Порто Карас, Ситония

Продължавам с разходката на Ситония и следващата дестинация е Порто Карас -

хотелски комплекс от затворен тип - с красиви плажове, с бял пясък, борови дървета, пристанище( най-голямото в Югоизточна Европа), летище за хеликоптери, тенис кортове, интересно игрище за голф (най-голямото в Гърция), футболно игрище, баскетболно игрище,  спа център, конгресен център, барове, кафенета, ресторанти, детски център и др.

Съществува легенда за основаването на Порто Карас: "В началото на 60-те години на миналия век гръцкият корабен магнат Янис Карас обикалял с яхтата си Егейско море. Близо до Халкидики го връхлетяла буря, яхтата успяла да се спаси в един закътан залив на Ситония. Янис Карас толкова харесал мястото, че решил да го направи своето постоянно частно пристанище." 

В края на 60-те години Янис Карас закупил 1700 хектара манастирски земи около залива и основал най-големият хотелски комплекс на Балканите.

От Порто Карас тръгват корабчета към Неос Мармарас, така, че вечер след плаж разходките по уличките на градчето и кипящият му нощен живот са чудесен избор.

Друга близка дестинация е селището Партенонас, за което писах тук.

За ден пък може да се обиколи Ситония.

Хотелската част се състои от 4 хотела: Ситония, Мелитон, Вила Галини и Вилаж ин.

Вилата е много красива, наподобява архитектурата на манастирите. Построена е на върха на хълма Галини.

Архитектурата на Мелитон наподобява круизен кораб. Проектиран е от Валтер Гропиус, един от основателите на "Баухаус" - Берлин. Намира се до яхтеното пристанище.

Ситония също е проектиран от Валтер Гропиус. Разположението на хотела е в непосредствена близост до плажа.

Вилаж ин се намира също до яхтеното пристанище, проектиран е в традиционен македонски стил, от гръцкият архитект Костоса Капсамбелиса.

  

Част от единият от плажовете на комплекса. В едната част на плажа имаше доста хора, въпреки че беше краят на май, така че снимах шезлонгите от другата.

Това е устието на реката, която разделя плажната ивица на Порто Карас и Неос Мармарас.

В близката далечина се вижда Неос Мармарас с красивите си бели сгради.

По тази алея се стига до страхотен басейн, който не снимах, поради факта, че имаше доста хора. По принцип на всички места, които посещавам се стремя по възможност да не снимам хора или поне да не са в близък план.

Разходките в курорта са много приятни, ние прекарахме доста време на пристанището:), все пак си имаме капитан, но докато той се впечатляваше от плавателните съдове, мен ме впечатляваха олеандрите, даровете на морето и.. различните шишарки.

Това е една огромна шишарка, до която поставих една стандартна, за сравнение.