Загадъчната Венеция

Въпреки многото изчетени пътеписи, разглежданите снимки и изгледаните филми, истината е, че Венеция ме изненада. Тя е толкова многолика, че не бих могла да я опиша с думи. От суматохата около пристанището и площада, до тихите и уединени улички и канали настроенията и атмосферата се променят изведнъж и зад всеки ъгъл попадаш на нещо съвсем различно като усещане.

Венеция е град, който трябва да се усети 

Вярно е, че сред огромните тълпи от туристи пред най-популярните забележителности няма как да почувстваш романтиката на града. Но Венеция е изпълнена с безброй малки улички, канали и площадчета, сред които човек би могъл да се потопи в една различна атмосфера, пренасяща назад във времето. Уханието на домашно приготвена храна, прострените на въздух дрехи, веещи се над сградите с леко очукани мазилки, цветята на малките кокетни прозорчета са всъщност истинското лице на Венеция.

Невъзможно е да я разгледаш за 1 ден, дори и 1 уѝкенд не е достатъчен. Венеция трябва да бъде усетена, в тихите утрини, когато туристите още спят, в късните вечери, когато самотните гондоли се полюшват във водата, с многото изгубвания в тесните криволичещи улички, в насладата от типичната храна, в ресторант, разположен на брега на Канале Гранде… 

Накратко за историята на Венеция

Любопитна е историята на Венеция, как една блатиста лагуна, населена от бежанци, се превръща в една от най-могъщите туристически дестинации и богата търговска сила в света.
Името на града идва от племето Veneti, които са населявали територията на северното крайбрежие на Адриатическо море. Търсещи спасение и убежище те се заселват в блатистата лагуна. Благодарение на изолираността си те избягват от съдбата на континенталната част.
С уникалното си разположение Венеция се превръща в мощен търговски и транспортен център.

Как е построена Венеция

Венеция е един прекрасен град, с доста голямо население и великолепни къщи и следващото събудено любопитство е към основите на града.
Построена е върху пилоти от специално алпийско дърво, устойчиво на влага и вода, вкопани на 7-8 м дълбочина. Върху тях равномерно се разпределя теглото на сградите.
Всъщност Венеция е изградена от 120 острова, свързани помежду си с над 450 моста и безброй малки улички.

Венеция за туристи

Да идеш във Венеция за пръв път и да не видиш някои от световноизвестните забележителности е почти невъзможно. Колкото и да са популярни, снимани, виждани до безкрайност, познати и непознати, няма начин да ги пропуснеш.

Мостът на въздишките / Bridge of Sighs / Ponte dei Sospiri
Направен е от бял варовик, а прозорците са с каменни решетки. Мостът свързва Двореца на дожите със Старите затвори. Получава името си, заради преминаващите затворниците, които поглеждайки към красива Венеция въздишали.

Грандиозният площад “Сан Марко” / Piazza San Marco
В кадър: статуята на Св. Теодор и бронзовият крилат лъв, символ на Венеция, Прокурацията, кафе Куадри, Часовниковата кула, Камбанарията и ъгълче от Двореца на дожите.

Забележителната Часовникова кула
На покрива има две статуи с камбана, известяващи всеки час. Под тях е разположен символът на Венеция – Крилатият лъв. Под него са Мадоната с Младенеца. Най-отдолу е часовника, който е изработен от злато и емайл, с много функции: показва смяната на сезоните, преминаване на слънцето в зодиакалните знаци, времето и лунната фаза.

Знаменитото кафе “Флориан”- най-старото кафе в света
Разположено е под арките на Новата Прокурация. Открито е на 29-ти декември 1720 г., било е любимо място на Казанова, Гьоте, Дикенс, Байрон, Русо, Хемингуей, ползва се с голяма популярност и до днес и е един от символите на Венеция.

Дворецът на Дожите / Doge’s Palace

“Куадри” / Ristorante Quadri
Куадри е другото историческо заведение на площад “Сан Марко”. Открито е през 1775 г. Било е любимо място на Стендал, Байрон, Дюма, Вагнер и др. Днес е любимо място пък за срещи на видни режисьори и актьори, по време на филмовият фестивал.

