На Будапеща с ♥

Признавам, че до момента Будапеща бе много назад в списъка ми с туристически дестинации. Заради любовта ми към природата и малките старинни и романтични градчета, тези големите като Рим, Париж, Будапеща и др. някак не поставях на преден план. Много бегло бях разглеждала снимки, споделени от туристи и близки посетили града. Не бях се интересувала подробно от туристическите забележителности и интересните места, които бихме могли да видим в Будапеща. Досега…

На Будапеща с ♥

В града ни отведе един непланиран уикенд, който преобърна представите ми и още преди да си бях тръгнала от Будапеща, вече мечтаех да я видя отново и силно се надявам това да се случи скоро…

Будапеща е космополитен град, с големи мащаби, изключително много хора и невероятна смесица от архитектурни стилове. Разхождайки се по улиците сякаш се пътува във времето, а духът от историята витае във въздуха. Първоначалното ми усещане бе за изгубване, може би защото ми бе толкова непозната. За други дестинации от разглеждане на снимки и информация, човек се чувства сякаш е бил там. Но тук бях буквално изгубена.

Изгубена сред малките улички, пресичащи големите булеварди, сред тълпите от туристи, устремени към следващата забележителност, сред жителите на града, лежерно отпивайки от кафето си или бързащи по задачите си. И ми хареса, защото просто се потопихме в атмосферата на града.

Може би за да те впечатли един град, първо трябва да го опознаеш, но не от туристическите брошури и справочници, а от личните впечатления. Не, че няма да изпитам възхищение пред великолепните сгради, шедьоври на архитектурата, не че няма да се радвам да видя топ забележителностите за ден, в сбита програма, но бих предпочела да имам време за друго. Това, което бих искала е да го усетя. А когато това се случи, то задължително ще искаме да се върнем отново, а не просто да препускаме към следващата дестинация в търсене на поредният музей, колкото да се щракнем с него. Наистина за такива големи градове е хубаво човек да отдели повече време, за да има достатъчно и за забележителности и за безцелни разходки и за опитване на храната.

Нямам представа колко време е нужно за да опознаеш Будапеща. Та тя е различна на всеки ъгъл. На брега на реката се чувстваш спокойно и някак романтично, а крачка встрани на големият площад вече си във вихрушка от хора и емоции.

Невъзможно е за толкова кратко време да напиша напътствия и впечатления от места, заведения и инфраструктура. Но с удоволствие ще споделя това, което успяхме да видим, въпреки, поройният дъжд, който се изля, все пак успяхме да обиколим някои интересни места, а до други бяхме на крачка. Но винаги трябва да има поводи за връщане, нали:)

След безцелните разходки по улиците и покрай реката, взехме карта с топ забележителностите на града. Някак приключенско е усещането да следваш маршрут. Въодушевлението при достигане до набелязаното място е доста приятно чувство.
Обичам да си представям историята като приказка. А този град определено има интересна такава. Няма да преписвам или преразказвам, в дебелите книги и интернет има много информация, но ако сте любопитни, сигурна съм, че ще ви се стори увлекателно да прочетете повече за Будапеща. А аз съвсем накратко ще продължа с моята по-историческа част от тази публикация.

Будапеща и някои от нейните забележителности

Преди мнооого години Буда и Пеща били два различни града. Деляла ги река Дунав, а първоначално ги свързвал понтонен мост. През 1849 г. се завършва строежът на първият мост. Той е построен по искане на István Széchenyi от дизайнера William Tierney Clark и инженер Adam Clark. През 1872 г. Буда, Обуда и Пеща се обединяват в един град с население над 150 000 души, днешната Будапеща. По времето на Втората Световна война мостът е бил взривен, но по-късно възстановен. Днес мостовете над реката са 11, като два от тях са железопътни.

Верижен мост

Хълмистият бряг на реката е Буда, а Пеща по-равнинна, в нея са концентрирани и повечето административни и масивни жилищни сгради, търговски и промишлени зони, тя е комерсиалната част на града.
По поречието на реката в града има 3 острова. Говорейки за Будапеща, не може да не споменем и термичните ѝ извори. Около 125 извора произвеждат 70 милиона литра термална вода на ден, като температурите варират до 58 градуса по Целзий.

Синагогата в Будапеща е най-голямата в Европа и втора по големина в света, след тази в Ню Йорк. Намира се в Еврейският квартал. В двора ѝ е издигната скулптурата на Емре Верта, известна като Паметникът на Холокоста. Представлява огромно дърво със сребристи листенца, като на всяко листенце е изписано името на загиналите по време на фашизма.

Унгарският парламент – с 365 кули, по една за всеки ден от годината.

Окото на Будапеща е високо 65 м и със сигурност предлага невероятни гледки към града. Намира се на площад Erzsébet tér в централната част на града, в близост до голяма част от забележителностите.

Замъкът Буда е в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Не случайно е един от главните символи на Будапеща. В днешно време представлява огромен комплекс от музеи, библиотека, църква, рибарски бастион и забележителности и предлага невероятни панорамни изгледи към града.

Сградата на Националният архив на Унгария, разположен непосредствено до Виенската порта, от която се разкриват гледки над част от Будапеща.

Твърде малко от историческа и културна Будапеща видяхме, по малка част и от улиците се разходихме. Но с нейните 25 км дължина и 29 км ширина, е невъзможно да се обиколи за уикенд. Макар, че за повечето космополитни градове е нужно повече време да бъдат усетени и въпреки, че тя е от онези градове, които се разкриват бавно и постепенно, то в Будапеща любовта сякаш бе от пръв поглед. Предполагам се дължи на факта, че вместо първоначално да се впуснем към забележителностите ѝ, ние се разхождахме безцелно, попивайки от атмосферата. Знам, че ще се върнем някой ден, а дотогава спомените и снимките ще ни напомнят, че има едно място, където…