Петльовден е!

На 2 февруари се отбелязва Сретение Господне. На него се чества четиридесетия ден от раждането на Исус Христос и посрещането му от праведния Симеон.
Честит празник на мъжката рожба, честито и на имениците, които празнуват днес! Живи и здрави да сте!

В българският бит празникът е познат като Зимна Богородица, Вълча богородица, заради вярването, че това е един от трите поредни дни (Трифунци), в който вълците бесуват.
Народът нарича този ден Петльовден. Денят е свързан със събирането на най-тежкия за нашия народ данък – кръвният, взимането на малки момчета за еничари. Легенда разказва за смела жена от с.Еркеч, която скрила мъжката си рожба и отказала да даде на турците, а те се заканили, че ако не го предаде, момчето ще бъде заклано. Тогава тя заявила, че сама ще погуби скъпото си момче, но не ще им го даде. През нощта тя извела и скрила детето си далеч от селото, заклала в полунощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навсякъде. Когато сутринта отново дошли, турците останали стъписани от постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Еркеч. От тогава до ден днешен този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български.
Различни са традициите свързани с този празник, в различните краища на страната. На този ден се коли петел, като с кръвта му се пръска прага на дома и челата на децата се намазват също с кръвта от птицата. В нашият край този обичай не е популярен.
Традиционните ястия за трапезата са: Варен петел, каша от петел/кокошка/, пита, зелник, тиганици.

Зелник със зеле и праз лук

До скоро мислех, че зелникът се прави със зеле, а то било със зеленийки:). Освен спанакопитата, досега друга баница със зеленийки не бях правила. Бях любопитна да разбера каква е на вкус точно със зеле и ето днес повод за това.
Реших да я направя със зеле и праз, без никакви подправки, тъй като харесвам аромата на праз.
Разбира се добавих и сирене и яйце, като при всяка баница.
Вариантите на оформяне на зелника са различни. Разгледах доста рецепти в интернет и в моите книги. Може да се навива като охлюв, може да е наложен, от готови и домашни кори, или този вариант, който ще предложа днес.
Рецептата за корите е класическа рецепта за кори за баница.

Продукти
* за тава с размер 24 см

за корите:
300 гр брашно
1 яйце
1 с.л. оцет
2 с.л. олио
щипка сол
120 мл хладка(не гореща вода)

олио или масло за намазване на корите

За плънката:
1/4 зелка
1 стрък праз
2-3 с.л. олио
около 200 гр сирене
1 яйце

Приготвяне:
За корите:
Брашното се пресява в купа, добавя се солта и се разбърква.
В средата м усе оформя кладенче, в него се изсипват яйцето, оцета, олиото и водата и се замесва тесто. Изважда се на плота и се меси десетина минути. Ако е необходимо се добавя брашно, но тестото трябва да е гладко и меко.
Разделя се първо на 5 части – една голяма, една малка и останалата на 3 горе-долу равни.
Оформят се на топки, поставят се върху набрашнен плот и се намазват обилно с олио. Покриват се с прозрачно фолио и кърпа и се оставят да се отпуснат за около 1 час. Тестото не втасва!


Приготвяне на плънката:
Бялата и малко от зелената част на праза, заедно със зелето се нарязват на тънки ивички.
В дълбок тиган се загрява мазнината и в нея се добавят зелето и празът. Задушават се до омекване.
Отстраняват се от котлона и се охлаждат.
Сиренето се натрошава с вилица в купа. Добавя се яйцето и се разбърква.
Половината от тази смес се добавя към охладената зелена плънка и се разбърква.

Редене на зелника:
*По време на разточване на корите се ръсят с брашно, или се мажат с олио, за да не се късат.
Най-голямата топка се разточва на кора, която трябва да е по-голяма от тавата.
Тавата се намазва с олио и в нея се поставя кората, така, че да излизат краищата. Хубаво е повече да излизат, за да може после да се завие добре.
В средата се поставя плънката с праза и зелето.
Разточва се малката кора, с размер, достатъчен да покрие плънката и се поставя върху нея. Намазва се с мазнина.
След това се разточват останалите кори една по една, намазват се с мазнина. Поръсват се с плънката със сирене, навиват се на руло и се подреждат в празното пространство като охлюв.
Зелника се завива с “висящата” кора.
Намава се хубаво с разтопено масло и се оставя да си почине 10-15 минути.


Печене на зелника:
Фурната се загрява на 180 градуса. Зелника се пече до готовност. Аз го пекох общо за 35 минути, в началото на по-нисък рафт във фурната, след което преместих в средата.

Тиганици

рецептата е от книгата: Селска кухня

Продукти:
1 ч.ч. брашно
1/2 ч.ч. натрошено сирене, може и извара
2 яйца
щипка сода за хляб
*По желание може да се настърже 1/2 тиквичка

Приготвяне:
Сиренето се натрошава с вилица в купа, добавят се яйцата и след това пресятото със содата брашно по малко. Разбърква се добре, трябва да се получи хомогенна смес, с консистенция на рядко тесто.
Нагрява се тиган, с олио и с помощта на с.л. се изсипва от сместа и тиганиците се пържат от двете страни до златисто. Изваждат се върху хартия, да се отцедят от мазнината.