Страници

Коледни акценти


Коледа е празник, вълненията около който започват още през ноември. Започвам да мисля за сладките подаръци, които традицинно подготвям всяка година, планирам какво ще приготвя за празничната ни вечеря, каква ще е тортата за рожденият ден на големият ми син, какво да приготвя и за именият ден на малкият ми син. Оглеждам се за дребни, но персонални неща, които бих могла да купя като допълнителни подаръци към сладките.
Коледа е празник на семейството, на уюта, на вълшебствата. Но те не се намират под елхата, а около нея. Коледа е празник на Светлината.

В навечерието на Бъдни вечер


Бъдни вечер е сред най-светлите християнски празници. Денят предшества раждането на Христос. Посветен е на дома, семейството, огнището и на починалите близки. Този ден се нарича „Бъдни вечер“, защото молитвено се пожелава всичко най-добро за в бъднини.Всички, които следят блога, знаят, че Бъдни вечер и Коледа са най-любимите ми и скъпи семейни празници. Толкова много уют и топлина има в тях.
Суетенето около приготвянето на традиционните ястия за трапезата, подреждането на масата, преброяването на ястията, замесването на питката с паричка и нейната декорация, всичко това ми носи удоволствие, защото го приготвям с много любов за семейството си. Изборът ми на ястията всяка година е сходен. Задължителни са чушките с ориз, сармите с ориз и стафиди, питката с паричка, бобът, тиквеникът, плодовете, както и символичните мед, орехи, чесън и жито.

Щирийска салата с боб


Т
ази салата се приготвя с щирийски боб, наречен  Käferbohnen, който се характеризира с огромни размери и красиви цветове, наподобяващи бръмбари, откъдето предполагам идва и наименованието му. Отглежда се  най-вече в района на Югоизточна Щирия, в богати на минерали и плодородни почви.

Качеството му се дължи най-вече на успешното съчетание на идеалните условия и експертният опит в отглеждането му, както и сортовете, които са оптимално адаптирани към околната среда. Узрелите бобови шушулки се събират със специални машини, а се изсушават, почистват и подбират ръчно. Качеството на този боб е много високо. Според проучвания в 100 грама сушен боб се съдържат около 43 грама въглехидрати, 20 грама протеини и само 1,7 грама мазнини. Това го прави пълноценен заместител на месото. Зърната съдържат големи количества витамин В, минерали и микроелементи, които имат противовъзпалително действие в превенцията на заболявания като рак. Високото съдържание на фибри насърчава храносмилането, помага за понижаване на холестерола и регулиране на нивата на кръвната захар.
От август 2016 година Käferbohnen е вписан в европейския регистър на защитените наименования за произход и географските указания.
Съчетанието на креместата консистенция на сварените зърна, заедно с ядковият аромат създават изключителен гурме вкус на този вид боб и ако пътувате по тези райони, не пропускайте да си купите продукта от фермерските пазари, или директно на място от производителите. (Източник на информацията)

Коледни сладки от близо и далеч

world best christmas cookies

В
 последните няколко години за направата на коледните ми сладки избирам тема. През 2014 основен акцент бяха шоколад, ядки и сушени плодове, през 2015 сладките бяха с подчертана коледна тематика в декорацията, през 2016 се спрях на масленото тесто, с което направих различни видове сладки, през 2017 избрах сладки от австрийската кухня, а през 2018 се спрях на белият цвят. Тази година темата на коледната ми селекция бе: Коледни сладки от цял свят, но тъй като не са от съвсем целият свят, реших да нарека темата: Коледни сладки от близо и далеч.
Определено подобна тема е доста вдъхновяваща, но също така изисква и време за търсене и сравняване на рецепти, така, че наистина да се получат на финал най-добрите сладки от тези места. Ако не разбирате за какво говоря, просто напишете в Гугъл някаква търсена рецепта и сами ще видите колко много излизат, коя обаче би гарантирала добър резултат, е загадка. В случай, че не излизат рецепти в познати и утвърдени блогове, залагам на следното: отварям няколко, сравнявам съставките, продуктите, време за печене, и едва тогава започвам да действам. Но за това сме си говорили и преди.

