Домашни сухи пасти

След всички сладкиши, торти и десерти, които приготвям вкъщи, дойде ред и на сухите пасти. Трудно би било да се направи десерт по описание от кутията им, тъй като то съдържа съставки, които аз няма къде да открия, а и за домашен сладкиш, комуто не е нужен дълъг срок на годност, това не е необходимо. По тази причина и съхранението на моите домашни сухи пастички става във хладилник.
За да се доближа максимално до вкуса им, се наложи да предизвикам спомените си:), тъй като в момента такива пасти няма откъде да си купя. Предположението ми бе, че блатът на пастите е пандишпан, а за крем избрах един любим ретро крем с орехи и масло. Полях ги с натурален шоколад, но точно тук много повече би си подхождал млечен. Тогава със сигурност вкусът щеше да бъде почти същия.
Макар от доста време да се стремя да използвам единствено захар мусковадо в сладкишите си, както и пълнозърнесто брашно, то просто в този случай нямаше как, заради търсеният ефект на бял блат.
Относно визията, има какво още да се желае, но това е първият ми опит, в който целях по-скоро да открия подходяща рецепта, а в последствие ще усъвършенствам елегантността им:).

Шах-мат торта за рожден ден / Chess Board Cake

В

сички, които ме познават, знаят че обожавам домашно приготвените торти, които личи че са такива. Никоя скрита зад украсата си торта не би могла да ме изкуши толкова много да я опитам, колкото несъвършената домашна торта на баба, мама или някоя приятелка. Не ме разбирайте погрешно, оценявам всеки труд и се възхищавам на майсторството и таланта на всички, мога да оценя изработката и знам колко време, търпение, умения, качествени продукти и опит изисква декорацията на една прецизна торта, но докато тези торти предизвикват възхищението ми, друг тип са тортите, които предизвикват апетита ми. Едно от нещата, които обожавам тук, в Австрия е, че хората много, ама много ценят ръчният труд и точно този тип сладкиши и държат да си личи, че са такива. Ако имате път насам, обиколете фермерските пазари, посетете кафенетата, предлагащи десерти от този тип и ще разберете за какво точно говоря.  

Шах-мат торта за рожден ден / Chess Board Cake

Тази торта направих, миналата година, през октомври, за 10-ят рожден ден на синът ми и мисля, че бе крайно време да я споделя:). Децата пожелаха торта, като от онази песничка: "вкусна торта с крем:)". Спомних си, че в нашето детство тортите за тези празници бяха най-често Шах-мат и Торта с навити блатове, приготвени с домашен крем, или нишесте, напоени със сироп и много, много вкусни. По това време играеха Шах и това повлия на избора ни:). И понеже блатовете са от времето, когато сладкишите се правеха без мерки и теглилки и най-често се мереше с чаши и лъжици, голямо броене падна, но всъщност това бе по-скоро забавно. Обръщам внимание на начинът на мерене с лъжици: загребва се продукта - ако е течен е лесно, колкото поема лъжицата без да прелива. Ако е сух, дръжката на лъжицата се потупва, така, че да се отстрани излишното количество, което представлява най-често връх и което може да увеличи сместа до двойно количество.

Продукти, за тава с размер 20 см:
4 яйца
32 с.л. захар
36 с.л. брашно
4 ч.л. сода за хляб
12 с.л. олио
28 с.л. кисело мляко
4 с.л. какао

1 пакет ванилов пудинг с варене
прясно мляко за пудинга, според указанията
2 с.л. краве масло
захар, на вкус

сироп:
1 ч.ч. захар
1 ч.ч. вода
1 пакет бурбонска ванилова захар

декорация:
шоколад
смлени орехи

Приготвяне:
Яйцата се разбиват със захарта на крем. Добавя се на етапи 1/2 от пресятото със содата брашно, разбърква се с телена бъркалка или миксер на ниски обороти. Разрежда се олиото и киселото мляко, разбърква се добре и се добавя остатъка от брашното. След като сместа се хомогенизира се разделя на две. Едната се оцветява с пресято какао и отново се разбърква много добре.
Подготвят се 2 тави (форми за торта), като се застилат с хартия за печене, или се намазват с олио и поръсват с брашно. Бялата смес се изсипва в едната и се пече в предварително загрята фурна на 180 градуса за около 30 минути( до суха клечка). Блатът се изважда върху решетка и се охлажда.
Какаовият блат се изсипва в другата тава и се пече по същият начин.
След като блатовете се охладят могат да се разрежат напречно на две. Ако е нужно се изравняват, като с нож се изрязват неравномерните части.
Така се получават два бели и два кафяви блата.

