Лято в планината: Филцмос

Чисто щастие. Вдишане… издишане… свеж въздух прониква в гърдите ни. Забележителни места, живописни пътища, адреналин. Дори и без спорт и без разходки, планинските дестинации са подходящи за всеки вкус. Достатъчно е само да се отпуснем до някое езеро или на верандата на планинска хижа. Всеки ден е ново приключение, а за любителите на такива изборите са безгранични.
Нощувка в 4 звезден хотел, в хижа, във ферма, къща за гости, къмпинг или един непринуден пикник носят удоволствие и наслада, което прави планината подходяща за всякакъв бюджет.
Уединение, релакс, активност или себеоткриване, всеки би могъл да открие своята подходяща атмосфера. Заобиколени от природа.
Чисто. Естествено. Вечно.

Заради ситуацията с Ковид 19, пропуснахме някои желани дестинации, но пък това стана повод да ги заменим с други, за което сме благодарни, тъй като преоткрихме планината отново.

Колебаех се дали да публикувам тук, напоследък блогърите все по-рядко пишат във виртуалните си места. Сякаш социалните мрежи чрез лесното и бързо споделяне на информация изместиха блогърството. Да, една публикация отнема много време, часове, понякога и дни. Включва подбор на снимки, оформлението им, за по-взискателните обработка на снимки, писането на текст, събиране на информация, проверка за правопис, оформление на текст и цялостно на материала, докато достигне до аудитория, която го прочита или преглежда за секунди. В повечето случаи всяка такава статия е източник на идеи, на полезна информация или на вдъхновение.
Разбирам всички причини, поради които много прекрасни хора спряха да водят блоговете си, понякога им се сърдя:), че ме лишават от присъствието си, но наистина ги разбирам. Блогърите понякога намират по-интересни занимания, сменят хобито си или го превръщат в професия, прехвърлят се в Инстаграм, но както и където и да се развиват и каквато и да причината, поради която споделят или са споделяли толкова полезни и вдъхновяващи неща аз съм много благодарна, че оставят всичко това в полза на читателите.

Та в отговор на колебанието ми дали да продължавам да водя този блог или не и като част от това общество, в което намирам интересни дестинации, вкусни рецепти и приятелство, реших, че след като аз черпя информация в интернет, най-малкото което мога да направя е да споделя такава с другите. Дали би била полезна някому, това наистина не е от съществено значение. По-важното е, че във виртуалният си дневник записвам още една страница с красиви спомени и преживявания.

Първата част на нашето лятно планинско приключение отделям на:

Filzmoos

Филцмос е приказно красив планински курорт, разположен в района Санкт Йохан им Понгау, провинция Залцбург. Добра изходна точка е за множество дестинации в района.
Филцмос обаче става популярен и с голямото си сърце, станало повод за дарения на над 650 000 евро за деца в нужда в проекта „Сърце за УНИЦЕФ“. Всичко започнало с една гениална идея на Heribert Klein, хрумнала му по време на една от многобройните му почивки в района. Тогава видял как дърворезбаря Stefan Gappmaier издълбал дървено сърце. Тогава той спонтанно го помолил да направи 101 сърца за Уницеф, което всъщност поставило началото на мащабна кампания на благотворителност. Много известни личности като Обама, Шакира, Клаудия Шифер, Борис Бекер и много, много други се включват в проекта.
Енорийската църква на Filzmoos пък е известна с фигурата на детето Исус. Според легендата двама благочестиви овчари, които лагерували в района на Филцмос, чули малък камбанен звън. Те проследили звука и намерили издялкано бебе Исус, стоящо на полуизгнило пънче на мястото, където днес е оригиналния параклис, построен през 1820 г. Куклата била вдигнала пръсти за молитва и биела камбана. Двамата овчари отнесли фигурата в деканската църква в Алтенмаркт, откъдето тя се върнала на мястото си във Филцмос за една нощ. Но когато статуята била донесена в църквата „Свети Петър“, тя останала там.
Много легенди се предават в района, което допринася за приказната атмосфера на цветния Филцмос. Die Sage von der schwarzen Lacke, Die Sage vom Meeräugl, Der Jungbrunnen an der Bischofsmütze, са интересни истории, които сякаш прелистват и смесват интересни митове с реалността.

Filzmoos Unterhofalm Almsee

Хижата е построена през 1776г., на 1280 м, в подножието на могъщия Bischofsmütze. Предпочитано място за сватбени тържества(ние станахме свидетели на едно), заради живописното си местоположение, а ритуалът на брега на езерото, придава изключителна романтика на празненството. В района има множество туристически пътеки и е популярна дестинация за туризъм, разходки и еднодневни екскурзии в Pongau Залцбург.
До Untehofalm и Almsee се стига от Filzmoos. Възможностите са пеша, с автобус, с карета или с автомобил. За автомобил да се има предвид, че пътят е платен. Заплаща се на бариерата. Повече информация в сайта на хижата.

Унтерхофалм се слави с вкусната си храна и има защо. Всички ястия, които опитахме бяха много вкусни, но ще акцентирам върху Pofesen(пържени филийки с Powidl- очаквайте скоро:)) и Bauernkrapfen/Фермерски понички.

На десетина минути от Unterhofalm е малкото, но живописно разположено езеро Almsee. Около него минава обиколна туристическа пътека, която е много приятна за разходка, дори и с по-малки деца. Пътеката е с начална точка една от двете хижи Oberhofalm или Unterhofalm. Минава се покрай параклис, от който също се откриват зашеметяващи панорамни гледки.

Bachlalm

Намира се в близост до границата на провинциите Щирия и Залцбург.
Паркира се на малък паркинг на главния път, при бариерата(паркинга не се заплаща). На бариерата има обособена спирка, на която се изчаква за маршрутка или се продължава пеша. Към август 2020г. маршрутката пътува от 8,30-11,45 и от 13,00 – 16,30. Като 16,30 е последното спускане от хижата. Билет за маршрутка: 5,50 евро възрастен, 3 евро дете до 14 г. – в едната посока. Актуална информация има в сайта на хижата.
Мъжът ни обясни къде бихме могли да видим мармоти. По обедно време сякаш се прибират да спят:), но все пак имахме късмет. Макар вече да бяхме преживели тръпката от първоначална среща с тези пухкави и мили животинки на Гросглокнер, отново изпитахме неописуемо вълнение, когато отново ни позволиха да се доближим до тях! Ще напомня, че мармотите са диви животни и с храненето им не трябва да се прекалява, те все пак откриват сами храната си. Подходяща храна са моркови и ябълки и в никакъв случай тестени храни, снаксове и други.

Местоположението на хижата е много живописно и от тук се откриват удивителни гледки към Rötelstein, южната стена на Dachstein, Niederen Tauern и Hohe Tauern. Има множество туристически пътеки.

Храната в Bachlalm е типична за планинските хижи, а атмосферата уютна. Ние опитахме супа с каспрес кнедли, леберкез с картофи и яйце, салата и Алмгрьостл( очаквайте скоро:).

Следва продължение…