Venice My Love ♥

Ежегодно Венеция привлича милиони туристи от всички краища на света. Поводите за посещения са различни. Очакванията на голяма част от посетителите са за романтика и любов. Но Венеция е толкова различна, толкова многолика, че трудно и много бавно сваля маската си и не го прави пред всеки… Някои от туристите си тръгват някак учудени и леко разочаровани от този факт. А любовта всъщност е била скрита зад ъгъла, който са подминали, или цветята, които са пропуснали да помиришат, малките тесни канали, с изненадващо появяваща се гондола, детайлите… Ако все още не сте били във Венеция, не търсете причина да я посетите, не очаквайте стереотип, открийте я там.
Стъпвайки на площад Сан Марко аз изпитах всичко друго, но не и романтика, тълпите от туристи, шумът и мащабът на сградите нямаше как да допринесат за подобно усещане, възхищавах се на архитектурата, наслаждавах се на изгледа към лагуната, наблюдавах с интерес различните хора… но след туристическата ни обиколка, изгубени покрай каналите и тесни малки улички, някак неусетно Венеция свали маската си и откри романтичното си лице в цялата си прелест и аз се влюбих в нея… 

Загадъчната Венеция

Въпреки многото изчетени пътеписи, разглежданите снимки и изгледаните филми, истината е, че Венеция ме изненада. Тя е толкова многолика, че не бих могла да я опиша с думи. От суматохата около пристанището и площада, до тихите и уединени улички и канали настроенията и атмосферата се променят изведнъж и зад всеки ъгъл попадаш на нещо съвсем различно като усещане.

Цветният остров на безвремието: Бурано

Разглеждайки снимките си от Бурано, все още не мога да повярвам, че това място е истинско, но картината от ярко оцветени къщи, в съчетание с пъстрите дрехи, оставени да съхнат на слънце и тесните канали с рибарски лодки се запечата толкова ярко в съзнанието ми, че дори и сега като затворя очи все едно усещам този интересен аромат с примес на свежест, колорит, уют и безвремие и вярвам, че образът, който се създава в очите на туристите е също толкова уникален.

Триест за един ден

Триест не е типичен италиански град, но всичко това се дължи на историческото му минало и влиянията от Австрия, Италия, Унгария, Словения, усещащи се дори и в кухнята му. Има прилики със Солун и Бари. Особено площада срещу морето, наподобява Солунският такъв. Архитектурата обаче на голяма част от сградите наподобява тази на Виена и някак странно но за миг имаш усещането, че си във Виена пък на море. Водопадите от глицинии обаче са ярък италиански акцент.

Според туристически справочници Триест е недооценена дестинация. Може би това се дължи на факта, че е нещо като спирка по път към главна дестинация, но каквато и да е причината за престоят и посещението на града, то безспорно ще остави приятен спомен.