Приказка за Прага

Отдавна, много отдавна живяла прекрасна принцеса, била надарена с мъдрост и красота, наричала се Либуше. Тя била мъдра и проницателна и слухът за това се разнасял далеч отвъд границите на нейното царство. Заедно със съпруга си принц Пршемисъл управлявали чешките земи от хълма на Vyšehrad и основали един от най-красивите  и легендарни градове на Европа - Прага. 

Такива приказки  се носят за Прага, историческите факти са далеч по-обстойни и подкрепени с факти. 

Стъпвайки на калдъръмените улици се потопих в средновековната атмосфера на града и видях Прага  приказно красива и мистична. Дали защото есента я бе облякла в златна премяна, или защото средновековната атмосфера се криеше зад всеки ъгъл на малките окъпани в есенно слънце улички, нямам представа каква всъщност е нейната тайна, но Прага ме грабна и неусетно се влюбих в нея, забравяйки за цялата туристическа суматоха около Карлов мост и известните забележителности.

Когато наближихме Прага, мащабите, в които ни се представи ме изумиха. Започнаха да се редуват сгради с различна смесица от архитектурни стилове, старинни и модерни, някои от които доста смели решения. С наближаването на централната част обаче това се промени и изведнъж попаднахме в една друга атмосфера, с подредени къщички и сгради, които хармонично се допълваха и описваха старинният облик на града. Не бих искала да оприличавам града на друг, смятам, че всеки има своето очарование, но голяма част от архитектурата ми напомня тази на Залцбург, Грац и Виена, донякъде Любляна, Марибор и Будапеща, за момент дори и Венеция… и нищо чудно, това е архитектурният стил на онова време, който хората са съумели да запазят и до днес.

Суматохата от хора и автомобили бе толкова голяма, че на моменти се чудех дали изобщо ще успея да видя нещо или просто ще се придвижвам в тълпата и ще правя тук там снимки за отчет. Наистина е малко стресиращо когато попаднеш във вихъра от туристи, за които бях чувала че са много, но това надмина представите ми. Всъщност туристи бяхме и ние.

На моменти се чувствах все едно съм попаднала в Ню Уорк(не, че съм била там), но такива асоциации се събудиха в мен. А всъщност си представях Прага романтична и спокойна. Не, че не ми харесаха всичките ѝ лица, но имаше нещо в мен, което ме караше да търся друго, различно усещане…

И го открих… в малките улички, скрити от погледа на забързаните туристи, в реката, събуждаща се под слънчевите лъчи, в лебедите, които плуваха спокойно и гордо вдигнали главите си, в близост до Карлов мост и достатъчно далеч от суматохата, в изкусно изваяните елементи на фасадите… във всичко различно от това, което видях на пръв поглед. Сякаш Прага постепенно се разкри, а аз започнах да пиша моята съвременна приказка за нея…

Знам че е невъзможно да усетиш един град за един уикенд, понякога са нужни месеци, години. Но за себе си мога да кажа, че я почувствах достатъчно близко, за да пожелая да се върна отново.

С благодарност към Ива, която въпреки натоварената си програма, успя да намери време и да ми помогне с насоки и упътвания относно различни въпроси, които ме интересуваха, както и да ми помогне да избера най-подходящото време за нашата екскурзия до Прага!