Щирийска салата с боб

Т

ази салата се приготвя с щирийски боб, наречен  Käferbohnen, който се характеризира с огромни размери и красиви цветове, наподобяващи бръмбари, откъдето предполагам идва и наименованието му. Отглежда се  най-вече в района на Югоизточна Щирия, в богати на минерали и плодородни почви.

Качеството му се дължи най-вече на успешното съчетание на идеалните условия и експертният опит в отглеждането му, както и сортовете, които са оптимално адаптирани към околната среда. Узрелите бобови шушулки се събират със специални машини, а се изсушават, почистват и подбират ръчно. Качеството на този боб е много високо. Според проучвания в 100 грама сушен боб се съдържат около 43 грама въглехидрати, 20 грама протеини и само 1,7 грама мазнини. Това го прави пълноценен заместител на месото. Зърната съдържат големи количества витамин В, минерали и микроелементи, които имат противовъзпалително действие в превенцията на заболявания като рак. Високото съдържание на фибри насърчава храносмилането, помага за понижаване на холестерола и регулиране на нивата на кръвната захар.

От август 2016 година Käferbohnen е вписан в европейския регистър на защитените наименования за произход и географските указания.
Съчетанието на креместата консистенция на сварените зърна, заедно с ядковият аромат създават изключителен гурме вкус на този вид боб и ако пътувате по тези райони, не пропускайте да си купите продукта от фермерските пазари, или директно на място от производителите. (Източник на информацията)

Джинджифилови бисквитки

 

Джинджифиловите бисквитки са неразделна част от кулинарната история на Америка. С характерния си топъл аромат на джинджифил, канела и меласа, тези бисквитки са не само вкусни, но и изпълват дома с уют. Любими са за следобеди с чаша горещ шоколад или чай. 

Шортбред

 

Шортбред сладките са от тези десерти, които съчетават простота и изтънченост. Със основните си съставки - масло, захар и брашно, тези маслени сладки са истински символ на шотландската кухня. Известни са с ронливата си структура и богат маслен вкус, който ги прави любими на поколения наред. Перфектни за следобеден чай или като подарък, шортбред сладките са  винаги впечатляващи.

Бачи ди дама - Италия

 

От повечето рецепти, които разгледах установих, че съотношението на продуктите е в равни части. Основно за тези сладки е, че се приготвят с лешници, но има и версии с орехи и бадеми. За слепване се използва разтопен шоколад, но в някои рецепти се използва лешников крем, тип Нутела.

Черно бели сладки от Германия

Черно-белите сладки са не просто лакомство, а истинска част от немската кулинарна традиция. Приготвени от хрупкаво и нежно маслено тесто (Mürbeteig), тези сладки очароват с уникалния си двуцветен дизайн и неповторим вкус. Идеални са за чай и кафе паузи или като подарък за любими хора. 

Ванилови кифлички с тиквени семки

Днес споделям една много известна австрийска  рецепта за популярните ванилови сладки във форма на подкова( полумесец) – Vanillekipferl, но в Щирийски вариант. Естествено приготвени с емблематични за Щирия продукти от тиква – тиквено олио и тиквени семки. Рецептата е същата, която съм показвала много отдавна, просто в нея бадемовото или ореховото брашно заменям с тиквено брашно и добавям тиквено олио за цвят.

Бисквити с шоколадов печат

П

редполагам много от вас са купували или виждали в търговските вериги бисквитите, подобни на PÉTIT BEURRE, но с шоколадово покритие. Заради новата ми форма за бисквитки, направих отново "проучване":) и се оказа, че най-популярните такива са френски, известни като PÉTIT ÉCOLIER, получили името си от картинката, щампована върху тях, изобразяваща малко дете, държащо кошница в ръка. От момента на създаването им, тези бисквитки остават с непроменена картина и този малък ученик се превръща в техен символ. Моят комплект за тяхната домашна версия съдържа силиконова форма за шоколадчета и резец за бисквити, в подходящ размер, но с коледни мотиви. (Все пак оригиналната щампа е патентована).

