Пълнена тиква Хокайдо с пиле, манатарки и сметана

За основно ястие в днешното ни меню приготвих едно много любимо в къщи ястие от пиле, гъби и сметана, което сложих в тиква и запекох заедно с нея.

Австрийски музей открито, Stübing

Австрийски музей открито  Stübing е един от 10-те най-големи музеи на открито. В него са експонирани оригинални исторически и стопански постройки от цяла Австрия. 97 постройки, магазин, оръжейна, училище, музейна изложба и старинни занаяти са основните акценти тук.
Експозициите в къщите са много интересни - старинните легла, бебешки кошчета, мебели, кухни, съдове...Много красив музей - хармонията между сградите и природата е уникална! Сякаш попадаш в друг свят, в друго време...
*Експозициите в къщите не се снимат, разрешено е само къщите отвън и природата.
В сайта на музея има подробна информация.
А сега ви предлагам една разходка в снимки и се надявам с нея да вдъхнете аромата на природа и билки, на старинни къщи и да се докоснете до уникалната история на селските райони в Австрия!
Ще опитаме специалитета на заведението и ще отдъхнем на една прекрасна ливада с езеро, ще отпием глътка чиста планинска вода и ще разгледаме интересните сгради и красивата природа.

В светлините на "Пратера"

Обичате ли забавленията? Ако отговорът е "да"- то сте попаднали на точното място!
Дали ще вдигнете адреналина с някое от влакчетата, или ще посетите страната на приказките, или пък ще се насладите на Виена отвисоко, Пратера е мястото, където ще осъществите всичко това.
Да започнем седмицата с настроение и ви пожелавам цялата да е така!

Къщата на Хундертвасер: Цветният контраст в архитектурата на Виена

В един от най-цветните сезони ще споделя няколко снимки на една много колоритна сграда, с щур дизайн. Всъщност това си е цял комплекс от апартаменти, детски площадки, магазини. Всичко тук е с различни и интересни форми и цветове, няма еднакви прозорци, дърветата излизат от стаите...
Скрита сред класическите сгради на Виена, Къщата на Хундертвасер се отличава като архитектурно бижу, макар и често с противоречиви мнения за нейната красота.   

Създадена от австрийския художник и архитект Хундертвасер, това ярко и колоритно произведение на изкуството предлага уникален контраст с традиционния облик на града.  Характерни за неговите архитектурни обекти са различните по вид прозорци, цветни мозайки, много зеленина и растителност.
За дизайна на комплекса Хундертвасер не взима никакви пари, казвайки, че е достатъчно да предотврати израстването на нещо грозно на това място.
Кооперацията е собственост на общината на град Виена и е построена между 1983 и 1985 г. от архитектите проф. Йозеф Кравина и Петер Пеликан.
В няколко снимки ще споделя как видяхме ние тази необикновена къща и как успява да внесе свежест и иновация в сърцето на Виена. 

Зоопарк, "Шьонбрун" - Виена

Зоологическа градина е разположена в парка на двореца "Шьонбрун" и е най-старият зоопарк в света.
За рожден ден на Зоологическата градина се счита 31 юли 1752 г.
Повече инфо може да откриете в сайта на Зоопарка.
Уникален парк, красиви животни с прекрасни условия за живот.
Много интересно място, разходките тук са свързани с толкова емоции, сякаш попаднахме в царството на животните!
Тук те изглеждат толкова спокойни и щастливи.
За нас беше истинско удоволствие да го посетим!
Вижте и вие тези сладури и техните великолепни къщички!
Взимайте по един лангос, качвайте се на влакчето и да потегляме:

Виенски гулаш

Гулаш е известна яхния, състояща се най-често от месо, червен пипер, лук, кимион и чесън. Характерно е също и продължителното готвене, което сгъстява соса, без използването на брашно. Произходът на Гулаша се проследява до Средновековието, готвен по онова време от унгарските пастири, на открит огън.
В края на 18 век е обявен за Унгарско национално ястие. Първата рецепта за гулаш се появява през 1819 г. в една готварска книга в Прага. В Австрия за първи път се появява в готварска книга през 1827 г. В средата на 19 век са открити рецепти и в Германия.
Съществуват различни варианти на гулаша, като всичките използват за база традиционната рецепта. wikipedia - Gulasch

Макар в Австрия да съм срещала варианти дори и с наденички, автентичният Виенски гулаш се приготвя с телешко месо.
Гулашът по Виенски се приготвя с много любов и търпение. Точно за това, макар и лесен и с малко съставки, гулашът не е всекидневно ястие. Сгответе го когато желаете да изненадате близките си с истински вкусна домашно приготвена храна.
На пръв поглед тази яхния наподобява българският винен кебап, но всъщност приликата е само визуална. Тук не се използва сгъстител, както споменах, а липсва също и виното.

