Магията на Родопите

Родопска тишина... и само шепот на поточе, а в далечината се долавят родопски гайди и звън на чанове. Пред погледа красиви гледки: зелени ливади, застлани с килими от цветя и билки;  гъсти гори, величествени, но изпълнени със спокойствие...

С подобни думи започва малка книжка, която ни дадоха в Агушевите конаци. Малко думи, а казващи толкова много...
Живеейки в хармония с природата, родопчани са съумели да запазят сякаш недокоснати хиляди години красивите места с огромното разнообразие от растителност и животни.
Успяхме да се докоснем до тази чиста красота, дори и само за няколко дни, да подишаме чист въздух и да поживеем спокойно, далеч от забързаното монотонно ежедневие и грижи.

Нашето вълнуващо пътешествие из света на Родопа планина

Ден 1 - ви:

Тръгнахме посока Асеновград.

Посетихме Асеновата крепост, която беше в ремонт, но все пак успяхме да я разгледаме отвън.
Крепостта е построена върху скала, на 130 м над нивото на града. Склоновете са надвесени, което я прави недостъпна.
Външната крепостна стена е с дебелина 2,9 м.
Най-ранните проучвания за крепостта са от V - IV в пр.Хр.
Името й Петрич - произлиза от гръцкото - петрос - камък, скала.
Не случайно наричат Асеновата крепост " Порта към Родопите"...

На няколко км след Асеновград посока Пампорово се намира Бачковския манастир, където е началото на  туристическата пътека към Бачковският водопад и х. Марциганица. 

Тръгва се от манастира - точно срещу входа му. До водопада се стига за около 20 мин.
Най-красив е след дъждове - пролет, есен. Но и през лятото също беше много красив. Слънцето беше точно зад водопада, та малко трудно се снимаше, но все пак за отчет:–)

След разходката се отправихме към Пампорово.
Избрахме го за изходна точка на нашите туристически маршрути.
Природата в Пампорово е сякаш непокътната. Има достатъчно хотели, но някак си не са струпани на едно място а разпръснати и заобиколени от гори. Скъпоценно място за природолюбителите. Спокойно и толкова уютно.

Името на курорта е дадено от родопчанина Райчо хаджи Белев.
Той винаги тръгвал с 15 мулета, натоварени с тежки товари към Станимака, Филибето или пък надолу, из Беломорието.
Винаги яхвал най-красивото и здраво муле, запалвал едрия си чибук, из който политали кълба дим и поемал с кервана на далечен път.
Родопчани оприличавали тази гледка на "пампор" - по онова време така наричали железницата.
И така Райчо добил прякора Пампора. В последствие замогналият се кираджия закупил поляните под Снежанка и Мургавец, а хората ги именували Пампоровите поляни. Така този китен кът от Родопа планина станал известен като Пампорово.

Отседнахме в хотел "Финландия".
Разположен в близост до централната част / на около двайсетина минути пеша/ и същевременно обгърнат от борови гори. Красив изглед от терасата, уютни и приятно обзаведени стаи. Програмата ни включваше закуски и вечери, тъй като планирахме през деня да обикаляме из Родопите. Храната беше винаги прясна и вкусна. Не бих казала, че беше разнообразна, но пък самият хотел създаваше атмосфера на горска хижа и храната се вписваше добре. Не бих си представила изобилие  и отрупаност от блюда на фона на тази така непокътната природа. Персонала беше любезен.

Отпочинахме си след пътуването и решихме да се разходим из Широка лъка, само на 13 км от Пампорово.

Стойките

Широка лъка е обявено за архитектурен, фолклорен и етнографски музей.

Фолклорното училище и Детската градина

В този дом е живял капитан Петко войвода през 1878 - 1879 г.

Етнографски музей

Ден 2 - ри:

Маршрут: Пампорово - Пещера Дяволско гърло -  Доспат - Лещен - Пампорово.

Триградското ждрело
Величествен каньон прорязан от р. Триградска. Скали високи до 250 м., дължината на ждрелото е 7 км.

Ето тук водата отново излиза на повърхността.

Входа и изхода на тунела

Скалите над нас

Пещера Дяволското гърло

Влиза се през изкуствения вход на пещерата, минава се през дълъг тунел и се достига до бучащата зала - на водопада. Пещерата се е получила от река, падаща под земята от 42 м височина Дължината и е 110 метра, ширината – 40 метра, а височината и достига до 35 метра.

На близо 400 м от входа на “Дяволското гърло” водите на подземно течащата река се губят в сифон-галерия. Дължината на сифона е повече от 150 м, а след него по 60-метрова галерия подземната река напуска пещерата и излиза отново на повърхността. Температурата в пещерата е 8 °С.

