Страници

Лято в планината: Mödlinger Hütte

Малко преди официалното настъпване на есента, направихме поредният си туристически поход в планината. Идеята беше да прекараме ден сред природата, да хапнем вкусно в някоя планинска хижа с красива гледка и така открихме още едно приказно красиво място в австрийските планини.



Mödlinger Hütte е лесно достъпна хижа, разположена в особено живописния регион на националния парк Gesäuse в Щирия на 1523 м надморска височина. Адрес: Johnsbach im Gesäuse 116, A-8912 Johnsbach, Щирия. За да се отиде дотам се минава през Gaishorn am See, стига се до паркинг с тол станция на платен частен път. Тук има опция да се паркира, където е позволено и да се продължи пеша, или да се плати таксата(7 евро за автомобил +1 евро за всеки допълнителен пътник) и да се стигне до паркинг, намиращ се на около 30 минути пеша от хижата. Платеният път обаче е тесен, със завои и изисква опитност от водача. В пешеходният участък от паркинга към хижата, има доста стръмен участък, с голяма денивелация, изискващи опит в такъв тип туризъм и задължително добри обувки. Самият участък не е опасен, просто е нужна издръжливост, или повече време за паузи. От хижата и към нея има различни туристически пътеки, което разбира се изисква и продължителен престой в района. Хижата предлага нощувки, а повече информация може да се открие в сайта.






Храната в хижата си е типична за такива места. Ние избрахме Hüttengröstl mit Salat. Грьостл, както вече съм писала няколко пъти е ястие, приготвено на тиган, което се състои от картофи и някакво месо, колбас или бекон. Идеята му е да се използват останали продукти от хладилника.



Това, което ме впечатли в района е, че горите са пълни с гъби. Аз такова разнообразие и толкова много на едно място виждам за пръв път. Тук буквално можеш да изучиш нагледно урока си по гъбарство:). Не посмяхме обаче да си наберем, тъй като ние не сме специалисти по темата, а както всички знаем, шега с гъбите не бива. Макар в приказните илюстрации да се изобразяват тези, с червената шапчица и бели точки по нея, това е един от отровните сортове гъби. Младите екземпляри са с прибрана шапка, а по-старите са с разтворена шапка. Ботаническото й име е Amanita muscaria.



Останалите екземпляри не познавам толкова добре, но предположенията ми са за манатарка и манатарка с червено пънче( но тя често може да се обърка с дяволската гъба, която е силно отровна). За другите нямам представа. Ще съм благодарна, ако се включите с информация.

Често когато пиша публикациите си, се чудя какъв да бъде завършека. И в момента е така, но някак си не ми харесва текст без финални думи, макар че съм го правила. Може би, защото не ми се иска да свършва, или пък защото винаги следва продължение…



2 коментара:

  1. Кате,
    разкошни снимки си направила.Ех, чудесна си сред тази красива природа.И аз не съм специалист по гъбите.Моят баща ги береше и познаваше.Наистина с гъбите шега не бива.Отравянията с тях са много коварни.За информация искам само да споделя,че човек може да се натрови и с ядливи гъби.Такъв случай имахме като студенти.Защото гъбите натрупват много отрови и тежки метали в себе си.Така се беше натровил човек, писал дисертация на тема ГЪБИ.Та когато ги берем трябва задължително да се осведомим и за чистотата на мястото.Последната снимка е на сърнелка струва ми се.А третата снимка е манатарка.Поздрави и лек и спокоен ден !

    ОтговорИзтриване
  2. Отново чудесна разходка, Кате! И откъм разказ, и откъм гледки! И аз искам да не свършват твоите пътеписи, така са ми любими! Чакам с нетърпение следващия! Целувки!

    ОтговорИзтриване