Усещане за Коледа

 

Обикновено, в средата на ноември по улиците на града започват да проблясват първите лампички, а витрините на магазините и прозорците на домовете се аранжират тематично. Коледните играчки и декорации, появили се в края на август в някои търговски вериги, няма да коментирам, защото това е нещо, което няма общо с Коледния дух, а по-скоро с коледния бизнес.
В Грац, този предколеден период е известен като “Петият сезон”. До скоро, средата на ноември ми беше странно да се пренастроя на празнична вълна, тъй като по това време още се наслаждавам на есента, но тази година е различно. И макар коледните базари да не отвориха своите врати и уютните къщички да не приеха своите посетители, ранното ми усещането за Коледа бе толкова силно. Възможно е това да е заради ситуацията, поради която повече от всякога имаме нужда да вярваме, да се надяваме и да споделяме.

Четвъртата неделя на Адвент и селекцията ми от коледни сладки за 2020

Отброявайки неделите до Рождество, ето че неусетно запалихме и четвъртата свещичка на венеца. Светлината изпълни дома ни, а оставащите дни до Коледа вече са толкова малко.
Покрай всичките тези празнични семейни недели, почти незабелязано се изниза месец.
Тази неделя опитахме коледните сладки, които приготвих през седмицата. На Коледа няма как да изядем огромни количества храна и сладкиши, тъй като тогава имаме лични празници, затова предшестващите специални дни се оказват идеални за целта.

Айзенбанер

 

Някои имена на рецепти ми е много трудно да запиша чрез превода им, затова предпочитам да ги оставя с немските им имена. Така беше и с Рерюкен.
Айзенбанер (Eisenbahner) са жп работниците – железничарите. Тези сладки са наречени така, защото наподобяват релси или пък вагончета:) и са задължителна част от традиционните коледни плата със сладки в Австрия.

Канелени звезди

 

Макар от няколко години да виждам тези звездички в магазините и пекарните тук, за пръв път тази година реших да направя у дома.
Директно следвах рецептата от едно списание, но за съжаление не ми се получиха. Още в началото, самото тесто ми се стори рядко, но тъй като не знаех подробности за това как трябва да изглежда тестото за канелените звезди, предположих, че може би си е такова. По време на печенето звездите развалиха формата си, на вкус ставаха, но не това беше целта ми. От опит знам, че сладки, при които има опасност при печене да се променят е добре да се охладят във фризер или хладилник. Пробвах този вариант и тук, но отново несполучливо:

Третата неделя на Адвент и една рецепта за различно Коледно пънче

Неусетно се изтърколи още една седмица и ето, че запалихме и третата свещичка на Адвент венеца, а с нея и светлината в дома ни стана още по-ярка.

Домашни кроасани

Рецептата ми за домашни кроасани си има една дълга предистория, точно както и всички толкова популярни рецепти, които се амбицирам да направя. Проблемът при известните храни е, че за тях има толкова много версии и предложения, че наистина е трудно да се направи избор.
Като повечето храни, които ми грабват вниманието и направата на кроасани се случи, след обстойно и многодневно изследване и сравняване на продукти и начин на работа.
Това, което установих е, че те се правят от тесто, тип бутер, при разточването на което, се извършва един интересен процес на вкарване на масло, играещо ролята за отделяне на слоевете, наричан “ламиниране”. Важна роля за получаване на слоевете играе и престоят на тестото в хладилник, което се извършва на няколко пъти.
Като цяло, направата на домашни кроасани изисква най-вече търпение. За усъвършенстване е нужно време и личен опит, но една добра сполучлива базова рецепта е повече от необходима. Тъй като аз със сигурност достигнах до своята, я записвам тук.

