И всичко изглеждаше различно, сякаш в един друг свят, дори гледката през прозореца на вагона бе някак променена, а колелата на влака тракаха в ритъм, разказващи истории. Локомотивът изпускаше облаци от пушек, а те сякаш рисуваха във въздуха нови картини, през полето притичаха сърнички и зайчета, а ние се чувствахме сякаш попаднали в машина на времето...
Много интересна публикация Кате.Твоите снимки са прекрасни и носят наслада дори и виртуално от различни, много красиви места.Сърдечна благодарност.
ОтговорИзтриванеПоздрави и успешна седмица !