Страници
Пълнозърнест и класически тиквен пай
Всяка година в края на октомври приготвям тиквен пай, по рецепта, която съм споделяла. Този път направих една класическа версия, но в два варианта: Пълнозърнест и с бяло брашно. Пълнозърнестият се получи чудесен, дори и в неговата кора се образуваха характерните за добрият пай слоеве.
Бяла полента с трюфели и Пармезан
К |
огато посетихме Истрия, в Ливаде се провеждаше фестивал на трюфела. Освен него обаче се предлагаха и различни кулинарни продукти. Тъй като голяма част от тях ни бяха познати, погледа ми бе привлечен от бяла полента. Взехме си трюфели, разбира се, но в торбата ми се озова и килограм от това ново откритие:). Мъжът, който я продаваше ни обясни, че тази полента се прави от сорт бяла царевица. Рецептата, по която приготвих полентата е класическа, но я поднесох с трюфели и твърдо сирене тип Пармезан. В кухнята на Истрия силно се усеща италианското присъствие и тази рецепта е такава. В случай, че не откривате бяла полента може да я замените с жълта.
Посутице с телешки гулаш
Е |
дна от причината, поради която обичаме да пътуваме е откриването на нови, различни вкусове. Някои от тях опитваме на местна почва, други приготвяме у дома. Един вид вдъхновение за готвенето вкъщи:). Предизвикателство за всеки кулинар е да приготвя нови и нови рецепти, да тества различни продукти. Редуването на няколко вида ежедневни манджи би унищожило желанието ми за готвене и със сигурност би превърнало всичко в рутина. Точно по тази причина винаги търся повод да внеса разнообразие и го намирам непрекъснато в продукти, сезони, пътешествия, хора, празници и дори предмети. И макар напоследък да нямам време да споделям всичко тук, количеството на рецепти до момента в този блог го доказва.
Есенни дестинации: Истрия
В далечни времена по тези земи живеели гиганти. Малките хора се отнасяли много зле с тях, като отровили голяма част и оставили по един, за да ги използват. Обработвали нивите им, ловували, извършвали най-тежката работа. В близост до Мотовун живеел Вели Йозе. Използвали го за всякакви дейности, като една от тях била да бие камбаната. Веднъж го изпратили до Венеция, но по пътя се запознал с Илия, който отворил очите му за Свободата. Лодката се разбила и се наложило Вели Йозе да се върне в Мотовун. Гигантът, заедно с други великани избягали по хълмовете и заживели щастливо, като копаели злато. Така бившите им владетели дошли да работят за тях. От алчност и с хитрост обаче те успели да настроят гигантите един срещу друг, вследствие на което отново ги превърнали в “слуги”, а само Йозе останал в планината.
Френски макарони с брашно от тиквени семки и крем от тиква / Pumpkin French macarons
За някакви си 30 секунди изпуснах времето за печене и краищата леко потъмняха, не че не можех да ги маскирам на снимките в някоя програма, но пък как щяхте да разберете, че съм говорила с мама по телефона:). Всъщност тези краища се забелязват само на снимката, в действителност никой не им обърна внимание, а и черупките са такива, каквито трябва да са: с хрупкава външност и мека, дъвчаща сърцевина.
Малки кифлички с кестени / Maroni kipferl
Е |
дна от традиционните ни есенни дестинации в последните няколко години са кестеновите гори. Освен, че прекарваме време сред природата, събираме и първите нападали кестени. Чувстваме се като откриватели и наистина е много забавно между падналите цветни листа да съзреш рошавата дрешка на някой узрял кестен. Не прекаляваме с количествата, тъй като кестените изискват правилен начин на съхранение, в противен случай или ще се сдобият с мухъл, или пък ще изсъхнат и няма да могат да се белят добре след печене. След като приготвихме любимите ни печени кестени, оставих малко, за да направя едни кифлички, които отдавна бяха привлекли погледа ми.
Торта Хъмингбърд / Hummingbird cake
Н |
а всеки рожден ден на децата ми, ми се иска да започна да пиша и споделям всички онези емоции, които ме обземат когато ги погледна. В суетата около празника обаче, почти не остава време да събера мислите си и да отделя време за блога. Не, че някой свободен ден не бих могла да го направя, но не би било същото, просто защото емоцията от думите е най-силна, когато се предава на момента. Макар че е трудно да бъдат пресъздадени, има някакво вълшебство в такива думи - думи, които пораждат емоции, но все пак съществуват чувства, за които не достигат думи и моите са такива.
Може би така и трябва, това са много лични и скъпи неща, които е по-добре да останат вътре в нас, а да споделим само част от тях.
Абонамент за:
Публикации (Atom)