Дворецът Шьонбрун във Виена

В сърцето на Виена се издига едно от най-впечатляващите архитектурни съкровища на Австрия - дворецът Шьонбрун. Със своите изящни градини, богат интериор и богата история, този бароков шедьовър предлага на посетителите уникално пътуване назад във времето. От кралските апартаменти, до пищните фонтани и оранжерията, Шьонбрун пленява със своята величественост. Включен в списъка на Юнеско за световно културно наследство, "Шьонбрун" е ценно културно съкровище и една от големите туристически атракции в Австрия. Името Schönbrunn идва от воден кладенец, който се използвал от императорския двор във Виена.

Страстни сладки прегрешения на канапе

Повече от ясно беше, че все някога ще прегрешим на канапето:):):). С кого, какво и как ще стане ясно след малко.
Сега обаче ще ви споделя впечатленията си от една прекрасна Дама, с невероятно чувство за хумор и с уникален талант в кулинарията.
Когато открих блога й останах със зяпнала уста буквално! Какви вкусотии, какви чудеса... Най-много обаче се впечатлих и все още се впечатлявам от работата и рецептите й с тесто! Като някаква Вълшебница размахва това тесто и хоп - шедьовър: дали това ще са пърленките от онзи ден:), или пък вкусните и красиви козунаци с километричните конци, всичко е направено с майсторлък!
Да, това е Вени - автор на блога Страстни сладки прегрешения и още нещо!
Да ви кажа, че се чувствам страхотно и много щастлива няма да е достатъчно.. Аз вече подскачам от кеф:).
Гостуването в блога ми е голям жест от страна на Вени, за което сърдечно благодаря!
Защо съм толкова емоционална ще разберете точно след малко...



На теб, Вени, освен благодарности и комплименти дарявам и една голяма прегръдка!
 А вас ви каня на едно уникално кулинарно и не само шоу, представено от Вени!:

Страстни сладки прегрешения на канапе

Когато чуя думата канапе, веднага ме навяват едни такива сладки мисли като:  

излежаване, 

мързелуване,

похапване J, 

изящество,

любов, 

страст, 

еротик

финес

аристократичност

власт

и още какво ли не...

Оооу, не... няма да продължавам, че ще се окаже, че съм ви подвела да се подхлъзнете по сладките ми греховни мисли, нееее, не, не, спирам... J

И все пак... всички тези приятни, предизвикателни и сладки мисли са подплатени и от факта, че днес гостувам на една фина, изящна, красива, весела, интелигентна или с една дума перфектна Дама – нашият Бонбон - Кати! ♥ ♥ ♥

Candy HUGS KISSES

Мила Кате, много благодаря за сърдечната покана, за търпението, което прояви към мен (цели три месеца) и за милите думи, които винаги отправяш към моите скромни рецепти.

Знаеш, че за мен е чест да гостувам в твоят блог, на твоето канапе. J

И не се оставяй моите мисли да те впечатлят или подведат. На гости, аз се държа много сериозно и много сладко. J

И както вече споменах, като чуя думата канапе, на ум ми идват много, много сладки мисли, затова днес след като каретата се превърна отново в тиква, няма да се предадем и да чакаме добрата фея, а ще вземем нещата в свои ръце, за да направим най-доброто от получилата се ситуация и да обърнем нещата в наша полза, или заповядайте на канапе и

Козунак с тиква

Кате, каня теб и всички гости на вълшебният ти блог на парченце фин козунак, най-финият и най-вкусният, който до сега съм успяла да сътворя...

Продукти:

0,7 кг    брашно

200 гр    тиква, печена и след това пасирана

180 гр    захар

200 мл    прясно мляко

 25 гр    масло

  3 с. л. олио

  2 бр.   яйца

  1 бр.   жълтък за намазване на козунака отгоре

  1 пак.  мая суха за 500 гр брашно + 1 ч. л. още, предварително активирана

  1 бр.   портокал, от който само сока

  3 бр.   ванилия захар

Продукти за пълнежа:

4 бр.     ябълки/круши или други плодове по желание

50 гр     стафиди или други сушени плодове

1 бр.     портокал от който само кората настъргана на

*         ситно или кандирани портокалови корички

*         орехи или други ядки като например бадеми, лешници

Още са необходими:

4 с. л.   захар

1 бр.     ванилия захар

1 ч. л.   канела

*         по желание смлян карамфил още или изобщо специална подправка за меденки 

Приготвяне на пълнежа:

Ябълките се настъргват на възможно най-едрото ренде и към тях се прибавят сушените плодове. По желание сушените плодове могат да се накиснат за една нощ или за по-дълго време в портокалов сок + коняк или ром + захар + ванилия или друг аромат по ваше желание. Ако сте решили да кандирате сушените плодове, то те трябва да се изцедят добре, преди да ги прибавите към ябълките. Прибавя се и настърганата на ситно портокалова кора. Вместо нея, може да прибавите кандирани портокалови корички. Прибавя се и около една равна лъжичка канела и всичко това се разбърква.