Спекулатис

Спекулатис са онези тънки, хрупкави, леко препечени, с лек вкус на карамел бисквитки, които се срещат най-вече с изображение на вятърни мелници, наподобяват  бисквитките за кафе, които сервират в ОМВ :). За тяхното изработване се използва дървена формичка, но в съвременните варианти се срещат и от различен материал. Продуктите, от които се правят са брашно, масло, тъмно кафява захар и специално избрани подправки. В някои рецепти в тестото се добавя и бадемово брашно, в други пък откъм гладката страна на бисквитката се поставят нарязани бадеми.

Първото утро на Адвент

Ето че, годината е към своят край, а последният месец вече настъпи. Декември е тук с цялото си вълшебство и празничност, с всичката си топлина и уют. Не случайно харесвам един известен израз, който обичам да употребявам през месеца и който всъщност някак събира всичко, което декември символизира: “Когато нахлуят студените дни на декември, настъпва времето на топлите спомени”.

Тази година 1 декември съвпада и с първата неделя на Адвент. За целият период на Адвент съм разказвала тук, а подробно за Адвент в Грац - тук. От няколко години за този празник изработваме Адвент венец и палим първата му свещичка.

Хрупкави пилешки пуканки

П

уканките направих по желание на малкият ми син. Всъщност това са панирани пилешки филенца, в малък вариант. Каква панировка ще изберете е въпрос на предпочитания, но с тази се получиха много добре. Освен това, сходно техниката, която прилагам на пилешките филенца с корнфлейкс, оставих да престоят за десет минути, за да може сухата смес да прилепне добре към тях и да се получат наистина красиво и вкусно.

Пилешки филенца с корнфлейкс

Н

аучих се да приготвям тези филенца, преди години, когато в заведенията бяха хит, а и все още са. Повечето деца ги харесват, а и родителите също:). 

Учудващо, но нямам тази рецепта в блога си, или съм я забутала някъде неоткриваемо дори и за мен:). Е, коригирам тази грешка, след като и тези снимки забелязах че отлежават достатъчно дълго в компютъра ми.

Всъщност рецептата всеки я знае, тук по-скоро ще обърна внимание на тънкостите, до които достигнах през годините на приготвянето на пилешки филенца с корнфлейкс, така че да не се налага да събирам панировката от тигана, а да сервирам едни наистина хрупкави и добре изглеждащи филенца.

Шведски кюфтенца - Köttbullar

Д

ълго време се опитвах да открия рецепта за Шведски кюфтенца - Köttbullar, които да наподобяват любимите ни в Икеа. Тествах няколко, които бяха вкусни, но нито една не наподобяваше това, което търсех. Докато не попаднах на рецептата на Сали.
Тези кюфтенца не само изглеждат, а и са същите на вкус. Могат да се приготвят чрез пържене или печене и на снимките са и двата варианта. Правих ги също и с два вида смляно месо - със смес свинско и говеждо и само с говеждо. Фаворит са ни с говеждо месо и печени на фурна. Ето и рецептата:

Тиквеник с домашни кори

Есента е сезонът на щруделите и баниците, най-вече с ябълки и тиква. Приготвям ги както с готови кори, така и с домашно точени и дърпани кори. В тази публикация ще споделя как правя моят Домашен тиквеник или познат още като Дърпана баница с тиква. За тънкостите при приготвянето на домашните кори за баница съм писала и друг път. Как се точат кори съм показвала в рецептата за Класическа българска баница и Виенски щрудел с ябълки.

Къпана баница

Н

апоследък от много места в интернет се "показваше" тази Къпана баница и естествено от любопитство и аз я направих:). Баницата е различна от класическата, корите стоят някак като при лазанята и нищо чудно, защото тестото е същото. Като цяло тази баница е лесна за направа, но изисква повече време.
Ръководех се по това видео и ви препоръчвам да го изгледате, ако има нещо неясно в моята рецепта.

