Произходът на Пестото е италиански, но е широко популярно по света в различни варианти. Името му произлиза от глагол, означаващ да смачкам, да набия:). Което всъщност е и в основата на пестото.
Песто Дженовезе е една от най-популярните версии, който се приготвя от босилек(магданоз или риган), чесън, настъргано Пармиджано Реджано(Пармезан, Грана Падано или Пекорино), зехтин, кедрови ядки(орехи, или др.).
Всичко се счуква в хаванче, като се започва с ядките и чесъна, след което босилека, на финал Пармезана и зехтина. На вкус се добавя сол. Пестото се съхранява в буркан, като обилно се залива със зехтин, който играе ролята на консервант. По този начин издържа в хладилника до седмица. За стерилизиран вариант не съм запозната.
Моето песто приготвих по класическата рецепта, като замених скилидката чесън и босилека с Левурда, кедрови ядки и Пармезан, добавих мед, балсамико и захар на вкус, използвах лешниково олио, което придава допълнителен аромат и вкус на ядки. В списъка на продуктите добавям и разширение, на заместителите, което на практика прави доста варианти за разнообразяване на рецептата.



