Страници

Bauernkrapfen/ Фермерски понички


Всяка есен, в първият уикенд от училищната седмица, в Грац се провежда фестивалът “Aufsteirern”. Дълго време не можех да си обясня значението на тази дума, тъй като точен превод няма. Оказа се, че това е измислен глагол, който има значението на нещо като “Пощиряване”, (като побългаряване, и т.н.:), отнасящо се за Щирия. И в действителност точно това се случва в тези три дни на фестивала. По това време цялата централна зона на града се превръща в истинска приказка. Хората са облечени в традиционните си костюми, организират се различни събития, аромат на вкусна типична за района храна изпълва въздуха, консумира се с първият Sturm, а той самият представлява гроздова напитка, чиято ферментация току-що е започнала. Вкусът му е сладък, като гроздето, но пък същевременно се усеща и алкохол. Вкусът на щурма се променя с всеки изминал ден.
Показвала съм снимки от фестивала и тази година просто реших по този повод да ви споделя една типична за Австрия рецепта, която в района на Щирия носи малко по-различно наименование, а защо е така, ще ви разкажа в публикацията.

Преди много години по сенчестите склонове на долината на р. Енс реколтата от ръж процъфтявала. От другата страна, по слънчевите склонове на Рамзау пък богата била реколтата от пшеница. Единият район бил католически, а другият евангелски. И така в районите на Шладминг и Рамзау на Дахщайн поничките били разделени на Woazene Krapfen – евангелски, а Roggenkrapfen (с ръжено брашно)- католически. “Woazene” бе поредната дума, която опитах да преведа и се оказа, че не може:). Щирия е известна със своя щирийски диалект и всъщност “woazene” произлиза от думата за пшеница “weizen”. Та тези понички всъщност са пшенични понички.
И така след тази кратка и любопитна история всъщност може да обобщим, че Bauernkrapfen са типични фермерски понички, които в района на Щирия са известни като Woazene krapfen, Steirerkrapfen, Roggenkrapfen.
Много често Фермерските понички се поднасят с Steirerkas(щирийски специалитет, ронливо сирене), но разбира се и в сладки версии със сладко, различни конфитюри, компоти(които са малко по-различни от класическите и наподобяват течни конфитюри). Може да ги намерите по хижите в районите на Шладминг и Рамзау, по фермерски пазари, празници и фестивали. Или може да си ги приготвите вкъщи, следвайки моята рецепта:).


Bauernkrapfen/ Woazene Krapfen / Фермерски понички


Рецептата ми е на база всичко прочетено във връзка с Фермерските понички. Макар да наподобяват на външен вид нашенските мекици, нямат общо в състава си. По-скоро това са Австрийски крапфен(понички), но оформени по различен начин, което променя вкуса им и се получава нещо средно между мекица и поничка.



Продукти:
40 гр прясна мая( 14 гр суха мая)
2 с.л. захар
120 + 300 мл топло(не горещо) прясно мляко
600 + 200 гр брашно тип 700
1 ч.л. сол
8 гр бурбонска винилова захар
настъргана кора на 1 био лимон
1 с.л. ром
1 яйце + 1 жълтък
75 гр разтопено масло

допълнително:
250-500 гр свинска мас за пържене
за поднасяне: пудра захар, сирене, конфитюр


Начин на приготвяне на Фермерски понички:
Маята и захарта се разбъркват в 120 мл от прясното мляко. Купата се покрива с кърпа или стреч фолио и се оставя маята да шупне( за около 10 минути).
600 гр от брашното се пресява в купа, към него се добавя солта и ваниловата захар, разбърква се. Оформя се кладенче и в него се изсипват всички останали съставки + шупналата мая. Замесва се меко тесто, като при нужда и по малко се добавят допълнителните 200 гр брашно. Тестото трябва да е гладко, нелепнещо, но в никакъв случай не се утежнява с много брашно. Оформя се на топка, поставя се в чиста набрашнена купа, покрива се с кърпа или стреч фолио и леко одеало и се оставя на топло да втаса до удвояване на обема си.
От втасалото тесто се оформят топки по 50 гр всяка. При мен се получиха 27 бр. Подреждат се на леко набражнен плот, покриват се с кърпа или стреч фолио, за да не получават “коричка” и се оставят за десетина минути. През това време в касерола се загрява мазнината. Използвам малка касерола и 250 гр мас. Когато мазнината е загрята, котлона се намалява( аз работя на степен 1 или 2), взима се една топка, оформя се с ръка, като с палците се притиска в средата а с останалите пръсти се върти, за да се оформи вдлъбнатина(като мекица), пуска се в загрятата мазнина и се пържи от двете страни до златисто, като се обръща с помощта на две вилици. Изважда се върху домакинска хартия да се отцеди. По същият начин се процедира с останалите понички.
Поднасят се както топли, така и студени, поръсени с пудра захар и конфитюр, или пък сирене. Аз ги поднесох с пресен топъл конфитюр, който сварих докато се занимавах с приготвянето на поничките. Към 125 гр боровинки добавих 2 с.л. захар(може и повече) и 2-3 с.л. вода. Варих за около 20 минути, до желаната гъстота. Поничките може да се съхраняват в хладна стая, покрити със стреч фолио за един ден.






5 коментара:

  1. Рецепта с история и снимки.Уникално, Кате :)

    ОтговорИзтриване
  2. Прекрасни сте с Ицко!
    И рецептата е чудесна :)
    Прегръдка, Кате!

    ОтговорИзтриване
  3. Еееее, ама много обичам такива рецепти с история. А поничките ти ми напомнят за мекичките на моята баба. Ех...

    ОтговорИзтриване
  4. Обожавам рецептите ти, съчетани с увлекателна история за произхода им! А в компанията на прекрасните снимки, лъчезарните усмивки,страхотните костюми и прелестните улички на Грац, са невероятни! Целувки!

    ОтговорИзтриване
  5. Уникално,Кате! Поздрави! Благодаря ти за прекрасните коментари, целувки.

    ОтговорИзтриване