Коледната приказка на Марияцел и Ванилови кифлички с тиквени семки


Предколедното настроение така ме бе погълнало, че почти не усетих кога стана 23. 12. Улисана в предпразнични приготовления, между които и любимото ми “сладкоправене”, до момента успях с всичко, което бях запланувала, с изключение на публикациите в блога. Но така или иначе вашите сладки са отдавна приготвени, мисля че и на по-късен етап никой не би отказал доза сладки изкушения. В навечерието на най-любимите ми празници реших да споделя една от рецептите на тазгодишната ми коледна селекция сладки, която ще ви покажа в близките дни. Темата, която избрах за нея бе доста вдъхновяваща, но повече няма да издавам:). Засега споделям само една много известна австрийска коледна рецепта за популярните ванилови сладки във форма на подкова( полумесец) – Vanillekipferl, но в Щирийски вариант. Естествено приготвени с емблематични за Щирия продукти от тиква – тиквено олио и тиквени семки. Рецептата е същата, която съм показвала много отдавна, просто в нея бадемовото или ореховото брашно заменям с тиквено брашно и добавям тиквено олио за цвят.

Като стана дума за тези продукти, тази година решихме да си вземем елха от ферма. Обстановката, гостоприемството, всичко създаваше една прекрасна атмосфера в унисон с коледния дух. И както си говорехме с хората там, усещането е различно. Не е като покупка в магазин.
Това семейство освен с отглеждане на елхи, се занимават и с други неща. Имат и малко магазинче за фермерски продукти. С гъбите се занимава синът им, а тиквеното олио, ябълковият сок и щирийският боб са на близки семейства. Много ми хареса как целият район си сътрудничат и сякаш попадаш в един друг свят. В тази къща има мляко, в другата тиквени продукти, в третата ябълки… Почерпиха ни с пунш, глювайн, домашни сладки, а ние си купихме чудесни продукти и най-красивата елха.

Бисквити с шоколадов печат


П

редполагам много от вас са купували или виждали в търговските вериги бисквитите, подобни на PÉTIT BEURRE, но с шоколадово покритие. Заради новата ми форма за бисквитки, направих отново "проучване":) и се оказа, че най-популярните такива са френски, известни като PÉTIT ÉCOLIER, получили името си от картинката, щампована върху тях, изобразяваща малко дете, държащо кошница в ръка. От момента на създаването им, тези бисквитки остават с непроменена картина и този малък ученик се превръща в техен символ. Моят комплект за тяхната домашна версия съдържа силиконова форма за шоколадчета и резец за бисквити, в подходящ размер, но с коледни мотиви. (Все пак оригиналната щампа е патентована).

Спекулатис за деня на Св. Николай


Св. Николай е празник, почитан в много страни по света, макар и с някои разлики. В България например на този ден се приготвя празнична трапеза, на която се подреждат постни ястия, рибник, питка. В Австрия празника е дългоочакван най-вече от децата, тъй като Светецът е смятан за техен закрилник. Той винаги пристига с неговият придружител Крампус. Св. Николаус посещава добрите деца и им носи малки подаръчета, като мандаринки, фъстъци, орехи, тестени фигурки, шоколадчета и бисквитки, а Крампус наказва лошите. В случай, че ви е интересно повече за празниците можете да прочетете в следните публикации:Коледни традиции: Крампус в Австрия, Денят на Св. Николаус, Никулден в България.

Първото утро на Адвент


Ето че, годината е към своят край, а последният месец вече настъпи. Декември е тук с цялото си вълшебство и празничност, с всичката си топлина и уют. Не случайно харесвам един известен израз, който обичам да употребявам през месеца и който всъщност някак събира всичко, което декември символизира: “Когато нахлуят студените дни на декември, настъпва времето на топлите спомени”.
Тази година 1 декември съвпада и с първата неделя на Адвент. За целият период на Адвент съм разказвала тук, а подробно за Адвент в Грац - тук. От няколко години за този празник изработваме Адвент венец и палим първата му свещичка.

Хрупкави пилешки пуканки


П

уканките направих по желание на малкият ми син. Всъщност това са панирани пилешки филенца, в малък вариант. Каква панировка ще изберете е въпрос на предпочитания, но с тази се получиха много добре. Освен това, сходно техниката, която прилагам на пилешките филенца с корнфлейкс, оставих да престоят за десет минути, за да може сухата смес да прилепне добре към тях и да се получат наистина красиво и вкусно.

