Трапеза, вдъхновена от билките и цветята

В моето меню днес присъства цял букет от различни съкровища, които открих на фермерския пазар.

Еклери с люлякова захар и боровинков крем

Едно от удоволствията на живота е да откриваш вдъхновение навсякъде. В блоговете настроението е в изобилие. Те носят емоциите на автора, настроенията му, които пренася в своите публикации, чрез пътешествия, рецепти, фотографии. Не случайно повечето блогове са различни, така както са различни хората, които пишат в тях. В тях може да видиш изключителни снимки, изкусни и завъртяни рецепти, приказни дестинации, да почувстваш домашен уют и атмосфера. Личното присъствие на тези прекрасни хора се усеща в това, което споделят с останалите. Едни откриват приятели, други намират виртуално местенце, в което им е приятно и релаксират, трети научават за интересни дестинации, а четвърти се учат да готвят или пък просто откриват разнообразие за домашното меню.
Някои блогове са създадени като хоби, други се утвърждават като инфлуенсъри, но каквато и да е причината някой да се занимава с това, то той влага много труд, време, ресурси и отдаденост. По тази причина бих искала съвсем учтиво да помоля всички, които използват материали от блоговете, да го правят при условията, упоменати в тях. Кражбата на снимки, текстове и материали е незаконна и е престъпление, като всички останали кражби. В голяма част от блоговете е упоменато, че споделяне на материали, става само с посочване на активен линк. Има блогове, за които това е бизнес и при тях е нужно да се свържете с авторите им и да уговорите условията. Разбира се, хората, които искат просто да изпълнят нечия рецепта, или да я запишат под вече изпълнената си такава е препоръчително да го правят със споделянето на линк, като това е благодарност и уважение към труда на блогърите. Попадала съм на снимки в които някой показва какво е готвил и отдолу вместо да даде линк към източника с подробно описаната рецепта, той просто копира текста и го поставя под своята снимка, без изобщо да спомене от къде е. Това не е редно.
Когато в блоговете възпроизвеждаме нечия рецепта, ние указваме линк към източника(когато има такъв), рецептата е в наше изпълнение и снимки, а текста оформяме сами.
Искрено се надявам, че молбата ми ще достигне до повече хора, като ще бъде прочетена и от сайтове, градящи базата си единствено на крадени снимки и рецепти, за да може авторите на блоговете да продължават да ви радват с вдъхновението си, а не да се огорчават от поредната нагла кражба и неуважение.

Панирани цветове от акация /Acacia flower fritters

С

лед Панираните цветове от бъз, дойде време и на версията с акация. Тези рецепти са от онези, които са по-атрактивни и не всеки би ги приел в дома си. Признавам, че цветовете са толкова нежни, че вкуса на панировката доминира, освен това колкото и да се отцеждат все пак са пържени и  стоят малко по-тежки, което е нормално, тъй като във вътрешността не се съдържа значимо количество продукт. Описвам това, не за да ви откажа да си ги направите, а просто да споделя мнението си, че вероятно е по-добре да се поднасят в комбинация с други продукти. Например с пудра захар или мед наподобяват вкуса на мини бухтички, а най-добрата комбинация за мен е с топка сладолед. Ядливи са цветчета и панирани някак на вид наподобяват пуканки:)

Когато късам цветове от дръвче, съобразявам да не са от едно и също място, разбира се не чупя клони. Най- добре е от различни части на дървото или още по-хубаво е от различни дръвчета да се откъснат цветове. Цветовете са нежни и бързо увяхват, затова е желателно да се приготвят веднага след събирането им. Първо се измиват, а аз правя това като в съд наливам вода и потапям цветовете. Леко ги раздвижвам с ръка и след това ги изцеждам добре.