Портокалови бисквитки с кокосово масло

Новото попълнение и вдъхновение в домашната пекарна е тази красива точилка, с помощта на която се изработват бисквитките, известни като Springerle, немски бисквити с релефно изображение.
Характерното за тези бисквити е, че релефът им се получава или чрез притискане на тесто във форма, или чрез валцуване, с точилка. Преди да се пекат, се оставят да изсъхнат, за да се запази изображението. Имам разкошна рецепта за Спекулатис, която със сигурност е много подходяща за тази точилка, но сега исках да пробвам нещо различно и макар с риск, след печене да получа просто равни бисквити, избрах рецепта на базата на маслено тесто, като в случая използвам кокосово. Рецептата е вариант на Лимоновите снежинки на Бети и ако вие нямате такава точилка, може да изпълните нейната идея. Опция също са печатите за коледни сладки, които бяха хит преди години и се намират навсякъде.

Втората неделя на Адвент

“Wir sagen euch an den lieben Advent.

Sehet, die zweite Kerze brennt.

So nehmet euch eins um das andere an,

wie auch der Herr an uns getan!

Freut euch, ihr Christen! Freuet euch sehr.

Schon ist nahe der Herr.”

Скандинавско козуначено руло с ябълки

В Дания сладкишите, произведени по тази технология на ламиниране(наслояване) на тестото се наричат Wienerbrød (Виенски хляб), в Австрия този сладкиш се нарича Apfelzopf, а обяснено на български става дума за сладкиш, сходен на козунак, но многопластов( сходно на бутер тесто), а този тук с вкус и аромат на ябълков щрудел.
Концепцията е донесена в Дания от австрийски пекари и оттогава се е превърнала в датски специалитет.
Тестото се прави с мая, брашно, захар, яйца и мляко. Разточва се, покрива се с тънки резенчета масло и след това тестото се сгъва и разточва няколко пъти, създавайки слоеве. Ако е необходимо, тестото се охлажда между сгъванията, за да се улесни обработката. Процесът на точене, намасляване, сгъване и охлаждане се повтаря многократно, за да се създаде многослойно тесто, което отвън става въздушно и хрупкаво, а отвътре богато, меко и маслено. Пълнежите и оформленията са различни, като някои от сладкишите имат собствени наименования.

Скандинавско козуначено руло с ябълки

Продукти:

тесто:
220 гр брашно
4 гр суха мая (1/2 пакетче)
100 мл прясно мляко
1 яйце
40 гр захар
1 ч.л. подправки за лебкухен( кардамон, канела, индийско орехче, кармафил и др.)

80 гр студено краве масло, за ламиниране

плънка:
2-3 ябълки
сокът на 1/2 лимон
70 гр захар Мусковадо
1 с.л. цейлонска канела
1-2 с.л. пълнозърнеста галета
по желание: орехи, пекан, стафиди

за глазиране:
1 яйце
2-3 с.л. прясно мляко

за поръсване:
пудра захар

Начин на приготвяне:

Тесто:
Брашното се пресява в купа, към него се добавят маята, млякото, яйцето, захарта, подправките. Замесва се меко тесто. Оформя се на топка, поставя се в купа, покрива се със стреч фолио кърпа и се оставя да втасва до удвояване. (за около 1 час).

Плънка:
Ябълките се белят, почистват от семенниците, разрязват се на две и след това всяка половинка се нарязва на тънки филийки. Поръсват се с лимоновият сок, добавят се захарта, канелата и галетата и се разбъркват.

Втасалото тесто се разточва върху набрашнен плот на правоъгълник или квадрат. В едната половина се разпределя 1/3 от маслото, нарязано на тънки филийки, покрива се с другата половина тесто.
Сгънатото тесто се разточва отново и горната процедура се прави общо 3 пъти.
На финал се разточва на правоъгълник. В средата, по дължина се разпределя плънката, като по желание може да се добавят орехи и стафиди. От двете страни на плънката, тестото се нарязва на ленти през около 7 мм – 1 см, които започват да се сгъват върху плънката, като се застъпват с редуване. Сплетеното руло се намазва с разбитото с млякото яйце. Оставя се да втасва 30 минути, без да се покрива.

Фурната се загрява на 180 градуса и рулото се пече за около 40 мин.( до готовност).
Изважда се и се поръсва с пудра захар.

От това тесто могат да се направят кифли с различни плънки.