Мостът “Риалто” / Rialto Bridge

От него се открива невероятна гледка към Канале Гранде / Grand Canal.
Той е най-важният и мащабен воден път във Венеция. Има формата на латинското S и по него се движат Вапорето – общественият транспорт, както и гондоли.

Разбира се, гледки към Големият канал се разкриват и от други места и всичките са очарователни. Водна разходка по канала също е едно много приятно изживяване, наситено с красиви емоции.

Храната във Венеция е разнообразна, класическа италианска, средиземноморска и наситена с морски дарове и свежи продукти, да не пропуснем кафето, желато, пица и паста. Изборът на места за хранене е огромен, покрай каналите, или пък на някое площадче.

Във Венеция както и във всяка туристическа дестинация изборът на сувенири и подаръци е безкраен. 

Но най-ценното нещо, което човек би могъл да вземе със себе си са спомените и снимките от незабравимото изживяване.

Полезна информация

Ако пътувате със собствен транспорт, то корабче за Венеция може да хванете от Пунта Сабионе. Там има паркинг, на който може да оставите автомобила си. Цената е написана на големи табели по оградите и е 5 евро за ден. Има и други паркинги, за които се закупува билет от автомат, но за тях не съм запозната.
Корабчето се хваща от морската гара, на която се закупуват и билетите. Опция за тяхната цена и валидност има, но най-подходящата според мен е 24 часовата карта за всички морски Вапорето(обществен морски транспорт), която е на цена 20 евро. За дете на 8 г. няма намаление, за по-малки не съм запозната. С тази карта можете да се возите до Венеция, до Мурано, Бурано и във самата Венеция на всички корабчета, които спират по морските гари. За гондолите таксата се заплаща отделно (срещнах табели за 80 евро на обиколка за цялата гондола), за морските таксита също. Вариант да се повозите на гондола е да пресечете Канале Гранде с нея, на някаква ниска цена, но по този начин мисля, че ще трябва да се возите прави, и гондолиерът не е облечен с традиционните дрехи и шапка.
Ако ще спите във Венеция и останете няколко дни и няма да се возите на корабчета, то може да си закупите еднопосочен билет 7,50 евро и след това в обратната посока още 7,50 евро.
Разписание и маршрути на морският транспорт може да вземете на брошура от Пунта Сабиони.
Цената на напитките в кафенетата зависи от това къде ще си изпиете кафето – на маса или на бара на крак. Естествено на маса и с обслужване е по-скъпо.
Навсякъде е забранено да се хранят гълъби, в района на площад Сан Марко, обаче има хора, които “продаваха” някакви зърна на туристите. Редно ли е не е ли, не знам, но това може да донесе солени глоби. Забрана има и за закачване на катинарчета.
Сувенири има навсякъде, но ако държите на качествени неща, то купувайте от малките тематични магазинчета, не от сергиите. Има много достъпни дребни стъкларийки, които може да вземете като спомен или подарък за близки. По принцип на стъклото, където е истинско е указано, че е от Бурано. Не, че има лошо да си купиш китайски сувенир от Венеция, ако ти харесва, пак ще е спомен от мястото. Друго, което аз обичам да купувам като турист са хранителни продукти и напитки, в случая паста, кафе, вино и т.н.
Определено 1 ден не е достатъчен да се обиколи Венеция, или пък островите. Но ако това е единственият вариант, то бих ви посъветвала да отидете сутринта на островите Мурано и Бурано, след това да останете във Венеция до вечерта. Въпреки, че Венеция е много очарователна рано сутрин, то лудницата по морските гари през деня е голяма и аз лично предпочитам да си я спестя. Във Венеция може да се избегне тълпата из малките улички и канали, но напрежението в чакане по гарите няма как да се спести. Ако разполагате с повече време е добре да се отдели по 1 ден на островите, за да се почуства атмосферата им.