Панирани цветове от акация / Acacia flower fritters

Продукти:
цветове от акация
1 яйце
3 с.л. брашно
3 с.л. натурално нишесте
1 пакетче бурбонска ванилова захар(по желание)
щипка сол
около 50 - 70 мл вода(филтрирана, минерална)
1/2 ч.л. бакпулвер

за сервиране:
пудра захар
сладолед
мед
царевично олио или олио от рапица, за пържене


Начин на приготвяне на Панирани цветове от акация:
Цветовете от акация се измиват внимателно. Най-добре това става в голяма купа с вода. Потапят се, раздвижват се във водата и се изваждат. Изцеждат се добре върху решетка или в гевгир. Яйцето се разбива със солта с телена бъркалка и към него се добавят останалите продукти. Разбърква се много добре, до хомогенност. При нужда може да се добави още вода или брашно. Олиото се загрява в касерола или по-дълбок тиган. Нивото трябва да е достатъчно, за да се потопят цветовете (дръжката стърчи). Цветовете се потапят в паниращата смес, отцеждат се от излишната, като леко се поклащат и се пържат в горещата мазнина до зачервяване ( ако е нужно се обръщат). Изваждат се върху домакинска хартия да се отцедят. Поднасят се топли, поръсени с пудра захар, мед и сладолед.

Тази рецепта може да тествате, когато правите бухтички вкъщи. По този начин ще се възползвате от мазнината, която така или иначе след пържене се изхвърля.
От цветове на акация може да се направи сладко, сироп( сходен на бъз или в комбинация с него), може да се поръсят върху салати, или пък с тях да се декорират торти и други десерти.

♥

Изсушени цветове от Сакура / Salt pickled Sakura cherry blossom

К

огато през пролетта нацъфтелите японски вишни украсят с нежността си парковете и улиците на града, атмосферата става някак приказно красива. Много бих искала някой ден да посетя Япония точно в такъв период. С вълнение разглеждам снимки и видеа от фестивалите, които се провеждат в страната на изгряващото слънце. Всяка година очаквам с нетърпение да се появят и още първите цветчета ме карат да се усмихвам. Тази година реших да съхраня малко пролетно вълшебство в бурканче, от което да ръся и през другите сезони по щипка розова магия.

Може би в предишна моя публикация сте обърнали внимание на внимателното ми колекциониране на тези пролетни съкровища:), а в друга пък сте успели да доловите вълнението ми от красотата на нацъфтелите Сакура.

Най- подходящи са цветовете, когато не са отворени напълно, някъде около 70 % . Но аз не се престраших да обера красивите цветове от дърветата, затова използвах тези, които вятъра бе оронил. Събрах мъничко, но пък те са специални.

Като цяло методите за изсушаване на цветовете се свеждат до предварително дехидратиране със сол и сливов оцет, след което цветовете се изсушават на въздух.

Изсушени цветове от Сакура

Продукти:
Цветове от сакура
сол ( 20 % от теглото на цветовете)
сливов оцет

Приготвяне:

Цветовете от сакура се измиват много внимателно, като за целта се поставят в купа, налива се вода и с ръка се разбъркват. Изцеждат се, поставят се между листове домакинска хартия и се подсушават. Изсипват се в купа, добавя се солта, разбъркват се с ръка, отново много внимателно. Върху тях се поставя стъклен буркан, ако не е достатъчно тежък, може в него да се налее вода. Целта е да притиска цветовете и от тях да се отдели течност.
Купата престоява в хладилник една нощ. Отделената течност се отстранява. Заливат се с сливов оцет, количество да ги покрие. Прибират се в хладилник за 3 дни. Изваждат се, отцеждат се и се подреждат върху домакинска хартия, плоча, хартия за печене и се изсушават за 3 дни на проветриво и сенчесто място. Прибират се в буркани, като към тях се добавя сол. Съхраняват се на тъмно и хладно място и от време на време се разбъркват. Използват се за сладкиши, суши, ориз и различни ястия от азиатската кухня.

Желиран сок от цветове на дървесен бъз / Holunderblüten-Gelée

Щ

ирия е земеделски район, фермерските продукти са в изобилие. Харесва ми това, че храната е съобразена основно със сезонните продукти.

Дойде ли пролетта, заведенията с типична австрийска кухня започват да предлагат пролетни специалитети. Ето например панираният бъз, рецептата за който може да откриете в линка.
Друга популярна вкусотия с бъз е желето. Приготвя се от сироп от бъз, чиято рецепта съм споделяла тук. Могат да се използват гелфиксовете на Др. Йоткер, желатин или други желиращи продукти.
Идеята за желиране на бъз, не е нова, доста популярна е в интернет пространството, но в българските кулинарни среди, съм виждала желиран бъз при Йоли, за това давам линк и към нейната версия. Всъщност при нея видях идеята за шоколадовите бонбонки:). Благодаря!