Пудинга се приготвя според указанията на опаковката, разбърква се с маслото и се покрива с плътно прилепнало към него стреч фолио. Оставя се да се охлади на стайна температура.

От всеки блат се изрязват по три или четири елемента. В средата е кръг, след което два или три пръстена(ринга) с еднаква ширина на лентите. Използват се подръчни материали като чаша, купа, чиния. Сглобяват се като се разменят цветовете, както за всеки блат, така и в редовете. Сиропират се леко, намазва се с крем между елементите и между блатовете. Тортата се полива с крем, поръсва се със смлени орехи и се прибира в хладилник да стегне. След като стегне се декорира с балони, от разтопен шоколад.
* Пудинга и домашният крем са различни като консистенция и при по-дълъг престой( напр. след два дни) е възможно отгоре да се "нацепи". Така, че ако не искате това да се случи, може да направите друго покритие или просто да поръсите орехи навсякъде.

♥

Ретро: Бисквитено руло с маслен крем "Муселин", от Хриси/ Biscuit Roll with butter cream

Д

ълго време търсех една ретро рецепта, за Руло от бисквити с маслен крем. Помня само формата, като триъгълник (покривче), това че съдържаше бисквити, масло и в центъра ягодово сладко. В детските ми години ме почерпиха с него и ми е останал спомен за вкуса. В началото когато създадох този блог и покрай контактите ми с прекрасни кулинари все се надявах, че ще попадна на тази рецепта. Дори се опитах да го направя по спомен, в ето тази Снежна къщичка.
Бях забравила за сладкиша и изненадващо Хриси - "Животът може да е вкусен" ме накара да "ококоря" очи, споделяйки именно това сладко бижу. Хриси, благодаря за рецептата! Спазих рецептата едно към едно, само че използвах пълнозърнести бисквити и кафява захар, а в центъра запълних с конфитюр. Не съм декорирала с карамел, защото по мои спомени рулото, с което ме почерпиха не беше. За мое удобство споделям и снимки от процеса на сглобяване.

Бисквитено руло с крем Муселин

Източник

Продукти:
45 бр. (400 гр) бисквити от типа на "Petit Beurre" ( използвам пълнозърнести)
500 мл прясно мляко
130 гр захар (използвам кафява)
40 гр бяло брашно
40 гр царевично( натурално) нишесте
4 жълтъка
1/2 шушулка ванилия
250 гр меко краве масло (на стайна температура)

допълнително:
100 мл прясно мляко + 1 ч.л. ром, за потапяне на бисквитите
сладко от ягоди или горски плодове

Приготвяне:
От прясното мляко се отделят 100 мл. Останалото мляко с 1/2 от захарта и ванилената шушулка се загряват до завиране.
В суха купа се изсипват останалата захар и жълтъците и се разбиват с миксер на крем.
Брашното и нишестето се пресяват и се добавят към жълтъчният крем. Разбива се до хомогенност и се разрежда със 100 -те мл прясно мляко, разбива се добре. Към сместа се налива на тънка струйка и при непрекъснато бъркане горещото мляко( шушулката ванилия се изважда). Съдът с полученият крем се поставя на слаб котлон и се вари за няколко минути, при непрекъснато бъркане с телена бъркалка до получаване на гъст крем.
Изсипва се върху плосък съд (тава, дъска - покрити със стреч фолио), заглажда се на тънък пласт и се покрива плътно със стреч фолио. Оставя се да се охлади на стайна температура.
Охладеният крем се поставя в купа и се разбива с миксер до гладкост. Постепенно към него се добавя мекото краве масло( на кубчета). Разбива се до получаване на пухкав крем.

Сглобяване на Бисквитеното руло:
Сладкишът се състои от 3 пласта с бисквити и 3 пласта с крем. Всеки бисквитен пласт съдържа 3 х 5 бисквити ( общо 15 бр.). Кремът се разделя на 4 части и всеки пласт с крем съдържа 1/4 от него, като последната част се оставя за измазване.

