Да прегрешим отново на канапе, с картофена саралия в ръце

Сигурно още от заглавието някои от вас се досетиха за какво ще иде реч:). Стилът на писане, чувството за хумор и кулинарните чудеса на една Вълшебница са толкова добре познати във виртуалното пространство, че няма как да се объркаш.
А пък творческите й фантазии са толкова безгранични, че винаги съм се удивлявала на нестандартните й предложения.
Умелото и майсторство да превръща тикви, картофи и разни други в кулинарни шедьоври, сякаш докоснала ги с вълшебна пръчица впечатляват не само мен, а и многобройните й почитатели. Но всички ние знаем, че за всичко това се изисква търпение, талант и най-вече голямо желание.
Точно по тази причина веднага усетих липсата на Вени в блогпространството и за да се появи отново тук сред нас, реших да я поканя отново на Канапе, да си прегрешим двечките и вие заповядайте!
Канапета има много, вкусотиите са уникални, настроението е на макс и всичко това подсигурено от Вени, благодаря ти, че прие покана ми, това означава много за мен!

В живота си нивга не бях се надявала
на толкова мил комплимент:
покани ме отново Кати
в дома си на канапе
сладко да прегрешим
и въпросът да решим.

В очите и´ радост бе скрита,
и прегрешавайки сладко на туй канапе
махна с ръка и произнесе засмена
"In Картоф Veritas!"
Ще бъда пред теб откровена!
Да поканим любителките на Картофи
като им поднесем сладости страстни
a la Петьофи
и да се заемем с това тесто скандално,
измайсторявайки нещо идеално,
така че да прегрешим дори официално.

Картофеното тесто
си намери ново место,
изпратихме го на гурбет,
настанено в кошница с винце най-отпред
да посети дамите поседнали на канапе
с картофена баклава в ръце.
Вадете лист и химикал
и запишете този уникал,
ще чакаме разбира се в захлас
и вашият вариант от клас.

„Любов, любов сварен картоф,
разрежеш го, а той суров“,
така си тананикахме като деца
и се смеехме на колелца.
Любов, любов сварен картоф,
разрежеш го, а той суров,
пораснахме и станахме жени,
но картофът не успя да се свари
Картофено тесто и тук и там,
кой го е измислил и разпространил,
аз не знам, не знам, не знам.


А сега заповядайте приятели добри
да си побъбрим чак до късни зори
на това канапе от картофено тесто,
където всичко ще си е на место.
Сладко или пък солено, кисело или горчиво
ще е апетитно и малко разтегливо.

Както се разбра,
днес на канапе,
картофена баклава ще се яде
дали ще е вкусно
ще разберем, от това творение изкусно…


Както вече разбрахте, днес отново имам честта да гостувам на моята любимка, Кати. Тази покана възникна не случайно, по-скоро беше предизвикана, но Катето и аз решихме да я превърнем в едно сладко, страстно гостуване, което не само, че ще ви подслади, но и "на пачи яйца насади"... :) нали...в тез горещини, баклава да се твори... :)
А сега се настанете и сладко похапнете. :)

Картофена саралия /картофена баклава с мая/

Продукти:


130 гр сварени картофи
250 гр брашно
100 мл вода
150 гр разтопено масло
80 мл прясно мляко
1 бр. яйце
1 ч. л. мая
3 ч. л. олио
1 с. л. захар
1 ч. л. сол (равна)


За сиропа:


700 мл вода
550 гр захар
1 бр. ванилия захар
щипка лимонтозу
лимонов сок

За пълнежа:


*** орехи
*** евентуално се поръсва и канела


Приготвяне:


Всички продукти, които трябва да са със стайна температура се поставят в купа и с миксера, с бъркалките за тесто, се замесва средно меко тесто. То се оставя да почине около 20 минути

и се разделя на осем части.

Всяка една се разточва на кора, която се намазва с четка с разтопено масло и се поръсват с едро натрошени орехи.

Кората се навива и се поставя в предварително намазана с масло тава.

Готовите разточени кори се оставят да втасат докато удвоят обема си:

и се изпичат в предварително затоплена на 190°С фурна, докато придобият тъмно кафяв цвят. След като се изпекат, се оставят да се охладят напълно.

Аз ги оставих за една цяла нощ

и на следващият ден се заливат с горещ, но не врял сироп и така престояват поне 12 часа (най-добре 24 часа) преди да са добри за консумация.

Уверявам ви, че чакането си заслужава.

Съзнателно разточих една част от тестото с точилка и една част от корите разтегнах с ръце, без да ги точа. Разликата е очевидна. Тези, които са разточени с точилката, не са така пухкави, а тези, които разтегнах (дърпах) с ръце, са много по-пухкави.

♥ ♥ ♥

Мила, Вени, изключително съм благодарна за указаната чест, да си днес, тук с мен и приятелите на блога! Изключително съм благодарна и за поредното изкушение, с което ни нагости и което ще присъства в моят блог! И най-вече съм благодарна, за това, че те познавам дори и само виртуално! Положителните и приятни емоции се усещат дори и през разстоянието!