Обикновено, в средата на ноември по улиците на града започват да проблясват първите лампички, а витрините на магазините и прозорците на домовете се аранжират тематично. Коледните играчки и декорации, появили се в края на август в някои търговски вериги, няма да коментирам, защото това е нещо, което няма общо с Коледния дух, а по-скоро с коледния бизнес.
В Грац, този предколеден период е известен като “Петият сезон”. До скоро, средата на ноември ми беше странно да се пренастроя на празнична вълна, тъй като по това време още се наслаждавам на есента, но тази година е различно. И макар коледните базари да не отвориха своите врати и уютните къщички да не приеха своите посетители, ранното ми усещането за Коледа бе толкова силно. Възможно е това да е заради ситуацията, поради която повече от всякога имаме нужда да вярваме, да се надяваме и да споделяме.
Коледа у дома е троен празник. Празнуваме рожденният ден на Иван, именният ден на Христо и разбира се Рождество Христово. Неописуемо е вълнението ми всяка година, а сърцето ми прелива от благодарност, щастие и обич.
Да описваш Коледа е невъзможно, тя е усещане, чувство, споделяне, тя е надежда, вяра, доброта.
Тази година изборът за почерпка на Иван бе Шоколадова торта с пудинг(имам дежавю:))) бел. с РД Христо).
Блатовете са шоколадови, между тях има пудинг (натурално нишесте с бурбонска ванилия), банани и глазурата е топла нуга макадамия на Цотер. Макар често да се съмнявам в крайният резултат на идеите на моите момчета, признавам, че тортата беше много вкусна, особено с тази течна глазура. Базова рецепта на тортата.
Христо бе категоричен за 10 бр. френски макарони с кафе. 7 за него и по един за нас:).
Няма коментари:
Публикуване на коментар