Преди няколко години с малкият ми син посетихме сладкарница Mészáros, Graz. Поръчахме си сладкиши и по един френски макарон. Настанихме се на масата а аз започнах да правя снимки на това уютно място. Седнах, отпих от кафето си и потърсих с поглед макароните, а те липсваха… Тъкмо мислех да стана, да попитам да не са ги забравили и отсреща едни хитри очички ми подсказаха какво се е случило. До този момент Ицко никога не беше взимал мой дял от храна:), а тези малки бижута го бяха изкушили и се превърнаха в един от любимите му десерти. Няколко пъти взимахме макарони от там, тортите за един от рождените му дни и в училище и вкъщи бяха декорирани с френски макарони. Макар, че в началото на блогърството ми, между първите рецепти се наредиха и тези за Френски макарони, доста време не бях правила у дома. В последните пък няколко години поради стечение на обстоятелствата бях на 1000 км от любимата ми фурна, и имах една, която не беше подходяща за толкова деликатни сладкиши, но пък много си я обичах и нея, защото доста вкусотии изпекох там. Е, вече съм с горе-долу прилична за тази цел фурна и на няколко пъти правих френски макарони.
