Страници

Еклери с люлякова захар и боровинков крем


Едно от удоволствията на живота е да откриваш вдъхновение навсякъде. В блоговете настроението е в изобилие. Те носят емоциите на автора, настроенията му, които пренася в своите публикации, чрез пътешествия, рецепти, фотографии. Не случайно повечето блогове са различни, така както са различни хората, които пишат в тях. В тях може да видиш изключителни снимки, изкусни и завъртяни рецепти, приказни дестинации, да почувстваш домашен уют и атмосфера. Личното присъствие на тези прекрасни хора се усеща в това, което споделят с останалите. Едни откриват приятели, други намират виртуално местенце, в което им е приятно и релаксират, трети научават за интересни дестинации, а четвърти се учат да готвят или пък просто откриват разнообразие за домашното меню.
Някои блогове са създадени като хоби, други се утвърждават като инфлуенсъри, но каквато и да е причината някой да се занимава с това, то той влага много труд, време, ресурси и отдаденост. По тази причина бих искала съвсем учтиво да помоля всички, които използват материали от блоговете, да го правят при условията, упоменати в тях. Кражбата на снимки, текстове и материали е незаконна и е престъпление, като всички останали кражби. В голяма част от блоговете е упоменато, че споделяне на материали, става само с посочване на активен линк. Има блогове, за които това е бизнес и при тях е нужно да се свържете с авторите им и да уговорите условията. Разбира се, хората, които искат просто да изпълнят нечия рецепта, или да я запишат под вече изпълнената си такава е препоръчително да го правят със споделянето на линк, като това е благодарност и уважение към труда на блогърите. Попадала съм на снимки в които някой показва какво е готвил и отдолу вместо да даде линк към източника с подробно описаната рецепта, той просто копира текста и го поставя под своята снимка, без изобщо да спомене от къде е. Това не е редно.
Когато в блоговете възпроизвеждаме нечия рецепта, ние указваме линк към източника(когато има такъв), рецептата е в наше изпълнение и снимки, а текста оформяме сами.
Искрено се надявам, че молбата ми ще достигне до повече хора, като ще бъде прочетена и от сайтове, градящи базата си единствено на крадени снимки и рецепти, за да може авторите на блоговете да продължават да ви радват с вдъхновението си, а не да се огорчават от поредната нагла кражба и неуважение.



Като стана дума за вдъхновени, аз например в този красив букет открих идея за пролетни еклери, хрупкави, свежи, с пролетни цветове и аромати.

Рецептата за еклери е класическа френска рецепта. Кремът приготвих с боровинки и люлякова захар, а глазурата е с разтопен руби шоколад.

Еклери с люлякова захар и боровинков крем


Продукти за еклерите:
за около 30 бр., зависимост от големината

240 мл вода
110 гр масло
1/2 ч.л. сол
*1 с.л. люлякова захар
140 гр бяло брашно (универсално, пресято)
4 големи яйца

Продукти за крема
120 гр боровинки
*3 с.л. люлякова захар
1 с.л. вода
1 ч.л. желатин
1/2 ч.ч. млечна сметана( животинска)

Глазура:
100 гр Руби шоколад

* Люлякова захар е много популярна този сезон в Пинтерест и се приготвя като в захар по избор( най-добре без аромат и вкус) се поставят люлякови цветчета. Затваря се в буркан и се разбърква няколко пъти на ден, разклаща се и се консумира в рамките на 1-2 дни, тъй като цветчетата започват да се развалят. При консумация може да се използва само захарта или заедно с цветчетата.
**Руби шоколад се произвежда от руби какаови зърна, като Руби е четвъртия вид какао. Притежава впечатляващ свеж вкус с нотки на горски плодове и е с естествен розов цвят.


Начин на приготвяне на еклерите:
Водата, нарязаното на кубчета масло, солта и захарта се изсипват в подходящ съд, поставят се на котлон и се оставят, докато сместа заври и захарта и маслото се разтопят. Съдът се отстранява от котлона и в него наведнъж се изсипва брашното. Бърка се с шпатула за около минута, докато сместа стане хомогенна, без бучки. Връща се на котлона, на ниска степен, за около 2-3 минути, като се бърка непрекъснато, докато по дъното започне да залепва и се образува много тънък слой (не трябва да загаря). Съдът се отстранява от котлона, бъркането продължава още 2-3 минути, за да се охлади леко. Яйцата се разбиват в купа с вилица и започват да се добавят на части към пареното тесто, при непрекъснато бъркане с шпатула, като всяка порция се добавя, след като предишната се е усвоила добре. Тестото за еклери трябва да е гладко, лъскаво и когато се прокара пръст в него, не трябва да се събира.


