавя пресятото какао. Разбърква се добре.
Бисквитите или бишкотите се потапят за кратко в Baileys Original и част от тях се подреждат на един ред в избраната форма. Върху тях се разпределя част от единият крем. Подреждат се нов ред бисквити(бишкоти) и върху тях се разпределя част от другият крем. Продуктите се редуват докато свършат. Отгоре се настъргва шоколад(или се поръсва какао) и сладкишът се прибира в хладилник, за 1-2 часа, за да се охлади и вкусовете да се обединят.
*В зависимост от големината на формата може да направите сладкиша на два реда, както е във видеото. За целта се редят: бисквити - кафяв крем - бисквити - бял крем - настърган шоколад или какао.



Прочетете Цялата Статия...

четвъртък, 12 юли 2018 г.

Какаови талиолини с телешко месо и песто Дженовезе / Tagliolini con cacao amaro


П
реди години, когато посещавах различни места, основното, което купувах бяха сувенири, за мен и близките ми. От доста време насам, това се промени и вече се заглеждам по хранителни продукти и напитки характерни за региона. Не че съм се отказала от сувенирите, но нещо трябва много да ме грабне, за да го купя, а и снимките са достатъчно скъп спомен. Чрез храната и напитките се връщаме отново на това място и удължаваме усещането от престоя там, а много често го споделяме и с близки.
Стори ми се подходящо да се прибера от Венеция с Паста, вино, кафе, ветрило и няколко стъклени бонбона:). Във Венеция и островите около нея, се предлага изключително разнообразие от паста - цветове, вкусове, форми. Наистина е трудно да се избере само един пакет, но аз се спрях на Паста с какао.  Всъщност от много години търсех тази прочута какаова паста, но така и не я открих. Преди време с Ицко си правихме домашна, която поднесохме в сладък вариант. Тази исках да е в солен вариант, но не и претрупана от сосове и продукти, за това комбинацията с телешко месо и Песто Дженовезе ми се стори удачна. На финал добавих и Каперси.




Всеки, който е опитвал ръчно направена паста в Италия ще потвърди, че вкусът ѝ е толкова различен спрямо всичките тези пакетирани пасти, които се продават в търговските мрежи. Интересното е, че тези Талиолини след като се свариха имаха вкус на прясно приготвени, а всъщност бяха изсушени и стояха в пакета няколко месеца. Времето за варене е 3 минути и се сваряват в достатъчно количество вода.



Какаови талиолини с телешко месо и песто Дженовезе


Продукти:
1 пакет Какаови талиолини( 250 гр)
2 тънки шницела от телешко месо
песто Дженовезе
каперси
зехтин


Приготвяне:
В дълбока тенджера се налива вода, посолява се и когато заври пастата се пуска в нея. Вари се според указанията на опаковката, изважда се, отцежда се (не се мие със студена вода!) и се разбърква със зехтин.
Тиган с незалепващо дъно се намазва с малко зехтин и телешките шницели се запичат на вкус. Посоляват се и се поръсват с черен пипер. Оставят се 2-3 минути да си починат и се нарязват на ивички.
Талиолините се сервират с ивиците телешко месо, песто Дженовезе и каперси.


Всичките ми предложения с паста съм събрала тук, а рецепти от италианската кухня тук.








Прочетете Цялата Статия...

понеделник, 9 юли 2018 г.

Специалитети от Щирия: Домашен ванилов сладолед с тиквено олио и крокан от тиквени семки /Ice cream with pumpkin seed oil


Н
е веднъж съм споменавала, че Щирия е земеделски район и една от главните продукции тук е отглеждането на тикви. Отглеждат се специални сортове, от които се прави тиквено олио, известно като Зеленото злато на Щирия. От кулинарна гледна точка се включва в различни специалитети, а едно от атрактивните такива е Сладолед с тиквено олио и семки. Ако сте били в Грац, то по магазините за сладолед определено ви е направило впечатление и това предложение. Първоначално гледах с недоверие, но след като големият ми син го опита преди време и се превърна в любимият му сладолед, реших, че време и аз да го опитам:). И понеже комбинацията е наистина изключителна, то споделям рецептата и с вас.
*Ако не ви се занимава с приготвяне на домашен сладолед, то може да си купите готов, но задължително ванилов и качествен! Може да пропуснете и карамелизираните семки, но с тях вкусът е завършен. Сладоледът може да приготвите и по вашата любима рецепта, но остава изискването да е ванилов, без различни овкусители и плодове.  