Мус торта "Пролетен цвят"/ Spring Blossom cake White Chocolate Mousse Cake

К

огато приготвях пролетното меню за So into FOOD ми се искаше да включа в него и цветчета от дървета. За съжаление тогава беше твърде рано и Пролетта тепърва се пробуждаше. Дори и в момента голяма част от дърветата при нас са все още само с пъпчици. Набелязала съм си доста вдъхновения с цветове на сакура. Очарована съм от японските желирани цветове, така изящни, като кулинарни бижута.  Все още не са се показали тук, но ще ги следя отблизо:). Харесала съм си и изсушените цветове. Представям си какво удоволствие е да поръсиш салата си с тях. Такива кулинарни мечти ми се въртят в главата:), но като начало:

Мус торта "Пролетен цвят"

Бисквитена основа:
150 гр бисквити
100 гр краве масло

Ягодово желе:
5-6 едри ягоди
10 гр желатин
200 мл филтрирана вода
1 с.л. захар

Бял шоколадов мус:
Източник: Sunshineskitchen.com

1 ч.л. желатин
2 с.л. вода
200 гр бял шоколад
100 мл пълномаслено прясно мляко
200 мл течна сметана(животинска или друга, но качествена), неподсладена

Покритие:
Желиран слой:
200 мл светло розов сок(от компот или друг)
10 гр - 1 пакетче желатин Др. Йоткер
ядливи цветове

Приготвяне:

Ягодово желе:
Тъй като всеки етап от приготвянето на тортата изисква престой в хладилника е добре ягодовото желе да се приготви на предишният ден.
Кръгла форма с по-малък диаметър от този, на формата за сладкиша се застила със стреч фолио по дъното и стените. В случай, че нямате такава форма може да се използва и формата за сладкиша, като след стягане на желето от него може да се изреже по-малък кръг.
Желатинът се разтваря в 3 с.л. вода и се разбърква. Оставя се да набъбне, след което се загрява за кратко в микровълновата, за да се втечни, или на водна баня. Не трябва да завира, защото това ще наруши желиращите му качества.
Водата със захарта и нарязаните на дребно ягоди се варят за 2-3 минути, като се разбъркват. Към тях се налива втечненият желатин и се разбърква. Изсипва се върху подготвената форма и се прибира в хладилник.
*Ако се образува пяна е добре да се отстранява, тъй като това ще повлияе на визията на желето.

Бисквитена основа:
Бисквитите се смилат на трохи и се разбъркват много добре с кравето масло. Сместа се изсипва в кръгла форма с подвижен ринг, притиска се към дъното и се прибира в хладилник, докато се приготви шоколадовият мус.

Бял шоколадов мус:
Желатинът се разтваря във водата, разбърква се и се оставя да набъбне за 5 минути.
Шоколадът се нарязва на много малки парчета и се поставя в купа.
Млякото се налива в касерола и се оставя на котлон да заври. Съдът се отстранява от котлона и в него се изсипва желатина. Разбърква се, до пълното му разтопяване. Наливат се още горещи при шоколада, изчаква се 30 секунди, за да може шоколада да започне да се топи и след това се разбърква, до получаването на хомогенна смес. Оставя се да се охлади леко.
Сметаната се разбива до меки върхове и се прибавя на 3-4 пъти към шоколада. Разбърква се внимателно със силиконова шпатула, за да може да се запази въздуха в муса.

Формата с бисквитената основа се изважда от хладилника и върху нея се разпределя част от муса. Прибира се в хладилник за 30 минути. Изважда се, върху него се поставя ягодовото желе. Отгоре и отстрани се изсипва останалият мус. Тортата се прибира в хладилник да стегне много добре, поне 2 часа.

*От мусът ми остана 1 чаша. Чудесен е като самостоятелен десерт или поднесен с ягоди.

Покритие:
Желатинът се разтваря в 2-3 с.л. вода и се разбърква. Оставя се да набъбне, след което се загрява за кратко(може и в микровълновата), за да се втечни. Не трябва да завира, защото това ще наруши желиращите му качества.
Течният желатин се изсипва в сока и се разбърква. Оставя се в хладилник да се охлажда, като се наблюдава често, през няколко минути, като започне да се желира още в началото се изсипва внимателно върху муса. Ако случайно е започнал много да стяга се загрява за кратко. Не се налива течен върху муса, защото ще попие в него. Отгоре се поставят цветчетата, като се притискат внимателно, да потънат в желатина. Тортата се прибира в хладилник до пълното ѝ стягане.

