Приключенски уикенд

Аз да ви кажа не мислех този уикенд да го отчитам, ама пък толкова неща се случиха, че ако отделям публикации за всичко, ще трябва да планувам месеца напред:).
Всичко започна в петък, когато вдъхновена от един турски сладкиш започнах да кулинарствам:

Ей, значи нещо като реши да се запъва, ама и аз пък съм упорита и аз се не давам:).
Та преди години открих един турски десерт - Казан дипи. Рецептите бяха все на турски, в бг вариант не го открих. Труден ми беше превода и така и го забравих... до преди няколко дни, когато случайно попаднах на рецепта в Маги клуб.
Оказа се, че и в Блоговодител има рецепта за сладкиша, рецептата е на Супичка.
Ето тук може да погледнете и рецептата на Мария: My cookingbook blog
И така препрочетох няколко пъти рецептите, изгледах няколко турски видеа и да ви кажа честно стори ми се лесно. Да, ама не, или може би не днес.
Но както и да е, ще ви разкажа какви ги забърках в Бонбонената кухня в цели три опита!

Казан-дипи е сладкиш от турската кухня, който на вкус е нещо средно между: мляко с ориз, крем-карамел и ванилов пудинг. Съществуват няколко варианта на оформление, но като метод на направа и рецептите са идентични. Може да се направи в правоъгълна, кръгла или квадратна тава. Може да са от йенско стъкло, тефлон, обикновени тави, изобщо всяка тава, която става за готвене на котлон, стига разбира се да не залепва много ястието в нея. Може също да се прави и в отделни купички, на фурна.
Общо взето моите провали не бяха чак толкова критични, с крема се справих, толкова кремчета съм правила за децата, но проблемът първият път беше в това, че направих сладкиша дебел и не успях да го навия, насипах го в купички и така го хапнахме.
Вторият път го направих по-тънък, и го навих добре, само дето карамелът стана толкова светъл, че почти не се забелязва на вид, иначе на вкус се усеща.
Третият път се получи горе-долу, Не мога да кажа перфектно, защото като гледам турските рецепти, те си го правят хората с лекота, но ако го направя четвърти път вече ще стане със сигурност добре.
Първоначалните ми впечатления за сладкиша бяха като за пудинг, но след като го поръсих с канела, вече приличаше на мляко с ориз, но с различна консистенция. Определено след престой в хладилника, ми допада много повече.
Та за външен вид на сладкиша оценката ми е доста критична, но пък за вкус си стана както трябва.

Няма как да подмина отчета на труда от миналата седмица, а именно:
Вече си имаме бели столове и маса и то боядисани от нас! И пердета нови си имам - мама ми ги уши!

Кокичетата, които щракнах малко преди снегът да ги затрупа:

После мама ги прибра, за да са им се порадваме още малко. И ни сготви вкусна манджа. 

Аз правих фалафели, ама без магданоз, защото снегът го затрупа и него. Иван пък прави скалички, ама не ги оставихме за снимка.:)

И на пързалката бяхме:

Пожелавам на всички прекрасна нова седмица!