Домашен ванилов сладолед с тиквено олио и крокан от тиквени семки /
Vanilleeis mit Kernöl und Kürbiskernkrokant




Продукти:
3 яйца
150 гр захар
200 мл течна сладкарска сметана
100 гр белени тиквени семки
3 с.л. тиквено олио + допълнително за сервиране
1 пакетче ванилена захар


    

Приготвяне:
В суха касерола или малка тенджерка се изсипват 50 гр от захарта. Котлона се включва на средна степен и когато захарта започне да се топи се изключва. Когато се оцвети в карамелено към нея се добавят тиквените семки. Разбърква се със суха лъжица и се изсипват върху дъска, застлана с хартия за печене. Сместа е гореща и се внимава. Разпределя се равномерно и се оставя да се охлади на стайна температура.
Жълтъците с останалите 100 гр захар и ванилената захар се разбиват на водна баня. За целта се налива вода в по-голям съд, поставя се на котлона, а в него се поставя друг сух съд, в който се изсипват жълтъците и захарта. Разбиват се с миксер, докато станат на гъст крем (около 5-10 минути). Водата не трябва да завира, а просто се поддържа гореща. Кремът се оставя настрани, да се охлади на стайна температура.
В отделна суха купа се разбива сметаната, до меки върхове.
В трета купа се разбиват белтъците със щипка сол на сняг.
Охладеният жълтъчен крем се изсипва при сметаната, разбърква се внимателно, по метода "загребване-обръщане", така, че да не спада обема. Към тази смес на етапи се добавят разбитите белтъци, като отново се разбърква внимателно с шпатула или дървена лъжица. Сместа се разделя на две, като към едната част се добавя тиквеното олио, разбърква се бавно и внимателно, докато се оцвети. Двете смеси се изсипват в различни кутии, затварят се и се прибират във фризер, докато замръзнат. За около 10-12 часа. Този сладоледът може да не се разбърква.
Сладоледът се поднася с карамелизирани тиквени семки и тиквено олио.



Тиквеното олио е чудесен здравословен и гурме продукт, който може да се включва в различни рецепти. Добавя се към супи, салати, десерти и т.н. Моите предложения в блога: Тиквена супа с кокос, Есенна крем супа с печени зеленчуци, Крем супа с Хокайдо, Крем супа от броколи и картофи със синьо сирене, Зеленчукова крем супа със соева сметана, Гъбена крем супа, Кокосова крем супа с кореноплодни, Салата "Gemüsegenuss"(Зеленчукова наслада), Салата с пържено пиле "Bachendl salat", Салата със скумрия
Още предложения за сладоледени изкушения има тук.

Прочетете Цялата Статия...

неделя, 8 юли 2018 г.

Купата на Буда / Buddha bowl


С
игурна съм, че всеки, който има профил в Инстаграм или Pinterest е подпадал на снимка с купа, пълна с различни цветни съставки и хаштаг Buddha bowl. Любопитството ми към споменаването на Буда в името, ме накара да потърся повече информация за произхода и историята. Оказа се, че тези купи всъщност са си популярни доста отдавна, но без специалното наименование, което пък е възможно да са получили заради някои прилики с начинът на хранене на Буда. Аз не съм специалист по религии и тук няма да говорим за това, а просто ще обобщя какво открих, разглеждайки много публикации по темата за тази "модерна" купа в интернет.
В книгата си "Диетата на Буда", Dan Zigmond и Tara Cottrell описват, че Буда е наблягал на това "Кога яде", а не на това "Какво яде" и неговите последователи се придържат към това правило. Хранел се е в купа, с която минавал през улиците и местните хора му дарявали от храната си. Това всъщност представлявала оригиналната купа на Буда. В днешно време, привържениците на този тип хранене не обикалят по домовете на съседите си, а просто пълнят купата с продукти, които намират в хладилника си.



