Пълнени сушени патладжани с кайма и ориз

Kuru Patlican Dolmasi (Пълнени сушени патладжани) е традиционно турско ястие, особено популярно в югоизточните райони на Турция. Приготвя се като сушени патладжани се пълнят със смес от ориз, кайма, лук и подправки, след което се варят или задушават. Има и вегетарианска версия без месо.

Долма - пълнени зеленчуци с ароматен ориз и кайма

Долма е едно от най-популярните ястия в източно-средиземноморската (най-вече турска) кухня, което обединява разнообразието от зеленчуци като чушки, патладжан, тиквички, лук, лозови листа, манголд, пълнени с ароматна смес от кайма и подправки.  Всъщност такъв тип ястия са познати в много кухни на Балканите, Близкия изток и Кавказ, които на кратко представляват пълнени зеленчуци. Думата Dolma произлиза от турския глагол dolmak , който означава „ пълня, запълвам„ . Самата дума означава “Пълнено", но не се превежда директно, а се използва като наименование за различни видове пълнени ястия в турската, балканската, арабската и кавказката кухни. За допълнителна дълбочина на вкуса, на дъното на съдът, в който се приготвя ястието често се подреждат агнешки ребърца, но рецептата може да се приготви и без тях.  Споделям любимата рецепта у дома, по която приготвям не само микс от зеленчуци, а и само патладжан, тиквички, сарми или чушки.

Лозови сармички с кайма и ориз

Лозовите сармички са любимо любимо ястие в много балкански и ориенталски кухни, като всяко място има своя уникална вариация. Те могат да бъдат както постни, така и с месо, а подправките придават характерния вкус. В тази публикация споделям как приготвям тези харесвани у дома лозови сармички. 

Пълнени мини тиквички с кайма и ориз

Наред с пълнените зеленчуци, сушени и свежи патладжани и сармички, Kabak dolmasi - пълнените тиквички са поредното ястие в тази категория. Популярни са в турската и балканската кухня, като могат да бъдат приготвени както със смес от месо, така и само с ориз. Приготвям ги по същия начин, както останалите зеленчуци, с разликата, че тези пека в тава във фурна.

Сочно печено пиле със зеленчуци на фурна

Ако търсите начин да приготвите сочно, ароматно и крехко печено пиле, то тази рецепта ще ви изненада приятно. 

Тайната на перфектния резултат се крие в предварителното накисване на пилето в смес от вода, оцет, лимон, захар и сол. Този процес окрехкотява месото, правейки го изключително нежно и вкусно, докато печенето с ароматни зеленчуци придава допълнителна сочност и богатство на вкуса. Рецептата е от youtube канала المطبخ المميز  . Направих я с малки изменения, но това е базата. Промяна може да се извърши относно използваните подправки в маринатата, както и зеленчуците. 

Сегедински гулаш

Открих рецептата в готварската книга на "Захер" - "Das original Sacher-Kochbuch". Свинско месо с кисело зеле, презентирано по красив и елегантен начин, издигащ това ястие на гурме ниво, не само заради вида, а и заради вкуса. Първоначално се зачудих защо тази рецепта е в книгата, но след като я опитах, съм категорична, че си е за ленени салфетки.
Естествено, че моето любопитство не се задоволи само с възпроизваждането на рецептата, а и се впусна в търсене на нейните произход и история. Първосигнално свързах "Сегедински гулаш" с града в Унгария, обаче се оказа, че греша.

Бавно печено месо с лук на фурна

Месо с лук на фурна е една много лесна и много вкусна рецепта, която открих в Австрия. Идеята е лук да се карамелизира на бавен огън, месото да се запечата и всичко заедно да се пече в глинен съд. Изпълнявала съм рецептата с късчета месо и с цяло парче месо. Най-много ни допада с късчетата месо.

Телешка опашка в гювеч

 

Говеждата/телешка опашка е едно от най-вкусните меса за яхнии и супи. Тази рецепта е за приготвяне в глинен съд - гювеч,  йена или чугунена тенджера с капак.

