Приключенски уикенд:)

Аз да ви кажа не мислех този уикенд да го отчитам, ама пък толкова неща се случиха, че ако отделям публикации за всичко, ще трябва да планувам месеца напред:).
Всичко започна в петък, когато вдъхновена от един турски сладкиш започнах да кулинарствам:

Ей, значи нещо като реши да се запъва, ама и аз пък съм упорита и аз се не давам:))).
Та преди години открих един турски десерт - Казан дипи. Рецептите бяха все на турски, в бг вариант не го открих. Труден ми беше превода и така и го забравих... до преди няколко дни, когато случайно попаднах на рецепта в Маги клуб.
Оказа се, че и в Блоговодител има рецепта за сладкиша, рецептата е на Супичка.
Ето тук може да погледнете и рецептата на Мария: My cookingbook blog
И така препрочетох няколко пъти рецептите, изгледах няколко турски видеа и да ви кажа честно стори ми се лесно. Да, ама не, или може би не днес.
Но както и да е, ще ви разкажа какви ги забърках в Бонбонената кухня в цели три опита!

Казан-дипи е сладкиш от турската кухня, който на вкус е нещо средно между: мляко с ориз, крем-карамел и ванилов пудинг. Съществуват няколко варианта на оформление, но като метод на направа и рецептите са идентични. Може да се направи в правоъгълна, кръгла или квадратна тава. Може да са от йенско стъкло, тефлон, обикновени тави, изобщо всяка тава, която става за готвене на котлон, стига разбира се да не залепва много ястието в нея. Може също да се прави и в отделни купички, на фурна.
Важно условие, когато се прави в тава е, пластът на крема да не е много дебел, за да е удобно да се навие.
Общо взето моите провали не бяха чак толкова критични, с крема се справих, толкова кремчета съм правила за децата:), но проблемът първият път беше в това, че направих сладкиша дебел и не успях да го навия, насипах го в купички и така го хапнахме.
Вторият път го направих по-тънък, и го навих добре, само дето карамелът стана толкова светъл, че почти не се забелязва на вид, иначе на вкус се усеща.
Третият път се получи горе-долу, Не мога да кажа перфектно, защото като гледам турските рецепти, те си го правят хората с лекота, но ако го направя четвърти път вече ще стане със сигурност добре:).
Времето беше мъгливо, та и затова снимките са мъгливи:), но все пак споделям всичко това най-вече, за да напиша възможните грешки, които може да допусне човек при приготвянето на рецептата.

И така ето и рецептата, с благодарност към:
magyclub.com
Блоговодител
Супичка

Продукти:
1 л прясно мляко
100 гр оризово брашно
1 с.л. брашно
1 ч.ч. захар
1 ванилия

за намазване на тавата:
3-4 с.л. пудра захар
бучка краве масло

канела, за поръсване на сладкиша

Приготвяне:
Хубаво е тавата ви да е с размер 24*38 см.
Тъй като моята тава е малка по размер, използвах само част от готовият крем, останалия сипах в купички.

Подгответе тавата:
Намажете я обилно с кравето масло по дъното и стените.
Поръсете с пудра захар директно през сито или цедка.
Хубаво разтръскайте тавата, да се покрие равномерно.
Ако пудрата захар е повече, изсипете излишното количество.

Направете крема:
Разбъркайте в купа оризовото брашно, бялото брашно и 1 ч.ч. от прясното мляко.
Останалото мляко заедно със захарта оставете на котлон да се загрее.
Добавете към него сместа с брашното на тънка струя, при непрекъснато разбъркване с телена бъркалка.
Варете на средна степен на котлона, докато кремът се сгъсти, като бъркате непрекъснато.

Веднага след като отстраните от котлона го изсипете в тавата, загладете с шпатула и поставете тавата на котлона, на средна или ниска степен. Целта е захарта да се карамелизира, което се случва за няколко минути. Може да завъртате тавата от време на време, за да може по цялото дъно захарта да се карамелизира. Отстрани по ръбовете на сладкиша започва да се появява карамел.

Отстранете тавата от котлона и я поставете в друга, по-голяма тава пълна с вода, за да се охлади.
Когато изстине напълно може да нарежете сладкиша на парчета, или да го навиете на руло с помощта на шпатула.
Поръсете с канела и поднесете.

Първоначалните ми впечатления за сладкиша бяха като за пудинг, но след като го поръсих с канела, вече приличаше на мляко с ориз, но с различна консистенция. Определено след престой в хладилника, ми допада много повече.
Та за външен вид на сладкиша оценката ми е доста критична, но пък за вкус си стана както трябва.

Продължавам с уикенда.

Няма как да подмина отчета на труда от миналата седмица, а именно:
Вече си имаме бели столове и маса и то боядисани от нас! И пердета нови си имам - мама ми ги уши!

Кокичетата, които щракнах малко преди Снежко да ги затрупа:

После мама ги прибра, за да са им се порадваме още малко. И ни сготви вкусна манджа. Рецептата ще я поискам и тогава ще я напиша.

Аз пък правих фалафели, ама без магданоз, защото Снежко го затрупа и него:). Иван пък прави скалички, ама не ги оставихме за снимка:)

И понеже все за Снежко приказвам, да го покажа и него, какви ги свърши:)

И на пързалката бяхме:

Пожелавам на всички ви прекрасна нова седмица!