Сладкиш "Клавиши" с орехи и шоколад

С

ладкиш "Клавиши" е сладкиш, който няма определена рецепта, а е наречен така заради формата си. Поради това, всеки един сладкиш би могъл да се превърне в такъв, просто трябва да се нареже на малки правоъгълни парчета. Дали това ще бъде любимата торта, в правоъгълен вариант, или старата Агнеса, това е въпрос на лични предпочитания и вкус. Версията му при мен е с орехови блатове, два вида крем и шоколадова глазура. Разрязахме сладкиша след няколко часа, но за най-добър резултат препоръчвам това да се направи след 24 часа престой в хладилник. Тогава вкусът му е фантазия. Кремът беше стегнал, беше "напоил" отчасти блатовете, разрезът беше много по-прецизен. Но когато и да се разреже, сладкишът е чудесен. Тук ще обърна внимание и на един трик, който може да се приложи, когато нямате правоъгълна форма с падащ борд.

Как се прави гювече?

П

реди години, когато все още правех първите си стъпки в кулинарията и най-често следвах дословно рецепти, една от тези, които търсих тогава бе рецепта за гювечета. Бях си купила такива съдове от Троян и не знаех точно какво да сложа в тях. Днес това ми се струва забавно, тъй като гювечето всъщност е съд, в който можеш да приготвиш всичко, което може да се побере в него, а любимо ми е "обери хладилника":).

Паниран кашкавал - базова рецепта

З

а някои хора може да е странно в блоговете да се споделят толкова популярни рецепти, като паниран кашкавал например, но за мен и хората, които разчитат на моите рецепти и както сме обсъждали с други блогъри, смятаме, че точно това са рецептите от които имаме най-много нужда. Добре познатите разочарования от разтекъл се кашкавал в тигана съм имала и аз и по тази причина реших да споделя до какви изводи и тънкости стигнах през всичките ми години любителски кулинарен опит:). 

Пикантни пилешки късчета с тиквички

Tова ястие за пръв път опитахме в едно заведение в Грац. На големият ми син му допадна и реших да го приготвя вкъщи. Опитах се да разгадая какво точно съдържа, месото и тиквичката се виждаха, но сосът ме озадачи. Усетих че съдържа сметана, нещо пикантно, като лют червен пипер, но как точно трябваше да се приготви не знаех. Потърсих рецепта в интернет, точно тази същата нямаше, но имаше много рецепти, които ме насочиха как трябваше да действам и според всички вкъщи – успешно:).

Ябълков пай

По това време на годината сякаш ябълките са най-вкусни, а вкъщи ухае на някаква приятна смесица от есен и сладкарски подправки. Тази година се спрях на Ябълков пай, но не какъв да е, а най-вкусният Ябълков пай:).

В публикацията ми за Тиквен пай споменах подробностите, важни за добрия резултат при този тип сладкиши. Тук само ще вмъкна снимка на разрез на тестото, при което се виждат пластовете, които на по-късен етап се превръщат в слоеве на кората на този Ябълков пай.

Телешки стекове на тиган

На пръв поглед да изпечеш стек или пържола изглежда просто, но само за хора, които не са се занимавали с това. Заради различните вкусове се различават и различни степени на изпичане на месото. Нямам намерение да уча някой как да пече телешките си стекове, но с удоволствие споделям моят начин за това. Разбира се, за да успея прочетох доста материал по темата. Интересно е, че известни готвачи дават противоположни съвети при печенето на стекове, което малко ме озадачи, но пък съм сигурна, че всеки един от начините води до добър резултат и всеки би могъл да открие своят. В някои рецепти месото се поръсва със сол и пипер преди печене, в други след. Също така някои готвачи препоръчват обръщане на месото през минута, други категорично са против това и месото обръщат само веднъж, след като добре се е запекло. Забранява се дупченето на месото по време на печенето, заради изтичането на соковете му, термометрите за месо в случая също са нежелателни, но пък са най-сигурният метод, за тези, които пекат подобно месо за пръв път. Друг начин за проверка на готовността на месото е с притискане на три различни пръсти на възглавничката под палеца, но този трик не съм овладяла:) В крайна сметка, каквито и съвети да дават различните готвачи, резултатите поне на видео и снимка изглеждат сходни. Ето и моят начин за печене на стекове:

Домашни талятели с трюфел сос

След кратка отбивка от темата за кулинарните ми вдъхновения след пътуването ни до Истрия, споделям следващата рецепта за Домашни талятели с трюфел сос. Ако сте обърнали внимание, в края на публикацията споделям ястията, които опитахме в Истрия и това бе сред тях.