От градината на мама: Пържени бейби тиквички с цветове

Подобни рецепти са характерни за италианската кухня: бейби тиквички, цветове от тиквички, панирани, пълнени, печени, вариации много.
В блога вече показвах рецептите за Панирани цветове от тиквички с моцарела и аншоа, Панирани цветове от тиквички с аншоа и пармезан, Цветове от тиквички със сирене. Наред са тези бейби красавици, които открих в градината на мама.

Продукти:

бейби тиквички с цвят

белтък от 1-2 яйца

щипка сол

брашно

плънка:

сирене

жълтъкът от яйцата

Приготвяне:
Тиквичките и цветовете се измиват много внимателно. Желателно е това да става в съд с вода, защото струйката на чешмата може да ги разкъса. Тичинките се изваждат. Навитите цветове не се разварят, а се цепват с остър нож.
Сиренето се натрошава и смесва с жълтъците и цветовете се пълнят. Отворените цветове се завиват внимателно.
Белтъкът(белтъците) се разбива с щипка сол на твърд сняг.
Тиквичките с цветовете се потапят в брашното и след в белтък. *Ако брашното не иска да полепне, може първо да се потопят бързо в съд с вода. Пържат се в горещ зехтин, като се обръщат от всички страни. Може да се пържат и на маслена баня. Изваждат се върху хартия, за да се отцеди мазнината.

Панирани цветове от бъз

От няколко години флоралната кухня става все по-популярна. Цветовете присъстват както в самата храна, така и в декорацията, използват се в салати, през основни ястия и десерти. До скоро единственото нещо, което бях приготвяла с цветове от дървесен бъз, беше сироп. През пролетта в някой заведения тук, предлагащи традиционна и домашна кухня се появиха панираните цветове "Frittierte Holunderblüten". Срещнах ги и в някои блогове. Изключително популярни са в кулинарните среди и аз също реших да опитам. Вкусът наподобява пухкава палачинка, но с аромат, което ме навежда на мисълта, че биха могли да се приготвят бухтички, палачинки, омлети и т.н. с тези цветове. Сместа за паниране може да бъде различна от моята.
Най-важното е цветовете много внимателно да бъдат измити преди консумация. Не е желателно под течаща вода, тъй като са нежни и струйката би могла да орони цветчетата.


Продукти:
няколко цвята от дървесен бъз
1 яйце
3 с.л. брашно
3 с.л. натурално нишесте
1 прахче ванилия или 1 пакет ванилена захар
щипка сол
около 50 - 70 мл вода(филтрирана, минерална)
1/2 ч.л. бакпулвер

за сервиране:
пудра захар
сладолед
мед
олио, за пържене

Приготвяне:
Цветовете от бъз се измиват внимателно. Най-добре това става в голяма купа с вода. Потапят се, раздвижват се във водата и се изваждат. Изцеждат се добре върху решетка или в гевгир. Яйцето се разбива със солта с телена бъркалка и към него се добавят останалите продукти. Разбърква се много добре, до хомогенност. При нужда може да се добави още вода или брашно.Олиото се загрява в касерола или по-дълбок тиган. Нивото трябва да е достатъчно, за да се потопят цветовете (дръжката стърчи). Цветовете се потапят в паниращата смес, отцеждат се от излишната и се пържат в горещата мазнина до зачервяване ( не се обръщат). Изваждат се върху домакинска хартия да се отцедят. Поднасят се топли, поръсени с пудра захар, мед и сладолед.

Лятно меню за So into food

За това меню избрах свежа зелена салата, с летни нотки от цветя, картофени кули, популярни като Potato Stacks, паста, скариди с летен кокосов аромат, известният Banoffee cheesecake.
Менюто приготвих за новият бр. 5 на SO into FOOD.

Пролет във въздуха!

С цвят и аромат на виолетки

Сигурна съм, че веднага сте се сетили, че вдъхновението за тази публикация е Бети. Блогът й е изпъстрен с цветя и природа, с уют и интересни рецепти.
Точно в блогът на Бети за пръв път видях рецепти с цветя и по-точно с теменужки виолетки. Не знаех дотогава, че тези цветленца са ядливи, а се оказа, че в интернет има безброй рецепти с тях. В България като че ли не са толкова популярни и точно затова благодаря на Бети, за презентирането им.