Но да се върнем към модерните Буда купи, които всъщност нямат нищо общо с автентичните Буда купи и голяма част от хората, които ги приготвят, всъщност не са последователи на Будизма, а просто хора, които желаят да се хранят здравословно. Най-разпространени са сред вегани и вегетарианци и не съдържат месо, но все по-често се срещат месни варианти. И въпреки, че на пръв поглед тези купички изглеждат доста сложни и изискващи много продукти, в действителност това далеч не е така. Съобразявайки се с насоките за приготвянето на тази купа, ще се уверите, че ще приготвите обядът или вечерята си лесно и бързо, но и ще се храните здравословно и разнообразно. Защото на практика за тези купи няма специална рецепта, а няколко простички правила. Ето ги и тях:


Как да си направим Буда купа



При наличие на диета, или изготвена програма за специално здравословно хранене, то всеки съобразява какво количество от показаните по-долу продукти ще употреби. Аз не се придържам към програми, за това моите Буда купа се състоят от 1 част въглехидрати, 1 част протеини, 1-2 части зеленчуци, 2 с.л. топинг и 1 с.л. ядки. Най-често тази една част е равна на 100 гр. Казано така, това би било в състояние да откаже много хора, тъй като тези думи звучат непонятно, за тези, които не се интересуват от подобни неща. И това е съвсем нормално. За това, както винаги аз ще се опитам да пречупя нещата и да ги представя малко по-простичко.
Пояснявам, че моите Буда купи не са разделно хранене и че това съотношение променям често. При разделното хранене не се смесват въглехидрати и протеини! Друго важно уточнение е, че когато се съчетават различни продукти трябва да се има предвид тяхната съвместимост, за която човек може подробно да се информира чрез специализирана литература. Някои от основните правила са да не се съчетават продукти с различно време за усвоимост от организма, животински протеини със скорбяла( напр. картофи и месо), да не се смесват два вида протеин. Със сигурност не веднъж сме чували да не съчетаваме риба с мляко, или риба с яйца. Но не бързайте да се отказвате, нещата съвсем не са толкова сложни - на практика, което важи за ежедневните ни хранения, това важи и за тези купички. Няма да навлизам в повече подробности, защото тук не става въпрос за изключително здравословно хранене(защото дори и то е строго индивидуално, съобразено със здравословното състояние на човек), а просто за начин да разнообразим менюто си.


1. Въглехидрати: зърнени, ориз, киноа, сладък картоф, царевица.
2. Протеини: фасул, нахут, леща, грах- зрял или зелен, едамаме, яйца, тофу, месо-пилешко,телешко,пуешко, риба.
3. Зеленчуци сурови: зеленолистни, краставици, репички, зеле, Авокадо, домати.
    Зеленчуци печени, варени, на пара: лук, броколи, карфиол, моркови.
4. Топинг: оцет Балсамико, лимонов сок, зехтин, тахан, горчица, хумус.
5. Ядки



Идеи за Буда купички:



За моите Буда купички избирам един от протеините, един от въглехидратите и няколко зеленчука + топинг и ядки. Ако се вникне в идеята на тези купички, то те не се различават много от нашите менюта. Сервираме напр. месо с гарнитура и салата и ако ги съчетаем в едно, то ще получим това:). Не е задължително да се използва дълбока купа, може да се използва и по-дълбока чиния.


1. Сладък картоф на фурна 2. Сварено яйце 3. Авокадо и домати 4. Хумус 5. Сусам
Картофът се разрязва на две, полива се със зехтин, посолява се леко и се поставя в тава, върху хартия за печене. Пече се на фурна до готовност (омекване).


1. Киноа 2. Тофу 3. Броколи, карфиол на тиган, краставици и моркови 4. Сусамов тахан 5. Шам фъстък
Киноата се измива с гореща вода през цедка. Отцежда се. Сварява се заедно с 3 ч.ч. вода за около 20 минути, докато поеме всичката течност и набъбне. Отстранява се от котлона и се оставя да се охлади. Тофуто е приготвено по тази рецепта. Броколите и карфиолът се запичат на тиган със зехтин.



1. Черен ориз 2. Телешко месо 3. Моркови, тиквички, броколи, карфиол и лук на тиган, краставица 4. Балсамико със зехтин 5. Сусам
Черният ориз се сварява съгласно указанията на опаковката. Месото се нарязва като за шницели, след което на жулиени. Пече се на тиган, намазан със зехтин. Морковите, тиквичките, броколите и карфиола се нарязват и запичат на тиган със зехтин.




1. Киноа и царевица 2. Тофу 3. Броколи и карфиол на тиган, авокадо, домат 4. Хумус 5. Шам фъстък
Киноата се сварява по стандартната процедура. Тофуто е приготвено по тази рецепта, а броколите и карфиолът се запичат на тиган със зехтин.



1.Варена царевица 2. Филе риба тон 3. Краставица, авокадо, чери домати и люта чушка 4. Хумус 5. Шам фъстък




Прочетете Цялата Статия...