Вълшебният свят на Гросглокнер/ Großglockner

Обожавам разходките сред природата, влюбена съм в нейната красота, впечатлявам се от творческите ѝ възможности и копнея за всяка среща с нея. Не бих могла да избера любими измежду морето, планината, реките, горите, езерета, но то не е и нужно да го правя. В планината се влюбих доста отдавна, но може би най-притегателна я усетих след като посетихме Дахщайн. От тогава в мен се загнезди едно чувство на много силно привличане и копнеж по високите ѝ върхове, там, където свободата е безгранична.

Гросглокнер / Großglockner

Има места, за които човек започва да мечтае още когато ги види дори и само на една снимка и без подробности. Просто се влюбваш от пръв поглед и разбираш, че искаш да си там, да бъдеш част от пейзажа и да го изживееш. Гросглокнер и районът на Националния парк Хохе Тауерн са от тях. С високите си планински върхове, губещи се в облаците, с тучните си зелени ливади, алпийски хижи, кристално чисти езера, безброй спускащи се водопади, образувани от топенето на ледовете, спускащи се с грохот по стръмните склонове на планината, изключителна флора и фауна, планинският масив и заобикалящия го природен свят създават невероятно красиви картини, които се сменят пред погледите ни непрекъснато.
Със своите 3798 m, Гросглокнер е най-високата планина в Австрия, на раменете си носи 180 кв.м лед, а по склоновете на Гросглокнер е разположен най-големият ледник в Източни Алпи- Пастерце. Мащабите наистина са огромни и просто е невъзможно да бъдат събрани в една снимка.

Едно от най-добрите места за наблюдение на Гросглокнер е площадката на император Франц Йозеф. През 1856 г. заедно със съпругата си имп. Елизабет(Сиси) посещават Каринтия и предприемат поход от Хайлигенблут, който ги отвежда до ръба на ледника Пастерце. Мястото, от което негово величество се е възхищавал на Гросглокнер е наречено на него.

Високопланинският път Grossglockner High Alpine Road

Този път е поредният повод да се изумя пред умението на австрийците да правят изключителен туризъм сред природата, в който човешкото присъствие едва да се долавя, макар, че е там и го има, както в създадените удобства, така и в наличието на многобройните туристи. Но просто не го усещаш.
Това, което някога е било достъпно само за опитни алпинисти, от 1935 г насам е възможно и за всички нас, благодарение на високопланинския път Гросглокнер (Grossglockner High Alpine Road). Заради хармоничното си сливане с пейзажа, пътят носи невероятно усещане и преживяване на всяка една гледка.

Изпълващата пространството тишина се нарушава единствено от звука на звънчетата на пасящите крави или от бученето на спускащите се от високо водопади, очите не могат да се наситят и да се любуват на невероятните панорамни гледки, а чистият въздух, който дишаме изпълва дробовете ни.

Мармотите ♥

Известни още от ледниковият период, тези мили животинки, наподобяващи плюшени играчки, могат да се видят в района на Гросглокнер. В района на паркинга за Kaiser Franz Josef Höhe има обозначителни табели, насочващи посетителите къде могат да видят мармоти. Но всъщност бъдете готови за изненадваща среща с тях навсякъде:). Заради “камуфлажните си дрешки” е трудно да се забележат, но при движение хващат погледа и предизвикват истински възторг. Наистина да срещнеш животинки в естествената им среда и да ти позволят да се доближиш до тях, както и за малко да си част от техния свят е неописуемо изживяване, което остава един красив и запомнящ се отпечатък в сърцата ни.

Важно!!! Забранено е храненето на мармотите с тестени храни, солети, бисквити, печени ядки и др. подобни. Подходящи са моркови. Може да прекалите със снимките, но не прекалявайте с храната! Те са диви същества, които трябва сами да търсят храната си и ние хората не би трябвало да се намесваме прекалено в техният свят. Планината предлага изобилие от деликатеси за тях, като тревите и билките например. Много забавно е дори само да се наблюдават как събират тревички, как играят, как се ослушват на звуците, а когато някой мармот издаде писък, всички останали се ослушват, много, много са сладки.

Полезна информация:

Входна/Изходна точка: Fusch (от страната на Залцбург) или Heiligenblut ( от към Клагенфурт).
Работно време: Обявено е в сайта и задължително преди посещение е нужно да се провери. Планинският път затваря през зимата средно през периода началото на ноември до началото на май. Тази година заради обилните снеговалежи пътят бе отворен за кратко през май, след което затворен отново и в началото на юни, стана достъпен за посетители. Следях почистването в социалните мрежи и изказвам огромна благодарност и респект към хората, които се бяха заели с тази тежка задача.
Билети: Билетите могат да се закупят онлайн, или на касите, които са разположени на двата пункта. Заедно с тях получавате карта с маршрута и горещите точки. Цените са обявени в сайта на www.grossglockner.at Ние платихме дневна карта с автомобил, която е 36,50 Евро, за 1 автомобил, пътниците не се таксуват допълнително. Дневната карта позволява престой за ден, може да се влезе и излезе от който пункт желаете, като ако се пренощува в някоя от хижите, срокът се удължава и не се заплаща допълнително.
Нощуване: Нощувки на открито и къмпингуване са забранени, освен на обособените места! Нощувки са възможни в хижите, в тях се предлага и храна.
Излишно е да казвам, че трябва да пазим природата чиста, но все пак се чувствам длъжна да го спомена.

Гросглокнер и районът около него не са забележителност, нито място, те са мечта, чувство, усещане, красота, което не може да се опише, то трябва да се преживее.