Пилешки филенца с корнфлейкс

Пилешки филенца с корнфлейкс

Н
аучих се да приготвям тези филенца, преди години, когато в заведенията бяха хит, а и все още са. Повечето деца ги харесват, а и родителите също:). 
Учудващо, но нямам тази рецепта в блога си, или съм я забутала някъде неоткриваемо дори и за мен:). Е, коригирам тази грешка, след като и тези снимки забелязах че отлежават достатъчно дълго в компютъра ми.

Всъщност рецептата всеки я знае, тук по-скоро ще обърна внимание на тънкостите, до които достигнах през годините на приготвянето на пилешки филенца с корнфлейкс, така че да не се налага да събирам панировката от тигана, а да сервирам едни наистина хрупкави и добре изглеждащи филенца.

Шведски кюфтенца - Köttbullar


Д
ълго време се опитвах да открия рецепта за Шведски кюфтенца - Köttbullar, които да наподобяват любимите ни в Икеа. Тествах няколко, които бяха вкусни, но нито една не наподобяваше това, което търсех. Докато не попаднах на рецептата на Сали.
Тези кюфтенца не само изглеждат, а и са същите на вкус. Могат да се приготвят чрез пържене или печене и на снимките са и двата варианта. Правих ги също и с два вида смляно месо - със смес свинско и говеждо и само с говеждо. Фаворит са ни с говеждо месо и печени на фурна. Ето и рецептата:

Тиквеник с домашни кори

тиквеник, домашен тиквеник, тиквеник с дърпани кори

Есента е сезонът на щруделите и баниците, най-вече с ябълки и тиква. Приготвям ги както с готови кори, така и с домашно точени и дърпани кори. В тази публикация ще споделя как правя моят Домашен тиквеник или познат още като Дърпана баница с тиква. За тънкостите при приготвянето на домашните кори за баница съм писала и друг път. Как се точат кори съм показвала в рецептата за Класическа българска баница и Виенски щрудел с ябълки.

Тиквеник с домашни кори

стъпка по стъпка

Приготвих този тиквеник за Деня на Християнското семейство у дома. В случай, че спазвате постите, може да замените маслото с олио, яйцето в тестото нямам представа дали би било удачно да се пропусне. Дозата на тестото е за получаване на кори, достатъчни за тава с размер 30 см, но това е относително.


Продукти за тестото:
500 гр брашно, тип 700
1 ч.л. сол
2 яйца
200 мл топла вода
40 мл олио

за престояване на тестото:
1 купа с олио

Продукти за плънката:
400 гр обелена тиква
1 ч.ч. смлени орехи
4 с.л. кафява захар( или на вкус)
щипка индийско орехче( по желание)
1 с.л. цейлонска канела
4 с.л. пълнозърнеста галета

около 70 гр масло, за намазване на корите


Приготвяне на кори за тиквеник:
Брашното се пресява в купа. Добавят се останалите съставки и се меси с приставките на миксера или с ръце до получаване на меко тесто, което да се отделя от ръцете.
Ако е необходимо може да се добави още брашно, но при мен досега не се е налагало.
Тестото се оформя на топка, покрива се със стреч фолио и се оставя да престои около 15 минути на стайна температура.
След това от него се оформят по-малки топки – при мен 3 на бр.
Всяка топка се полива хубаво с олио (над купа) и всичките топки се поставят в същата купа, покриват се с фолио и се оставят да престоят около 30 минути.


Начин на приготвяне на плънката:
Тиквата се настъргва на едро ренде и се поставя в купа. Разбърква се в останалите съставки. Оставя се докато се приготви тестото. В случай че се е отделила течност, тя се отстранява.




Взима се една топка и върху намаслен плот(или набрашнен), първоначално се разточва с точилка на кора, като се започва от центъра към краищата. Когато кората е добре разточена, започва да се тегли с ръце, в краищата и последователно, обикаляйки в кръг. Колкото по-тънко – толкова по-добре. Не се притеснявайте ако някъде се скъса, това на по-късен етап няма да личи.



Върху всяка кора се разпределя плънка и парченца масло и се навива на руло. Краищата на рулото може да се отстранят. Всяко руло се завива като охлюв в тава, намазана с масло или застлана с хартия. Върху оформената баница се поставят парченца масло.


Баницата с тиква се пече в предварително загрята фурна на 180 градуса до готовност( зачервяване) за около 40 минути. Изважда се и се оставя да се охлади. По желание може да се поръси с пудра захар.