Прясното мляко се разбърква с рома и всяка от бисквитите се потапят съвсем за кратко в него. Подреждат се ред бисквити - ред крем. Завършва се с крем, по средата на дългата част се нанася ягодово сладко. Към момента сладкиша трябва да изглежда така:

Двете дълги страни се надигат към средата и върховете им се събират. Помага се с фолиото. Трябва да се получи това:

 

Рулото се завива във фолиото и се прибира в хладилник за няколко часа. Останалият крем се затваря в буркан и се прибира също в хладилник. Когато рулото стегне се изважда и се измазва с крем. Декорира се пожелание, аз използвах същият крем, който нанесох с шприц. Съхранява се в хладилник и се поднася като се реже на парчета.

♥

Вкусове от детството: Сладък салам

Ретро сладкишите свързваме с детството, с онези неустоими вкусове, които помним и рецептите за които се предават от поколения, записани на избелели листове, или грижливо съхранени в домашните тефтери, най-често срещани с имената на съседка, приятелка или близка:). Колкото и изкусителни, артистични, атрактивни, неустоими нови сладости да приготвяме, все се връщаме към онова време. В блога си имам доста рецепти по тази тема. Днес е ред на Сладкият салам, но по класическа рецепта с локум и орехи. Други негови версии са: Сладък салам буре, Шоколадов салам / Σαλάμι σοκολάτας, както и бисквитените рула: С шипков мармалад, С плодове, и по-модерната версия с Маскарпоне и Нутела.

Като цяло сладкият салам се прави от бисквити и масло, добавят се ядки, локум, стафиди, сушени плодове. Мисля, че това е една от най-автентичните рецепти, която със сигурност присъства в много рецептурници.

Сладък салам с бисквити, орехи и локум

Продукти:
200 гр обикновени бисквити( използвам "Петит")
1 ч.ч. орехови ядки
2 с.л. какао(използвам Нескуик)
140 гр. (1 кутия ) с локум ("Сладки времена" обикновен)
125 гр (1 малко пакетче) краве масло
1 с.л. захар( използвам Мусковадо)
пудра захар, за поръсване

Приготвяне:
Маслото и локума се нарязват на дребни парчета. Поставят се в тенджерка със захарта и се разтопяват, като се разбъркват на слаб котлон. Оставят се леко да се охладят.
Бисквитите се смилат, като се оставят с частици. Орехите също се смилат, аз предпочитам с частички.
Всички продукти, без пудрата захар се разбъркват в купа. Ако сместа се рони, може да се добави малко масло или прясно мляко.
Оформя се продълговато руло, като салам и се увива в алуминиево или стреч фолио. Прибира се в хладилник за няколко часа да стегне.
Изважда се, фолиото се отстранява внимателно, защото е възможно да се скъса и по салама да останат части от него. Сладкият салам се завързва по желание с готварски конец, поръсва се с пудра захар през цедка или сито, разтрива се с ръка и се поднася като се реже на филийки.

Ретро: Захарни петлета

Като бяхме деца правенето на тези захарни петлета ни доставяше голямо удоволствие. Продаваха се само на панаири и сборове, ярко оцветени незнайно с какво:). Рецептата ми съм сигурна я има в голяма част от вашите тефтери, но ако някой все пак не знае как да си ги направи, може да използва моята.
Наред с хрупкавите захарни ябълки, чиято рецепта може да видите тук, подреждам и захарните петлета, които не са точно петлета:), но идеята е същата. Рецептите се различават главно в количеството на водата.
Клечките могат да се закупят от магазини със сладкарски пособия или пък да се използват клечки за зъби, като едно време.

Продукти:

• 10 с.л захар
• 7 с.л. вода
• 1 с.л оцет
• олио, за намазване на формичките
• клечки 

*по желание 1-2 капки червена сладкарска гел боя

Приготвяне:
Формичките се намазват с олио много добре.
Водата, оцета и захарта се изсипват в съд и се слагат на котлона да се варят. Бърка се непрекъснато до карамелен цвят.
Когато капка от карамела се капне в съд с вода и се втвърди значи е готов. * Тук е времето да се добави сладкарската боичка.
Карамела се разпределя във формичките и се оставя да се втвърди.
Ако не разполагате с такива формички, мисля, че биха могли да се направят и във формички за лед, стига да са подходящи и за високата температура на карамела.

Завръщане в детството: Яйчен пастет "Мозайка"

С кулинарните пътешествия човек може да се пренесе къде ли не. Почти като в мечтите. Този път обаче разстоянието не се измерва в км, а в години. Днешната рецепта е с вкус на детство и съм сигурна, че много от вас я помнят от детските градини и рождени дни. Предполагам, че има и различни версии както на името, така и на рецептата, но класиката от нашата детска градина бе това: Филийка с пастет от яйце, сирене и масло и... чай.