Пълнозърнест и класически тиквен пай

Всяка година в края на октомври приготвям тиквен пай, по рецепта, която съм споделяла. Този път направих една класическа версия, но в два варианта: Пълнозърнест и с бяло брашно. Пълнозърнестият се получи чудесен, дори и в неговата кора се образуваха характерните за добрият пай слоеве.

Бяла полента с трюфели и Пармезан

К

огато посетихме Истрия, в Ливаде се провеждаше фестивал на трюфела. Освен него обаче се предлагаха и различни кулинарни продукти. Тъй като голяма част от тях ни бяха познати, погледа ми бе привлечен от бяла полента. Взехме си трюфели, разбира се, но в торбата ми се озова и килограм от това ново откритие:). Мъжът, който я продаваше ни обясни, че тази полента се прави от сорт бяла царевица. Рецептата, по която приготвих полентата е класическа, но я поднесох с трюфели и твърдо сирене тип Пармезан. В кухнята на Истрия силно се усеща италианското присъствие и тази рецепта е такава. В случай, че не откривате бяла полента може да я замените с жълта.

Посутице с телешки гулаш

Е

дна от причината, поради която обичаме да пътуваме е откриването на нови, различни вкусове. Някои от тях опитваме на местна почва, други приготвяме у дома. Един вид вдъхновение за готвенето вкъщи:). Предизвикателство за всеки кулинар е да приготвя нови и нови рецепти, да тества различни продукти. Редуването на няколко вида ежедневни манджи би унищожило желанието ми за готвене и със сигурност би превърнало всичко в рутина. Точно по тази причина винаги търся повод да внеса разнообразие и го намирам непрекъснато в продукти, сезони, пътешествия, хора, празници и дори предмети. И макар напоследък да нямам време да споделям всичко тук, количеството на рецепти до момента в този блог го доказва.

Есенни дестинации: Истрия

В далечни времена по тези земи живеели гиганти. Малките хора се отнасяли много зле с тях, като отровили голяма част и оставили по един, за да ги използват. Обработвали нивите им, ловували, извършвали най-тежката работа. В близост до Мотовун живеел Вели Йозе. Използвали го за всякакви дейности, като една от тях била да бие камбаната. Веднъж го изпратили до Венеция, но по пътя се запознал с Илия, който отворил очите му за Свободата. Лодката се разбила и се наложило Вели Йозе да се върне в Мотовун. Гигантът, заедно с други великани избягали по хълмовете и заживели щастливо, като копаели злато. Така бившите им владетели дошли да работят за тях. От алчност и с хитрост обаче те успели да настроят гигантите един срещу друг, вследствие на което отново ги превърнали в “слуги”, а само Йозе останал в планината.

Френски макарони с брашно от тиквени семки и крем от тиква / Pumpkin French macarons

За някакви си 30 секунди изпуснах времето за печене и краищата леко потъмняха, не че не можех да ги маскирам на снимките в някоя програма, но пък как щяхте да разберете, че съм говорила с мама по телефона:). Всъщност тези краища се забелязват само на снимката, в действителност никой не им обърна внимание, а и черупките са такива, каквито трябва да са: с хрупкава външност и мека, дъвчаща сърцевина.

Малки кифлички с кестени / Maroni kipferl

Е

дна от традиционните ни есенни дестинации в последните няколко години са кестеновите гори. Освен, че прекарваме време сред природата, събираме и първите нападали кестени. Чувстваме се като откриватели и наистина е много забавно между падналите цветни листа да съзреш рошавата дрешка на някой узрял кестен. Не прекаляваме с количествата, тъй като кестените изискват правилен начин на съхранение, в противен случай или ще се сдобият с мухъл, или пък ще изсъхнат и няма да могат да се белят добре след печене. След като приготвихме любимите ни печени кестени, оставих малко, за да направя едни кифлички, които отдавна бяха привлекли погледа ми.

Торта Хъмингбърд / Hummingbird cake

Н

а всеки рожден ден на децата ми, ми се иска да започна да пиша и споделям всички онези емоции, които ме обземат когато ги погледна. В суетата около празника обаче, почти не остава време да събера мислите си и да отделя време за блога. Не, че някой свободен ден не бих могла да го направя, но не би било същото, просто защото емоцията от думите е най-силна, когато се предава на момента.  Макар че е трудно да бъдат пресъздадени, има някакво вълшебство в такива думи - думи, които пораждат емоции, но все пак съществуват чувства, за които не достигат думи и моите са такива.

Може би така и трябва, това са много лични и скъпи неща, които е по-добре да останат вътре в нас, а да споделим само част от тях.

Френски макарони с куркума и сини боровинки / French macarons with turmeric and blueberries

Преди няколко години с малкият ми син посетихме сладкарница Mészáros, Graz. Поръчахме си сладкиши и по един френски макарон. Настанихме се на масата а аз започнах да правя снимки на това уютно място. Седнах, отпих от кафето си и потърсих с поглед макароните, а те липсваха… Тъкмо мислех да стана, да попитам да не са ги забравили и отсреща едни хитри очички ми подсказаха какво се е случило. До този момент Ицко никога не беше взимал мой дял от храна:), а тези малки бижута го бяха изкушили и се превърнаха в един от любимите му десерти. Няколко пъти взимахме макарони от там, тортите за един от рождените му дни и в училище и вкъщи бяха декорирани с френски макарони. Макар, че в началото на блогърството ми, между първите рецепти се наредиха и тези за Френски макарони, доста време не бях правила у дома. В последните пък няколко години поради стечение на обстоятелствата бях на 1000 км от любимата ми фурна, и имах една, която не беше подходяща за толкова деликатни сладкиши, но пък много си я обичах и нея, защото доста вкусотии изпекох там. Е, вече съм с горе-долу прилична за тази цел фурна и на няколко пъти правих френски макарони.

Кайзершмарн - любимите палачинки на императора / Kaiserschmarrn

С

лед като седнахме на любимото място за наблюдение наГросглокнер на император Франц Йозеф, решихме, че няма да е лошо да опитаме и любимият му десерт Kaiserschmarren, още повече, че рецептата виси от няколко седмици на стената ми на календара за септември.

Трапеза, цветна като есента

Е

сента е вдъхновяваща с изобилието си от плодове и зеленчуци. Фермерските пазари преливат от цветове. Желанието за готвене ме обзема само като видя прекрасните дарове на сезона. Включвам ги в познати и непознати рецепти, а чиниите ни по това време стават все по-цветни и по-пъстри. Ето и някои от ястията на моята трапеза, цветна като есента:

Класически френски Мадлени / Classic French Madeleines

..."- А Вие сте?
- Новата готвачка."...

"Т

ранспортер"(с Джейсън Стейтъм) е сред любимите ми филми и по тази причина периодично го гледам. Колкото повече гледаш един филм обаче, започваш да обръщаш внимание и на различни сцени, детайли и други на пръв поглед дребни неща, които първоначално са ти убягнали. В "Транспортер 1" след като Франк трябва да достави една пратка, която се оказва млада жена, тя се озовава в къщата му и когато на вратата почуква инспекторът тя отваря и се представя за готвачката. Същата тази сутрин бе направила Мадлени, по които обаче полицаят разпознава, че тя не е готвачката:).

След като направих Пиле Киев от "Транспортер 3", заради изкусителното описание на Валентина и поради желанието на малкият ми син, преди време от любопитство дали бих могла да заблудя някой, че съм или не съм готвачката:), реших да направя и Мадлените. Е, вие как мислите?:)

Вита шоколадова торта за рожден ден / Vertical layer cake

О

т дете свързвам тази торта с празнуването на рожденни дни. Възхищавах се на изящните "клавиши", образувани от блатовете и недоумявах как може да се получи това. Има някаква елегантност в този вид торти. На някои от рожденните дни на големият ми син, (вече 20 годишен:), правех такива торти. За мой рожден ден, а и на малкият ми син също. Това, което не се престрашавах тогава е да изпека блатовете и винаги ползвах готови. Първите ми стъпки в цялостната домашна направа на вита торта бяха, когато направих Пиратската торта на Христо, в която освен че изпекох блатовете за двуетажна торта, вложих и всичките си умения по рисуване:).

Bauernkrapfen/ Фермерски понички

Всяка есен, в първият уикенд от училищната седмица, в Грац се провежда фестивалът “Aufsteirern”. Дълго време не можех да си обясня значението на тази дума, тъй като точен превод няма. Оказа се, че това е измислен глагол, който има значението на нещо като “Пощиряване”, (като побългаряване, и т.н.:), отнасящо се за Щирия. И в действителност точно това се случва в тези три дни на фестивала. По това време цялата централна зона на града се превръща в истинска приказка. Хората са облечени в традиционните си костюми, организират се различни събития, аромат на вкусна типична за района храна изпълва въздуха, консумира се с първият Sturm, а той самият представлява гроздова напитка, чиято ферментация току-що е започнала. Вкусът му е сладък, като гроздето, но пък същевременно се усеща и алкохол. Вкусът на щурма се променя с всеки изминал ден.
Показвала съм снимки от фестивала и тази година просто реших по този повод да ви споделя една типична за Австрия рецепта, която в района на Щирия носи малко по-различно наименование, а защо е така, ще ви разкажа в публикацията.

Сезонно: Да запалим барбекюто

О

т известно време събирам снимков материал, с намерение да публикувам на едно място храната, която приготвяме на нашето барбекю. Всъщност всичко, приготвено на барбекю е толкова вкусно, че често продуктите имат нужда само от семпло разгръщане на вкуса с малко соев сос, черен пипер или сол. Разбира се експериментираме и обогатяваме(разнообразяваме) с различни сосове и подправки.  Макар, че няколко пъти съм споделяла такива публикации и предполагам ще го правя и занапред, едва ли ще изненадам някой и не това е целта ми.

Идеята за  заглавието ми дойде от първата снимка. Ако сте обърнали внимание на огъня( под надписа grill) се очертава профил на глава, с широко отворени уста, която сякаш крещи: "Време е да запалим барбекюто:)", но може и да крещи "Давай наденичките":). Каквито и асоциации да предизвиква този "гръмогласко":), то сезона на барбекюто определено настъпва. Макар, че за много хора лятото е този сезон, за нашето семейство есента и пролетта са точното време.

Бяла риба(Зандер) със зеленчуци и Скордаля

В

 кулинарната група "Готви, обичай, усмихни се", благодарение на Пепа Стоева, Соня Симеонова и Катерина Сиври научих, че бяла риба в Австрия се нарича Зандер. Всъщност по-важното, което научих от Пепчо е, че бяла риба е вид риба, а не общо наименование за няколко риби. Не знам каква е причината за тази ми заблуда години наред, но човек се учи цял живот... Та ето я и на нашата трапеза, този път снимката е от началото на лятото:)

Панирани пилешки крилца на фурна

П

илешките крилца са продукт, присъстващ често в кухнята у дома. Приготвям ги по много начини, чрез пържене, печене, на яхнии, в традиционни и чуждестранни ястия. Могат да бъдат чудесно мезе, или пък основно ястие, ако са придружени с гарнитура. В рецептите ми с пилешко месо има още много идеи, а тази е за хрупкави крилца на фурна, които, както и предишната рецепта отлежават в компютъра ми още от пролетта:). 

Кабеляу ( треска ) на тиган с цветна гарнитура от зеленчуци

М

ного скоро есента ще започне да разкрива цветовете си. Навън ще става все по-колоритно, в чиниите ни също:). Приготвих тази рецепта още през пролетта, когато спанак и манголд имаше в изобилие, но багрите, които се получиха много ми напомняха за есента и отложих публикуването. Като цяло рецептата е класическа рецепта за риба на тиган, с богата гарнитура от зеленчуци, но все пак е идея за обяд или вечеря.

Гръцка баница Бугаца / Greek Bougatsa (Μπουγάτσα)

Бугаца е с произход от Константинопол, когато градът е бил все още византийски, а по-късно емигранти донасят рецептата в гр. Серес, постепенно достига до Солун и днес Бугаца е една от най-популярните закуски в северната част на Гърция. Приготвя се от фини кори( ръчно правени или готови), сервира се като се реже на малки парчета, задължително с придружаваща чаша вода. Предлага се с плънка от крем, която може да бъде от сирене, кайма, пиле, спанак или сладка. Повече за етимологията и историята на Бугаца, може да прочетете тук.

Сирене Саганаки / Saganaki

С

аганаки са ястия от гръцката кухня, обединени заради начина по който се приготвят. Саганаки всъщност е умалителното на "сагани"- тиган с две дръжки.  Думата идва от турската "сахан". Най-известно от тези ястия е Сирене Саганаки - Сирене на тиганче. Приготвя се като порционирани парчета сирене се потапят последователно в брашно и вода и се (запичат) до разтопяване в тиган със зехтин. Най-подходящи са Кефалотири, Халуми, Гравиера, Касери. Приготвих моето Сирене Саганаки с Кефалотири. Точно в тази рецепта не бих могла да препоръчам с какво да се замени, тъй като Кефалотири е сирене със свой собствен вкус и структура, но наподобява сирене Пекорино. Традиционно се сервира с черен пипер, лимон и салата, но доста често се поднасят и версии със сладко и ядки. Други известни ястия Саганаки са Скариди и Миди, които се приготвят с доматен сос и Фета.

Суджукакя / Soutzoukakia /Σουτζουκάκια

Т

ази рецепта се внася в Гърция от Смирна (Измир) в началото на 20 век. Ястието представлява малки продълговати кюфтенца, приготвени от говежда или телешка кайма, с канела, кимион и чесън, сервирани в доматен сос и гарнитура от пилаф или картофено пюре. Известни са и като Кюфтенцата от Смирна. Разгледах няколко рецепти във видео канала Ю-туб и в гръцки сайтове. Това, което мога да обобщя е, че кюфтенцата като всички кюфтета по света могат да се приготвят по различен начин, но най-характерно за тях е, тъй като идват от Измир -каймата да е телешка или говежда и подправките, които споменах по-горе. Могат да се приготвят на фурна, или в тиган, като най-популярният метод е този, който споделям тук:

Патладжани "Папуцаки" с кайма и сос "Бешамел" / Papoutsakia

В

 публикацията за Кавала, обърнах малко внимание на гръцката кухня. Едно от ястията бе Патладжани "Папуцаки". В превод името му означава "Патладжанени обувки" и е една много вкусна идея за пълнен патладжан на фурна. Тази рецепта, като всяка друга има своите версии, но най-популярна може би е тази с мляно месо(кайма) и бешамел. В блога съм споделяла още една рецепта за Папуцаки, без месо. По принцип заради името си патладжаните се пълнят поотделно и след като се запекат наистина приличат на обувки:), но в Кавала ни поднесоха това ястие по различен начин. Беше приготвено в голяма тава, патладжаните бяха подредени на един ред, много близко един до друг, отгоре бяха заляти със сос с кайма и Бешамел, но след печенето ястието вече беше едно и се режеше на порции. Предполагам в много заведения е така, за по-голямо удобство, вкусът е един и същ, но на визия малко наподобяваше Гръцка мусака, тъй като съставките са сходни, да не кажа еднакви(ако мусаката е направена само с патладжан). Но както и да се приготви това ястие, със сигурност ще е вкусно.
Характерно за Патладжани Папуцаки с кайма и Бешамел е, че предварително изпечени патладжани( може цели, може на половинки) се пълнят със сос с кайма( тип Болонезе), заливат се със сос Бешамел и се запичат. Изхождайки от това направих и моите Патладжанени обувки:

Тиропити с домашно тесто / Tiropitas

Вдъхновението от ваканцията ни в Кавала се пренася в кухнята и рецептата, която споделям днес е за едни много вкусни Тиропити( гръцки банички/пайчета със сирене), които опитахме там. Много трудно открих рецептата за точно този вид, защото както и при нашите баници, бюреци и сходни, така и в Гърция разновидностите са много, с различни теста, кори, готови и домашно приготвени. Е, открих ги и това са те, на вид и вкус:

Нашето гръцко приключение/ Kavala

Беше малко щуро да изберем Кавала за лятната си почивка, имайки предвид факта, че този град през летният сезон е всичко друго, но не и спокоен. “Лудницата” на моменти бе толкова голяма, че понякогa се чувствахме като в комедиен сериал. Но пък този ни избор стана повод да открием прекрасни плажове в близост до София, да се насладим на чудесната гръцка кухня, но най-вече да прекараме една вълнуваща семейна седмица, наситена с разнообразни емоции.