Вътре е извора на Орфей и водопада, който може да се види при изкачване на около 300 стъпала, които отвеждат до естествения вход-изход на пещерата.
Ние не ги изкачихме, но видяхме водопада от първата площадка. 

Буйновско ждрело

Площадката Орлово око.
Целият проект е струвал 21 000 лева. Средствата са събрани от входната такса на Ягодинската пещера. Единственото условие за туристите е да не се качват до върха в лошо време, защото падат много гръмотевици. 
Издържа до 3 тона, не повече от 5 човека, за безопасност. Казват, че от площадката се открива спиращ дъха изглед. Оттук се виждат две-трети от Буйновското ждрело, Борино, Чала, Ягодина, в далечината планините от Гърция, в дъното Пирин и малък връх от Рила. До там може да се отиде с високопроходими джипове, които тръгват от Дяволското гърло.

Някъде из Родопите, по точно навсякъде из Родопите:

Язовир Доспат

Тютюн, грижливо нанизан и закачен да съхне

Отново тютюн

Лещен

Обяд в местната кръчма

Таратор, салата, лещенско кюфте, наденица с кълцано месо, сърми с ориз.

Изглед към Пирин от терасата на кръчмата:

И след обяда се разходихме по калдаръмените улички на Лещен:

Глинената къща

Един човек ни покани в дома си и ни почерпи с тези изкусителни малинки:

На връщане хванахме задръстването:–). 

Скално образувание Слона

Ден 3-ти

Маршрут: Пампорово - Чудните мостове - Пампорово

Обяд в "Родопски специалитети" в Нареченски минерални бани.

Смилянски фасул с пастърма, шкембе чорба, пататник, катма, агнешки чревца на жар, баклава:

Чудните мостове
Уникален природен феномен!

Ден 4 - ти 

Маршрут: Пампорово - Смолян - Смилян - Пещера Ухловица - Могилица

В Смолян посетихме музея. Много интересен музей. Всичко вътре пренася назад във времето! Много ми допадна третия етаж със залата с погачите и кукерите. Колко майсторски направени погачи, какви украси!
В музея видях и макет на Агушеви конаци и потеглихме натам...

По пътя се минава през Смилян, откъде си купихме армаганче - Смилянски фасул - оригинал!

Преди Могилица е пещера Ухловица, но тъй като пътеката до там е стръмна и около 800м, не я посетихме- засега.

с. Могилица

Агушеви конаци

"Задало се е задало,
малой големо да гльода
на Салих Агуш конака.

Секой са чуди и мае,
каков го е майстор уградил,
та толкоз го е хубав изградил..."

Лидия Голева

Уникална сграда! Направена от камък и дърво, красиви прозорци, врати, соби, дворове, всеки детайл е пипнат майсторски!

Граден 20 години, а след това отнет от собствениците. В момента има спорно наследство.
Разположени върху огромна площ, с три еднотипни двора, за тримата синове по един. Във всеки двор има кладенец, помещение за прислугите, жилищна сграда.
Слушах историята, разказвана от домакинята и настръхвах, пренасях се назад във времето!

Двете стаи в ляво и дясно на входа:

Двата двора - третият е заключен:

В ляво - ратаите от тук са давали храната, вдясно - огнище в собата:

Отгоре - прозорците с пространството, където са съхранявали вълната през зимата, служело и като изолатор от студа. Отдолу - долапите - багрени с естествени материали.

В ляво - банята и любезната домакиня, в дясно вратата с предверието:

В ляво - запазена чешма на прозореца, в дясно - долап, зад който има скрита стая:

Красиво багрени долапи, шкафове и запазените автентични дръжки:

Двете стаи за майките с децата и чардака на който са пиели кафенце:

Чевермето:

На връщане минахме през Широка лъка и хапнахме там - късен обяд:–)в механа "Семеен хотел Калина": смилянски фасул, пържена пъстърва, качамак.

Ден 5- ти

Закуска в хотела и кафе в кула Снежанка:

"Няма човек, който да обгърне Родопа с един поглед. Няма връх, на който да се изкачиш, та да я познаеш с един поглед. Трябва да я извървиш и да я изстрадаш, та после да я събереш в сърцето си и да я погледнеш - ала трябва да имаш сърце на орел. Не можеш да видиш Родопа с очите си, трябва да я видиш със сърцето си. Със затворени очи, в себе си. " Антон Дончев, "Време разделно"

Завърнахме се вкъщи с армаганчета :–) Смилянски фасул и мурсаленски/ мурсалски чай.

Много места посетихме, много красоти видяхме, има още много за разглеждане...
Който е бил в Родопите, знае!... Ами хайде със здраве, както казват в Родопите!