Есенни дестинации: Истрия

В далечни времена по тези земи живеели гиганти. Малките хора се отнасяли много зле с тях, като отровили голяма част и оставили по един, за да ги използват. Обработвали нивите им, ловували, извършвали най-тежката работа. В близост до Мотовун живеел Вели Йозе. Използвали го за всякакви дейности, като една от тях била да бие камбаната. Веднъж го изпратили до Венеция, но по пътя се запознал с Илия, който отворил очите му за Свободата. Лодката се разбила и се наложило Вели Йозе да се върне в Мотовун. Гигантът, заедно с други великани избягали по хълмовете и заживели щастливо, като копаели злато. Така бившите им владетели дошли да работят за тях. От алчност и с хитрост обаче те успели да настроят гигантите един срещу друг, вследствие на което отново ги превърнали в “слуги”, а само Йозе останал в планината.

Такива легенди се носят из Истрия. Сигурна съм, че историята има научни обяснения за много от въпросите ни, като например построяването на всички онези накацали на върха на околните хълмове селца. Свръхчовешки сили и усърдия се искат да се пренесат тежките камъни по стръмните пътища, а приказките и легендите разкриват тайните по интересен начин. И когато тръгнеш на пътешествие по тези земи се чувстваш сякаш пътуваш през времето, а сменящите се пейзажи на живописна природа с маслинови горички и отрупани с плод лозя, исторически градове и малки китни селца с каменни къщички, зашеметяващи гледки към безкрайните брегове на морето, създават изключителната красота на Истрия, романтична, приказна и някак вълшебна дори, която успя да омае и нас.

Избрахме да посетим района през есента, във връзка с рожденият ми ден. Изчакахме средата на октомври, предположихме, че ще е още по-красиво, когато есента започне да рисува. И макар тепърва да бе започнала да оцветява, то следите ѝ вече се заблязваха, а природата наоколо изглеждаше като празник на плодородието и зрелостта.

Любопитството ни към тази част на Хърватия се появи, когато посетихме Ровин, приказно градче, на брега на Адриатическо море. По време на пътуването ни пред погледите ни се откриваха красиви природни гледки с надничащи между тях малки селца. Обещахме си да се върнем и ето, че го направихме. Маршрута, който избрахме бе: Буйе – Грожнян – Ливаде – Мотовун – Фленги – Лимски канал – Врсар – Пореч. Разбира се, има още много места, които бихме искали да посетим, но те са повод за друго пътешествие. Сред тесните улички на средновековните градове и свежият дъх на вековните гори, наслаждавайки се на един оазис от спокойствие и красота, презаредихме “батериите” и направихме нашето малко

Бягство от ежедневието

Истрия – синьо-зеленото сърце на Хърватия

Буйе / Buje

Първата точка от нашият маршрут бе Грожнян. По път обаче погледите ни бяха привлечени от красив, гордо издигащ се на хълм малък град. Знаех, че ще минем близо до него, но не го планирах за спирка, тъй като се притеснявах дали времето ще ни бъде достатъчно за останалите планирани места, затова се насладихме на Буйе отдалеч. Сигурна съм обаче, че би ни очаровал. Градът е известен като “стражът на Истрия”, заради местоположението му, а стилът му е смесица от средновековна и венецианска архитектура.

Grožnjan/ Грожнян

Това наистина малко селище ни впечатли. Между тесните улички, пълни със стара история, сред къщите, обилно накичени с растителност, с откриващите се зашеметяващи гледки към околността, Грожнян определено би привлякъл всеки любител на тишината и романтиката. Повечето от къщите са галерии, чиито собственици всъщност допринасят за “оживяването” на градчето. За неговото разглеждане обаче, мисля, че час е напълно достатъчен. Паркингът се заплаща.

Мотовун / Motovun

Величествен. Така го видях аз. Гордо извисяващ се на 270 м надморска височина, появил се на мястото на древен град, с разпръснати по целият хълм къщи, Мотовун не случайно е първата задължителна спирка на всички туристи, посетили Истрия. Място, изпълнено с малки сувенирни магазинчета и такива за трюфели, типични ресторанти и кафенета, всичките създаващи приятна атмосфера за туристическа разходка. Минахме през централния площад, разходихме се по крепостните стени, любувахме се на гледките и прекарахме наистина чудесно. Имайте предвид, че за да се стигне до площада на Мотовун се върви по калдаръмен стръмен път, който за нас не бе проблем, но ако сте с количка или пък с малки деца е добре да се знае. Паркинга на Мотовун е както в подножието на града, така и пред самият град, но често в сезона е невъзможно пракирането в близост, така, че бъдете подготвени и за това. Ние за късмет спряхме в близост. Паркинга се заплаща, както и обиколката по крепостните стени. Не бих искала да пиша информация за цените, тъй като от опит с други пътеписи, знам, че това е променливо и след известно време няма да е актуално. Туристическите сайтове на районите биха дали актуална информация за това. Нещо любопитно за любителите на автомобилни спортове, Мотовун е родният град на Марио Андрети, известен пилот от Формула 1.