Къпана баница

kupana banica

Н

апоследък от много места в интернет се "показваше" тази Къпана баница и естествено от любопитство и аз я направих:). Баницата е различна от класическата, корите стоят някак като при лазанята и нищо чудно, защото тестото е същото. Като цяло тази баница е лесна за направа, но изисква повече време.
Ръководех се по това видео и ви препоръчвам да го изгледате, ако има нещо неясно в моята рецепта.

Сладкиш "Клавиши" с орехи и шоколад

Sladkish klavishi

С

ладкиш "Клавиши" е сладкиш, който няма определена рецепта, а е наречен така заради формата си. Поради това, всеки един сладкиш би могъл да се превърне в такъв, просто трябва да се нареже на малки правоъгълни парчета. Дали това ще бъде любимата торта, в правоъгълен вариант, или старата Агнеса, това е въпрос на лични предпочитания и вкус. Версията му при мен е с орехови блатове, два вида крем и шоколадова глазура. Разрязахме сладкиша след няколко часа, но за най-добър резултат препоръчвам това да се направи след 24 часа престой в хладилник. Тогава вкусът му е фантазия. Кремът беше стегнал, беше "напоил" отчасти блатовете, разрезът беше много по-прецизен. Но когато и да се разреже, сладкишът е чудесен. Тук ще обърна внимание и на един трик, който може да се приложи, когато нямате правоъгълна форма с падащ борд.

Как се прави гювече?


П
реди години, когато все още правех първите си стъпки в кулинарията и най-често следвах дословно рецепти, една от тези, които търсих тогава бе рецепта за гювечета. Бях си купила такива съдове от Троян и не знаех точно какво да сложа в тях. Днес това ми се струва забавно, тъй като гювечето всъщност е съд, в който можеш да приготвиш всичко, което може да се побере в него, а любимо ми е "обери хладилника":).

Паниран кашкавал - базова рецепта


З

а някои хора може да е странно в блоговете да се споделят толкова популярни рецепти, като паниран кашкавал например, но за мен и хората, които разчитат на моите рецепти и както сме обсъждали с други блогъри, смятаме, че точно това са рецептите от които имаме най-много нужда. Добре познатите разочарования от разтекъл се кашкавал в тигана съм имала и аз и по тази причина реших да споделя до какви изводи и тънкости стигнах през всичките ми години любителски кулинарен опит:). 

Пикантни пилешки късчета с тиквички


Tова ястие за пръв път опитахме в едно заведение в Грац. На големият ми син му допадна и реших да го приготвя вкъщи. Опитах се да разгадая какво точно съдържа, месото и тиквичката се виждаха, но сосът ме озадачи. Усетих че съдържа сметана, нещо пикантно, като лют червен пипер, но как точно трябваше да се приготви не знаех. Потърсих рецепта в интернет, точно тази същата нямаше, но имаше много рецепти, които ме насочиха как трябваше да действам и според всички вкъщи – успешно:).

Ябълков пай



Всяка година на Димитровден приготвям ябълков сладкиш. Тогава сякаш ябълките са най-вкусни, а вкъщи ухае на някаква приятна смесица от есен и сладкарски подправки. Тази година се спрях на Ябълков пай, но не какъв да е, а най-вкусният Ябълков пай:).

В публикацията ми за Тиквен пай споменах подробностите, важни за добрия резултат при този тип сладкиши. Тук само ще вмъкна снимка на разрез на тестото, при което се виждат пластовете, които на по-късен етап се превръщат в слоеве на кората на този Ябълков пай.

Телешки стекове на тиган

телешки стекове

На пръв поглед да изпечеш стек или пържола изглежда просто, но само за хора, които не са се занимавали с това. Заради различните вкусове се различават и различни степени на изпичане на месото. Нямам намерение да уча някой как да пече телешките си стекове, но с удоволствие споделям моят начин за това. Разбира се, за да успея прочетох доста материал по темата. Интересно е, че известни готвачи дават противоположни съвети при печенето на стекове, което малко ме озадачи, но пък съм сигурна, че всеки един от начините води до добър резултат и всеки би могъл да открие своят. В някои рецепти месото се поръсва със сол и пипер преди печене, в други след. Също така някои готвачи препоръчват обръщане на месото през минута, други категорично са против това и месото обръщат само веднъж, след като добре се е запекло. Забранява се дупченето на месото по време на печенето, заради изтичането на соковете му, термометрите за месо в случая също са нежелателни, но пък са най-сигурният метод, за тези, които пекат подобно месо за пръв път. Друг начин за проверка на готовността на месото е с притискане на три различни пръсти на възглавничката под палеца, но този трик не съм овладяла:) В крайна сметка, каквито и съвети да дават различните готвачи, резултатите поне на видео и снимка изглеждат сходни. Ето и моят начин за печене на стекове:

Домашни талятели с трюфел сос


След кратка отбивка от темата за кулинарните ми вдъхновения след пътуването ни до Истрия, споделям следващата рецепта за Домашни талятели с трюфел сос. Ако сте обърнали внимание, в края на публикацията споделям ястията, които опитахме в Истрия и това бе сред тях.

Пълнозърнест и класически тиквен пай


Докато децата ми бяха малки, Хелоуин бе повод да се забавляваме, маскираме и естествено да приготвя нещо по-интересно за хапване. Бисквитки, пайове, чийзкейк, нещо с тиква, нещо във формата на духчета, прилепи и тематични. Все пак детските филмчета, които гледахме бяха пълни с интересни кадри от Хелоуин. Изработвахме декорации, планирахме партита, децата правеха своите тиквени фенери и всъщност този ден се изпълваше с приятни занимания и веселба. Като кулинар ме привлича възможността да приготвя нещо различно за хапване и празниците са идеален повод за това. Децата ми вече са големи и все пак оставихме за 31 октомври сезонният тиквен пай. Всяка година го приготвям по една и съща рецепта, която съм споделяла. Този път направих една класическа версия, но в два варианта: Пълнозърнест и с бяло брашно. Пълнозърнестият се получи чудесен, дори и в неговата кора се образуваха характерните за добрият пай слоеве.

Бяла полента с трюфели и Пармезан


К

огато посетихме Истрия, в Ливаде се провеждаше фестивал на трюфела. Освен него обаче се предлагаха и различни кулинарни продукти. Тъй като голяма част от тях ни бяха познати, погледа ми бе привлечен от бяла полента. Взехме си трюфели, разбира се, но в торбата ми се озова и килограм от това ново откритие:). Мъжът, който я продаваше ни обясни, че тази полента се прави от сорт бяла царевица. Рецептата, по която приготвих полентата е класическа, но я поднесох с трюфели и твърдо сирене тип Пармезан. В кухнята на Истрия силно се усеща италианското присъствие и тази рецепта е такава. В случай, че не откривате бяла полента може да я замените с жълта.

Посутице с телешки гулаш

Posutice, паста от Истрия

Е

дна от причината, поради която обичаме да пътуваме е откриването на нови, различни вкусове. Някои от тях опитваме на местна почва, други приготвяме у дома. Един вид вдъхновение за готвенето вкъщи:). Предизвикателство за всеки кулинар е да приготвя нови и нови рецепти, да тества различни продукти. Редуването на няколко вида ежедневни манджи би унищожило желанието ми за готвене и със сигурност би превърнало всичко в рутина. Точно по тази причина винаги търся повод да внеса разнообразие и го намирам непрекъснато в продукти, сезони, пътешествия, хора, празници и дори предмети. И макар напоследък да нямам време да споделям всичко тук, количеството на рецепти до момента в този блог го доказва.

Есенни дестинации: Истрия


В далечни времена по тези земи живеели гиганти. Малките хора се отнасяли много зле с тях, като отровили голяма част и оставили по един, за да ги използват. Обработвали нивите им, ловували, извършвали най-тежката работа. В близост до Мотовун живеел Вели Йозе. Използвали го за всякакви дейности, като една от тях била да бие камбаната. Веднъж го изпратили до Венеция, но по пътя се запознал с Илия, който отворил очите му за Свободата. Лодката се разбила и се наложило Вели Йозе да се върне в Мотовун. Гигантът, заедно с други великани избягали по хълмовете и заживели щастливо, като копаели злато. Така бившите им владетели дошли да работят за тях. От алчност и с хитрост обаче те успели да настроят гигантите един срещу друг, вследствие на което отново ги превърнали в “слуги”, а само Йозе останал в планината.

Френски макарони с брашно от тиквени семки и крем от тиква / Pumpkin French macarons


За някакви си 30 секунди изпуснах времето за печене и краищата леко потъмняха, не че не можех да ги маскирам на снимките в някоя програма, но пък как щяхте да разберете, че съм говорила с мама по телефона:). Всъщност тези краища се забелязват само на снимката, в действителност никой не им обърна внимание, а и черупките са такива, каквито трябва да са: с хрупкава външност и мека, дъвчаща сърцевина.