Фурната се загрява на 180 градуса. Голяма правоъгълна тава се застила с хартия за печене. За удобство и за да не се плъзга хартията, може в краищата да се залепи към тавата с малко от сместа.
С помощта на шприц се шприцоват продълговати еклери. С намокрен пръст се притиска леко всяко връхче.

🔺Използвам звездовиден накрайник N12, но най-подходящ е френски тип, с диаметър 1,5 см, аз все още съм в търсене на такъв.
Шприцът се държи под наклон от 45 градуса.
Добре е да се напудрят през цедка с пудра захар. Това помага да се образува хрупкава коричка.



Еклерите се пекат в предварително загрятата фурна за около 25 минути( докато се зачервят), дупчат се много бързо с игла или клечка за зъби в единия край и печенето продължава за още 5 минути. Изваждат се, дупчат се от срещуположния край и се оставят да се охладят в тавата за 10 минути, след което охлаждането продължава върху решетка.

🔺Еклерите се пекат на етапи, по една тава във фурна.
Ако обемът им спада, това означава, че не са изпечени добре. Ако не сте сигурни и печете еклери за пръв път, поставете в първата партида за печене само няколко еклера, за да проверите с точност за вашата фурна кое е най-подходящото време.
По време на печене фурната не се отваря.


Приготвяне на крем с боровинки:
Боровинките, захарта и водата се поставят в малък съд на котлон и се варят за няколко минути, докато плодовете омекнат. По време на варенето се пасират с вилица. Когато се охладят леко, се прекарват през сито( цедка) за да се получи гъст плодов сироп.
1 ч.л. желатин се разтваря в 1-2 с.л. вода и се оставя да набъбне. Изсипва се в сока от боровинки и съдът се връща на котлона, докато желатина се втечни. Не трябва да завира, защото това ще наруши качествата на желатина. Отстранява се от котлона, охлажда се до стайна температура и до леко сгъстяване. Не трябва да стяга напълно, тъй като при по-нататъшното разбиване ще се развали желирането.
Сметаната се разбива на сняг и към нея се добавя боровинковото пюре. Разбърква се внимателно, до хомогенност. Кремът се прибира в хладилник, да се охлади, след което с него се пълнят еклерите. Това се получава по два начина:
– еклерът се разрязва на две и се пълни с крем
– в долната част на еклера, към краищата се пробиват отвори, от които се пълни с помощта на тръбовиден накрайник с шприц.
Еклерите се потапят в разтопен шоколад и се прибират в хладилник.

🌸С пожелания за цветна и вдъхновяваща пролет!🌸

14 коментара:

  1. Кате, разкошни да еклерите. Обожавам! А този шоколад ми разбуди любопитството. Никога не съм виждала, нито опитвала. Ако намеря ще пробвам задължително.
    Иначе за останалата част... искрено се надявам повече хора да се замислят колко грозно е да се постъпва така. И, че не! Щом е пуснато в Интернет пространството това не означава, че е безплатно.
    Слънчеви поздрави :*

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, Галка! Относно шоколада, в чист вид не знам откъде би могла да си купиш, предполагам онлайн, тъй като и при нас е трудно откриваем. Знам, че Кит кат пуснаха розови вафлички с него, но там не се усеща толкова силно, тъй като е просто покритие на вафла. Наистина е много приятен и свеж, макар, че няма вкус на класическия шоколад, но такъв е вида на какаото. Наподобява шоколад на Цотер с малина.
      За останалото, а и за много останали неща се надявам да вървим към по-добро. Уважението, благодарността, зачитането на труда на другите, наистина масово липсват. Поздрави!

      Изтриване
    2. Ще потърся като мога онлайн. Наистина ми е любопитно. Кит кат не ям, защото не обичам вафли, но и както каза там ще е просто покритие.
      Преди години си бях взела един розов шоколад с малини. Не помня фирмата От Реве го бях взела. Не помня даже какво производство беше... Но едва ли е бил такъв.

      Изтриване
    3. По принцип в тази рецепта можеш да замениш шоколада с друг, няма никакво значение. Руби можеш да потърсиш, за да го опиташ като шоколад, но в случая не е задължителен. А този, който си купувала, с вкус на малини, също би се вързал тук. Поздрави!