НЕ прибавяте захарта към ябълките/крушите, защото така те ще отпуснат сок, който няма да се отрази добре на козунака.

Отделно се смесват четирите супени лъжици захар + ванилията захар + 1 ч. л. канела.

Приготвяне на тестото:

Тиквата се запича във фурната за около 15-20 минути на 200°С  или докато омекне, 

след което се поръсва с 2-3 с.л. захар 

и се оставя отново във фурната, докато захарта се карамелизира и получи приятен светлокафяв цвят. 

Така изпечената тиква и карамелизираната захар се поставят в дълбок съд, прибавят се 100 мл прясно мляко, след което  се пасира. 

Маслото се намачква леко с пръсти и се прибавя към пасираната тиква. Прибавят се още трите супени лъжици олио, захарта, двете яйцата и брашното.

Мaята се активира като се поставя в 100 мл прясно мляко, прибавят се една ч. л. захар и 2-3 с. л. брашно. Разбърква се добре и се оставя на топло място да се активира.

Препоръчвам, макар и маята да е суха, да я активирате, защото на мен точно на този козунак ми се случи така, че първият пакет мая, който сложих да се активира, изобщо не реагира, а си остана така сякаш е просто оцветено мляко. А и при това количество захар е по-добре човек да е на сигурната страна и да няма съмнения дали маята е добра или не. След като маята се е активирала, се прибавя към останалите продукти и с помощта на миксер, с бъркалките за тесто, се меси докато тестото започне само да се отделя от стените на съда. Получава се сравнително меко тесто. След като е добре омесено, обикновено за това са необходими около 20 минути, тестото се покрива с алуминиево фолио, като краищата на фолиото се завиват добре, за да не може да влиза въздух, въз основа на което да се получи коричка. Вместо с алуминиево фолио, съдът може да се завие с влажна кърпа. Аз използвам винаги първият вариант и поставям съда във фурната на около 35°С максимум 40°С, за да може тестото да втаса. Тестото е втасало, когато обемът му се е удвоил.

След като решите каква форма искате да е козунакът ви, остава да прибавите плънката, като се поставя от ябълките със сушените плодове, поръсва се с орехи и се сипва от захарта, която предварително е смесена с канелата. Не смесвайте ябълките със захарта предварително, защото така те отпускат сок, който може да се отрази лошо при изпичането на козунака. 

А тук сложих само от захарта с канелата. Получи се също много вкусен козунак.

След като козунака е оформен се оставя за още около 30 минути да втаса отново, намазва се с жълтък към който е прибавена една ч. л. прясно мляко и се поръсва с гранулирана или нормална захар. По желание може да поръсите козунака и с филирани бадеми.

Козунакът се поставя в студена фурна и тя се включва на 200°с . Козунакът се изпича за около 40 минути. Не забравяйте, че градусите и времето за изпичане на козунака е малко относително, зависи как пече вашата фурна. 

След като козунакът е изпечен се оставя на решетка да се охлади.

P. S. Разбира се пълнежът може да е още от пасирана извара, кондензирано мляко, сирене крема, рикота, заквасена сметана, какао, мармалад, сладко и какво ли не още. Това решение го предоставям на вашите предпочитания и вкус.

Това парче тук е отрязано още, когато козунакът беше съвсем горещ, но въпреки това се вижда колко е пухкав, има конци и е много, много фин, а вкусът му е божествено коледен. Структурата му е лека, мека, фина като коприна. До сега не съм имала такъв козунак, който да е така нежен и вкусен, ммм...

На следващият ден, денят беше слънчев. Можехме да си позволим да седнем на терасата, да се отпуснем с чаша кафе в ръка, под галещите лъчи на късното есенно слънце и да се оставим на този златокос козунак, да милва и радва погледа ни и разбира се, и още нещо...

Сигурно вече се питате, защо тази публикация се нарича само

СЛАДКИ СТРАСТНИ ПРЕГРЕШЕНИЯ НА КАНАПЕ

сигурна съм, че недоумявате, къде е

И ОЩЕ НЕЩО

Неее, не съм забравила. Разбира се, че има

И ОЩЕ НЕЩО...

Очаквайте съвсем наскоро

"Козунак с тиквички"

И

"Козунак с моркови"

А сега от мен ДО СКОРО

 

и пожелавам един невероятен weekend с много добро настроение, приятни изненади и сладки изкушения!