Яйчен пастет "Мозайка"

Продукти:

2 бр. сварени яйца
1 ч.ч. натрошено сирене
20 гр краве масло ( около 1 с.л.)

за декорация:
пиперка
краставица
морков
каперси от консерва
по избор:маслини или др. зеленчуци

Приготвяне:
Сварените и обелени яйца се намачкват с вилица. Към тях се добавят сиренето и маслото. Всичко се разбърква много добре.
Пастетът се маже върху филийки, които по желание се декорират със зеленчуци, а може и да се поръсят само с червен пипер. Пастетът може да бъде поднесен и самостоятелно като разядка. Вкусът му може да се обогати с майонеза, авокадо и др.

Снежни пурички с локум

 

 Рецептата е от мама. Традиционно през декември ни подслажда с тях, прави ги с локум или пък със сладко от сливи – ДОМАШНО!:). Тези със сладкото ги изрязва в кръгли форми, слага пълнеж и ги сгъва на две, а с локума ги навива на пурички. С едно тесто, няколко вида сладки, та-да-м!:)Аз направих само пурички и внесох емоциите на детството и у дома.

Ретро сладкиш с праскови от компот

Продукти:
5 яйца
1 ч.ч. захар
17-20 пълни с.л. брашно
2 ч.л. бакпулвер
1 прахче ванилия / може и 1 пакет ванилена захар/

краве масло за намазване на тавичката
1 голям компот от праскови/кайсии/

Приготвяне:
Яйцата и захарта се разбиват с миксер на крем. Към тях се добавя по малко от пресятото с бакпулвера и ванилията брашно. Сместа става гъста кексова.
Кръгла тава с диаметър см се намазва с кравето масло и върху дъното се подреждат прасковите от компота. Отгоре се изсипва внимателно сместа, заглажда се и се пече в предварително загрята фурна на 180 градуса, без вентилатор до готовност.
Сладкиша се изважда и след малко се обръща в тортена чиния. Като се охлади се сиропира със сока от компота. Ако сокът е малко, може да се направи сироп от захар и вода.

Класическа бисквитена торта - базова рецепта

Каквито и десерти да опитваме, от време на време се връщаме към класическата бисквитена торта. И въпреки, че почти никога не е една и съща, все пак си има нещо като базова рецепта:). От там нататък импровизации безброй – различни бисквити, различни кремове и нишестета, включване на течен шоколад, нескуик, плодове, декорации от семпли до елегантни и т.н.

Ретро: Домашен течен шоколад

Едва ли има домашен рецептурник без тази рецепта от детството ни. Е, вече е и в блога:)

Продукти:
250 мл вода
250 гр пудра захар
125 гр краве масло
250 гр сухо мляко
30 гр натурално какао на прах
20 гр брашно от рожков
1 ванилия

* В оригинал рецептата е само с 50 гр какао, но аз използвам брашно от рожков и какао.

Приготвяне:

Водата и пудрата захар се слагат в тенджера на котлон. Когато течността заври се добавя нарязаното на кубчета краве масло, отстранява се от котлона и се бърка до разтопяване на маслото. Добавят се сухото мляко и пресятото какао, брашно от рожков и ванилията, всичко се разбърква до хомогенност. Ако има бучки може да се разбият с пасатор.
Сместа се разпределя в чашки или купички и се оставя да стегне в хладилник.

Спомени от детството: Кошнички със сирене

Още една любима рецепта от детството записвам в блога си. Кошничките сладки и солени бяха неизменна част от празниците:). Рецептата за сладки кошнички имам от сестра ми, а тези солените открих в интернет и веднага я запазвам:). Тестото наподобява тесто за тарталети, а в пълнежа може да се добавят различни сирена и кашкавал. Ако нямате такива формички може да използвате формички за тараталети, ще станат по-големи естествено, но пак е нещо:). Не съм пробвала в силиконови форми, но при всички случаи ако се използват такива трябва след печене веднага да се извадят, за да не се навлажнят. В хартиени няма как да стане, понеже тестото се притиска към стените, а е доста твърдо и ще се развали формата, е няма да е къдрава сигурно, но пак ще са кошнички, нали, така че и това е вариант:). Иначе такива формички може да потърсите в магазините за левче или в магазините за сладкарски принадлежности.


Източник на рецептата: Блонди: www.bg-mamma.com, благодаря!