      Изтриване
  2. Прекрасни са ти еклерите, Кате!
    Скоро правих еклери точно с лилав крем и после ги сглобих на торта.
    Много ми допада този лилав цвят на еклерите.
    После и аз видях идеята при много бг блогъри и инфлуенсъри- за еклери де, но се радвам, че съм успяла да вдъхновя много хора. Аз освен, че видях идеята за еклери дни след като аз ги публикувах, ами и досущ текста си видях с променени уж 1-2 неща и то в грамажи. Здраве да е! Трудно се защитават авторските права!
    Прегръдки!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, Габи! Наистина това съчетание на цветове много ми харесва. При мен вдъхновението дойде заради люляка. Нямам представа дали точно този крем е включван в еклери, но съм виждала доста с такива цветове, както и с жълти, розови, сини глазури. От доста време не съм обикаляла в блоговете, но задължително ще се отбия да видя твоите. Еклерите по принцип се правят по класическа рецепта за парено тесто, така, че е възможно да има сходство, но пък също така един блогър винаги може да познае своя рецепта, колкото и някой да се опита да я промени, особено ако е вмъкнал нещо свое и различно.
      Не харесвам премълчаването на това, чия е идеята или рецептата, не мога да си обясня защо се прави. Много по-голяма чест прави признанието и уважението на нечий труд, отколкото, фалшивото авторство на рецепта.
      Макар, че авторството е оспорван процес, тъй като всяка рецепта се базира на някаква класика, все пак е редно, когато се възпроизвежда нечия рецепта да се посочи източника. В случая например аз няма как да го направя, тъй като рецептата ми е базова за еклери, крема ми хрумна да направя на основата на крем за макарони, който съм правила, а шоколада добавих, защото цветовете и вкусовите му нотки си пасваха чудесно.
      Да, чудесно е, че си донесла вдъхновение някому, но защо тези хора не са го споделили? Нали чрез подобни действия откриваме други блогове и места, които да са ни полезни. Какво толкова има да се каже, че си видял това "еди къде си".
      А колкото до авторствто, мисля, че си е много ясно, макар и оспорвано. Никой не претендира за авторска рецепта, такива рецепти се патентоват. Претенциите са за авторство на снимката, на начина на оформлението на текста. Важно е и признанието, което е обратната връзка, то пък е вдъхновеието за самия блогър да продължава да твори.
      Ти си изградила стил, както във фотографията, така и в рецептите. Продължавай да бъдеш все така креативна и вдъхновяваща!

      Изтриване
    2. За съжаление, дори някои от известните бг блогъри, никога не споменават източник, а някои от рецептите им сме виждали и по наши, и по чужди блогове, сложат по-впечатляваща снимка и готово - рецептата се представя, като авторска. Аз обичам, дори от вестник да съм видяла рецептата, да спомена от къде е. Понякога обаче ми се е случвало да напиша рецептата и да забравя, но в момента, в който видя - добавям, така е честно.

      Изтриване
    3. На едно мнение сме тук:). Дори знам точно кои блогъри го правят, дори съм виждала да го правят и с мои рецепти, но просто си мълча:). Не разбирам само какво удоволствие ти носи това, да жънеш успехи на нечий чужд труд, защото една наистина добра рецепта изисква доста опит, докато се постигне резултата, а тези хора няма как да го постигнат от първият път и без източник. Но дори и тази тема ми е неприятна за коментиране, тъй като е безкрайна, а имаме далеч по-приятни и отговорни неща за вършене и правене, от това да обсъждаме наглостта и безочието, то така или иначе го е имало и ще го има.
      Колкото до забравянето и тук съм съгласна и много други блогъри също. Имало е случаи, в които сме видяли някъде рецепта, коментирали сме, дори сме казали, че ще я приготвим и след това сме забравили. След време излиза някъде и ние я правим, но сме забравили за първият път. Случвало ми се е, случвало се е на други блогъри, но след като видят рецептата отново се сещат и веднага коригират това. Аз съм го правила, а и на мен са ми писали за извинения, поради такива причини. Важното е да се уважаваме, както и да ценим труда.
      За толкова години знам кой би го направил неумишлено и кой би злоупотребил.
      Поздрави и усмивки, Веси!

      Изтриване
  3. Цветно, вкусно и красиво!
    Ухае на пролет, на люляк!
    Прегръдка, Кате!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, Дани! Радвам се, че се усеща, това исках да предам! Прегръдки!

      Изтриване
  4. Кате,
    моята баба правеше често еклери като за глазурата използваше бонбони " Лакта ".Продаваха ги навремето, но твоята глазура още повече ме впечатли.За пръв път чувам за подобен шоколад и не съм виждала подобен или може би не съм обръщала внимание.Чудесни са се получили еклерите, правих няколко пъти и знам,че се получават , но трябва стриктно да се спазва технологията и печенето най - вече.
    Поздрави, усмихната седмица !

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Спомням си ги, Ели, дори в друга моя рецепта за еклери съм споделила това. Тогава направих карамелено покритие със Сгущьонка. Наистина печенето е много важен момент. Поздрави!

      Изтриване
  5. Направо са божествине, Кате!

    ОтговорИзтриване