 

♥ ♥ ♥

И Кате

Ябълков щрудел по Виенска рецепта

В двореца "Шьонбрун", кафе "Резиденц" станахме част от едно невероятно кулинарно шоу, което ни представи майсторката Жасмин. Като запален кулинар, реших да приготвя това изкушение в къщи. Честно казано не очаквах, че ще се получи, но се изненадах приятно:) И въпреки всичко, смятам, че най-вкусният ябълков щрудел, който може да опита човек е в "Шонбрун, кафе Резиденц".

Тънкостите на австрийския щрудел, Кулинарен курс в кафе Резиденц

Сред великолепието на дворцовата атмосфера в Шьонбрун Виена се намира едно уютно място, където традицията и кулинарното изкуство се срещат - кафе Резиденц.
Тук посетителите могат да се потопят в уникалния свят на австрийската кухня и да научат тайните на приготвянето на емблематичния ябълков щрудел. В този блог пост ще ви разкажа в снимки за щрудел шоуто, което демострира майстор пекар Жасмин, споделяща с нас фините детайли и майсторските техники, които правят всеки щрудел неповторимо вкусен.

Виенски шницел

Една от кулинарните емблеми на Виена е панираното телешко месо, наречено "Виенски шницел".
Съществуват различни истории относно произхода на шницела, но безспорен е факта, че истинският Виенски шницел е измислен във Виена. Характерно за него е, че се приготвя единствено и само от телешко месо, тънко начукано, не по-дебело от 4 мм, панирано в брашно - яйца - галета и изпържен на маслена баня(предимно в бутершмалц). В повечето случаи той наистина е огромен, а за да добиете представа за размера му, погледнете на снимките по-долу(два шницела заемат голямата правоъгълна тава на фурната!).

Канапе с Горски мъх!

Днес отново разпъвам канапето, защото посрещам много скъп гост!
Една дама, която много ми е на сърце, общи интереси, деца, разходки, пътешествия, кулинария и какво ли още не, все неща, които много ни сближават! Откакто я открих в нет пространството, всеки път, когато съм на разходка и открия мъхче, все за нея се сещам:).
Една дама, която може да ме накара да се смея сама пред компютъра, само четейки нейните страхотни постове!
Една дама, която съчетава в себе си 100 процента мама, домакиня, жена, приятел и кулинар!
Да изреждам ли още или вече я познахте?
Мъхче, благодаря ти за красивите снимки, вкусните мъфини и гостуването! И аз се надявам, на канапе, на пейка или дори на някоя зелена ливадка с прекрасен изглед един ден да седнем на кафенце:)
А на всички вас пожелавам една прекрасна розово-бонбонена седмица, а сега ви оставям в компанията на Мъхчето:

Канил ли ви е Бонбон на гости? Ако да, знаете как се чувствам:
От една страна ми е страшно приятно, още повече че съм виждала нейни снимки и тя освен пълна с енергия и добри идеи, е и много усмихнат Бонбон.
От друга ми е леко смутено, защото да занесеш нещо зa почерпка на подобен домакин за мен е все едно на краставичар краставици да носиш. Но поканата си е покана, желанието е на лице, а даровете са от сърце;)
И понеже като чуя бонбон, си представям нещо розово, с панделки и задължително сладко, приготвих едни мъфини с шоколад и круши, което сега като се замисля няма нищо общо с първата част на изречението ми, но с декорацията се "постарах" в тази посока;)
Мило Бонбонче, благодаря още веднъж за поканата. Удоволствието си беше изцяло мое!

Продукти:

* 125 гр. масло ( на стайна температура);
* 3 яйца;
* 1/2 ч.ч. захар;
* 1 натурален шоколад;
* 3 с.л. какао;
* 1/4 ч.ч. кисело мляко;
* 1 ч.ч. брашно;
* 1 .л. бакпулвер;
* 1 голяма круша.

Приготвяне:

Маслото се разбива със захарта до пухкав крем. Към него едно по едно добавяме яйцата като разбъркваме непрекъснато. В отделен съд разтопяваме шоколада на водна баня и след това го прибавяме към яйчената смес. Добавяме и киселото мляко и отново разбъркваме.
В отделна купа смесваме брашното, какаото и бакпулвера и добавяме получената смес към маслено-яйчената.
Разпределяме сместа във формички за мъфини, като отгоре върху всеки подреждаме с надлъжно нарязани и обелени парченца круша.
Печем в предварително загрята фурна на около 180 градуса за около 20-30 минути.


Прегръдки, мило Бонбонче!
Надявам се някой ден да ти "погостувам" и наистина някъде на разходка, кафе или където и да е, когато денят е по-дълъг и има повече време;)