Аз записвам рецептата, както я изпълних - 1/2 доза, получиха се 15 бр. кошнички, но моите формички са по-големи от онези, от едно време.

Тесто:

60 гр краве масло
щипка сол
50 мл прясно мляко
брашно около 250 гр

Плънка:
2 яйца
250 гр сирене краве

Пресейте брашното в купа и добавете солта. Разбъркайте.
Разтопете за кратко маслото в микровълнова, не трябва да е течно, просто да омекне. Може и предварително да го оставите на стайна температура.
Направете кладенче, изсипете в него останалите продукти. Замесете тесто с бързи движения на пръстите. Направете го на топка. Тестото е маслено и е твърдичко малко. Направете топчета в зависимост от големината на кошничките ви. Ако са от малките - направете топчета като лешник, ако са по-големи направете топчета колкото орех:).
На дъното на всяка кошничка поставете по едно топче тесто и го нанесете с пръсти по стените и дъното. Притиснете хубаво. Излишното тесто отстранете. /Аз не намаслявам формичките, тъй като тестото съдържа мазнина и се отлепват чудесно./

Направете плънката, като разбъркате с вилица натрошеното сирене и яйцата.
Поставете по 1 ч.л. във всяка кошничка. Поръсете със семенца за питки, ким, сусам и т.н.
Изпечете в предварително загрята фурна на 180 градуса до зачервяване. Аз ги оставих да се охладят във формичките, но може да ги извадите и топли, само внимавайте да не се изгорите.

Пасти "Витоша"

Със сигурност повечето от вас ги свързват с детството... Ей така онази вечер се присетих и аз:). Потърсих рецепта, защото исках да ги направя точно с онзи вкус, отпреди. Иначе технологията е ясна блатове, крем, реже се по диагонал, слепват се двете части и готово. Такива сладкиши има много в интернет, но паста Витоша е една:). Открих в "Домашни хитрини" рецепта, която много ми напомни точно онази, от детските години. Благодаря за споделянето!
Тъй като нямах много време да правя домашни блатове, а и целта ми бе по-скоро да запечатам и аз как точно става сглобяването, използвах готови пандишпанови блатове, но който желае, може да погледне по-надолу в рецептата как се приготвят пандишпанови блатове, които съм споделяла също и няколко пъти в блога. Много вкусен вариант на тази паста е Добош делта(рецепта)
И така, след снежната разходка на Витоша, ви предлагам и една сладка със същото име:)))

Продукти:
1 опаковка квадратни готови пандишпанови блатове за торта ванилия
250 гр хубаво краве масло
100 мл прясно мляко
5 с.л. захар
1 ванилия
сладко от ягоди
200 гр черен шоколад
2-3 с.л. олио

Приготвяне:
Направете крема:
Нарежете маслото на парченца, поставете ги в купа и оставете на стайна температура да омекне.
Сложете в тенджерка на котлон млякото със захарта да заври. Оставете на слаб огън за около 3-4 минути. Отстранете от котлона, добавете ванилията, разбъркайте и оставете да се охлади на стайна температура, трябва да е приятно топло, с температура около 30 градуса. Ако е много горещо ще разтопи маслото.
Разбийте с миксер маслото. Постепенно добавяйте по 1 с.л. от прясното мляко, като разбивате непрекъснато.
Нарежете блатовете на ленти с ширина около: 11 см.
*Ако използвате квадратни блатове, разрежете ги на две равни части.
Ще са ви необходими 4 ленти.
(По желание може да ги сиропирате съвсем леко със захарен сироп, приготвен от равни количества вода и захар и оставени на котлон да се варят за около 2-3 минути. Моите блатове не съм сиропирала.)
Намажете три от лентите със сладко, след което ги намажете с масленият крем. Подредете ги една върху друга, отгоре поставете четвъртата лента, без да я намазвате.
Приберете в хладилник за 1-2 часа, да стегне крема.
Извадете сладкиша и го разрежете на две по диагонал.
Съберете двете части, за да се получи голямо триъгълно "руло", слепете ги с крем.
Намажете цялото руло с крем и приберете в хладилник да стегне.
Начупете шоколада на парченца, поставете ги в суха купа заедно с олиото и ги поставете в микровълнова за общо 90 секунди, на макс, като отваряте и разбърквате през 30 сек. Оставете да се охлади, за да не разтопява крема. / Може да разтопите шоколада и на водна баня/.
Извадете рулото и го полейте с шоколада и отново приберете в хладилник да стегне.
Нарежете го на филийки, които при разрез оформят триъгълници.
Съхранявайте рулото в хладилник, покрито с прозрачно фолио, за да не съхне.

