Как се прави гювече?

П

реди години, когато все още правех първите си стъпки в кулинарията и най-често следвах дословно рецепти, една от тези, които търсих тогава бе рецепта за гювечета. Бях си купила такива съдове от Троян и не знаех точно какво да сложа в тях. Днес това ми се струва забавно, тъй като гювечето всъщност е съд, в който можеш да приготвиш всичко, което може да се побере в него, а любимо ми е "обери хладилника":).

Как се прави гювече?

Гювечетата са онези малки глинени съдове с капаци, които няма как да не си забелязал, ако си бил в определени краища на България. А в традиционните ни български механи, за гювечетата е отредено челно място, допринасяйки както за битовата атмосфера, така и за вкусът на ястията, които се приготвят в тях. Такива съдове има не само в България, но тук ще стане дума за нашенските.

Първа употреба на гювече:

Преди първата му употреба, гювечето се нуждае от определена манипулация, за която най-добре да попитате на мястото, откъдето се купува, тъй като съществуват различни видове и е напълно възможно да има разлика. За моите просто ми казаха да ги измия добре преди първа употреба и най-често това са указанията за всички "гледжосани"(с покритие) глинени съдове.

Правила за готвене в гювече:

Важните правила, които спазвам са съобразени с изискването да няма рязка промяна в температурата, когато готвя с тях. Например:
– Когато се поставя горещ продукт в тях е добре предварително и постепенно и самите гювечета да се затоплят.
- Ако продуктите в тях са студени и гювечетата също, се поставят в студена фурна и тогава се включва да се загрява.
- Ако продуктите и гювечетата са топли, тогава може да се поставят в загрята фурна.
– Каквото и да пека, намазвам отвътре с мазнина.

Рецепти за гювечета:

Рецептите за гювечета са толкова много и винаги различни, че рядко се повтарят. Има разбира се някои гювечета, които извикваме "на бис":), като:   "Сирене по шопски", "Редено гювече", в тях приготвям и "Пилешки дробчета по селски", "Пилешка каварма", "Пилешка каварама с яйце", Родопска каварма, Спагети Болонезе с яйце.

Най-хубавото е, че всеки може да приготви индивидуално своята вечеря или обяд. Ето например тези гювечета:
1: зехтин, лук на ситно, резен домат, домати на кубчета, плочка сирене, гъби на едро, печена чушка на ивици, маслини, кисели краставички, масло, чубрица, 2 с.л. вода и в края на печенето яйце и червен пипер.
2: олио, лук на ситно, резен домат, домати на кубчета, плочка сирене, шунка на ленти, гъби на едро, печена чушка на ивици, Фует( вид колбас)маслини, кисели краставички, масло, чубрица, 2 с.л. вода и в края на печенето яйце и червен пипер.
3: олио, лук на ситно, резени домат, домати на кубчета, плочки сирене, гъби на едро, печена чушка на ивици, шунка на ивици, фракнфуртери( кренвирши), маслини, кисели краставички, масло, чубрица, 2 с.л. вода и в края на печенето яйце.
Всичките ги затварям, а тези без капаци покривам с алуминиево фолио. Поставям ги в студена фурна и пека на 200 градуса за 1 час, отварям, счупвам по едно яйце, по желание червен пипер и връщам във фурната да се запекат.

На практика в гювечетата може да се готви всичко, но е важно всички продукти, които се поставят да изискват сходно време за готвене. Няма как да се сложи суров картоф и колбас едновременно. Необходимо е картофът да е предварително сварен или много ситно нарязан, или пък да се готви в гювечето, а колбасът да се постави на по-късен етап.
В някои случаи гювечетата се използва само за запичане на вече сготвено ястие, в други директно се готви в тях.
Импровизациите най-често се случват, когато отворим хладилника, съгледаме изостанало парче кашкавал, някое саламче от закуската, със сигурност се намира някой картоф, морков или чушка, едно яйце за финал и хоп- идеята вече е дошла. Хем рециклираме храна, хем хапваме вкусно:). Когато нямам гювечета използвам купи, подходящи за печене във фурна.