Страници

сряда, 26 февруари 2020 г.

На чай с един британски гренадир


Ф

ашинг е. Времето, когато можеш да бъдеш този, когото пожелаеш. Денят в който нахлузваш костюма и изиграваш мечтаната си роля. Карнавален ден. Ден в който маските могат да покажат много повече, отколкото ако си ги свалил.



Макар същността на празника да е и в други неща, основно място все повече и повече заемат именно костюмите, забавлението и яденето на понички.
Фашинг е католически празник, свързан с Великден. Датата му е променлива, спрямо него, но се празнува винаги във вторник. Това е последният ден преди началото на Великия пост( така както при нас са Заговезни). Карнавалът е съвкупност от обреди и ритуали за прогонване на зимата и плодородие. Няколко пъти съм споделяла снимки от карнавала през годините: Фашинг 2016 , Фашинг 2017,Фашингскрапфен и традициите на "Фашинг" в Австрия(2018), Карнавалът в Грац - пъстра феерия от цветове и настроение (2019), а днес просто ви каня на чай в компанията на един британски гренадир.




Увлечението на Христо по стари истории, войски и смели битки, е повода да облече този костюм. Прецизно избран до най-малкия детайл, отговарящ на униформата точно от това време, превъплъти Христо в ролята на смел британски гренадир от 18 в. 46 пехотен регимент. Докато закопчавах копчетата на гетите му ( 2 х20!) се пренесох в някакви минали епохи, а той не спираше да ми обяснява, защо костюмът му трябваше да е точно такъв. Тази година, този регимент, надписа на латински, защо не можехме да изберем друг цвят дрехи, защо шапката не можеше да е друга.... не успях да запомня всичко, а той ми разказва истинска световна история с най-малките подробности с такава лекота, все едно ми говори за някоя детска игра. Всъщност щастлива съм от избора му. Не си го представям в клоунски костюм. Прекалено сериозен и отговорен е, за да се облече така дори и за забавление. Умее да впечатлява не с глуповати шеги, а с любопитството си към теми, които за неговата възраст са най-често непознати. Разговаря с възрастни с лекота, много по-добре от мен.


Години наред увлеченията му бяха по пирати, но в един момент се обърна от страната на добрите и сякаш осъзна, че пиратите, макар и забавни са всъщност престъпници, гонени от законите. Щастлива съм и от този му избор. Надявам се и занапред да са такива.




Сутринта, докато му помагах да се облече, сърцето ми се изпълваше с особена гордост. Предполагам, същото е и усещането във всеки един по-специален момент, в който осъзнаваш, че децата ти растат и се превръщат в стойностни хора, а ти си успял като родител, макар и не винаги да си бил сигурен в какво точно се състои ролята ти. Какво ли са изпитвали майките на гренадирите? Може би едновременно гордост и притеснение?




4 коментара:

  1. Има защо да си горда, прекрааен гренадир отглеждаш и възпитаваш! И макар, че и на мен ми си иска синът ми да си остане малък и гушкав, толкова прекрасно е да ги гледаш как растат и мислят като големи на моменти.

    Поздрави

    ОтговорИзтриване
  2. Прекрасен Ицко с прекрасна майка. Има защо да се гордееш.
    Прегръщам ви, Кате!

    ОтговорИзтриване
  3. Прекрасни и истински любящи отношения между майка и син......Бъдете винаги така одухотворени и съзидателни,Кате!

    ОтговорИзтриване
  4. Кате,
    твоят син не само,че много ти помага в кухнята, но и има явно разностранни интереси.Чудесен костюм сте избрали за празника, много е красив и Ицко облечен именно така.Радвам се,че си удовлетворена от възпитанието и уменията на сина си.Пожелавам ти още много щастливи моменти и занапред наблюдавайки как децата растат и поемат по своя път.
    Поздрави и успешна нова седмица !

    ОтговорИзтриване