Хорта враста / Horta Vrasta

Х

орта Враста е ястие от гръцката кухня, което се приготвя от сварени на пара, задушени или сварени във вода местни, най-често диви зеленолистни. Сервира се топло и студено и с гарнитури от маслини, лимон, а и самото ястие може да служи като гарнитура.

Критски дакос / Kritikos ntakos

К

ритски дакос е традиционно ястие от о.Крит, което аз все още не съм опитвала на местна почва:), но знае ли човек, някой ден, може би... Не мога да определя към коя точно група спада, тъй като наподобява нещо между салата и закуска. Състои се от хлебни сухари( традиционнте са кръгли, ечемичени), служещи за канапе, върху тях се поставят домати, сирене (Xynomizithra или Feta), зехтин, маслини и каперси. Различни овкусители, начин на подредба, естествено персонализирането е възможно. Моите дакоси направих с гръцки сухари, но не точно критски. Желателно е да са дебели, например като разполовен земел, или някакви малки багети.

Лятна мусака с тиквички и ориз

Лятото е времето, когато свежестта и лекотата в кухнята са на преден план, а тиквичките са чудесен избор за приготвяне на разнообразни и вкусни ястия през този сезон. 
В тази публикация споделям рецепта за лятна мусака с тиквички и ориз, едно вкусно и свежо ястие, което е добър избор за обяд или вечеря.

Вълшебният свят на Гросглокнер/ Großglockner

Обожавам разходките сред природата, влюбена съм в нейната красота, впечатлявам се от творческите ѝ възможности и копнея за всяка среща с нея. Не бих могла да избера любими измежду морето, планината, реките, горите, езерета, но то не е и нужно да го правя. В планината се влюбих доста отдавна, но може би най-притегателна я усетих след като посетихме Дахщайн. От тогава в мен се загнезди едно чувство на много силно привличане и копнеж по високите ѝ върхове, там, където свободата е безгранична.

Вкусове от Хърватия: Рабска торта / Rapska torta

Д

нес излизам от границите на Истрия и разширявам кулинарното пътешествие в друга част на Хърватия, като това всъщност е и финалът (засега:) на моите кулинарни вдъхновения от тази прекрасна страна и с него си пожелавам да обиколя и този район на Хърватия:).
Точно като за финал е и тази прекрасна и непозната досега за мен торта. Създадена през 12 в. от бенедиктинските  монахини, по повод посещението на папата на о. Раб и носеща името на острова, Рабска торта е една торта с доста необичайна форма, наподобяваща охлюв(спирала), със различен и запомнящ се вкус. На нас много ни допадна, наподобява вкуса на бадемов марципан, обогатен с още аромати и вкусове. Основните продукти на тортата са бадеми, портокалова и лимонова кора и типичния за района ликьор Мараскино, като всичко това е плънка за тестена кора, оформена по много красив начин. Счита се, че Хърватия е родината на този ликьор, произвеждащ се в Задар. Аз не успях да открия хърватската марка ликьор, но този на Luxardo,който използвам е добър. Самият ликьор е безцветен, с много ясно изразен аромат на бадеми, идващ от черешите, от които се прави и които се намират само в определени райони на Адриатическото крайбрежие.

Вкусове от Истрия: Калмари ала Бузара / Lignje na buzaru

П

оредното вдъхновение от пътуването ни до Ровин е тази рецепта. Заради местоположението на града, на брега на морето, рибите и морските дарове са една от основните храни в района. Повечето от начините за приготвянето им са популярни в почти всички морски райони на Италия и Гърция. Пържени калмари, рибни и морски дарове на грил, миди, скариди... Показвала съм тези рецепти в блога, за това и рецептата на която се спрях, избрах да е различна. Може би по-популярна е в изпълнение със скариди, все пак Ровин е известен с норвежкият си омар (Skampi) и в много заведения се предлага именно тази версия. Тъй като скариди включих в Рецептата с паста, то в тази разнообразявам със също толкова любимите ни калмари. Използвам базова рецепта за Скариди бузара, като заменям с калмари. Ястието може да се сервира с гарнитура от варен бял ориз или полента.