четвъртък, 16 април 2015 г.

Една църква с интересна история и рецепта за Сутляш / Sutljash / Sütlaç


В една кулинарна група във Фейсбук видях рецепта за сутляш. Писах на авторката дали може да направя рецептата и да я публикувам в блога, но тя не ми отговори. Явно съобщенията във ФБ не винаги са видими. На няколко пъти ми се случва или да не ми отговорят, или пък да ми отговорят след месеци:))) Но както и да е.
Разрових се из интернет да го видя аз този сутляш що за чудо е:). Това всъщност е мляко с ориз, НО! с добавени нещица, които го превръщат в нещо изключително вкусно. И понеже в къщи сме фенове както на ванилените кремове, така и на млякото с ориз, представете си за какво удоволствие става на въпрос!:)




В уикипедия открих много интересна публикация за разновидностите на млякото с ориз в различните държави и съм си набелязала още няколко от тях:). Като може би следващ ще е шоколадовият вариант:))). Засега обаче обръщам внимание на традиционният турски сутляш. Основните му съставки са: ориз, прясно мляко, захар, жълтък/ци/, ванилия, нишесте, по желание канела. Може да се направи с пудинг ванилия на Др. Йоткер, затова мисля следващият да го приготвя с него. Първо се сварява ориза с малко вода, докато набъбне и след това се добавя млякото. Аз обаче винаги варя ориза директно с млякото, защото повече ми допада на вкус така. След това се добавя жълтъка с нишестето или пудинга, захарта и ароматите за да се получи крем, вари се за кратко и се разпределя в купички, които се запичат на фурна на водна баня.

За придружаваща рецепта на разходката днес избрах именно тази рецепта, защото в историята на дестинацията ни по удивителен начин са преплетени нотки от християнството и исляма.
Ето и рецептата, както аз я направих:




Продукти:
1 л прясно мляко Олимпус
1 к.ч. / от 100 мл/ ориз
6 с.л. захар

1 с.л. нишесте царевично Др. Йоткер
1 жълтък
100 мл прясно мляко Олимпус
1 ванилия


Сложете ориза с прясното мляко в тенджерка с дебело дъно на котлон да се вари до готовност. Разбърквайте от време на време.
Добавете захарта. Разбъркайте и отстранете от котлона.
Разбийте в купа нишестето, жълтъка и млякото. Налейте ги на тънка струйка при непрекъснато разбъркване към млякото с ориза.
Върнете тенджерката на котлона да се вари за около 5 минути, като разбърквате. Към края добавете ванилията и след като разбъркате отстранете от котлона.
Разпределете сутляша в купички, поставете ги в тава, с вода, да ги покрива наполовина и ги сложете в загрята фурна на около 170 градуса на горен рафт да се запекат.


Църквата "Успение на Пресвета Богородица", с. Узунджово



Преди много години на това място е бил построен християнски храм. След време обаче е бил унищожен и на негово място е издигната джамия. Самата тя е била част от огромен комплекс, като части от него са запазени и до днес. В началото на 20 век този имот е върнат на България и се преустроява като църква. Днес "Успение на Пресвета Богородица" е най-голямата селска църква в България.
Тази история ни беше разказана с много повече подробности от уредничката на църквата. Ако искате обаче да научите и видите още повече и интересни неща, то задължително посетете мястото. Между другото акустиката в сградата е невероятна. С какво точно е различна в уникалността си тази църква ще се опитам да ви разкажа и аз.


Иконостасът на църквата "Успение Богородично" е дело на тревненския майстор дърворезбар Уста Дарин Божков. С размерите си: височина 8,80 м и ширина 14 м е един от най-внушителни иконостаси в страната.


"Успение Богородично" е единствената църква у нас, в чийто иконостас има вплетена глаголична молитва.


Погледите на иконите сякаш те наблюдават и то точно на иконите на Св. Богородица и Иисус Христос! Откъдето и да погледнеш към тях, очите им са насочени точно в теб!


Триизмерното слънце - при продължително гледане сякаш започва да пулсира.


Църквата е украсена със стенописи само в горната си част и в купола.




Витражите на прозорците изобразяват сцени от житието на Пресвета Богородица. Интересното тук е, че такива витражи са характерни за католическите катедрали.


Средновековни надписи на арабски език, открити при реставрацията на църквата през 2007 г.


Оригиналният владишки трон на църквата датира от 1906 г., изработен е от дърво, висок е 4,5 м. След реставрация му през 2007 година, той е преместен в Исторически музей Хасково. На неговото място е поставен нов архиерейски трон, дарен и изработен от първомайстор Дарин Божков.


Окото в триъгълника, всеки го тълкува по различен начин.



Изображенията на лале и нарцис - като кръст



Върху мраморната рамка на единият прозорец в църквата едно над друго са изобразени две лалета.


Цветя са изобразени и на двете арки отвън.
В едното от тях е изобразена шестоъгълна звезда /символ на евреите/. Лалето пък казват, че е подписът на майсторът на църквата. Тъй като едно време не било прието да се изписват имената на строителите.



Запазеният западен вход на църквата с арабските надписи.


Върху фасадата на всяка от четирите укрепващи стени, има издялана халка наподобяваща старинна дръжка на порта. Символиката на халките се състои в отварянето на четирите врати, изобразени върху четирите страни на храма, насочени към четирите посоки на света.


Запазената порта на кервансарая. Преди много години тук се е провеждал прочутият Узунджовски панаир, който е бил един от най-големите в Османската империя.






6 коментара:

  1. Катенце, много хубава разходка направих със снимките ти! Чак ми се прииска да отида до тази църква, само не разбрах кое е името на селото, където се намира?
    И как интересно всичко си описала и си обърнала внимание на всеки елемент!
    За сутляша мога да кажа само, че ако имаше за закуска днес, щях да бъда много щастлива :)
    Поздрави и усмивки ти пращам!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. :))) Ами как да разбереш, като съм пропуснала да напиша:))) Нещо съм много разсеяна напоследък:))) Поправям се веднага. Прегръдки и от мен!

      Изтриване
  2. Кате, дали ще е в някоя далечна страна, някъде из родните земи или просто в парка... Винаги ми е приятна разходката с теб, благодаря ти и за тази! Прегръдки и слънчев ден ти желая. :)

    ОтговорИзтриване
  3. Чудесна публикация Кате.Христос Воскресе с малко закъснение, живи и здрави да сте.Благодаря ти, че ни представяш тази интересна и уникална според мен църква.
    Поздрави !

    ОтговорИзтриване
  4. Начи аз историята на църквата ще пропусна, щото съм си по-ограничена, но сутляша ми остана в очите;)
    Хубаво да се разхождаш и още и още истории да показваш

    ОтговорИзтриване
  5. Ето пък я и моята любима рецепта за сутляш:
    http://wizardnote.com/sutlyash-mlyako-oriz/

    ОтговорИзтриване