Истории с Пипи дългото чорапче / Pippi Longstocking cake

Тази история започна още през януари, когато за пореден път прочетох книгата “Пипи Дългото чорапче”. Но, не, тази история е започнала в далечната 1941 когато Астрид Линдгрен разказва интересни истории на дъщеря си, които съчинява сама, плод на невероятното и безграничното ѝ въображение. Истории, които след време стават страници от едноименната книга, а от година на година тя се превръща във все по-любимо четиво на малки и големи. Аз съм израснала с нея… Героинята е толкова непринудена, истинска, чудата и е всъщност вдъхновението за тази публикация.

В една част от книгата Пипи е поканена на кафе парти от майката на нейните приятели. Цялата история е доста забавна, но някъде по средата Пипи забива нос в сметанова торта, декорирана с прекрасна марципанова червена роза по средата. Така си представих тортата аз:

До момента всички торти, които съм срещала по темата са със захарни фигурки на Пипи и компания. Възможно е на някой някъде да му е хрумнало или хрумне да интерпретира тортата от книгата, не съм нито първата, нито последната, която се е вдъхновила от тази история. Всъщност първоначално бях изкушена да пресъздам готварските сцени на Пипи, в които цялата стая е в брашно, а на главата ѝ има дори яйце:), но зрелият човек в мен надделя:))) и така докато стигнах една от следващите глави, със сцената в която е описана тази торта. Всъщност книгата има няколко издания и е възможно да има разлики. Моята версия, съобразена с описанието на авторката е тази. Избрах маслени блатове, тъй като не исках да ги сиропирам, заради наличието на сметаната( риск да не се втечни). Освен това приложих и метода за стабилизиране на сметаната.

Торта с марципанова роза ” Пипи дългото чорапче”

Вдъхновение от книгата “Пипи дългото чорапче’ на Астрид Линдгрен

Продукти, за форма с размер 16 см
Блатове:
Всички продукти за блата трябва да са със стайна температура!
блат:
150 гр меко краве масло
150 гр захар кристал
200 гр бяло брашно
3 яйца
100 мл прясно мляко
1 ч. л. бакпулвер
щипка сол
1 ч.л. ром
зрънцата на 1/2 шушулка ванилия

сметана:
250 мл млечна сметана(животинска)
1 ч.л. пудра захар
1 ч.л. натурално нишесте
1/2 ванилия шушулка

малини
розов (червен) бадемов марципан + пудра захар

Приготвяне:
Блат:
Фурната се загрява на 180 градуса.
Брашното се пресява в купа с бакпулвера разбърква се с ванилените зрънца и солта.
В друга купа се разбива маслото със захарта до побеляване.
Към маслената смес и при непрекъснато разбиване с миксер се добавят яйцата едно по едно, като всяко следващо се добавя след като предходното се е усвоило напълно.
При непрекъснато разбиване с миксер се добавя 1/2 от сместа с брашното, разбива се, добавя се прясното мляко и есенцията, след което останалото брашно.
Сместа се разделя на 2 равни части.
Подготвят се 2 тавички с размер 16 см, и се застилат с хартия за печене. Сместа се разпределя в тавичките. По принцип може да се използва и една форма за печене, но блатът ще бъде по-висок и след изпичане, ще се разреже напречно на две.
Двата блата се пекат последователно в предварително загрятата фурна до готовност (до суха клечка).
Изваждат се върху решетка и се оставят да се охладят на стайна температура.

Сметана:
Студената сметана се разбива с нишестето, зрънцата ванилия и пудрата захар. В тортена чиния се поставя първият блат, върху него се нанася пласт сметана – разпределят се малини – отново сметана – втори блат(при нужда с остър нож се изравнява)- завършва се и се измазва със сметана. Прибира се в хладилник, за няколко часа.
Марципана се омесва с пудрата захар, докато се получи нелепнеща, добра за моделиране маса. От него се оформя роза, с която се декорира тортата.
За целта се правят топчета, с различна големина, всяко се притиска под стреч фолио, с помощта на лъжица се изтънява, под формата на неправилен кръг:)страшно определение, но сме в света на Пипи все пак:))). Първото се навива като руло, изправя се и се притиска стабилно, това ще е основата, към която ще се прикрепват останалите розови листа. Към тази основа се увива първото листо и последователно останалите, като се застъпват. Всяко листенце в горната си част се завива леко.

Направих тази торта още през януари. Не успях да я споделя по-рано, но напоследък често ми се случва, защото всъщност…
“-Работата е там, че съм нещотърсач и затуй нямам минутка свободно време.
-?
– Ами човек, който търси неща! Какво друго би могло да бъде. Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери. Именно това правят нещотърсачите.
– Какви неща?
– О, най-различни. Кюлчета злато и щраусови пера и умрели плъхове, и бонбони, и мънички, мънички гайки, и какво ли не.” цитат от “Пипи дългото чорапче”