Малки кифлички с кестени / Maroni kipferl


Е

дна от традиционните ни есенни дестинации в последните няколко години са кестеновите гори. Освен, че прекарваме време сред природата, събираме и първите нападали кестени. Чувстваме се като откриватели и наистина е много забавно между падналите цветни листа да съзреш рошавата дрешка на някой узрял кестен. Не прекаляваме с количествата, тъй като кестените изискват правилен начин на съхранение, в противен случай или ще се сдобият с мухъл, или пък ще изсъхнат и няма да могат да се белят добре след печене. След като приготвихме любимите ни печени кестени, оставих малко, за да направя едни кифлички, които отдавна бяха привлекли погледа ми.

Торта Хъмингбърд / Hummingbird cake

Торта Колибри, торта Хъмингбърд

Н
а всеки рожден ден на децата ми, ми се иска да започна да пиша и споделям всички онези емоции, които ме обземат когато ги погледна. В суетата около празника обаче, почти не остава време да събера мислите си и да отделя време за блога. Не, че някой свободен ден не бих могла да го направя, но не би било същото, просто защото емоцията от думите е най-силна, когато се предава на момента.  Макар че е трудно да бъдат пресъздадени, има някакво вълшебство в такива думи - думи, които пораждат емоции, но все пак съществуват чувства, за които не достигат думи и моите са такива.
Може би така и трябва, това са много лични и скъпи неща, които е по-добре да останат вътре в нас, а да споделим само част от тях.

Френски макарони с куркума и сини боровинки / French macarons with turmeric and blueberries


Преди няколко години с малкият ми син посетихме сладкарница Mészáros, Graz. Поръчахме си сладкиши и по един френски макарон. Настанихме се на масата а аз започнах да правя снимки на това уютно място. Седнах, отпих от кафето си и потърсих с поглед макароните, а те липсваха… Тъкмо мислех да стана, да попитам да не са ги забравили и отсреща едни хитри очички ми подсказаха какво се е случило. До този момент Ицко никога не беше взимал мой дял от храна:), а тези малки бижута го бяха изкушили и се превърнаха в един от любимите му десерти. Няколко пъти взимахме макарони от там, тортите за един от рождените му дни и в училище и вкъщи бяха декорирани с френски макарони. Макар, че в началото на блогърството ми, между първите рецепти се наредиха и тези за Френски макарони, доста време не бях правила у дома. В последните пък няколко години поради стечение на обстоятелствата бях на 1000 км от любимата ми фурна, и имах една, която не беше подходяща за толкова деликатни сладкиши, но пък много си я обичах и нея, защото доста вкусотии изпекох там. Е, вече съм с горе-долу прилична за тази цел фурна и на няколко пъти правих френски макарони.

Кайзершмарн - любимите палачинки на императора / Kaiserschmarrn

императорски палачинки, накъсани палачинки, кайзешмарен, кайзершмарн

С
лед като седнахме на любимото място за наблюдение наГросглокнер на император Франц Йозеф, решихме, че няма да е лошо да опитаме и любимият му десерт Kaiserschmarren, още повече, че рецептата виси от няколко седмици на стената ми на календара за септември.

Трапеза, цветна като есента



Е

сента е вдъхновяваща с изобилието си от плодове и зеленчуци. Фермерските пазари преливат от цветове. Желанието за готвене ме обзема само като видя прекрасните дарове на сезона. Включвам ги в познати и непознати рецепти, а чиниите ни по това време стават все по-цветни и по-пъстри. Ето и някои от ястията на моята трапеза, цветна като есента:

Класически френски Мадлени / Classic French Madeleines

мадлени, класически мадлени, френски мадлени

..."- А Вие сте?
- Новата готвачка."...