Фууд тренд: Тортила бургер джоб

Тортила бургер джоб са голям хит в момента сред тийнеджърите и бързо се превръщат в любима храна и на възрастните. Интересното е, че познатият ни бургер, не се сервира в питка, а в тортила, която се сгъва под формат на джоб. Вкусна, различна и интересна храна, която нямаше как да подминем и ние:). Съществува вариант на сандвича, без да се сгъва в джоб, но за него ще стане дума някой друг път.
В тази публикация споделям идея за семейна вечеря, или пък закуско обяд (брънч), приложима и за парти. Този тип “отворени” маси са ни любими.
В средата се нареждат различни продукти и всеки сам сглобява своя сандвич. Те съдържат точно същото, което съдържа и една порция с основно ястие, с което разбиваме стереотипите, че човек не може да се наяде със сандвич:).

Японско телешко къри

Стане ли дума за японска кухня, Иван е моето вдъхновение. Покрай него научих толкова вкусни рецепти, като Рамен, Онигири и Онигиразу. Поредната рецепта, която той приготвя няколко пъти у дома си и ми препоръча е Японско къри. Той го приготвя с пилешко месо или тофу, а аз го направих с телешко месо. Категорично мога да кажа, че това е една много вкусна яхния, която със сигурност ще правя и в другите ѝ варианти.

Рамстек с гъби, ябълки и тиква

Това е една разкошна рецепта за приготвяне на телешки/говежди рамстек, с богата гарнитура от два вида вкусни и ароматни гъби, тиква, ябълка и подправки. Рецептата е адаптирана от списание “Frisch Gekocht”. Продуктите са достатъчни за приготвяне на 4 порции и отнема около 1 час.

Нашата капама

 

Капама е традиционно българско ястие, което се приготвя от зеле и месо, но по различни начини, в различните краища на България. Моята свекърва например приготвя капама за Коледа, като завива сармички с телешко, свинско, пилешко, наденичка, суджук.
Капамата, която представям в тази рецепта, направих с малки хапки месо, без да завивам в сарми. Не бих могла да кажа кой от вариантите ми допада повече, но при всички случаи харесвам Капама с малки хапки, тъй като бих искала да опитам от всички видове месо в нея, а когато е на големи късове е малко по-сложно, макар че след изпичане пържоли и порции пиле биха могли да се нарежат.

Къри леща със сладък картоф

Рецептата е вариант за разнообразяване на класическата леща яхния, приготвена като къри, с червена или жълта леща и с добавени сладък картоф, кокосово мляко и индийски подправки.


Продукти:
1 купа червена или жълта леща
1 сладък картоф
1 глава лук
2 скилидки чесън
1 резен джинджифил
100 гр домат
1 с.л. доматена паста
1/2 ч.л. кимион
1/2 ч.л. куркума
100 мл кокосово мляко
1 ч.л. индийска подправка(къри или за масала)

Начин на приготвяне на Къри леща:
Лукът и чесънът се нарязват на ситно, сладкият картоф на кубчета. Задушават се в малко захтин.
Когато омекнат, се добавя ситно нарязания джинджифил, разбърква се, след 1 мин. се добавя ситно нарязания домат, доматената паста и кимиона.
След няколко минути, когато сместа стане по-гъста, се добавя измитата и отцедена леща и куркумата, разбърква се.
Наливат се 4 купи с вода. Лещата се вари под капак до готовност.
Капакът се отстранява и се добавя кокосовото мляко с индийската подправка. Леща къри се връща на котлона и се вари до желаната гъстота.
Леща къри се поднася с гарнитура от басмати ориз.

Жълтата и червената леща са различни от класическата зелена и френска леща. При варене те добиват креместа структура, което ги прави много подходящи за добавки в яхнии, крем супи и пюрета.