Пандишпанов блат за торта:
Продукти: 7 яйца, 7 с.л. захар, 7 с.л. пресято брашно, 1 пакетче ванилена захар, щипка сол.
Приготвяне: Белтъците се разбиват с щипка сол до меки върхове, към тях се добавя 1 с.л. захар и се разбиват на сняг. Жълтъците с останалите 6 с.л. захар и ванилената захар се разбиват на крем. Към жълтъците се добавят на части и като се редуват брашно - белтъци. Бърка се много внимателно с шпатула, за да не спада обема. Сместа се изсипва в голямата правоъгълна тава на фурната, застлана с хартия за печене и блатът се пече в предварително загрята фурна на 170 градуса до суха клечка. По принцип този блат може да се изпече и в по-малка форма, кръгла или друга, и след изпичане да се разреже напречно на няколко блата. От височината на блата зависи и времето за печене, но ориентировъчно, блат с дебелина 1 см, в голямата правоъгълна тава се пече за 8-10 минути.

Рачел от тиква

Едно много уважавано от мен тиквено изкушение е Рачелът - със спомен на детство, със завладяващ вкус.
Отдавна ми се искаше да украся блога си с него, но не го правех, просто защото престоят на тиквата във варна вода ме спираше. Досега аналог на тази операция не е измислен, така че тази година реших да го правя по класическият начин, престраших се:). А и все пак доколкото знам в Гърция много сладка се приготвят точно по този начин.
Рецепти има почти във всички кулинарни сайтове, книги и т.н., аз се доверих на рецептата на Тилия, тъй като много подробно е описала всичко.
Искам да обърна внимание и на цветът на рачела, доколкото разбрах цветът зависи от това колко количество рачел ще се направи, както при сладката ако се прави голямо количество сладкото е по-тъмно на цвят.
Освен това цветът на тиквата също има значение.
Ето го и моят:

Рачел от тиква

С благодарности към Тилия за подробно описаната рецепта, снимков материал и помощта, във Фейсбук:)!
Мила, Тили страхотна си, казвала съм ти го много пъти, казвам го и сега!

Продукти:
1 кг тиква
1 кг захар
500 мл вода
1 ч.л. лимонена киселина
за ароматизиране - 1 ванилия

За варната вода:
5 л вода, от чешмата
150 гр гасена вар

Приготвяне:

Направете първо варната вода:
Изсипете варта в подходящ съд и започнете да добавяте по малко от водата, като разбърквате с лъжица.
Когато сте готови, разбъркайте отново добре, получава се течност, на вид като прясно мляко.
Оставете съдът някъде да престои, без да се разклаща, за да може да се утаи варта.
След 2 часа прецедете внимателно през тензух или марля течността, която вече трябва да е бистра. Внимавайте да не разклащате течността, защото отдолу се е утаила варта!
Получената прецедена течност се нарича варна вода и в нея ще накиснете тиквата.

Нарежете тиквата на резени и я обелете.
Нарежете я на малки парченца, с големината на локум:), примерно 2*3 см.
Поставете парчетата тиква в прецедената варна вода.
Оставете да престоят в нея за около 2 часа, като разбърквате от време на време.
Извадете парчетата тиква, измийте ги няколко пъти под течаща вода много добре. Аз ги мих едно по едно парченцата и след това общо ги измих в няколко води.
Оставете ги някъде да се подсушат.

*Цялата тази процедура се прави с цел тиквата при варене да запази целостта си, отвън да е хрупкава и с твърда обвивка, а вътре мека и сочна.

За рачела:
Сложете в тенджера захарта и водата. Поставете ги на котлон, на средна степен да се варят за около 10- 15 минути.
Пуснете тиквените парченца в захарният сироп и варете на средна степен до желаната гъстота на сиропа - за още около 30 минути или до желаната гъстота.
Разбърквайте от време на време внимателно, със суха дървена лъжица.
В края на варенето добавете ванилията и лимонената киселина. Разбъркайте внимателно и оставете още няколко минути на котлон.
Насипете готовият рачел в измити, сухи затоплени буркани, затворете ги горещи и ги обърнете с капачката надолу, да се стерилизират.
По желание може и да ги сварите за 5 минути, за още по-добра херметичност:).