"Т

ранспортер"(с Джейсън Стейтъм) е сред любимите ми филми и по тази причина периодично го гледам. Колкото повече гледаш един филм обаче, започваш да обръщаш внимание и на различни сцени, детайли и други на пръв поглед дребни неща, които първоначално са ти убягнали. В "Транспортер 1" след като Франк трябва да достави една пратка, която се оказва млада жена, тя се озовава в къщата му и когато на вратата почуква инспекторът тя отваря и се представя за готвачката. Същата тази сутрин бе направила Мадлени, по които обаче полицаят разпознава, че тя не е готвачката:).
След като направих Пиле Киев от "Транспортер 3", заради изкусителното описание на Валентина и поради желанието на малкият ми син, преди време от любопитство дали бих могла да заблудя някой, че съм или не съм готвачката:), реших да направя и Мадлените. Е, вие как мислите?:)

Вита шоколадова торта за рожден ден / Vertical layer cake


О
т дете свързвам тази торта с празнуването на рожденни дни. Възхищавах се на изящните "клавиши", образувани от блатовете и недоумявах как може да се получи това. Има някаква елегантност в този вид торти. На някои от рожденните дни на големият ми син, (вече 20 годишен:), правех такива торти. За мой рожден ден, а и на малкият ми син също. Това, което не се престрашавах тогава е да изпека блатовете и винаги ползвах готови. Първите ми стъпки в цялостната домашна направа на вита торта бяха, когато направих Пиратската торта на Христо, в която освен че изпекох блатовете за двуетажна торта, вложих и всичките си умения по рисуване:).

Bauernkrapfen/ Фермерски понички


Всяка есен, в първият уикенд от училищната седмица, в Грац се провежда фестивалът “Aufsteirern”. Дълго време не можех да си обясня значението на тази дума, тъй като точен превод няма. Оказа се, че това е измислен глагол, който има значението на нещо като “Пощиряване”, (като побългаряване, и т.н.:), отнасящо се за Щирия. И в действителност точно това се случва в тези три дни на фестивала. По това време цялата централна зона на града се превръща в истинска приказка. Хората са облечени в традиционните си костюми, организират се различни събития, аромат на вкусна типична за района храна изпълва въздуха, консумира се с първият Sturm, а той самият представлява гроздова напитка, чиято ферментация току-що е започнала. Вкусът му е сладък, като гроздето, но пък същевременно се усеща и алкохол. Вкусът на щурма се променя с всеки изминал ден.
Показвала съм снимки от фестивала и тази година просто реших по този повод да ви споделя една типична за Австрия рецепта, която в района на Щирия носи малко по-различно наименование, а защо е така, ще ви разкажа в публикацията.

Сезонно: Да запалим барбекюто



О
т известно време събирам снимков материал, с намерение да публикувам на едно място храната, която приготвяме на нашето барбекю. Всъщност всичко, приготвено на барбекю е толкова вкусно, че често продуктите имат нужда само от семпло разгръщане на вкуса с малко соев сос, черен пипер или сол. Разбира се експериментираме и обогатяваме(разнообразяваме) с различни сосове и подправки.  Макар, че няколко пъти съм споделяла такива публикации и предполагам ще го правя и занапред, едва ли ще изненадам някой и не това е целта ми.
Идеята за  заглавието ми дойде от първата снимка. Ако сте обърнали внимание на огъня( под надписа grill) се очертава профил на глава, с широко отворени уста, която сякаш крещи: "Време е да запалим барбекюто:)", но може и да крещи "Давай наденичките":). Каквито и асоциации да предизвиква този "гръмогласко":), то сезона на барбекюто определено настъпва. Макар, че за много хора лятото е този сезон, за нашето семейство есента и пролетта са точното време.

Бяла риба(Зандер) със зеленчуци и Скордаля


В

 кулинарната група "Готви, обичай, усмихни се", благодарение на Пепа Стоева, Соня Симеонова и Катерина Сиври научих, че бяла риба в Австрия се нарича Зандер. Всъщност по-важното, което научих от Пепчо е, че бяла риба е вид риба, а не общо наименование за няколко риби. Не знам каква е причината за тази ми заблуда години наред, но човек се учи цял живот... Та ето я и на нашата трапеза, този път снимката е от началото на лятото:)

Панирани пилешки крилца на фурна


П

илешките крилца са продукт, присъстващ често в кухнята у дома. Приготвям ги по много начини, чрез пържене, печене, на яхнии, в традиционни и чуждестранни ястия. Могат да бъдат чудесно мезе, или пък основно ястие, ако са придружени с гарнитура. В рецептите ми с пилешко месо има още много идеи, а тази е за хрупкави крилца на фурна, които, както и предишната рецепта отлежават в компютъра ми още от пролетта:). 