Гулаш по чешки

Опитахме този гулаш в Krčma, Прага. В менюто беше изписан с предизвикващо любопитството ни дълго наименование:
“Hovězí guláš s křenem, cibulkou, domácími bramboráčky a houskovým knedlíkem”, Говежди гулаш с хрян, лук, домашни картофени палачинки и кнедли. Всъщност името го описваше подробно, но пък напълно отговори на очакванията ни. Порцията беше не само апетитна, вкусът беше запомнящ се.
Смята се, че родината на гулаша е Унгария, но в Австрия, Германия и Чехия, това ястие също е част от националната кухня. Може би без всичките тези гарнитури, не бихме доловили съществена разлика с класическите рецепти на другите държави, но е факт, че гулашът от Прага остана в съзнанието ни и ето как го приготвих у дома, след обстойна консултация в различни сайтове и изгледани видеа.

Старомодно пиле фрикасе

Помня тази рецепта от дете. Всъщност не точно тази, а фрикасето, което познаваме много хора в България. До преди време дори мислех, че Фрикасе е българско ястие, тъй като преди години в книгите с рецепти и в домакинските тефтери, не се записваха подробности, относно произхода на рецептата, а тя се срещаше почти във всеки дом.
В днешно време човек може да открие богата информация за всичко, което го интересува, а в опит да достигна до оригиналната френска рецепта научих, че версиите са толкова много, че трудно би било да се достигне до първоизточник или да се определи как точно е автентично да бъде приготвено френското фрикасе.
В книгата си Джулия Чайлд – „Mastering the Art of French Cooking”, описва Фрикасето като нещо по средата между соте и яхния. Може да се приготви с телешко, заешко или пилешко месо. Характерно за рецептата е, че месото се сотира отделно, след което се сервира със соса. В един от епизодите на “The French Chef with Julia Child”, Джулия демонстрира Coq Au Vin и Chicken Fricassee, а клипчето, което се върти с Джулия и пилетата е много забавно.
Но да се върнем към Фрикасето. Това Фрикасе няма нищо общо с познатото ми и макар вкъщи и аз и децата да обичаме това ястие, във всичките му разновидности, то определено рецептата за Старомодно пиле фрикасе (Fricassée de Poulet à l’Ancienne) държи челните позиции.

Яйца по шотландски

Макар да водя този блог от години, много рядко гледам кулинарни предавания, по принцип рядко сядам пред телевизора, но тази пролет изгледах почти всички епизоди на Хелс китчън и Мастършеф. Дълго време не разбирах точно този вид кулинарни формати и това бе причината да не искам изобщо да ги гледам, но сякаш вече успях да си обясня каква всъщност е ролята на всичкият този стрес и напрежения, които се случват в тях. И преди съм го казвала, но се възхищавам на хора, които имат смелостта да се явят в подобно кулинарно шоу, а да гледаш как израстват и се надграждат е наистина вдъхновяващо.

Телешко Уелингтън, по рецепта на Гордън Рамзи

Някои ястия нямат нужда от представяне, само като ги погледнем и се сещаме за името им. Рецептата, която ще споделя днес е точно такава световноизвестна класика. Сигурна съм, че всеки би познал Телешко Уелингтън още по външния му вид: Сочно парче телешко или говеждо месо, увито в бутер тесто.
Накратко разказана рецептата звучи така: Запечатано телешко филе се покрива с т.нар. гъбен дюксел, приготвен от сотирана “кайма” от гъби, шалот и билки, след което се облича в бутер тесто и се пече. Поднася се често със сос Мадейра( деми глас сос с вино Мадейра). В рецептите фигурират и слоеве с бекон, панчета или Парма шунка и Прошуто, както и горчица.
Импровизациите на рецептата стигат и до там, че се появяват версии с пилешко и свинско месо, кайма, а дори и Хамбургер Уелингтън. Луксозната му версия пък е с фоа гра, нарязани гъби, шалот и билки, приготвени в масло.

Яйца Бенедикт

Преди много години, някъде по света, някому е хрумнало да си сглоби нещо като сандвич с английски мъфин/хляб, поширано яйце, хрупкав бекон и великолепен сос Холандез. Едва ли този някой е знаел, че след време тази му хрумка ще се превърне в изключително гурме ястие, приготвяно от най-големите шеф готвачи в света в престижни ресторанти. Двамата най-горещо оспорвани родители на тази вкусотия са г-н Лемуел Бенедикт и г-жа Легранд Бенедикт.
Първата история разказва, че през 1860 г. г-жа Легранд Бенедикт, докато за пореден път вечеряла в известния ресторант на Делмонико в Ню Йорк, не можела да намери нищо в менюто, което да не била опитвала, а така ѝ се искало да опита нещо ново. Заедно с готвача Чарлз Ранхофер, измислили следното ястие: Eggs la Benedick, което по-късно готвача включва в готварската си книга, в която описва рецептата така: “Нарежете няколко мъфини на половинки, препечете ги, без да покафенеят, след това поставете кръг от варена шунка с дебелина осем инча и със същия диаметър като всяка половина мъфин. Загрейте в умерена фурна и сложете поширано яйце на всеки тост. Покрийте със сос Холандез.”
Другата най-вероятна история за произхода предполага, че Лемуел Бенедикт, брокер на Уолстрийт, който страдал от махмурлук, поръчал “намазан с масло тостерен хляб, хрупкав бекон, две яйца със сос Холандез”, в хотел Waldorf в Ню Йорк. Легендарният готвач на Валдорф, Оскар Чирки бил толкова впечатлен, че добавил ястието в менютата си за закуска и обяд, като го модифицирал замествайки канадския бекон с хрупкав бекон и препечения хляб с препечени английски мъфини.
Каквато и да е истината за произхода на Яйца Бенедикт, рецептата остава една. Върху половинка препечен английски мъфин или бриош се поставя парче хрупкава шунка или бекон, отгоре поширано яйце и се завършва със сос Холандез. И макар на пръв поглед това да изглежда просто, то съвсем не е така. Приготвянето на компонентите изисква опит и умения, а вкусът е впечатляващ.

Като при повечето световноизвестни рецепти и тук освен многото легенди и истории, съществуват и много версии. Най-често това се дължи на замяна на някои съставки, както и добавяне на нови.
Например в Яйца Blanchard Холандез е заменен с Бешамел. Версията на Яйца Florentine е със спанак, който се поставя вместо шунката и бекона. Яйца Mornay са със сос Морней, вместо Холандез.
Колкото и да са версиите обаче, най-популярната си остава Яйца Бенедикт и точно на нея ще обърна внимание тук.

Как се прави?: Биг Мак

Поради настоящата ситуация заведенията за хранене бяха затворени, като само част от тях изпълняваха единствено доставки за вкъщи. Любимите на много хора заведения за бързо хранене също затвориха своите врати. От няколко дни обаче при нас веригите на МакДоналдс отново посрещат своите клиенти, макар и само на външно гише, а опашките от коли при отварянето им бяха феноменални. Сандвичите на веригата наистина имат огромен брой почитатели по целия свят.
Макар да сме правили доста и различни бургери у дома, точно този на МакДоналдс не се бяхме сещали да пресъздадем. Останах приятно изненадана, когато открих точната рецепта за него в Тhe sun и то споделена не от кого да е, а от изпълнителният готвач на известната верига.

Описвайки как правят своя емблематичен бургер Биг Мак, МакДоналдс казват, че той се състои от: две телешки бургер кюфтета, сирене, питка, сос Биг Мак, краставички от туршия, лук и нарязана салата айсберг.
За да се създадат трите слоя е нужно едно бургер хлебче да се среже на половина, след това да се среже друго хлебче на половина и да се използва долната част за среден слой.
С тези продукти могат да се сглобят и малки сандвичи.

Свински рак със зеленчуци

Поредната рецепта от серията “домашно гурме”. Месото, което използвам в нея е познато като френски рак или томахавка стек, версия със свински котлет. Приготвям го на фурна, като преди това преминава през процедура, за да стане с хрупкава външна част. Котлетите се пекат като цяло парче месо, след което се разрязват. Поднасям с различни гарнитури. Точни количества за продуктите няма да давам, тъй като всеки може да подготви колкото пожелае.