Върсар / Vrsar

Амфитеатрално разположен, предлагащ живописни гледки към морето и архипелага, Върсар е малко рибарско градче, с красиво пристанище и стари къщи. Носи се легенда, че Върсар е посещаван от Казанова, дори е отбелязано и неговото любимо място. Наистина чудесно градче, с интересни улички, които оставят едно приключенско усещане, в очакване на гледката зад ъгъла.

Лимски канал

Намиращ се между Върсар и Ровин, Лимският канал е защитена територия, с бурна геоложка история. Наподобяващ гледка от Скандинавия, Лимският канал не е фиорд, но много прилича на такъв. Някогашната долина на река, постепенно променяща се под въздействието на морето, достигнала до днешният си вид на дълъг живописен канал, с достигащи на места до 200 м скали е не само наслада за окото, а и рай за морските обитатели. Предлагаща отлични условия за развъждане на риби и миди, местността е известна сред ценителите на този вид храна и често посещават рибните ресторанти в околността.
След заснемането на филма “Викинги”, с участието на Кърк Дъглас, местните започват да наричат канала “фиорд”. Каналът може да бъде разгледан със специални турове с лодки, с велосипед, пешеходна разходка, а както и да се погледне от някои от панорамните площадки по пътя между Върсар и Ровин. В сезона е възможно да се посети и пещерата Ромуалдо, наречена на древен отшелник от Равена, който преди да стане такъв водил доста бурен живот, това възмутило неговите събратя и той се оттеглил в пещера на територията на Лимския канал. Когато излизал от мрака на пещерата, се наслаждавал на просторната гледка към дългия залив.

Пореч / Porec

Този град наподобява Ровин, разбира се на пръв поглед. Архитектурата, пристанището, крайбрежните улици и заведенията по тях наистина предизвикват сходни асоциации. Но всъщност двата града са доста различни и по тази причина не бих искала да ги сравнявам. Говорейки за Пореч, не мога да пропусна забележителната готическа къща, Ефразиевата базилика, Къщата на двамата светци, Прането, в близост до храма на Нептун:),( да, тази гледка ме впечатли), Римската къща с дървена веранда, както и вкусната храна в ресторант “Sarajevo”.

Кулинарна Истрия

Истрия е район, известен с гастрономията си. Трюфели, аспержи, вино, паста, са част от задължителните за опитване или купуване продукти. Безспорно на местна почва всичко е много по-вкусно, заради атмосферата, но пък отнасяйки вкъщи частица от пътуването, запазваме удоволствието за по-дълго и повтаряме усещането от преживяното. Отдавна спрях да купувам сувенири за спомен и се насочих именно към характерни за местата, които посещаваме продукти. Всички, които следят блога, знаят, че голяма част от рецептите в него са вдъхновени именно от пътешествията ни, а кои ще бъдат този път, ще ви покажа скоро:).

По време на престоят ни в Ровин бяхме впечатлени от регионалната кухня и този път останахме очаровани, с малки изключения от някои места, за които не бих искала да пиша, имайки предвид, че това може би е било просто моментно явление. Затова вярна на принципа си, да споделям само положителни впечатления в блога, ето и тези, които препоръчвам с удоволствие:

Коноба “Сидро”, Фленги
За известните места винаги има и противоречиви мнения. Преобладаващите за това място обаче са положителни. Такива останаха и нашите. Посрещането, храната, отношението, всичко беше достатъчно, за да ни накара да се върнем отново. Хареса ни менюто, предлагащо типични истрийски ястия.  Всички ястия, които опитахме бяха приготвени много вкусно и с пресни продукти и ние наистина избрахме Коноба Сидро като наш фаворит в района.

Ресторант Сараево, Пореч
Бяхме се насочили към друго известно заведение, в близост до този ресторант, но се оказа, че не работи. Доста странно ми се стори за прехвален ресторант да не работи в средата на октомври, дори и извън летният сезон, то изглеждаше сякаш отдавна е затворило своите врати за посетители. Обиколихме доста други заведения покрай пристанището и крайбрежието и менютата им за съжаление не успяха да привлекат вниманието ни. Пица и спагети имаше навсякъде, но ние търсехме типична истрийска кухня. Хареса ни дружелюбното отношение на персонала, както и менюто и затова избрахме ресторант “Сараево”. Останахме доволни, храната беше вкусна, с пресни продукти. Платото за двама беше толкова голямо, че спокойно можехме да се нагостим семейно само с него. Опитахме също: кебапчета с каймак, пилешки шницел( който представляваше всъщност печено тънко нарязано филе), гриловани зеленчуци и разбира се норвежки омар(scampi), който едва сега се престраших да опитам и много ми хареса.

Това бе поредната ни есенна дестинация, която много се радвам, че успяхме да осъществим. Истрия е прекрасна част от Хърватия, в която знам, че има още много за разглеждане и с удоволствие бих се върнала. С леко намигване към някои от вас и намек за повече споделяне:), оставям коментарите отворени за препоръки, а ако имате ваш пътепис по темата, споделете линк.