Кабеляу ( треска ) на тиган с цветна гарнитура от зеленчуци


М

ного скоро есента ще започне да разкрива цветовете си. Навън ще става все по-колоритно, в чиниите ни също:). Приготвих тази рецепта още през пролетта, когато спанак и манголд имаше в изобилие, но багрите, които се получиха много ми напомняха за есента и отложих публикуването. Като цяло рецептата е класическа рецепта за риба на тиган, с богата гарнитура от зеленчуци, но все пак е идея за обяд или вечеря.

Гръцка баница Бугаца / Greek Bougatsa (Μπουγάτσα)


Бугаца е с произход от Константинопол, когато градът е бил все още византийски, а по-късно емигранти донасят рецептата в гр. Серес, постепенно достига до Солун и днес Бугаца е една от най-популярните закуски в северната част на Гърция. Приготвя се от фини кори( ръчно правени или готови), сервира се като се реже на малки парчета, задължително с придружаваща чаша вода. Предлага се с плънка от крем, която може да бъде от сирене, кайма, пиле, спанак или сладка. Повече за етимологията и историята на Бугаца, може да прочетете тук.

Сирене Саганаки / Saganaki


С

аганаки са ястия от гръцката кухня, обединени заради начина по който се приготвят. Саганаки всъщност е умалителното на "сагани"- тиган с две дръжки.  Думата идва от турската "сахан". Най-известно от тези ястия е Сирене Саганаки - Сирене на тиганче. Приготвя се като порционирани парчета сирене се потапят последователно в брашно и вода и се (запичат) до разтопяване в тиган със зехтин. Най-подходящи са Кефалотири, Халуми, Гравиера, Касери. Приготвих моето Сирене Саганаки с Кефалотири. Точно в тази рецепта не бих могла да препоръчам с какво да се замени, тъй като Кефалотири е сирене със свой собствен вкус и структура, но наподобява сирене Пекорино. Традиционно се сервира с черен пипер, лимон и салата, но доста често се поднасят и версии със сладко и ядки. Други известни ястия Саганаки са Скариди и Миди, които се приготвят с доматен сос и Фета.

Суджукакя / Soutzoukakia /Σουτζουκάκια


Т

ази рецепта се внася в Гърция от Смирна (Измир) в началото на 20 век. Ястието представлява малки продълговати кюфтенца, приготвени от говежда или телешка кайма, с канела, кимион и чесън, сервирани в доматен сос и гарнитура от пилаф или картофено пюре. Известни са и като Кюфтенцата от Смирна. Разгледах няколко рецепти във видео канала Ю-туб и в гръцки сайтове. Това, което мога да обобщя е, че кюфтенцата като всички кюфтета по света могат да се приготвят по различен начин, но най-характерно за тях е, тъй като идват от Измир -каймата да е телешка или говежда и подправките, които споменах по-горе. Могат да се приготвят на фурна, или в тиган, като най-популярният метод е този, който споделям тук:

Патладжани "Папуцаки" с кайма и сос "Бешамел" / Papoutsakia


В

 публикацията за Кавала, обърнах малко внимание на гръцката кухня. Едно от ястията бе Патладжани "Папуцаки". В превод името му означава "Патладжанени обувки" и е една много вкусна идея за пълнен патладжан на фурна. Тази рецепта, като всяка друга има своите версии, но най-популярна може би е тази с мляно месо(кайма) и бешамел. В блога съм споделяла още една рецепта за Папуцаки, без месо. По принцип заради името си патладжаните се пълнят поотделно и след като се запекат наистина приличат на обувки:), но в Кавала ни поднесоха това ястие по различен начин. Беше приготвено в голяма тава, патладжаните бяха подредени на един ред, много близко един до друг, отгоре бяха заляти със сос с кайма и Бешамел, но след печенето ястието вече беше едно и се режеше на порции. Предполагам в много заведения е така, за по-голямо удобство, вкусът е един и същ, но на визия малко наподобяваше Гръцка мусака, тъй като съставките са сходни, да не кажа еднакви(ако мусаката е направена само с патладжан). Но както и да се приготви това ястие, със сигурност ще е вкусно.
Характерно за Патладжани Папуцаки с кайма и Бешамел е, че предварително изпечени патладжани( може цели, може на полувинки) се пълнят със сос с кайма( тип Болонезе), заливат се със сос Бешамел и се запичат. Изхождайки от това направих и моите Патладжанени обувки: